|
Няма как да не повторя достатъчно баналната истина, че обществото ни живее при изключително тежки материални условия. Каквито и да са официалните данни за нарастващия икономически потенциал на България, няма да им повярвам, защото не виждам тези данни да намират своя израз при хората. Пенсиите са все така мизерни, заплатите оскърбително ниски, пари няма нито за здравеопазването, нито за науката и образованието, нито за правосъдието. Няма пари, защото всъщност няма производство. (Парите могат да дойдат единствено от производството.)
Но ако материалното състояние на обществото е трагично, толкова по-трагичен е духовният живот на нашето общество.
|
Залива ни небивало ниска нравственост - във всички направления и по всички етажи. И тъкмо хората, които трябва да ни дават пример за висока лична и политическа нравственост, тъкмо те най-вече ни дават примери за обратното.
Неотдавна председателят на Народното събрание Георги Пирински предложи мерки, които да изключат или поне да ограничат възможността народните представители да гласуват с чужди карти. Отхвърлиха предложените мерки. Открито заявиха, че ще продължат да нарушават Конституцията, която изисква гласуването в парламента да е лично (чл.81, ал. 3). Какво безочие! Да узаконят собственото си беззаконие! За нарушаване на Конституцията президентът може да бъде изправен пред Конституционния съд и пълномощията му да бъдат прекратени (чл.103 от Конституцията), а за народните представители няма никаква санкция за всекидневно извършваното от тях флагрантно нарушаване на Конституцията.
Тези хора не си дават, изглежда, сметка, че приеманите по този начин закони са чиста фалшификация. Гласувайки с чужда карта, те лъжат, че за съответния закон е гласувал притежателят на чуждата карта. Така в крайна сметка те ни предлагат един подправен документ. Ако обикновеният гражданин гласува в изборите вместо другиго, той без съмнение ще отиде в затвора. Но гласувалият вместо другиго народен представител остава напълно неотговорен.
Невъзможно става да изпитваме доверие към такъв род политици. Каквото и да правят, каквото и да говорят, ще виждаме в един втори план тяхната действителна същност.
Аз самият още не мога да се освободя от впечатленията, които при отбелязване на годишнината от обесването на Левски. И сега ги виждам наредени пред паметника на Апостола - със съсредоточени, строги лица, изцяло отдадени сякаш на мисълта за саможертвата и безкористието на Левски. Не можех обаче да не се запитам какво общо имат те с Левски. Запитах се в частност дали техните “тефтерчета” поне малко наподобяват тефтерчето на Левски, в което скрупульозно са записани всички получени пари, но и всички направени разходи, включително и за маслините и за бозата.
В техните тефтерчета са записани тлъсти суми в левове, долари и евро, получени чрез незаконни, но и “законни” сделки. Те са взели, разбира се, всички мерки - законодателни, административни и практически - “тефтерчетата” им да останат скрити за чуждия поглед.
За записаното в тях можем да се досещаме само по скъпите им часовници, мощните коли, разкошните жилища.
Народните представители узаконяват не само своята собствена безнравственост. Те узакониха хазарта и множество други “игри”, чийто смисъл е да пренасочат вниманието ни от труда като единствено достоен начин да осигурим прехраната си към илюзията, наречена шанс. От "шанса", заложен в хазарта, печелят обаче единствено хора като милиардера Васил Божков.
Народните представители са на път да узаконят и проституцията.
Узаконили проституцията на духа, те не виждат причини да не узаконя проституцията на тялото. Неспособни да се справят с порока, те го възвеждат в закон.
Узаконяването на безнравствеността върви надолу. Не съществува пошлост, която да няма своето легитимно присъствие в нашия обществен живот. Същинска пошлост бе например “допитването” за най-великите в нашата история българи. В оскърбление за действително великите българи се превърна обстоятелството, че сред първите места намериха място съвършено незначителни или дори недостойни личности. Този жалък театър бе разигран единствено за да се осигури една внушителна печалба чрез съответното телефонно участие.
Повече от пошлост ни предлага телевизионното предаване “биг брадър”. Отново заради значителната печалба мъже и жени са готови да изложат на показ своето не съвсем чисто бельо. Безсрамието престава да е безсрамие. Каквато и мръсотия да кажете или извършите, тя няма да впечатли никого. Чувството за срам е кастрирано. Те са горди с безсрамието си.
Получи легитимност и хомосексуализмът. Една природна аномалия, която трябва да извика единствено съчувствие, бе - чрез телевизионното предаване “Стани богат” - възведено в едва ли не напълно нормално явление. Водещият предаването Н. Кънчев услужливо свождаше “бракосъчеталите се” Азис и Китаеца: “Ха сега, целунете се!” Всичко бе толкова по-противно, защото се оказа, че “брачната двойка” възнамерява да отглежда собствено дете. Можем да си представим възпитанието, което това дете ще получи.
В друго телевизионно предаване шоумен някакъв се занимаваше с току-що роденото дете на Калина Сакскобургготска. “Но детето Ви е черно”, отбеляза остроумно шоуменът. “О, на яхтата бе такава блъсканица, че то можеше да е дори с дръпнати очи” - бе още по-остроумният отговор. Изключителна простащина. Каквито и отношение да имаме към бившия цар и семейството му, подобни “шеги” с чувствата на една майка са повече от низост.
Съвършено обърнатата наопаки ценностна система, при която парите са всичко, а човекът нищо, ни лишава от всякакви критерии за добро и зло.
Престъплението не е вече морално осъдимо поведение. То е просто един от начините да се осигури съответен доход. Дори и поръчковото убийство бива разбирано като вид професия, в упражняването на която няма, както се казва, “нищо лично”. (Убиват ви не защото имат лични причини за това, а просто защото им е платено.) Но убиват и заради самото убийство, каквото бе убийството на ученичка, извършено от нейни съученички. (Че какво пък толкова!)
Рухват авторитети, всички, освен авторитета на мерцедеса. Ученици се гаврят с учителите си, които скромно се свиват в своето още по-скромно битие. Корупцията е обхванала всички форми на обществения живот, включително и там, където трябва да господства преди всичко хуманистичното начало. Няма хуманизъм, ако той не бъде платен в брой.
Можем изобщо да установим, че цялото ни общество е обхванато от състоянието на духовен маразъм.
Вестници, списания, телевизии, филми усърдно работят за моралното разложение на обществото ни. Превърнахме се в нравствено блато. Всичко над това блато ще бъде обхванато от неговите гнили миризми. Не се ли оздрави духовният живот на обществото, няма да се оздрави и политическият живот, което означава, че няма да се оздрави и всичко останало.
В тази блатна обстановка успешно се въдят единствено парите. Но тъкмо това е, което желаят днешните господари на света. На тях друго не им трябва.
При всички власти...
карикатура: Тодор Цонев
|