"Нова Зора" - брой 13 - 3 април 2007 г.

Откъм нашия бряг на реката
Дарин КАНАВРОВ

На 26 септември миналата година в. “Нова Зора” (бр. 38) публикува статията на изкуствоведката Мария Овчарова “Обратната страна на компаса”, в която детайлно бе разгледана току що излязлата монография “Балчик”, отпечатана в изд. “Дунав прес”.
Историческият и морален патос на текста на г-жа Овчарова бе, че под претекст за търсене на обществените и личностни измерения на Мария Румънска се извършва нечистоплътна пропаганда. Целта, по всичко изглежда, е да се наложи идеята за прекрасната, романтична и състрадателна владетелка, която - чест й прави от друга страна, - воюва с цялото си сърце за каузата на румънската държавност.
Естествено, всеки владетел, пък и обикновен гражданин, има право да защитава своите идеали, но когато липсва контрапункт, когато балансът е превит в едната посока, няма как да не ни обземе тревога.
Във в. “Балчишки телеграф” от 5 декември 2006 г. се появиха две рецензии за книгата “Балчик” - на Стела Дакова и Мария Горчева. Дали поради наивност, която е изключена, ако се отнася до учителското тяло (г-жа Дакова и г-жа Горчева са учителки), или поради лековерно подхлъзване в емоционално преклонение към човешките качества на кралица Мария, в рецензиите надделява пасторалната възхита и сантименталната оценка за една наистина красива и достолепна жена.
На нас, българите, обаче от това не ни става по-леко. Разбираме също така, че се планира историци от Двореца в Балчик да изнасят лекции на ученици от града и от общината, които ще са посветени на живота и личността на кралица Мария.
Заиграването с историята никога не минава без последици, особено за региона на Балканите. Всяка непремерена стъпка, било в областта на културата, историята, военното дело или географията, отключва стари рани и стари болки, които може да претърпят осъвременяване. А то никога не е в полза на балканските народи. В нашите гени тече стара европейска кръв, историята изобилно е изпълнила балканския съсъд с какви ли не обрати и национални драми, така че най-вярната позиция по толкова деликатни въпроси винаги и на първо място е историческата истина, и на второ - конкретните - в случая българските - национални интереси.
Историята на румънската кралица е наистина поучителна, в някакъв смисъл тя напомня за прокълнатите времена от епохата на великия Гетсби, но само напомня. Защото ние, всички, които живеем по тези места, сме от другата страна на реката. И правото на историческото самоопределение, извоювано от българите във вековете, правото да защитават националната си родина и своята българска идентичност, не бива да се подлагат на изпитание.
Бахайската религия, която изповядва кралица Мария вероятно я задължава твърде много, но от друга страна, няма нищо общо с православната идея за непротивенето на злото. Тук в България сме изпитали многократно и многоотровно и жилото, и меда на страховити заговори срещу държавата ни. Историята ни е научила да бъдем търпеливи, но никой не бива да пресолява манджата с прекалено благодушие и конформистко примиренство.
Текстът на Дарин Канавров, директор на Историческия музей в Балчик, е силен аргумент за това, че винаги има и друга страна на медала. И за нас тя е най-важната.

"Зора"

В бр. 43 на в. “Балчишки телеграф” от 30.11-5.12.2006 г. бяха публикувани две паралелни мнения за книгата “Балчик”, която от миналата година присъства на книжния пазар. Похвално е, че едно ново издание предизвиква интерес, не оставя равнодушни наши съвременници, става повод за размишления и коментар. В духовната криза, която изживяваме, това наистина звучи позитивно.
Със сигурност и двете мнения за книгата могат да бъдат обект на по-обстоен анализ, но ако искаме лаконично да ги маркираме, трябва да отбележим, че основното, което ги обединява, е неподправеният и спонтанен възторг от личността на кралица Мария. Неоспоримо право на всеки е да изразява свободно мнението си. В случая обаче споменатата чужда владетелка е свързана с един важен период от миналото ни, който и до днес е обект на спекулации. В този смисъл сме задължени да осмислим каква е историческата оценка за четвъртвековната румънска окупация и респективно за нейния останал ни в наследство, най-характерен паметник - бившата кралска резиденция.
От първата публикация узнаваме, че научен консултант на автора на изданието е проф. Андрей Пантев. Подразбираме, че негов е следният цитат: “Прочетете тази необикновена книга. В нея ще видите много повече от това, което сте си въобразявали, че знаете...”. Да, съгласяваме се безусловно. Книгата е наистина необикновена. Нещо повече. В някакъв смисъл тя е уникална. Едва ли може да се посочи друг пример на такова флагрантно и крещящо разминаване между заглавие и съдържание.
Балчик е създаден преди повече от 26 века. Кралица Мария пребивава тук в своята резиденция по-малко от 14 години.
Нормално е всеки потенциален читател, провокиран от заглавието, да потърси сведения и данни за миналото на нашия древен град. Той обаче ще бъде горчиво разочарован. От книгата ще получи единствено информация само за някакви десетина години от общо повече от 2600 г., откакто Балчик съществува. Образно казано, капка в морето на историята. На практика доверчивият и любознателен читател, воден от желанието си да узнае нещо повече за един от най-старите европейски градове, е подведен и заблуден по един недопустим и безпрецедентен начин.
Трябва да изтъкнем и още нещо. Книгата е преведена на английски. Според оповестената информация се готви или е вече факт нейният превод на румънски. Отъждествяването на Балчик по такъв своеобразен начин с личността на кралица Мария подтиква чуждия читател към неволни асоциации той да бъде възприеман като румънски град, който по силата на драматични политически обстоятелства е бил присъединен към България в разрез на историческата справедливост.
Следва да отбележим, че това не е първото издание, в което се игнорират важни исторически факти и обстоятелства и едностранчиво се коментира бившата кралска резиденция и чуждата владетелка. Неотдавна се появи и друго подобно четиво. Пред вид големия комерчески интерес, твърде е вероятно в бъдеще да последват и други подобни издания. Освен че внушават една необективна и непълноценна представа за близкото ни историческо минало, те несъмнено съдействат за утвърждаване на нихилистичните тенденции понастоящем.
С оглед на изтъкнатото дотук, предлагаме на вниманието на читателите позицията на Градския исторически музей по гореповдигнатите въпроси, изразена в едно издание на община Балчик, отпечатано миналата година по повод 65 години от възвръщането на Южна Добруджа към България.
...В продължение на четвърт век Южна Добруджа бе окупирана от кралска Румъния. В най-синтезиран вид същността на окупационния режим се заключава в провеждане на последователна и целенасочена асимилаторска и денационализаторска политика спрямо българското етническо малцинство, целяща бързото румънизиране на областта. Тя включва и разнообразен инструментариум от репресивни средства, използван съобразно конкретните обстоятелства както срещу отделни личности, така и срещу големи маси от хора. Най-яркото материално олицетворение на този период от историята ни е т.нар. Дворец на кралица Мария. Стотици хиляди гости на град Балчик свързват името й единствено с лятната резиденция, разположена на самия морски бряг. Тя подхранва и внушава романтични представи за чуждата владетелка.
От огромния туристически поток едва ли някой знае, че кралският режим, представляван от самата нея, е отговорен за мащабните насилия, жестокости и издевателства, извършени над добруджанското население. И днес обаче продължава да се шири и утвърждава мннието, че Дворецът на румънската кралица е символ на Балчик, негова визитна картичка и емблема. Като културна забележителност, от гледна точка на неговото чисто визуално възприятие, Дворецът безспорно символизира хармонията между неповторими природни красоти, забележителни архитектурни ценности и уникална флора. Затова съвсем закономерно той предизвиква у многохилядните гости от всички краища на света чувство на възхищение към този райски кът, създаден от природата и хората.
Следва да отчетем един важен факт. В огромната си част чужденците, посетили Двореца, не познават историята на България.
Разглеждайки бившата кралска резиденция, те отнасят със себе си впечатлението, че Балчик и Южна Добруджа са румънско владение от векове. Тяхната българска принадлжност понастоящем, се възприема като несправедливо терториално ощетяване на Румъния в качеството й на победена страна в края на Втората световна война. Що се отнася до отношението на северната ни съседка към този въпрос, то търпи определена еволяция.
В ГИМ се съхраняват документални свидетелства, от които се вижда, че още преди 1989 г. на румънските групи, посещавали Двореца със свои екскурзоводи, се втълпява изконната принадлежност на Балчик и Южна Добруджа към Румъния. И ако някога, в името на “пролетарския интернационализъм” подобни внушения се отхвърляха на официално равнище, днес в условията на утвърждаваща се демокрация, сме свидетели на все по-засилващи се румънски аспирации.
Списъкът от примери, които красноречиво ги илюстрират, е твърде дълъг, но все пак е уместно да посочим някои от тях.
Понастоящем в румънските музеи на видно място могат да се видят карти на “Велика Румъния”, в които Южна Добруджа фигурира като нейна провинция. В богатата и добре уредена експозиция на националния музей по история и археология в Констанца липсва какъвто и да е експонат, който да подскаже на посетителя, че Северна Добруджа е била люлката на Първото българско царство и древна българска земя, която векове е била неразривна част от нашата държава. Представени са паметници на гръцката, римската, византийската, турската и румънската материална култура. Тоталното игнориране на всичко българско на практика може да се възприеме единствено като груба и преднамерена историческа фалшификация на нашето богато историческо наследство.
Примери от такова естество има не само в музеите. Днес в центъра на Букурещ е възстановен “Компасът на Велика Румъния”, сочещ колко километра са разстоянията до Силистра, Добрич и Балчик. Можем само да се удивляваме на това, че подобен паметник, уронващ нашето национално достойнство, се издига тъкмо в центъра на румънската столица, в която се намират дипломатически представителства от цял свят. Налага се изводът, че този акт не е случаен, а е плод на премислени и целенасочени действия. Румънските амбиции и аспирации не се изчерпват с това.
Нека си припомним, че преди няколко години в Добрич бяха осквернени наши паметници. Появиха се и антибългарски лозунги “Да живее Велика Румъния”, “Стига българска окупация”. До този момент адекватна реакция по коментирания въпрос от наша страна няма. Със съжаление трябва да отбележим, че сигурно са малко държавите по света, които с такова равнодушие и безразличие биха подминали подобни предизвикателства, накърняващи законното им национално самолюбие.
Предвид гореизложеното, крайно време е да дадем историческа оценка на Двореца, този паметник, останал ни в наследство от румънската окупация. Ако досега сме го възприемали единствено като великолепен синтез, в който органически се съчетават, допълват и хармонират природа и архитектура, най-после трябва да си отворим очите и за “дргата страна на медала”. Тя се изразява в това, че по своята историческа същност и смисъл Дворецът на румънската кралица е твърде мрачен и тъжен символ, документиращ едно наше национално унижение - загубата на Южна Добруджа след триумфалните бойни победи на Трета българска армия по добруджанските полета през Първата световна война. Може би не е случайно, че този трагичен парадокс, тази незаслужена ирония на историята, най-лаконично и точно е изразена в заглавието на мемоарите на командващия Трета армия генерал-лейтенант Стефан Тошев. Той е озаглавил своите спомени за войната “Победени, без да бъдем бити”...
Обединена Европа, в която живеем, не означава отказ от историческото ни наследство и националното ни самосъзнание.
Напротив, в противовес на засилващите се нихилистични тенденции, ние следва да устоим, съхраним и пренесем през новия 21 век тези изконни български ценности.

Нагоре
Съдържание на броя