|
Кой от нас навремето не се е вдъхновявал от образа на бедняка в родния фолклор? Той - в края на краищата - и след всички препятствия, които трябваше да преодолее, излизаше победител. И ни даваше кураж, че и с нас ще се случи същото, че в живота съществува една морална сила, - за Бог тогава не се говореше, - която пренарежда нещата, както трябва и добрият и доброто получават заслужено приза на финала.
|
Спомням си как в биографиите си всички бързаха да запишат, че произхождат от “бедно работническо или селско семейство” и това им беше като пътна карта в живота (за разлика от днешното IV - курикулум вите). Ех, и тогава всички не бяхме с “равен старт” и справедливо въздадено битие, но поне официалната конюнктура ни го внушаваше.
Да бъдеш “признат” за беден, днес е равносилно да бъдеш анатемосан като “некадърен”, “неспособен” и въобще като човек втора категория. Това е жестоко, това е несправедливо, това е неморално от всякаква гледна точка: и политическа, и религиозна, и чисто човешка. Но кой ли мисли за това? Преди години, по времето, когато Иван Костов беше премиер, той сравни бедните пенсионери, излезли да протестират, с животни, изпълзели на припек. Госпожа Масларова пък, социалният ни министър днес, умело използва сега разделението на възрастните хора, за да отрази натиска им.
В едно скорошно тв-предаване - “Сблъсък”, социологът Кольо Колев, сторонник на “оригиналната” идея възрастните хора да си продават жилищата, за да си осигуряват приходи за съществуване, изрече скверните слова, че майка му, която също “крещяла” по митингите на пенсионерите, сега си “топяла задника по бразилските плажове” при сестра му. В същото предаване младият зам.-главен редактор на червения вестник “Дума” Перпелиев, уж социалният вестник, изрече към опонентите си: “Че кой ви е казал, че в живота съществуват морал и справедливост?”
Струва ми се, че ако беше чул тези думи покойният някогашен главен редактор на “Дума” Стефан Продев, щеше да се обърне в гроба си. Този, който виждаше жестокото разделение в собствената си партия и стана известен с определенията си “червени бабички” и “червени мобифони”, беше изключително чувствителен на темата морал и социална справедливост. В “Дума” преди години написах статията си “Окуражаващо писмо до бедняка” и Продев я пусна на уводно място. Имам усещането, че в днешната “Дума” този мой материал не би бил желан. Бедността не е проблем номер едно за социалдемокрацията.
Но темата ми беше за бедняка и морала.
Силните на деня по всякакъв начин се опитват да насочват негативната обществена енергия точно срещу бедните. Бедните са виновни за икономическия ни хал, за днешния и вчерашен ден на България, за милиардния ни външен дълг, за кризата в образованието, за хаоса в здравеопазването, че и за несполуките в българския футбол...
Ако по времето на социализма виновни ни бяха капиталистите, сега пък виновни са ни все бедняците.
Впрочем бедните били “виновни” и за раковото образувание в днешното обществено тяло на България - корупцията-. Пример: станалият вече банален случай - в “Пирогов” хванаха доктор Пернишки, че взема подкуп от свой пациент, една вече обикната практика в здравеопазването. Общественото мнение е толкова чувствително и наранено на тази тема, че началниците на Пернишки след ареста му се видяха принудени да го уволнят. Но още на следната сутрин депутатът Китов, шеф на здравната комисия в парламента и още един негов колега - зам.-председател на Лекарския съюз, се опитаха да “компенсират” корумпирания и го едва ли не оправдаха, като хвърлиха цялата вина в съвсем друга посока. Ниските заплати на лекарите били виновни за корупцията в тази професия. Ако вземали по три-четири пъти по-високи заплати, тогава и корупцията щяла да изчезне.
С други думи: пак бедността е виновна.
Не, господа, не става въпрос за бедността, става въпрос за морала на човека. Да вземеш пари под масата, не се диктува от това колко си богат, а дали в себе си дочуваш гласа на съвестта си, или той е съвсем пресипнал. Защото на всички ни е известно кои са мнозинството от днешните богати хора в България и как забогатяха. От тях ли да изискваме да демонстрират морал, да не са корумпирани?!
Пак повтарям: беден не означава неморален, не означава податлив на корупция. И престанете с вашите номера да прехвърляте боластта от болната на здравата глава.
Капитализмът явно пренаписва приказката за съдбата на бедняка, довчера положителен герой, сега върху образа му се хвърлят пръски кал. На капитализма просто така му е изгодно, така му отърва.
Но народният морал, съхранен в богатия ни фолклор, никой не е способен да пренапише. Така че новите морализатори понеже не могат да подменят народното ни духовно богатство, -не че не са опитвали много пъти досега - по-добре да сменят направо народа си. Да видим как ще оправдаят тогава своята вътрешна нечистоплътност! Дали швейцарците може да са им виновни, колкото нашите бедняци, примерно?
Един бизнесменски съвет:
- Повече от това не печели!
карикатура: Тодор Цонев
|