|
През април-май 2007 г. в Турция ще избират президент. Досега президентите се избираха от Великото национално събрание на Турция и по правило печелеше кандидатът на управляващата коалиция, ако има и подкрепата на ГЩ.
Тази година върху хода и изхода на предизборната кампания със сигурност ще влияят няколко политически събития, вътрешни и външни. Едно от тях е вероятното приемане от американския Конгрес на закона, признаващ арменския геноцид в Турция по време на Първата световна война. Това ще накара всички кандидати за президентския пост да възприемат подчертано националистическа поза, отричайки геноцида и порицавайки поддръжниците на тезата за извършените престъпления срещу човечеството в самия край на империята.
Второто събитие, в контекста на отношенията с Ирак, ще е офанзивата срещу присъствието на Кюрдската работническа партия (ПКК) в Северен Ирак. Ако правителството на Партията на справедливостта и развитието (ПСР) предприеме действия срещу бойците на ПКК и поеме отговорността за това, със сигурност ще спечели подкрепата на турските националисти в навечерието на президентските избори. Календарът също е важен, защото евентуалните военни операции срещу партизаните трябва да се осъществят за краткия период от стопяването на снеговете, до разлистването на дърветата, които ще скриват присъствието и преместването на пешмергетата (кюрдските партизани - б.р.). Но акцията трябва да бъде и много точно насочена, за да не се стигне до нейното международно осъждане.
Някои наблюдатели смятат, че при това положение САЩ няма да я одобрят, но и няма да я осъдят. Защото при цялото двусмислие на турската позиция към войната в Ирак, три четвърти от материалните средства, предназначени за американските войски в Месопотамия, преминават през Югоизточна Турция. Като единствената страна, членка на НАТО, която граничи с Ирак, Турция съставлява жизненоважна тилова база за всички американски операции, независимо дали става въпрос за увеличаване на числеността на войските в Ирак, или за изтеглянето им от там.
От 2000 г. Турция се управлява от ислямски правителства, излъчени от ПСР. Натрупаният за този период опит показва, че такива правителства могат да инициират по много неочакван начин промени, които засягат и престижа на САЩ. Когато ислямистката партия на Реджеп Тайип Ердоан дойде на власт, популярността на САЩ в Турция бе извънредно висока - 52% през 2002 г. Днес обаче тя е между 7 и 12%. Причината за спадащия престиж на Америка не е, че ПСР е направила турското общество по-малко светско, а завоят във външната политика, направен от правителството на Ердоан. Макар и предимно мюсюлманска страна, Турция винаги се е ръководела от светски, прозападно ориентирани правителства. За пръв път от дълги години едно правителство обърна погледите на турците към мюсюлманския Среден изток. В това число, към проблемите, свързани с "Хамас" и "Хизбуллах". Според проф. Сьонер Чааптай, член на Вашингтонския институт за близкоизточна политика, преподавател в Принстън и президент на Турската програма на Института за външни отношения, поради този факт днес симпатиите на турците са повече към Иран, отколкото към САЩ.
Популярността на Иран била 43%! Нищо чудно, след като и традиционният съюзник на САЩ, кралят на Саудитска Арабия, нарече ставащото в Ирак незаконна окупация. Няма съмнение, че именно политиката на Буш в Средния изток и особено в Ирак, стои в основата на този обрат на турските симпатии. Нещо повече, спадът в популярността на САЩ в Турция е по-значителен от този във всички останали мюсюлмански страни. Например в Йордания този спад от 2002 г. до 2007 г. е с 11 пункта (от 23%, на 12%), докато в Турция спадът е с 45 пункта (от 52%, на 7%). Тоест, намалението тук е 2-3 пъти по-голямо. Вероятно своето влияние оказват и проблемите с турското членство в ЕС. Когато започна процесът на присъединяване, ЕС се радваше на 80-90% одобрение сред турците, което днес е спаднало на 30-40%.
„Турците осъзнаха, че влакът на ЕС не помръдва напред - казва Чааптай. - Преговорите бяха суспендирани, основно по политически съображения. По-голямата част от турците оценяват, че страната им се третира различно от другите кандидатки и смятат, че това е, защото е мюсюлманска”.
Вероятно част от тази промяна в отношението може да се отдаде на възраждането на ислямската гордост, скрита под обиденото национално чувство.
От една страна, войната в Ирак съставлява мощен лост за усилване на ислямската гордост в целия свят. От друга страна, въпросът за ПКК остава една специфично турска кауза, която подхранва антиамериканските настроения. Защото Вашингтон свали Саддам Хюсейн, който позволяваше на Анкара да преследва пешмергетата на иракска територия, а постави една власт, в която кюрдите присъстват осезателно. Дори президентът на Ирак, Джалал Талабани е кюрд. Накрая, контекстът се допълва с факта, че Турция има ислямско правителство. Ако беше светско, можеше също да се наблюдава силен антиамериканизъм, но отношението на населението към САЩ не би се трансформирало от топло в ледено, каквото е днес.
След президентските избори позицията на Турция към Запада би могла да се промени, ако опозицията вземе властта, разчитайки и на подкрепата на ГЩ. Години наред турските елити убеждаваха населението, че бъдещето му е на страната на Запада. За пръв път турците имат правителство, което не развива тази аргументация.
Ако някоя партия излезе с убедително прозападно послание, би могла да извлече облаги, но кой знае.
Авантюристичната политика на Буш трудно може да бъде одобрено с прозападни аргументи. Все пак Турция не е България, нали?
|