|
До 1980 г. произвеждахме само спортни гуменки. След 3-4 години, по лицензи от "Ромика", "Трейнинг", "Адидас" и "Пума", предприятията в Благоевград, София, Хаджидимово, Добрич, Хасково стигнаха общо годишно производство 5 милиона маратонки - повече от всички соцстрани, взети заедно. Всяка събота и неделя туристи от Гърция и Югославия купуваха по 4-5 чифта български маркови маратонки от софийския ЦУМ.
В тази поредица могат да се включат още много стоки на леката ни индустрия: обувки - от София, Пловдив, Добрич, Кюстендил, с. Бояново - Елховско; дамски блузи и трикотаж - от Ст. Загора, Русе, Враца, Червен Бряг; куфари и чанти от Пловдив, Силистра; съвременна пасмантерия - от Ямбол, Първомай, Болярово; копринени изделия - от Карлово и Хасково; ленени тъкани - от Самоков; килими - от Сливен, Котел, Смолян и др.
Раздвижи се хранителната индустрия:
Създадоха се нови или се обновиха старите пивоварни - “Астика”, Хасково; “Ариана”, София; “Загорка”, Ст. Загора; “Каменица”, Пловдив; “Леденика”, “Болярка”.
Усъвършенствано бе производството на бяло сирене, внедри се ултрафилтрация на млякото. Произвеждаха се топени сирена, френски сирена “Бри” и “Рокфор”.
Започна производство на детски храни. Появиха се майонезни деликатеси. Селскостопанската академия на науките създаде технология за производство на храни за космонавти.
По английска технология се появи маргаринът “Калиакра”.
Изградиха се малки колбасарски предприятия в Садово, Севлиево, София, Ботевград, Видинско.
Появиха се малки квартални хлебопекарни по френски технологии.
Модернизирани бяха винарските заводи в Хасково, Търговище, Сливен, Перущица, Видинско, Варна.
По шотландска технология бе произведено българското уиски “Диво козле” в Асеновград.
Годишното производството на тютюн стигна 160 хил. тона. Генерално бяха преустроени фабриките за цигари, годишно произвеждахме 71 хил. тона и излязохме на трето место в Европа след Англия и Германия. Износът на тютюневи изделия осигури 1 милиард долара валутни постъпления.
Тези отрасли бяха развити от стопанските дейци Иван Недев, Дора Белчева, Стоян Жулев, Димитър Ядков, Стоян Киндеков, Петър Петров, Александър Дионисиев, Тодор Тонев, Павел Цветански, Илия Пачев, Жеко Георгиев, Илия Георгиев, проф. Дамянов, проф. Георги Митов, Иван Шипчанов, Велико Ненов, Пантелей Митов, Гено Станчев, Петър Пеев и много други. Днес тези имена са забравени.
Главната мишена на разрушителната канонада бе индустриалният интелект на България.
Местните компрадори очевидно бяха получили заповед: “Изкоренявайте индустриалното мислене!”
Изпълнението й започна още от началото на 1990 г.
Изгряваща звезда от БКП, преминала после през ред други “леви” партии, за да стигне и до българския футбол, заявил в Москва на тогавашния член на политбюро на КПСС Яковлев: “Решили сме да се разделим с всички кадри, надхвърлили 35-годишна възраст”. Дори дълбоко законспирираният атентатор на социалистическата система се смутил: “Помислете, това ще ви лиши от най-опитните специалисти!”
Заканата бе изпълнена.
Изхвърлени бяха от индустрията най-опитни конструктори, технолози, проектанти, учени и стопански ръководители. Закриха десетки проектантски и научно-изследователски институти.
Коварен ход срещу индустриалните специалисти беше представянето им като закостенели, неразбиращи новото, слепи привърженици на “живковизма”... Използвана бе особеността, че индустриалците не владеят политическите пируети. Строгите правила на производството и на материалната наука изискват професионална стабилност. Връзката с обикновените хора съхранява нравствената чистота.
Истината беше друга: индустриалната интелигенция първа осъзна изискванията на новото време, нейни бяха началните стъпки към основните промени:
Още през 1962 г. инж. Пантьо Карапантев създаде “Балканкар” - най-динамичния и модерен индустриален комплекс в източния блок;
Пак той изгради в 1966 г. в Ловеч смесено предприятие с италианския гигант “ФИАТ” за монтаж на леки автомобили;
През 1967 г. генерал инж. Георги Ямаков построи смесено предприятие на “Металхим” с “Булгар-Рено” в Пловдив. За 3 години то даде на пазара 5 хиляди леки автомобили;
През 1967 г. бе подготвено създаването (с японски групировки) на смесена фирма с корабостроителницата ни във Варна. Съветски бюрократи разпоредиха отмяна на договореността.
През 60-те години по инициатива на Георги Найденов и на инж. Тончо Михайлов бе сключен първия договор между социалистическа страна и английската “Швепс”, след това и с американските “Кока-Кола” и “Пепси-Кола” за производство на безалкохолни напитки.
През 1962-1970 г. бяха построени десетки заводи по закупени от западни фирми лицензи за високи технологии и продукти със съвременно оборудване. Сред тях са:
Завод за германиеви полупроводници в Ботевград от френската фирма CSF по инициатива на Лазар Данчев;
Завод за метален обков във Варна, вкл. стан за студено валцоване на ленти по инициатива на инж. Димитър Валев;
Завод за санитарна арматура в Севлиево, с първия в източните страни цех за метални покрития на пластмасови детайли. За кратко време той завладя пазарите в Близкия изток;
Завод за тягови панцерни акумулатори от фирмата “Варта”;
Завод за диамантни дискове по шведски лиценз;
Завод за електропреобразователни елементи с линии за кварцови монокристали от Япония, по инициатива на инж. Янко Дюлгеров;
Завод за автобуси по лиценз от немската фирма “Кесборер”;
Завод за въздушни и маслени автомобилни филтри “Пирели”;
Завод за стоманени профили по лиценз на “Шльойман”, ГФР;
Завод за заваръчни електроди по лиценз от Германия;
Завод за дизелови двигатели по лиценз от “Перкинс”, Англия;
Завод за ръчни електроинструменти по лиценз на “АЕГ”;
Завод за вентили за автомобилни гуми по японски лиценз;
През 70-те и 80-те години първи в соцсистемата пристъпихме към практическа реализация на малки и средни предприятия, към привличане на чуждестранни капитали у нас и на наши в чужбина, към темите за стопанския риск, за рискови капитали, за неефективни предприятия и тяхния фалит.
Тези опити на индустриалната ни интелигенция за насочване на развитието ни по нови пътища бяха засилени след 1980 г.:
С нови високи технологии, съвременно оборудване, лицензи и марки на световноизвестни фирми бяха построени над 600 малки предприятия и производствени линии;
“Металхим”, “Балканкар” и БСК договориха с френската фирма “Рено” производството у нас на леки автомобили, към 1992 г. трябваше да стигне годишно 60 хиляди броя.
Подписан бе договор с немската “ОБИ” за изграждането у нас на верига от хипермаркети. Първията сграда бе готова в Хасково и трябваше да заработи в 1990 г.;
С холандската фирма “Беренберг” бе сключен договор за изграждането на верига от магазини за стоки за малкото селско стопанство. Първият от тях бе построен в Пловдив. Договорът бе прекратен веднага след 10 ноември 1989 г.
С японска фирма бе договорено създаването на смесена лизингова фирма. През 1986 г. у нас бе учреден “Булгарлизинг” - първото в Източна Европа. След 1990 година връзката с японската фирма бе прекратена.
През 1986 г. задейства първата в страната кооперация на частни собственици на леки автомобили “Кооптакси”.
През 1988 г. неуморимият стопански и кооперативен деец Благой Рагин създаде кооперация “Коопхотели”.
Учредена бе в 1981 г. “Банка за стопански инициативи” - първата в източния блок акционерна банка. За 6 години тя даде кредити над 700 милиона лева, в т.ч. 150 млн. щ.д. Изградените с тях МСП даваха към 1987 г. годишна продукция 1 милиард лева, осигуриха над 1000 нови видове стоки и разкриха 30 хиляди работни места.
През март 1988 г. икономическият директорат на НАТО, по доклад на американския професор Макинтайър посвети 12 страници на икономическите промени в България и призна: “Програмата за малките и средни предприятия в България е важна и наистина новаторска форма за осъществяване на децентрализация. Това е реална крачка към пазара”. До днес никой не е погледнал нито програмата, нито доклада.
За съжаление много инициативи на индустриалната ни интелигенция не бяха реализирани.
Ярък е случаят с Горбачов. На 16 октомври 1987 г. той каза на Живков: “Около Вас има хора с прозападна ориентация. Вие трябва да го знаете! Във Вашето обкръжение има хора, които смятат, че трябва да вземат технологии от ФРГ, от Запада. Такива разговори ни безпокоят! И ако около Вас има хора, които дори само си мислят за “мини - ФРГ” и “мини - Япония”, не трябва да ги държите повече близо до Вас!”
Това беше не сигнал, а заповед на първожреца на съветската идеология и политика за разправа с индустриалната ни интелигенция.
Само след 3 години Горбачов, българските му наместници и кръжащите около тях идеолози, философи, социолози, политикономисти, медийни играчи и партработници се преустроиха по невероятен начин като дисиденти. Те обвиниха индустриалната ни интелигенция в закостенялост, разгониха я и сринаха цялата ни икономика.
Тези остри думи не са от професионална завист. Животът се оказа безкрайно сложен.
Горбачов се превърна в жалка фигурка. Някои от намстниците му имаха фатална съдба. Дори новите милионери не могат да предизвикат завист! Няма да останат без висше възмездие и други, познати по своята низост, грабителство и корупция!
Голямо престъпление на нашите перестройчици е, че разединиха националния интелект във върховно време, когато се решава съдбата на България за векове, а може би и завинаги!
В ужасната транжорна те изрязаха и изхвърлиха от живота почти цялата ни индустриална интелигенция!
Прегледайте списъка на българските експерти в екипа на г-дата Ран и Ът - и в него няма да срещнете нито едно име, утвърдено през дългогодишния процес на индустриалното съзидание.
Перестройчиците наложиха не случайно това разединение:
Те нямаха общ език с индустриалната интелигенция. Строгите условия на материалното производство и прецизността на точните науки изискват от индустриалния интелектуалец взи-скателност, самодисциплина, обективност, самостоятелност, категоричност, бързи реакции, недопускане на низкопоклонство и най-вече вътрешна чистота. Хора с такива качества щяха да пречат на перестройчиците да осъществяват поръченията си.
Тези различия имаха стратегически характер - целта на ”перестройката”, прикрита зад мъгляви декларации беше ликвидацията на българската промишленост. Индустриалните интелектуалци нямаха място в такъв процес!
Неизмерима е загубата на България от това разединение!
Българските индустриалци бяха естественият екип, годен да поведе по правилен път Родината ни през сложните процеси на промяната.
Само те можеха да дадат верни съвети! Ето някои от тях:
Съвет 1: Пазете и развивайте индустрията! Тя крепи държавата! Защото:
Дава 80% от обществения продукт.
Създава работа на 2 милиона и 200 хиляди българи.
Осигурява финансово здравеопазването, образованието, културата, пенсиите на старите хора.
Тя е средата, в която се създава и развива индустриалният интелект, а той е абсолютно нужен в 21-вия век.
Към 80-те години Турция, Гърция и Португалия бяха изоставащи страни. За 25 години постигнаха неимоверно развитие благодарение на бързото си индустриализиране.
Ако индустрията е ненужна и вредна, първи от нея щяха да се откажат богатите нации!
Ако някой ви съветва да я ликвидирате, не му вярвайте!
Той мисли за личния си, а не за нашия интерес!
Съвет 2: Всяка индустриална форма - държавна, частна, кооперативна - има своето естествено място!
Осигурете го! Защото:
Няма в света държава с едностранно развита собственост.
Ако това беше добре, първи щяха да го възприемат богатите нации.
Страна без държавно участие в собствеността на стратегическите отрасли лесно ще загуби независимостта си.
(следва)
|