Ние повтаряме грешките на СССР

Валерио ПЕЛИЗАРИ “Интернешънъл хералд трибюн”, 16 март 2007 г.

Преди няколко седмици един млад офицер от пресслужбата на италианския контингент на коалиционните сили в Афганистан бе освободен многозначително от длъжност. Причината - съобщил, че в Герат нашите войници ще строят католическа църква “Пресвета Богородица”, чийто образ, както се изразил офицерът, “има важно духовно значение и за мюсюлманите”. Ако този офицер внимателно бе прочел Корана, вероятно щеше да е на друго мнение. За съжаление, той не знае и един друг факт: за цялата си история в Афганистан е построен само един католически храм. Той е открит през 1933 г. с разрешението на крал Аманулла в знак на благодарност, защото Италия е сред първите, признали независимостта на Афганистан. Но това не е най-тъжното недоразумение, свързано с Афганистан. Най-лошото е, че високопоставени чиновници от НАТО, разположени в уютните си брюкселски кабинети, май не осъзнават, че допускат същите трагични грешки, както и кремълските генерали преди 25 години. Днес НАТО, също като Москва преди четвърт век, залага на засилените въздушни бомбардировки с надеждата, че така ще намали загубите на пехотата. Вярва, че ще се запази и относителният контрол върху комуникациите, и илюзията, че като цяло владее ситуацията. Но тази стратегия не е работеща. Изглежда, че и италианското правителство не го разбира. Смяната на властта през миналото лято, когато управлението мина от ръцете на Силвио Берлускони към правителството на Романо Проди, бе повод за емоционална вътрешнополитическа дискусия за Афганистан. Всеки, който има някакъв авторитет в Италия, сметна за свой дълг да се изкаже по темата. И то при положение, че доста италианци не обръщат никакво внимание на събитията в Афганистан. Освен хората около д-р Алберто Кайро, от Международния Червен кръст, и д-р Джино Страда, от организацията “Спешна помощ”, малцина други наши съотечественици са свързани по някакъв начин с тази страна. За жалост в течение на дискусията не се обърна внимание на най-важния проблем в хода на войната - погрешния стратегически акцент върху въздушните операции. Вместо това участниците чупеха копия в съвсем незначителни проблеми - как да възстановят съдебната система в страната и да приучат афганците на уважение към принципите на демокрацията… От юни до октомври 2006 г. НАТО реализира 2100 бомбардировки над Афганистан, средно по 18 налета на ден. Използвани бяха бомби, тежки почти 1000 кг. Постоянните масирани бомбардировки съвсем не приличаха на “хирургически операции”. Но за същия период броят на нападенията на бойците от движението “Талибани”, от “Ал Каида” и други противници на президента Хамид Карзай, нарастваха. Увеличиха се и терористичните актове при използване на камикадзе. В крайна сметка миналата година бе за Афганистан най-кървавата за целия период след свалянето на режима на молла Омар и талибаните през 2001 г. Натовската “въздушна война” демонстрира единствено своята неефективност. Така ние се опитваме да избегнем загубите за сметка на въздушните удари, но всъщност повтаряме грешката на руснаците от предишната афганска война. Най-красноречивият пример тук може да е безрезултатното сражение за укрепения район Тора Бора и опитите за залавяне на Осама бин Ладен в края на 2001 г. Както отбелязва Джонатан Рендъл в книгата си “Осама”, коалиционните сили тогава не са влизали в пряк контакт с противника. Това съвсем не било сражение - върху вражеските позиции чисто и просто са били изсипвани регулярно градушка от бомби и ракети. Нека да оставим извън скобите основополагащия принцип на военната стратегия - че за успех е нужна достатъчно мощна сухопътна групировка. В този смисъл примерите за другите стратегически пропуски са наистина неизброими. Става дума не дори за невежеството на италианците, които планират да строят католически храм в обхваната от война мюсюлманска държава. Не изглеждат по-добре и американците в Кабул - действията им водят единствено към задънената улица. Ето и един пример - за да подсигурят посолството си, те обявиха целия център на столицата за “забранена зона” за афганци. Така изцяло срутиха всички шансове за нормализация на обстановката в града. Говорих за това с Едмунд Макуилямс, в края на 80-те години той бе на дипломатическа работа в американското посолство в Кабул. Дипломатът потвърди, че обстановката в последните години на съветска окупация малко се различавала от сегашната. В града имало комендантски час, щаб-квартирата на КГБ се намирала в зданието, където днес се помещава резидентурата на ЦРУ. Президентът комунист Мохамад Неджибулла спирал цялото въздушно движение за по няколко часа, ако му се наложело да лети някъде... Днес така постъпва Карзай. Небето над Кабул е потъмняло от бойни вертолети и изстребители. И все пак в края на краищата на руснаците им се наложило да изведат войските. Те дори подкупили въстаниците, та да не нападат частите, които отстъпват през прохода Саланг. Сделката се сключила тайно и не била по-малко секретна от тези, които Ръдиард Киплинг описва в Ким. Само че за тази сделка се разчуло седмица преди извеждането на войските. Всъщност в Афганистан рядко може да се съхрани тайна. Спомняте си, че наскоро се готвеше терористичен акт с камикадзета на авиобазата Баграм, по времето, когато там ще бъде Дик Чейни. И забележете - нямаше никакви предварителни съобщения за визитата му в Афганистан. Днес, четвърт век след провала на съветското нахлуване, западното присъствие в Афганистан се видоизменя в хаос заради пренебрегнатите уроци на историята, особеностите на местната култура и принципите на съвременната война.

Нагоре Съдържание на броя