"Нова Зора" - брой 13 - 3 април 2007 г.

Ние сме във времето. Да го обърнем!
Николай Атанасов

В редакцията на “Нова Зора” се получи писмо от г-н Николай Атанасов.
В думите на нашия читател недвусмислено се крие огромна тревога и гняв към “политическия елит”, на България, който от години следва линия на буквален геноцид към собствения си народ.
В пресата се появиха съобщения за недопустимото отношение към българските наемни работници в завода за стъкло, собственост на турския холдинг “Шишеджам”. Всички помним как заводът в Разград, производител и износител за Европа на висококачествено стъкло и изделия, “получи инфаркт”. И на негово място, но в Търговище, се настани “Шишеджам”.
Намеренията на завода, заевени още през 2005 г., са да построи два завода - за преработено стъкло и за огледала. Тези намерения са записани в одобрения от правителството проект за допълнение към споразумението между България и “Тракия глас България” ЕАД, дъщерна фирма на холдинга “Шишеджам”.
Това споразумение е подписано още на 9 април 2004 г. А в началото на юли същата година ексминистър-председателят на България Симеон Сакскобургготски си стискат ръцете с турския колега Реджеп Тайип Ердоган и стартират проекта на “Шишеджам” в Търговище. Инвестициите са предвидени да достигнат 160 млн. долара, ще бъдат открити 700 нови работни места, 85% от продукцията ще се изнася в Европа.
Ето такива са нещата “на книга”. На практика в Търговище е неспокойно, мълчаливият протест на работниците от завода на “Шишеджам” издига искането г-жа Емилия Масларова, социална министърка на България, да поиска до 24 май обяснение от собственика защо българско предприятие работи според турското законодателство.
Хорта настояват да се прекрати арогантното отношение към работниците и дискриминацията на българите, чиито доходи са в пъти по-ниски от тези на турските “специалисти”. Община Търговище не само обгрижва чуждите специалисти, но и щедро поема задължението да осигури безплатни жилища, поела е финансовата грижа да прокара водопровод към стъкларската фабрика и плаща консумацията на вода за производството на стъклените чаши и шишета. До момента, според гражданите, става дума за разходи на общината почти за 37 млн. лв.
Откакто цехът заработва, в продължение на цели два месеца, продукцията, която трябвало да е с високо качество, била единствено брак. Тонове стъкло отиват директно във “Вторични суровини”. Освен това въпреки обещанията за екологично производство и допълнително надграждане на комините на фабриката с по 5 метра, въздухът е замърсен със силициев прах, а вятърът го носи над целия град.
От горите в землището на Търговище няма и помен. Дърветата са изсечени, за да се освободи територия за площадката на строителството. Не е помислено обаче за отпадната вода и сега мерата на кв. Въбел е превърната в блато. Според колеги журналисти от в. “Атака” управата на стъкларския завод досега не е изпълнила нито едно от предписанията на Главната инспекция по труда. Българските работници продължават да работят без колективен трудов договор и без предпазни средства.
Естествено, не бива да прехвърляме проблемите от болната на здравата глава. Арогантната икономическа, а защо не и идеологическа инвазия на турското предприятие “Шишеджам”, е отражение на безпринципната политика на българския политически и икономически елит.
В поредицата “Голямата лъжа”, която “Нова Зора” вече четвърти брой продължава, става пределно ясно как е изтъргувано българското национално богатство, как и на каква цена българската индустрия се превърна в пробит чувал, от който изтича капиталът на държавата. Онова, което нашите бащи и майки построиха по време на социализма, слугите на новия световен ред и новия голям брат превърнаха в празна шушулка, от която зърното е събрано, а за България остава сламата.
Ситуацията е драматична и се отнася не само за икономиката, но и за образованието, здравеопазването, социалното дело и всички важни точки от гръбнака на българското мироздание от ново време.

"Зора"

Уважаема редакция,
Като българин и гражданин на гр. Варна изразявам безпокойството на варненската общественост от процеса на турцизация във Варна.
В края на февруари т.г. бе изпратено писмо до председателя на общинския съвет на гр. Варна и до Православния клир в града ни. В това писмо насочваме вниманието на държавните институции към следните факти, които са твърде тревожни.
Във варненския кв. Аспарухово бе продаден терен на ДПС, на който вече е построена джамия. На обществеността не бе оповестено каква е цената на продадената варненска земя и колко струва джамията. Това води до един още по-важен въпрос - какъв е произходът на тези пари?
Военният министър Веселин Близнаков е продал на ведомството на Нихат Кабил терен от 3000 кв. м, отстоящ на 30 метра от арката на героите от Осми приморски полк. Този паметник е издигнат, за да напомня за загиналите през Балканската война (1912-1913 г.) в Одринска Тракия, дали живота си за освобождението на братята българи от турско робство. От проектите, които се намират в общината на Варна, става ясно, че на това място ще се строи молитвен храм на Мохамед.
Налага се и още един въпрос, защо православният клир е безучастен наблюдател на новото потурчване на българо-мохамедани и цигани, на прогонването на българите от смесените райони?
За обикновените български граждани е ясно, че нашата туземна колониална администрация участва в ограбването и смазването на българските граждани, подава ръка на турцизирането на цели райони в България, откъдето българите биват прогонвани, защото условията стават непоносими. Смятаме това за позор, за гавра с нашето национално достойноство. Това обижда и саможертвата на 200 000 руски войници, които през Освободителната война (1878-1878г.) дадоха живота си нашата свобода.
Пред очите ни е дейността на противоконституционната етническа паргия ДПС, чиито функционери държат и хляба и ножа в Родопите, в Кърджали се вее турско знаме, турцизацията е в ход и в Разград, Търговище, Шумен, Силистра. Това напомня плана на Баязид Втори да обедини районите на Източните Родопи до Западните Родопи и от Кърджали до Силистра, чрез ислямизация на българското население. Българо-турската мафия не пощади и района на Търговище.
Едва ли това, за което ви пиша, се е случвало в друга цивилизована страна на Европа. В гр. Търговище турският холдинг “Шишеджам” подлага на нечувана експлоатация работниците българи. Заплатите им са мизерни, по 200-300 лв., докато тези на турските “специалисти”, достигат и до 2-3000 евро месечно. Те за настанени в хотел в центъра на града, а разходите по пребиваването им плаща общината, т.е. редовните български данъкоплатци са поели на свой гръб - без никой да ги пита, и храната, и квартирата на тези “специалисти”. Но и това не е всичко.
Тук турският език е единственият, на който се говори и се пише - заповедите, менюто в стола, надписите по автобусите, които превозват “робите” от Шумен, Разград Попово, Омуртаг.
Страшно е да се каже, но тук в центъра на България, българо-турската мафия ограбва, поробва и потурчва българи и цигани от районите. Освен джамията в Аспарухово, ще се издигнат такива и в кв. Владиславово, на “Златни пясъци”. Тук обикІновените хора се питат дали това няма да са места за подготовка на воините на джихада срещу християните?!
Нека припомня, че съгласно Ангкорския договор (подписан от Мустафа Кемал Ататаюрк през 1925 г.), турската държава дължи 10 млрд. долара обезщетение на наследениците на изкланите и прогонени от Одринска Тракия българи през 1913 г.
Братя българи, докога ще позволяваме на користни политици да продават българските национални интереси и да източват българската национална енергия? Не ни ли стига, че почти един милион младежи напуснаха родината, прокудени от икономическата бездна, която се отвори след промените от 10 ноември 1989 г.? Необходима ни е друга политическа класа, която да мисли за бъдещето на нацията и народа ни.
Времето минава и не работи в полза на българския народ. Ние сме във времето, трябва да го обърнем, така, както ни завеща Левски.

Нагоре
Съдържание на броя