|
От кандидатстудентската кампания през 2007 г. УНСС въвежда нов тип приемни изпити - тестове. Първо ще има общ образователен тест по литература и математика. Следват специализирани тестове по отделни дисциплини. Всеки ВУЗ е автономно звено, което само може да определя формата на прием и степента на трудност. Още повече че тестовете могат да бъдат трудни или лесни, коректно направени или пък подвеждащи, с наличие на грешки дори.
Практиката в последните десет години показва, че спрямо тестовете винаги има по-голямо съмнение за предварително изтичане на информация, отколкото са съмненията към решаването на задачи и писане на дълги теми. След предварителните изпити през април и редовните през юли ще има резултати за анализи.
Не може обаче нивото на кандидатстудентските изпити да бъде под нивото на гимназиалните учебници дори. Някои малки ВУЗ стигнаха до унижението да върнат приема на студенти по документи, а повечето високи дипломи въобще не отговарят на знанията и възможностите на учениците.
По принцип всички ВУЗ провеждат политика на олекотяване на кандидатстудентските изпити. Някъде тестовете заменят темите. Другаде времето за изпит се намалява от 5 на 4 часа. Почти навсякъде се намалява обемът информация, която трябва да се знае. От една страна, това е нормално. Намаляват знанията, които учениците получават в училище. Все по-голяма част от учениците са по принцип демотивирани да учат или нямат конкретни цели за бъдещето. След известния “бум” на интереса спрямо хуманитарните науки, сега постепенно се връща интересът към информационни, технически и други практико-приложни науки. Специалистите хуманитаристи в Европейския съюз са с по-малък шанс за професионална реализация.
Снижаването на научния праг при приема на специалисти в областите на правото и икономиката, на историческите и социално-философските науки обаче крие опасности за бъдещето. Това ще се отрази зле върху най-големите и авторитетни ВУЗ, чийто авторитет в страната и чужбина ще пада. Намаляването на изискванията за прием първо започна от частните ВУЗ, които се интересуват само от парите на студентите. Последваха ги по-малки държавни академични структури в Русе, Шумен, Велико Търново, Благоевград и другаде. Сега и вторият по големина ВУЗ свали летвата. Всички тези учебни заведения се страхуват да не останат без студенти по държавните поръчки и квоти, защото при по-труден изпит и при демографската криза около 50% от кандидатите получават оценка 2.00 и не участват в класирането. За СУ “Св.Климент Охридски” обаче това не важи или не би трябвало да важи с оглед на бъдещето. Всеки кандидат-студент с амбиции знае какво е СУ “Климент Охридски” и съответно учи сериозно, за да бъде приет там. Други кандидатстват на 3-4 места. При прием в няколко ВУЗ след това те обикновено се записват в СУ. Така че всяко снижаване на бариерата би било израз на страх и самоунижение. Конкуренти на СУ биха могли да бъдат само чужди, при това европейски ВУЗ. Вниманието на СУ “Климент Охридски” и МОН трябва да се насочи именно кам защитата на българското образование от чужди ВУЗ със съмнително качество, а не снижаването на приемната бариера в българската Алма матер.
|