|
Вероятно мнозина си спомнят студентските бунтове в София в началото на “демократичния преход”. С времето стана ясно, че този начин на практикуване на демокрация, а защо не и на пазарна икономика, има свои специфични и неумолими закони. Според анализатори от “развитите демокрации” шаблонът винаги е един и същ, вариантите са просто незначителни.
“Оранжевата революция” в Украйна бе дело на американци, планиран бе маркетинг и движение в западна посока на “революцията на кестените”. Стратегиите са добре тренирани и проверени за четири години в четири различни страни. Изборите са фалшифицирани, а неудобните правителства - свалени.
Такава кампания се проведе най-напред в Белград през 2000 г. Спонсорирана и организирана от американски консултанти, социолози, дипломати от двете водещи партии, и от неправителствени организации. Целият този отбор подсигури свалянето на Слободан Милошевич.
Водещата роля в Белград тогава се падна на посланик Ричард Майлс. После като посланик в Тбилиси, той повтори същия трик в Грузия, научи Михаил Саакашвили как да свали Едуард Шеварднадзе. След успеха в Белград посланикът на САЩ в Минск Майкъл Козак, ветеран в подобни акции от Централна Америка, и особено в Никарагуа, организира идентична кампания, целяща разгрома на Александър Лукашенко. “В Беларус няма да има Кощуница” - обяви тогава президентът Лукашенко, намеквайки за събитията в Белград.
И все пак натрупаният опит в Сърбия, Грузия и Беларус се оказа безценен за плана за сваляне на Леонид Кучма в Украйна.
Операциите по създаване на демокрация чрез избори и гражданско неподчинение са толкова добре отработени, че методите им са нещо като ръководство за победа във всякакви избори.
В едно скромно здание в центъра на Белград се намира офисът на организацията Център за ненасилствена съпротива. Тук работят младежи, които владеят компютрите отлично. Ако искате да се научите как да победите режима, който контролира медиите, съда, органите по сигурността, и избирателните секции - наемете тези млади белградски активисти. Организацията възникна на базата на студентското движение “Отпор”, насочено срещу Милошевич.
В Грузия по време на “оранжевата революция” имаше аналогично студентско движение “Кмара” (“Достатъчно”), в Беларус това бе “Зубър”. В Украйна е “Време” (“Пора”).
“Отпор” изработи точен и силен слоган, който през 2000 г. можеше да се види навсякъде в Сърбия. Само две думи - “gotov je” (“край на него”), естествено, ставаше дума за Милошевич. Черно-белият плакат със свит юмрук майсторски дооформи маркетинговия инструментариум. В Украйна има аналог - “нагледна агитация” - часовник, отчитащ времето. Символизираше идеята, че дните на Кучма са преброени... Преди да стане президент на Грузия г-н Саакашвили, който впрочем е учил в САЩ, посети Белград, за да мине курс на обучение по технология на организирането на масови неподчинения. В Беларус американското посолство организира визита на лидерите на младежката опозиция в Прибалтика, където се срещнаха със сърби, дошли от Белград. Що се отнася до самата Сърбия, като отчетоха враждебната атмосфера в Белград, американците предвидливо организираха свалянето на режима от територията на съседна Унгария, от Будапеща и Сегед.
Най-важните американски институции, които участват в организирането на подобни масови кампании са Националният демократически институт при Демократическата партия, Международният републикански институт при Републиканската партия, Държавният департамент на САЩ, Агенцията за международно развитие на САЩ (USAID), а също и неправителствени организации като “Фрийдъм хаус”, и Институтът “Отворено общество” на милиардера Джордж Сорос.
За организирането на фокус групи и обработка на данни от социологически проучвания на общественото мнение се наемат американски социологически агенции и професионални консултанти.
За да свалиш управляващите, трябва да обединиш опозицията - като правило тя е разединена - около един кандидат. Такъв лидер се избира по прагматични и обективни съображения, и дори може да е настроен антиамерикански.
През октомври 1999 г. американското правителство се зае решително със свалянето на Милошевич. За операциите срещу него и за едногодишната работа по неговото сваляне са похарчени 41 млн. долара. За Украйна тази цифра е скромна - около 14 млн. долара.
Освен студентските движения и обединената опозиция, ключов елемент на този маркетинг и “демократичен шаблон” е т. нар. паралелно преброяване на гласовете. Това са наблюдатели от различни международни организации, като например Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа.
Фондацията “Фрийдъм хаус” и Националният демократически институт на Демократическата партия в САЩ финансират и организират “най-голямата регионална гражданска кампания за наблюдение на изборите”. В нея тогава работиха повече от хиляда обучени наблюдатели. Те организираха и допитване до хората на излизане от изборните участъци.
Въпросите на изхода са най-важният елемент от драматургията на демократичните промени. Винаги се изпреварват официалните данни и се изземва инициативата на управляващите към момента. Акциите на паралелните преброители се радват на огромно внимание в пресата, и властите влизат в ролята на отговарящи, а не на утвърждаващи.
Последният етап на американския “демократичен шаблон” набляга върху мерките, които трябва да се вземат, ако действащата власт се опита “да отнеме от народа” победата в изборите. Най-важният съвет е да не се прекалява, но решително да се организират масови акции на гражданско неподчинение, които да са мирни и законни, но пък често провокират властта да използва силови методи.
Ако продължим с географията на “мирните граждански протести срещу...” ще трябва да внимаваме какво се случва в Молдавия или в авторитарните държави от Централна Азия. Шаблонът е неумолим и винаги сработва.
|