Идва време, когато за всичко се плаща

Инж. Енчо ЕНЕВ зам.-председател на Областния съвет на БСП в гр. Стара Загора пред "Нова Зора" в разговор с Ганчо КАЦАРОВ

- С подписването на редица предпазни клаузи от 1 януари 2007 г. Република България бе приета за член на ЕС. Каква според Вас трябва да бъде ролята на изпълнителната власт в лицето на тройната коалиция за постигане на значими икономически и социално-политически резултати, които трябва да се почувстват от гражданите в страната ни? - Много роли се изиграха докато България стане член на ЕС, пък и на НАТО. Соломон Паси дори плака в Брюксел пред телевизионните камери, макар че сълзите бяха крокодилски. Мисля, че в много от случаите родните политици преиграха, състезавайки се кой по-силно да се наведе пред поредния измислен европейски авторитет. За щастие на широката публика карнавалът завърши и дойде ред на конкретните действия. В този смисъл ролята и отговорността на правителството придобиват изключителна тежест в битността ни на член на ЕС. Вследствие на изсипалия се нечистоплътен порой от обещания за безметежно бъдеще на обетованата територия, наречена ЕС, обществените очаквания започват все повече да притискат правителството за бързи и осезаеми резултати, и то най-вече в социално-икономическата област. Първият проблем, с който се сблъсква правителството, е ниската усвояемост на парите от еврофондовете като следствие от дефицита на административен капацитет. По тази причина има реална опасност годишният членски внос на България за ЕС да надхвърли чувствително размера на паричните потоци, идващи от еврофондовете към нас. Тази колизия ще засили евроскептицизма на българина, който и без това не разбра как влезе в ЕС и каква цена - социална и политическа, трябва да плати за тази “привилегия”. Другият проблем, с който трябва да се справи правителството, е ценовият скок като следствие от влизането ни в ЕС. Тук нещата са много сложни и повечето хора знаят кой определя цените в условията на либерализиран пазар. Измежду малкото, които не са били наясно с проблема се оказа, изглежда, и министър-председателят, който бодряшки заяви, че няма да допусне ценови скок при влизането ни в ЕС. Но не обясни как ще го направи. Това е и причината да станем свидетели на социалното напрежение, породено от масовите протести на онези, на които е писано да платят най-висока цена на членството ни в ЕС - пенсионерите. Третият проблем пред тройната коалиция е как да бъде ориентиран социално-либералният вектор, лежащ в основата на управленската философия на тройната коалиция. Това трябва да стане така, че хем да бъде обезпечен необходимият икономически растеж, хем социалната проекция на вектора да има ресурс да защити в някаква степен социалния характер на управлението на страната. При това съотношение на силите вътре в управляващата коалиция този баланс ще бъде намерен трудно. Факт, който вече генерира и ще продължава да генерира напрежение и несигурност в управлението на държавата. Преди броени дни ВС на БСП окончателно утвърди листата с 18 имена за участие в изборите за евродепутати. Бързият прочит сочи, че мнозина от тях са от т. нар. нова вълна социалисти. Листата сякаш не срещна всеобщо одобрение. Според Вас, това ли е най-доброто от кадровата банка на БСП, която може да бъде както от полза за страната, така и за социалистическата фракция в ЕП? - Честно казано аз лично съм шокиран както от състава на листата, така и от начина на нейното подреждане. От която и посока да се опитаме да я анализираме, няма да можем да открием критериите, по които са били подбрани и подредени кандидатите на БСП за евродепутати. Ако водещ е бил експертният принцип, тогава попадането на Кристиан Вигенин изобщо в листата (да не говорим за това, че е подреден на първо място в нея) буди сериозно недоумение. На закономерния въпрос какъв експерт е Вигенин, отговорът е - никакъв. За него може да се каже, че е създаден и отгледан в политическия инкубатор на “Позитано” 20, без нито една минута да е участвал в гражданския оборот. Житейският му опит е опит на партиен апаратчик, който все още не е виждал работник наживо. Това за един социалист е най-малкото неудобно. От никому неизвестен младеж той изненадващо бе изваден на осветено място в ръководството на партията. Само няколко седмици след края на конгреса Вигенин вече получи и стипендия и замина за САЩ на специализация. Моето лично мнение е, че изненадваща и будеща недоумения, тази номинация е плод на усилията на проамерикански настроените кръгове във високите етажи на ръководството на БСП. Подходът е типичен за американците, които в случай като този действат стратегически и си подсигуряват постигането на цели, лежащи години напред. В този смисъл аз мисля, че ЕС за Вигенин не е цел, а средство за постигане на цели, заложени от други, “когато му дойде времето”. За експертния потенциал на другите номинирани не бих могъл да се произнеса, тъй като с малки изключения за мен те са неизвестни. Ако приемем, че подходът при номиниране и подреждане на листата е бил в посока на търсене и демонстриране на етнически баланс, тогава къде са арменците? Да не говорим, че има и други по-малобройни етнически общности, които също биха искали да имат своето ляво представителство в ЕС. Смятам, че листата в този вид е следствие от действието на един малко позабравен фактор, който беше характерен за тоталитарната система и се наричаше “политическа целесъобразност”. С този подход навремето тоталитарният режим обясняваше всякакви приумици и недомислия, главно при уреждането на “наши хора” във властта. А дали това е най-доброто от кадровата банка на БСП и дали ще бъде от полза за страната, мисля, че отговорът се налага от само себе си. - Г-н Енев, в навечерието на заседанието на ВС на БСП, депутатът от “Коалиция за България” Янаки Стоилов, представител на т. нар. ляво крило в партията, излезе във в. ”Труд” с интервю под многозначителното заглавие “Вдигаме леви лозунги, а правим дясна политика”, в което твърди, че “Позитано” 20 не иска различните тенденции в партията да са представени в евролистите”. Това ли е наистина политическата практика, упражнявана от сегашното ръководство на БСП? И защо т.нар. ляво крило е почти винаги в ролята на вътрешнопартиен маргинал? - Четох интервюто на Янаки Стоилов. За мен в него нямаше нищо изненадващо. Голяма част от неговата позиция е и моя позиция, поне що се отнася до констатациите и заключенията. Аз смятам, че в момента БСП може да бъде оприличена на политически кентавър. Както и при митологичното животно, така и в случая с БСП, главата не пасва на тялото, което трябва да води. -Като технократ, дългогодишен успешен мениджър и човек на реалната икономика, бихте ли споделили Вашите впечатления за състоянието и тенденциите в българския стопански живот след приемането ни в ЕС? - Засега поне аз различавам три негативни тенденции. Първата е покачването на цените, и то в стокови групи, които засягат начина на живот и физическото оцеляване на хората. Втората е повишаването на вътрешната задлъжнялост между фирмите, което говори за затруднена ликвидност (недостиг на финансови средства), от което следва намаляване на възможностите за развитие на стопанските субекти и по-малки възможности за икономически растеж. Третата тенденция е свързана с изоставането на ръста на доходите, сравнен с ръста на цените, което води до прояви на социално напрежение. Наред с трите негативни тенденции българската икономика има проблем със структурата на инвестициите. Забелязва се дебалансиране, изразено в нарастване на инвестициите за непроизводствения сектор (сферата на услугите) за сметка на производствения сектор. Това ще доведе до съществени деформации, които ще направят така, че икономиката ни все повече ще се превръща в обслужваща, отдалечавайки ни от индустриалните общества на Западна Европа. - Зная че Вие сте човек, изкушен от геополитическата проблематика на съвременния свят. Какви трябва да бъдат акцентите във външната ни политика и изобщо мястото на България в един очертаващ се вече многополярен свят, чието развитие е равнодействащ вектор на противоречията между основните геополитически центрове - САЩ, Русия, ЕС, Китай, Индия и Южна Америка? - Знаете ли, на мен все повече ми се струва, че в момента светът, погледнат през призмата на геополитиката, се намира в период, който много наподобява периода на 30-те години на миналия век. Има и различия, но аз бих ги отдал на ефекта на диалектическата спирала. Какво се получава? Вече я няма нацистка Германия с нейните претенции за лебенсраум (жизнено пространство), но ги има САЩ, които са решили, че ако те определят която и да е точка от света за зона на американските интереси, имат право със сила да свалят законно избрани правителства, които биха работили за интересите на собствения си народ, а не за защита на американските интереси. От друга страна стоят Русия, Китай и Индия, чийто икономически потенциал расте с времето, а това, както всички знаем, е свързано с нарастването на военния потенциал. От трета страна стоят държавите от Южна Америка, които все повече се утвърждават икономически и опитите на САЩ да използват суровинната база на тези страни се натъкват на силни антиамерикански настроения и нежелание за внос на демокрация от американски тип. Европа се опитва да балансира между САЩ и Евразия главно в рамките на икономическите си интереси, което не винаги се получава. В тази сложна геополитическа ситуация е добре според мен България да води балансирана външна политика, нещо, което тя в момента не прави. Тъй като ние нямаме шанс да станем геополитически фактор, добре е да избягваме твърдите връзки с една или друга геополитическа сила. Водещо във външната ни политика трябва да са националните интереси, а не това на кого трябва непременно да се харесаме, защото идва време, когато трябва да се плаща. За мен е непонятно защо БСП сега, когато е във властта, не реализира един прекрасен принцип за външна политика, който отдавна е залегнал из програмните документи, и от години трупа прах, а именно - икономизация на външната ни политика. Всъщност отговорът на този въпрос е ясен дори за не много просветените - некачествена и неефективна политическа система, която наред с многото други пороци няма ресурси да отстоява националните интереси на България. - Партия “Нова Зора” в 40-ото НС е представена с двама депутати от коалиция НО "Аатака" (проф. Станислав Станилов и Христо Величков). Вие сте запознат с проекта ЕНФ, представен от председателя на партия “Нова Зора” г-н Минчо Минчев. Според Вас очертава ли се тенденция за обединяване и сближаване на партии и национални движения, отговорни по манталитет и насоченост към осъществяване на държавно отговорни задачи? - Няма никакво съмнение, че проблемите, свързани с националния въпрос не трябва и не могат да бъдат прерогатив само на една или няколко политически сили. Решаването на който и да е въпрос, свързан с проблемите на нацията, трябва да става от цялата нация, а най-автентично политическо представителство на всяка една нация е националният фронт. В тази връзка мисля, че проектът на г-н Минчо Минчев е необходим и навременен. В определен смисъл обаче реализацията на подобен проект ще се окаже заплаха за съществуващата политическа система. Мога да си представя каква ще бъде реакцията на сегашния “политически елит” без оглед на разположението му в политическото пространство. Не ще и съмнение, че против нея ще бъде хвърлен целия ресурс на статуквото, което несъмнено ще бъде подкрепено и от американския посланик, а той често се изявява в ролята на генерал-губернатор. Това не означава обаче, че реализацията на идеята е предварително обречена. Българската нация има своите исторически репери - Априлското въстание, Сръбско-българската война, Съединението на България и др. Те показват, че в моменти като сегашния, когато се решава съдбата на българския народ, могат да стават и чудеса.

Нагоре Съдържание на броя