И на избори, както на война

"Зора"

„Никъде не се лъже толкова, както на избори и на война” - гласи западноевропейска поговорка. Въпреки това, ако някой западняк се опита да разбере поведението на българския „политически елит” в навечерието на изборите за евродепутати, ще получи световъртеж. Така наречените политически сили на прехода плагиатстват най-безсрамно политическата демагогия на старите буржоазни партии, станала източник на вдъхновение за много анекдоти. Така например някогашните политически агитатори обещавали на селяните да им построят мост и да им прокарат река. А когато последните се оплакали, че децата им измират от болести, обещали щедро: „И деца ще ви направим!”... След като две години обясняваше как коалиционният характер на правителството пречи на БСП да изпълни предизборните си обещания, премиерът Станишев изведнъж обяви, че трябва да се актуализира управленската програма на Столетницата. И както по времето на Тато, партийният пленум аплодира фундаменталния поврат в социалната политика: 10% увеличение на заплатите на социалните работници, повишаване на минималната заплата от 180 на 200 лева, 10 % увеличение на пенсиите от 1 юни 2007 г., вдигане на размера на минималната пенсия от 85 на 100 лева, актуализиране на пенсиите до 2009 г., намаляване на данъчната и осигурителната тежест и т.н. Чудеса! Като погледне човек, не е малко. И остава с впечатлението, че сякаш Тодор Живков е възкръснал и е написал „Некои съображения за по-нататъшно задоволяване на растящите потребности на трудещите се”. И как стана тъй, че коалиционните партньори на БСП клекнаха пред настояването на Масларова за 10-процентно увеличение на пенсиите вместо с 8,5 %? Обяснението може да бъде само едно: изборите за евродепутати през май 2007 г., които ще бъдат последвани наесен от избори за местни органи на властта. „Париж си заслужава една литургия” - казал Анри Наварски, когато трябвало да приеме католицизма, за да стане френски крал. За да седнат в Европарламента и да яхнат общинската власт, нашите „протестанти” са готови и на по-големи компромиси със съвестта и убежденията си. Още повече, че при тях наличието и на двете качества не е доказано. Готови са да ипотекират и последните остатъци обществен престиж на своите партии, както дори да експлоатират една трагедия като тази с нашите заложници в Либия. Далеч преди да изтече определеният срок за регистриране на партийните листи в ЦИК (14. 04.2007 г.), представители на различни „политически сили” заговориха за спасяване на нашите медици чрез избирането им за евродепутати. Видите ли, Кадафи нямало да посмее да държи в затвора представители на ЕС. Само че нито една от партиите, които реално имат шанс да прокарат свои евродепутати, като БСП, ДПС, НДСВ, ДСБ или СДС, не показа готовност да отстъпи места в своите листи за осъдените на смърт, които осма година чакат чудодейно спасение. Дори стремглаво възхождащата на политическия небосклон партия на софийския кмет - ГЕРБ, отпусна само едно място, и то на медицинска сестра, която навреме се е спасила от либийския ад. „Основните политически сили” се позовават на текста за уседналост, прокаран с тяхното участие в Закона за избор на евродепутати месеци преди самите избори. И въпреки че този текст не го е гласувал турският Меджлис, ЦИК и Върховният административен съд отмениха регистрацията на петте имена на медицинските сестри, представени в листата на партия "Ред, законност, справедливост". ЦИК изтъкна, че нашите медици в Либия нямали лични карти. И как да ги имат, като личните карти бяха въведени през 2000 г., а те влязоха зад решетките в Либия през април 1999 г. По време на Иван-Костовото „най-успешно управление”. От партията на бившия премиер - ДСБ, не направиха и намек за включване на медиците в предизборните си листи. И справедливо, демагогията би била прекалено прозрачна. Ами ако медиците откажат да стават евродепутати с листата на главния виновник за тяхната осемгодишна трагедия? Както казахме, освен инициативните комитети, само партията "Ред, законност, справедливост" на бившия земеделец Яне Янев включи медиците в предизборните си листи. При това на първите шест места, след които нареди „своя” човек Васил Сотиров. Какъв алтруизъм, каква щедрост? На възраженията, че медиците ни не са живели в България през последните три месеца преди европейските избори, Яне отговаря, че това не е било по тяхно желание. Така е, но нали и ДПС твърди, че неговите изборни туристи в Турция не са отишли там по своя воля, а защото били "прогонени от тоталитарната комунистическа власт"?! Същото ще кажат и българите гурбетчии, които с текста за уседналост бяха лишени от правото да избират евродепутати. Междувпрочем, не гласува ли депутатът Яне Янев текста за уседналост, без уговорки за доброволно напускане на България? Така е. Гласува го с доброто намерение да сложи край на „изборния туризъм” на ДПС. Затова отсега нататък Доган ще купува гласовете и на циганите, и на българите. Най-гадното е, че тази демагогия събуди надежди у нашите в Либия, че скоро ще бъдат свободни. Затова се съгласиха да бъдат включени в листите на партии, които имат всички основания да ненавиждат до дъното на душата си. За жалост, разочарованието им ще се насочи към България изобщо. А така също и към ЕС, който отдавна предупреди нашите политически въжеиграчи, че Европарламентът не е Ганковото кафене и в него не може да има празни депутатски столове. Или пък мушмороци, озовали се там, благодарение на експлоатацията на една трагедия. От цялата „загриженост” на „политическия елит” досежно спасяването на нашите сестри в затвора „Джудейда”, остава неприятната асоциация с кредото на бай Ганьо: „Келепир да пада само”. Партиите от управляващата коалиция ще цакат опозицията с щедри обещания за повишаване на стандарта на живот на избирателите. Партия РЗС ще изобличава тяхното бездушие към съдбата на медиците, а ДСБ и СДС ще заобикалят горещия "картоф" - темата, възникнала по време на тяхното управление. Партия „Атака” на Волен Сидеров ще анатемосва и едните, и другите като национални предатели, утвърждавайки модата на архонтството в политиката. Но погледнато по-широко - парите не миришат... „Панта реи” - всичко тече, всичко се променя, казвал един древногръцки философ. Не можеш да се изкъпеш два пъти в една и съща река. Едно нещо обаче остава неизменно: политическата демагогия, лъжливостта, властолюбието и евролюбието на нашия „политически елит”. Не си и помисляйте обаче да го наказвате, като задрасквате имената в съответната листа. Защото нашите Мюнхаузеновци така са я наредили, че все едно сте казали „да” на водача на листата. Що се отнася до спасяването на нашите медици в Либия, минат ли изборите, то ще отпадне от политическия календар, и речник съответно. Ако беше жив Петко Р. Славейков, сигурно щеше да пренапише баснята „Орел, рак и щука” така: „Кой крив, кой прав не знам, но медиците са още там”. А пък политическите сили сякаш припяват като пийналите Чудомирови герои: „В механата и в тъмнината, все сме си ний”. Наскоро осем френски правозащитни организации предложиха на нашите медици да им се даде френско гражданство. Боже, боже, това ли е вълшебното спасение? Да не си гражданин на Република България? Дали занапред на територията на България ще живеят само горди граждани на Франция?

Нагоре Съдържание на броя