|
...След поражението на турците, разбити от сърбите през 1387 г. при Плочник, султан Мурад решил да се справи окончателно с тях и да се заеме със завладяването на българските земи. По това време най-мощната държава на Балканския полуостров е сръбската. Решаващата битка става на Косово поле. Сърбите са предвождани от княз Лазар. Една нощ сърбинът Милош Обилич се промъква в палатката на султана и го убива (юни 1389г.). Властта поема синът на Мурад - Баязид, наречен Илдаръм (Мълнията). ... Но съдбата му изневерява. От изток във владенията му нахлуват ордите на Тамерлан (или Тимур, наречен още Tимурленг или Тимур куция). Баязид е принуден бързо да тръгне за Мала Азия. Битката става през 1402 г. при Анкира. Тамерлан отправя писмо до Баязид, в което му предлага да се предаде. Известни са думите му: “Ти си нещастна мравка, която аз ще стъпча като слон. Предай се!"
В тази прочута битка Баязид е разбит и пленен. Победителят при Косово и Никопол е поставен в клетка и в нея е развеждан като животно...
|
Докато багерите ръфаха белите дробове на града, Мафиянски и архитектът се бяха събрали и обсъждаха какво да правят. Почти всичко бе продадено и разграбено. Никой не им потърси сметка. Приказките за разследване, съд, имунитет не ги тревожеха - те играеха юдино хоро с управниците, с подкупните съдии, прокурори и полиция.
- Има ли още нещо, което да не сме окрали в този загубен град? - обърна се Мафиянски към довереника си.
- От такъв град винаги може да се изстиска нещо допълнително. Да натиснем по-здраво и лимонът ще пусне. Има едни хубави парцелчета в Лозенец. Знаеш ли каква далавера става с тях - обади се архитектът. - И кметът на Лозенец играе с нас. Ако вземе да писка, ще си ходи. А тези от НИКНИ такива пари дават, че можем да си купим по едно апартаментче за децата на Майорка... Всеки родител трябва да се грижи за децата си и даже за внуците и правнуците. Бездънна яма е това тука. Толкова мандати изкарахме без проблеми. И сега ще се размине.
Когато багерите започнаха да нападат последната зелена площ в града, столичани се събраха в местността Кръста, в Лозенец. Решиха да отслужат молебен пред старинния Кръст, който стоеше там от незапомнени години. Но вместо да поканят попове и да се молят, те проклеха столичните управници:
- Боже милостиви, да бъде проклето това изчадие, което унищожи и разпродаде града ни. Да бъдат проклети и той, и архитекта му, и всички продажни общинари. Дано врат вечно в ада! Боже, накажи ги, но не само на небето, а и тук, на земята! Искаме мъст, тъй като в тази страна няма нито съд, нито правда. Нека твоето Божие възмездие ги настигне. Ако не ги накажеш, няма повече да те почитаме, няма да ходим на църква и даже ще те прокълнем!
Господ чу молбите, проклятията и заплахите на паството в тази затънтена балканска столица. Уплаши се, че вярата може да напусне хората. А и не би допуснал да го проклинат. Явно, въпросът бе много сериозен и той реши да се намеси. В екстрени случаи викаше Тамерлан, който изпълняваше по-специални поръчки.
- Тамерлане - строго се обърна към него Господ. - Отиди и спаси столичани от тази общинска продажна напаст, която като кърлежи ги е засмукала. Накажи виновните, както ти си знаеш.
- Няма проблеми, Господи - каза Тамерлан. Взе верните си монголи и се приземи в София. Монголите носеха набързо скована клетка.
Когато Тамерлан влезе в кметството, завари Мафиянски и главният архитект да се въргалят по пода, да се бият и да се ритат. Цялата стая бе осеяна с банкноти.
- Хайде, гълъбчета, вижте каква хубава къщичка съм ви донесъл. Ще си гукате в нея дълго. А на тебе усмивката сигурно ще ти замръзне завинаги на лицето.
Монголите набутаха Мафиянски и главния архитект в клетката. След това обиколиха всички общини и продажните общинари се озоваха при шефовете си. След като влезе в новия си дом, усмивката на Мафиянски застина на лицето му и така си остана.
- Е, сега ще ви покажа как съм разхождал султан Баязид една година - каза Тамерлан.
И клетката с общинарите тръгна поред във всички столични квартали. Мало и голямо се извървяваше да ги гледа. Където минеха, кофите за боклук опустяваха, тъй като нечистотиите се сипеха по главите на изчадията. Най си изпащаха от децата и младите майки, на които бяха отнели градинките и местата за разходка. Особено възмущение предизвикваше усмивката на Мафиянски. Като я зърнат, хората полудяваха.
- Абе, вижте го това изчадие! Пак ни се присмива.
И боклукът летеше по него от всички страни.
Клетката обикаля така една година. Накрая Тамерлан заедно с клетката се върна на небето, а Мафиянски и столичните общинари бяха напъхани в един котел в ада. Господ се вслуша в молбите на софиянци и ги наказа както на земята, така и на небето.
На котела пишеше “Резерве! Само за общинари от София!”
Дяволът, който обслужваше котела, периодически го разбъркваше и си мърмореше:
- Тука има много свободни места. Май пак трябва да се ходи командировка до София.
|
Сатиричната миниатюра “Мафиянски и Тамерлан” е от новата книга на Георги Сапунджиев “Калигула в София”, изд. “Аранеус”, редактор Илияна Велева.
По един невероятен начин тя изглежса сякаш е писана вчера, тъй като общинарите в София продължават да си резервират места в долната земя, където грешниците получават заслужено наказание.
|
|