|
Техеран разбира, че ядреното оръжие е най-добрата гаранция, и САЩ няма да посмеят да направят с Иран онова, което направиха с Ирак! Президентът Махмуд Ахмадинежад все по-ясно декларира, че няма намерение да лиши държавата си от ядрената програма.
Бедата за САЩ е в това, че не могат да се откажат от войната срещу Иран. Възникването на още една ислямска ядрена държава за тях е недопустимо от политически съображения и поставя под въпрос позициите им в Близкия изток. За непризнаваната от иранския президент държава Израел, основния съюзник на свръхсилата, обаче това е въпрос на физическо оцеляване.
Възможната агресия срещу Иран крие изключително остри и опасни за света подводни камъни.
|
Както се полага в такива случаи „изтича” секретна информация за множество разработвани сценарии за смъкването на режима в Техеран. Това включва нанасяне на точкови удари по ядрените обекти и предполагаемите позиции на балистичните ракети; предприемане на пряко американско военно нахлуване откъм Ирак и Афганистан; реализиране на комплексен план за вътрешнополитическа дестабилизация с използване силите на опозицията или комбиниран вариант с натиск отвън, който да доведе до взрив вътре в страната. Споменава се базираната в Иран опозиционна групировка „Моджахедин-е-халк”, наброяваща 20 000 въоръжени бойци, както и отряди на кюрдски сепаратисти.
Във в. "Утро" ген. Леонид Ивашов, от Академията по геополитика в Москва, твърди, че военната операция срещу Иран е започнала още в края на 2006 г. Сиреч отдавна вече е в ход първият, информационно-психологически етап. Задвижен е обаче и вторият етап. Съгласно одобрената от Конгреса на САЩ доктрина, в „ирански Азербайджан” действа прикрито американски спецназ. Агенция ИРНА дори съобщи, че са задържани преоблечени американски военнослужещи. Формира се и правителство в изгнание.
Вече е в ход третият етап, включващ съсредоточаване на войски, военноморски съединения и провеждане на учения. Въпреки че американците са затънали в Ирак, според генерал Ивашов те няма да се откажат да ударят Иран, който им пречи да постигнат стратегическата си цел в региона - контролиране на нефта и ключовите позиции в Ормузкия пролив. Завладеят ли Иран, американците стигат до каспийския нефт, и ще контролират около 40% от всички световни запаси. Не е важно дали в региона ще се утвърждава демокрация, или ще има вечна гражданска война. За да постигнат целта си те няма да се спрат и пред употребата на ядрено оръжие - микроядрени боеприпаси за разрушаване на скрити дълбоко под земята ядрени инсталации.
Сценарият ще бъде различен от иракския. В Ирак те приложиха принципа на Филип Македонски, според който нито една крепост не може да устои пред магаре натоварено със злато.
Американците просто подкупиха ръководството на Ирак. Срещу Иран положението е по-сложно. Според генерал Ивашов първите удари ще бъдат нанесени по пунктовете за управление - президентската администрация, центъра за духовно ръководство, щабовете на стражите на ислямската революция, въоръжените сили. Ще се дебне подходящ момент за "обезглавяване на Иран". И независимо че президентът Махмуд Ахмадинежад обещава на Вашингтон 40 хил. шахиди, които ще атакуват американски обекти по целия свят, че Иран ще минира Ормузкия пролив, ще нанесе ракетни удари по морската груприровка на САЩ, генерал Ивашов казва: „Иранската кампания се поръчва от най-крупните нефтоекспортиращи компании и онези, които са свързани с енергоресурсите. Нима те ще пострадат от това, че ще загинат 2, 5, 20 или 50 хил. души? Ръстът на цените на нефта е благо за нефтените компании, златен дъжд. Войната е златен дъжд и за военно-промишления комплекс, който днес притежава лъвския дял в администрацията на САЩ”.
Ако се стигне до сблъсък, Америка ще трябва да воюва със 70-милионното население на Иран, което според военните справочници поддържа около 965 хил. души въоръжени сили, от които 670 хил. сухопътни войски, 100 хил. ВВС, 45 хил. ВМС. Съществува и паралелна военна структура “Стражи на ислямската революция” -„Коде”, от 15 хил. души, и „Басидж” от 135 хил. души.
В 44 дивизии и 24 бригади има 2400 танка, от които 1500 Т-72, 1500 бойни машини на пехотата, 2000 оръдия, над 765 съвременни катюши и 4-5 хил. минохвъргачки, противотанкови ракети. По огнева мощ сухопътните войски на Иран са сравними с тези на Турция, Сирия и Израел.
ВМС разполагат с пет остарели патрулни корвети и 23 ракетни катери английско и американско производство от 1979 г. Най-боеспособни са трите подводници руско производство, сравними с израелската „Делфин”. Иран разчита предимно на значителното количество брегови ракетни батареи, 17 патрулни самолети и 40 вертолети.
ВВС притежават около 250 бойни самолети - 40 МиГ-29, 25 F-14А Томкет, 60-F-5Е Тайгър ІІ, 32 изтребители F-4Е Фантом ІІ, 30 китайски J-7 версия на МиГ-21, 30 бомбардировача Су-24 и 200 разузнавателни, учебни и транспортни машини. Армейската авиация е представена от 100 вертолета АН-1J Кобра и 150 транспортни машини.
Поради голямото разнообразие, сложната подготовка на летателния състав и снабдяването със запасни части, бойният потенциал на ВВС не е висок. И противовъздушната отбрана не може да окаже сериозна съпротива. Възможностите й значително ще се усилят от руските ракети „Тор-Б1", с далекобойност 12 км, прославили се със свалянето на „Стелта” над Югославия, които вече постъпиха на въоръжение, но дали са успели да обучат разчетите им, не е известно.
Иран разчита главно на ракетното си оръжие. Основните балистични ракети са предоставените навремето от Северна Корея „Шихаб”-1 („Метеор”-1) с далекобойност 300 км, и „Шихаб”-2 с далекобойнсот до 700 км, “Шихаб-3 (севернокорейската „Нодон”-3) със средна далекобойност 1300 км, маса на бойната част - 1 т, - са аналози на съветските "Скъд".
Разработваната “Шихаб-4” е с далекобойност 2 000 км. Твърдогоривната “Фатех” А-110 е с обсег до 400 км. Според в. ”Билд” германското разузнаване е установило, че Иран е закупил 18 балистични ракети от Северна Корея с далекобойност 2800 км, чрез които би могъл да обстрелва европейските страни.
Ракетите могат да бъдат комплектовани с бойни глави, заредени с химическо и възможно биологическо оръжие.
Иран разполага с мощна военна промишленост. Нови образци оръжия, за които не е известно дали ще бъдат приети на въоръжение, се сипят като от рога на изобилието.
Неотдавна ВМФ прие на въоръжение собствена подводница, която ще бъде последвана от серия миниподводни лодки за специални операциии - стоварване на десанти и атакуване на кораби с ракети и торпеда.
След създаването на високоточната авиобомба с лазерно насочване Qadr, на 19 август 2006 г., по време на учението “Великият Пророк-2”, Иран изпита нова високоточна 900-килограмова авиобомба Ghased (“Посланик”), крилата ракета, зенитно-ракетен комплекс, тактическа балистична ракета, реактивен изстребител собствено производство "Сагех", констриран на основата на американския F-5E Tiger II, три нови типове противокораблни ракети - "Нур", "Коусар" и "Наср" - с далекобойност над 170 км, суперсъвременен „летящ кораб”, невидим за радарите - едноместна машина с делтовидно крило, способна да лети на няколко десетки метра над морето.
По-рано Иран изпита две нови протовокорабни ракети и „най-бързото в света” торпедо - нечувана скорост 100 км/час под водата, за което се предполага, че е руската конструкция „Шквал”, създадена преди 30 години. Някои специалисти смятат, че притежава няколко дивизии от ракетите "Сън-бърн".
В средата на октомври 2006 г. от съобщения на средствата за масова информация стана известно, че Конгресът на САЩ е поръчал на президента Джордж Буш да представи доклад за вариантите и последствията от военен удар по Иран. Аналогично задание от парламентаристите е получил и директорът на американското национално разузнаване Джон Негропонте. Появиха се и прогнозни версии. Смята се, че единствен възможен вид бойни действия за американците са въздушните удари с авиация и крилати ракети. Тоест повтаряне на сценария от войната в Югославия.
Според американския генерал от резерва на ВВС на САЩ Томас Макинерней, за когото се говори, че е разкрил плана за бъдещата война срещу Иран, операцията ще бъде проведена с много ограничени цели и ще продължи 2-3 дни. Американските ВМС и ВВС ще трябва да унищожат около 1500 обекта за това време. Ударите от въздуха и морето ще се подкрепят от силите със специално предназначение, които ще трябва да ликвидират или пленят ръководството на Ислямската република.
Първа нанася удари стратегическата авиация - от базата в щата Мисури излитат В-2, от остров Диего-Гарсия и от Великобритания - В-52 и В-1. В Ирак, Кувейт, Бахрейн, Афганистан летищата напускат триста-четиристотин самолета от тактическата авиация. От самолетоносачите в Персийския залив излитат двеста-триста самолети. От В-52, многоцелевите атомни подводни лодки, крайцерите и ескадрените миноносци стартират няколко стотици крилати ракети. Първите удари ще трябва да се нанесат срещу ядрените обекти. Някои смятат, че са 14, други 20, трети - 100. Според Пентагона достатъчно е да се унищожат пет, които са ключови, и ядрената програма ще бъде парализирана.
Предполага се, че на първо място са подземните бункери на Техеранския университет, където сто учени и конструктори разработвали бойни глави. Друга цел със сигурност ще се окаже атомната електроцентрала в Бушер, която се строи с помощта на Русия, въпреки че тя работи с 3-5% обогатен руски уран, непригоден за бойни глави. Според ЦРУ разположеният в Хондаб, провинция Маркази, североизточно от Арак, на 3 км от Карачи, реактор на тежка вода, можел да позволи на Ирак всяка година да произвежда плутоний за 5-7 бомби.
В югоизточната част на Иран, близо до гр. Натанз, на дълбочина 25 м действал комплекс газодифузни центрофуги за обогатяване на уран до оръжейно състояние. Очаква се основна цел за американските ракетно-бомбени удари да бъде гр. Исфахан, където на дълбочина 30 м бил разположен ключовият обект на иранската ядрена програма.
Втора група цели са ракетните и авиационните бази, които са около 60 и предприятията, които произвеждат ракети.
Експерти отбелязват, че в момента, когато бъдат унищожени 50 процента от иранската военна мощ, управляващият режим ще загуби контрол над страната.
Може и така да е, но съществува предположение, че най-важните ядрени обекти, скрити дълбоко под земята са трикратно дублирани и не е възможно с ракетно-бомбени удари да бъдат унищожени напълно. А това силно безпокои американските стратези, защото в такъв случай въздушната операция ще се обезсмисли.
Какво очаква САЩ и близкия им съюзник Израел след предприемането на подобна операция?!
Предполага се, че иранските балистични ракети не представляват голяма опасност, тъй като имат голямо разсейване и не са комплектовани с ядрени бойни глави. Но ако бъдат употребени химически и биологични бойни глави, обстановката коренно ще се промени. Агресорът ще разчита на разположените на израелската територия зенитни ракетни комплекси за прехват на балистични ракети - „Пейтриът” и „Ероу”.
Военноморските сили на Иран не могат да окажат сериозна съпротива на Америка, но иранците могат така да осеят водите на пролива с мини, че корабоплавателните компании да се откажат да пращат танкери в Персийския залив.
Наблюдатели са склонни да утвърждават, че Иран има само един вариантът за отговор - да нанесе удар със сухопътните сили, и то само в направление на Ирак. Но дали силната иранска армия с високо ниво на подготовка ще успее да се доближи на необходимата дистанция до противника преди американската авиация да унищожи нейните танкове и артилерия?
Може би тъкмо затова иранското ръководство готви своите гранични формирования „Басидж” за партизанска война на цялата територия. Като се отчита крайно високото ниво на антиамериканските настроения в Иран, американското нахлуване може да донесе още по-големи неприятности на Белия дом отколкото Ирак и Афганистан. Иранците не се боят от смъртта, загиналият в джихада има пряк път за рая. Достатъчно е да си спомним, как по време на ирано-иракската война „вълните от хора”, предимно юноши, отиваха срещу минните полета и така самоубийствено разчистваха пътя на войските...
Иранската пехота, в различните й варианти - от специални подразделения, възприели себе си като жертвени камикадзета, ще сее смърт. В този момент е възможно иранските аятоласи да предприемат несиметричен отговор - да вдигнат шиитско въстание в Ирак. А и партизанската война, която сега водят сунитите, ще избухне с нова сила. Няма да бъде необходимо никакво централно управление, мрежовоцентричната война, подобна на тазиу която водеха бойците на „Хизбула”, ще обхване целия Ирак, може би без Кюрдистан. Предполага се, че в решителната схватка ще се включат близо два милиона ислямски бойци. Това, според анализатори, ще означава катастрофа за САЩ!
Да не говорим, че във войната може да се намеси доста силната във военно отношение Сирия, която официално е почти военен съюзник на Иран. Америка ще се изправи пред два фронта, нещо много неприятно за всяка армия.
Сирия притежава най-големият в Близкия изток арсенал от химическо оръжие с подходящи носители - ракети с радиус на действие 300 км.
Ако иранските войски отрежат американската групировка в Ирак откъм морето, коалицията Иран-Сирия може съвсем да я изолира и примами да воюва в блатата на делтата на река Шат-ел-Араб - едно рисковано, но възможно решение.
Янките може и да спечелят наземните боеве, но с огромни жертви, повече, отколкото дадоха досега в Ирак. Дори и да победят американските войски, няма да са в състояние да окупират Ирак, Иран и Сирия едновременно.
Израел може да се опита да победи бързо сирийците и да даде възможност на американците да се „оправят” с Иран. Но това непременно ще предизвика взрив в целия ислямски свят.
На американците би могла да помогне Турция, но както показа опитът с Ирак, тя още не е готова за война с ислямските страни. Анкара ще поиска от Америка да й разреши кюрдския проблем, но за САЩ това е неприемливо условие.
Трудно пресказуемо е поведението на Саудитска Арабия. Тя може да остане неутрална и да не подкрепи Америка. А ако в Ел-Риад дойдат на власт антизападни сили и се присъединят към сирийско-иранската коалиция, положението на САЩ ще стане изключително скложно. Саудитците може да забранят транзита на американските военни товари за иракската групировка през собствена им територия и въздушното пространство. Ако по същия начин постъпи и Турция, не е изключено войските на САЩ да бъдат принудени да се „окопаят” в Кюрдистан и да чакат спасение, или да „пробият фронта” към Кувейт с надеждата да се евакуират по морето, което няма да означава нищо друго освен тотално поражение.
Напълно вероятно е Иран да получи подкрепа и от Пекин. Той е най-големият износител на нефт в Китай и важен куповач на китайско оръжие. Пекин ще употреби максимум усилия в съвместната игра с Русия, която също има търговски интереси в Иран, за да не позволи на Америка да постигне главната си цел - обсебване на иранския нефт.
Иран е един от големите износители на петрол. Войната срещу него ще предизвика такъв шок за световната икономика, че последствията ще се окажат непредсказуеми.
Наблюдатели са категорични, че в случай на война с Иран САЩ са изправени пред опасността от пълно военно и политическо пражение и „прибиране” в Западното полукълбо, където пък ги очаква „призрака на комунизма”.
Анализите показват, че рухне ли еднополюсният Pax Americana, няма да го смени митичният „многополюсен свят”, а хаотично безполюсен с война - всички срещу всички. Благодарение на географското си положение Америка дори може да спечели от това развитие на събитията. Но в Европа в Азия, на Балканите множеството проблеми, най-вероятно ще се решават с ужасяващи кръвопролития.
Няма съмнение, че САЩ са велика държава с велика дипломация. Сигурно ще се опитат да минат без война и може би затова примамват Дамаск и Техеран към диалог за разделяне на Ирак! Трайното и мирно решение на арабско-израелския конфликт, един от най-старите и кръвопролитни конфликти на 20 век, би донесло успех за САЩ и измъкване от иракското блато.
Но дали Сирия и Иран ще се подадат на изкушението и дали САЩ ще имат ресурси, за да реализират хитро скроения си план, преодолявайки съпротивата на множество други играчи, всеки със свой интерес в региона?
В заключение, мисля, че ако САЩ, можеха да разпалят война срещу Иран, те отдавна биха я разпалили. Една държава и велика да е, преди да предприеме удар, анализира възможностите за пълна победа с приемливи все пак загуби. Ако няма такива гаранции, събитията така могат да се развият, че нищо чудно да станем свидетели на неспособността на САЩ да играят ролята на военен лидер. А това е голям риск с далечни последици и измерения.
Тъкмо затова при създалата се обстановка американците едва ли ще нанесат удар по Иран. А да разпалят по-голяма война, би било недомислие, в което трудно може да се повярва.
|