Въпрос, който поражда други въпроси

Румен ВОДЕНИЧАРОВ

Палестинско-израелският конфликт не е от вчера. Великите сили след Втората световна война се договарят за създаване на държава на два народа - Израел. След първата война през същата година Израел има 30% от територията на древната земя Палестина. 60 години след това историческо за еврейския народ събитие, съотношението на притежаваната земя е вече обратното - 70% от територията се владее и управлява от Израел, а в останалите 30%, като в огромен бантустан, са палестински араби и най-вече жителите на ивицата Газа и Западния бряг на р. Йордан. Мирните преговори продължават десетилетия, но войните и интифадите не прекъсват. Противопоставянето на евреи и палестинските араби е знаково. Ако то бъде решено с мирни средства, пътят за омиротворяване на целия Близък изток ще бъде открит. Преди седмица в посолството на Палестина в София се проведе среща-разговор на г-н Абдула, председател на Комисията по външна политика на Палестинския парламент с членовете на Дружеството за приятелство с народа на Палестина и журналисти. Завърза се спор, подхванат от журналиста г-н Фарез Фарез, който с аргументи се опита да опише на госта, че българското правителство не е на страната на палестинския народ, а българските официални медии доста едностранчиво информират за случващото се там. В негова подкрепа се изказаха двама от членовете на правозащитното сдружение „Хелзинкски наблюдател-България” - инж. Кирил Човиков и ст.н.с. Румен Воденичаров. „Политиката на Република България не може да се очаква да бъде друга. България четири години налага мир като партньор на САЩ в Ирак. Когато ключови фигури като председателят на МС, председателят на НС и председателят на Комисията по външните работи бъдат заменени с други, едва тогава ще можем да очакваме промяна в българската външна политика” - заявиха те и с това предизвикаха възмущението на присъстващите членове на управляващата партия БСП. Този спор, възникнал между единомишленици по палестинския въпрос, ни даде повод да потърсим обяснение в изявленията и написаното не от левичар като Уго Чавес, а от двама американски политици, в момента яростни критици на президента Буш. Това са 39-ият президент на САЩ Джими Картър и неговият съветник по националната сигурност Збигнев Бжежински. И двамата навремето (1977-1981 г.) бяха въвлечени в усилията за траен мир между Израел и Египет. Историческото споразумение, подписано в Кемп Дейвид през 1978 г., заедно с договора САЛТ-2 със СССР всъщност бяха най-забележителното от външната политика на Белия дом по време на президентството на Картър. Припомняме тези факти, за да се разбере, че точно Картър и Бжежински имат правото и компетентността да говорят по проблемите на Близкия изток. Думите на антисъветчика (анти-СССР) Збигнев Бжежински по адрес на Буш и неоконс-компания звучат сега точно като закъснялата критика на Иван Костов към Ахмед Доган и ДПС. Бившият съветник по национална сигурност твърди, че „президентът Джордж Буш страда от черно-бяла (манихейска) параноя. Бидейки убеден, че предвожда силите на доброто срещу „империята на злото” и че моралното превъзходство на американците оправдава извършването на неморални действия от тях срещу други страни и народи. Грешките в Иракската война са не само тактически и стратегически. Те са исторически. Това е по същество колонизаторска война, предприета в постколониална епоха - отсече през януари 2007 г. Бжежински. - А това е самоотричане на поставената цел.” Скандалът, който някои сравняват по обществено внимание със сексскандала на президента Клинтън, беше избухнал малко преди това. В края на 2006 г. бившият президент Джими Картър си позволи да издаде една малка книжка (260 стр.), озаглавена така, че веднага вбеси еврейското лоби в Съединените щати : „Палестина - мир, не апартейд”. Картър незабавно получи епитетите „изкуфял лъжец”, „некомпетентен президент”, „антисемит” и други, дори по-обидни. В знак на протест проф. Кенет Щейн заедно с още 20 евреи напуснаха демонстративно управителния съвет на Центъра Картър за преодоляване на кризи. 20 000 протестни писма получи центъра "Симон Визентал". За конвенционално мислещите хора изглеждаше, че Картър е саморазрушил своя образ, и то безвъзвратно. Но след първоначалната атака започнаха убедителните лекци на Картър и Бжежински (в момента професор по геополитика) в редица американски университети и съотношението се промени. Анкета на Би Би Си с 28 000 респонденти относно отрицателно възприемане на политиката на държавите днес, огласи следния резултат: на първо място по неодобрение е Израел, на второ е Иран и на трето - САЩ. Все повече американци, осъзнавайки, че блатото в Ирак е по-дълбоко от виетнамското, възприемат гледната точка на „изкуфелия президент” Картър, а неговата книга „Палестина - мир, не апартейд” зае 6-о място сред бестселърите в началото на 2007 г. Писмата, които започнаха да пристигат в „Хюстън Кроникъл” бяха вече в съотношение 3:1 в полза на гледната точка на Джими Картър. Обикновените американци не виждат защо, за да се защити Израел, трябва да третира палестинците в окупираните територии като второ качество хора. За първи път от създаването на държавата Израел виден американски политик си позволява да вземе страната на арабската кауза, описвайки израелската политика като репресивна. Такива гласове можеха да бъдат чути в Европа и в самия Израел. Но те бяха заглушавани в Съединените щати, където многогласният хор на ционистите винаги беше изтъквал, че интересите на САЩ и Израел са идентични и че всеки, който говори срещу Израел, е антисемит. „Политиката на Израел в окупираните след войните с арабите територии е система на апартейд с два народа, населяващи една страна, но разделени физически един от друг. Доминиращи израелци, упражняващи насилие върху лишените от основни човешки права палестинци. Продължаващият израелски контрол и колонизация на палестинската земя е първостепенната пречка за сключване на трайно мирно споразумение на Свещената земя”- заяви бившият американски президент. В книгата си Джими Картър спокойно обяснява, че "трябва да се прави разлика между антиизраелска политика и антисемитизъм. "Има твърде много индикатори за нарастващата изолация на Израел в света и опит за изплъзване от проблема е да се твърди голословно, че всичко това е антисемитизъм. Очевидно до този момент Израел не е направил сериозни усилия за постигане на мирен договор, а мнението, че третира палестинците брутално, доби популярност” - казва на свой ред Збигнев Бжежински пред студентите в Аспен. „Ако по времето на "студената война" нашата политика в Европа беше тест за нашата сила и ценности, то след 1991 г. (годината на разпадането на СССР, б.р.) този тест е политиката ни в Близкия изток... Фатални за Америка и още по-рискови за Израел са предписанията на неоконсерваторите (неоконс в Републиканската партия) за действията на Израел. Те изцяло ще настроят болшинството от народите на Близкия изток срещу Съединените щати. Урокът в Ирак говори сам за себе си. Ако неоконс-политиката на Буш продължи, САЩ ще бъдат изхвърлени от региона, а това ще бъде началото на края на Израел.” Какво да кажем за нашите неоконс, единият от които доста непредпазливо се покатери на Синайските възвишения (Филип Димитров), а другият работи усърдно за разпадането на Ирак на три държави и дори предлага на Русия да направи същото докато не е късно (Соломон Паси). След конференцията на арабските държави в Мека беше постигнато крехко споразумение между радикалите в "Хамас" и по-умерените от "Фатах" за съставяне на правителство на националното единство. Когато въпросът опре до изхранването на милиони хора с помощи отвън и най-радикалните лидери стават по-отстъпчиви. Арабските страни искрено желаят да спрат атентатите и отвличанията в Палестина и създаването на самостоятелна държава на палестинските араби, но... в границите преди 40 години. Въпросът е може ли Израел да преглътне този залък, след като със сигурност вътрешните протести на половин милион заселници няма да закъснеят. Може, естествено, но основният спонсор и работодател в политиката му - Съединените щати ще трябва да приложи изпитаната тактика на „моркова и тоягата”. И тук възниква другият въпрос: какво може да предложи на Израел еврейското лоби в САЩ преди да му заповяда да отстъпи? Не представлява ли майка България - държава без силна армия, с толерантно население и продаващи се пустеещи екологично чисти земи, един удобен „морков” за решаването на палестинско-израелския конфликт? Случайно ли беше гласувана продажбата на земеделска земя на граждани от страни извън Европейския съюз? Сърбите най-вероятно ще загубят Косово. Но те могат да бъдат възмездени частично с присъединяване на Република Сръбска от нестабилната Босна и Херцеговина. Какви идеи има обаче в главите на турски и израелски политици в случай, че Съединените щати ги натиснат да признаят създаването на самостоятелни държави за кюрдите и палестинците, по-скоро следва да се досетим, отколкото да гадаем. Защото съществуват такива зелени кътчета от европейската територия на бившата Отоманска империя, където да се заселиш и да започнеш нов живот, за един чужденец е не изпитание, а спасение и привилегия. Не започнаха ли да ви сугестират и подготвят вече , братя българи, глашатаите в лицето на Андрей Райчев , че „българският национален интерес е Турция - пълноправен член на Европейския съюз”? А след това (защо не и преди нея) и Израел. Той не е по-далеко. Нали от Кипър като се надигне човек на пръсти, се вижда стената на палестинския бантустан, стената, която замени Берлинската стена и символизира „новата тоталитарна демокрация, установявана от свръхобществото”, както сполучливо я нарече пророкът Александър Зиновиев.

Нагоре Съдържание на броя