Кризата на индустриализма и иновационното пространство Нужно е бъдещо развитие на взаимоотношенията между Република България и Руската федерация в контекста на обществото на знанието Интернет не е само глобална мрежа, но и възможност за интернационални проекти

Доц. д-р Нако СТЕФАНОВ

Общата обстановка Светът днес е в дълбока криза, която може да бъде наречена цивилизационна криза на индустриализма. Тази криза може да се развие по различни начини и никому не е гарантирано, че ще намери алтернативата в едно възходящо развитие (в лицето на изход в пост-индустриален, информационен модел на динамика чрез т. нар. „общество и икономика на знанието”). В рамките на тази криза, която особено силно засегна именно България и Русия, станахме свидетели на дълбоки геополитически, формационни, социални и политически, икономически и културни промени и сривове. В резултат нашите две братски, славянски и православни страни се оказаха на различни геополитически полюси, в различни геоикономически пространства. Именно предвид тези реални обстоятелства следва да се замислим за бъдещото развитие на взаимоотношенията между Република България и Руската федерация. Несъмнено от общ интерес и на двете страни е да запазят своето културно-цивилизационно ядро. Поради славянския и православния си характер то е идентично и за България, и за Русия. Несъмнено България и Русия от гледна точка на международното им „тегло” са несравними величини. Руската федерация продължава да бъде една от световните сили - предвид военно-политическата си мощ, огромните географски размери и величината на природния си потенциал. За България, която днес е в друга геополитическа и геоикономическа парадигма, от ключово значение е нашата страна да не се включва по никакъв начин в спиралата на напрежение и конфликт - в случай, че събитията стигнат до възникване на напрежение, да не кажем конфликт, между големите световни геополитически и геоикономически пространства. Досегашната ни история ни учи, че колкото пъти Родината е участвала в сблъсък на различни сили, толкова пъти национално-териториалната ни цялост е била орязвана и държавността ни е оставала да „виси на косъм”. Формиране на общо иновационно пространство Несъмнено при съществуването на нашите две страни в различни геополитически и геоикономически измерения, възниква въпросът къде и на каква основа следва да се развиват нашите отношения. Безспорно това съществуване в различни измерения слага ако не невъзможността, то поне налага съответни ограничения пред широкото и плодотворно развитие на разбирани по традиционен начин политически, военни-технически и стопанско-икономически взаимодействия. Но както вече казахме, от интерес и за двата братски народа е да съхранят и развият своето цивилизационно-културно ядро, както и да направят пробив към позитивна алтернатива на изхода от кризата на индустриализма. Несъмнено подобен изход означава формирането на постиндустриалната парадигма на социално-икономическо развитие, т.е. формирането на общество и икономика на знанието. Ето в тази област между нашите две страни няма никакви ограничения на творческото и плодотворно сътрудничество, още повече че никой досега не е осъществявал подобен тип развитие. И в този смисъл не може по никакъв начин да се налага някакъв чужд модел на развитие, както и в случая с т. нар. догонващи модели на развитие. Нашата идея е, че между Република България и Руската федерация може да се изгради съвместно иновационно пространство като част от общоевропейското иновационно пространство. Това иновационно пространство следва да бъде разглеждано по най-широк начин. В случая това означава сътрудничество и съвместна разработка на най-различни технологии, а не само „класическите”, свързвани с иновационното развитие. Такива, каквито са информационните, „новите” и „високите технологии”. В рамките на такива иновации и технологии като „интелектуалните”, „хуманитарните”, „организационните”, социалните и метатехнологиите малка България може да бъде не само рецепиент. Със своя безспорен творчески потенциал тя може да стане равностоен партньор на Руската федерация, чиято иновационна мощ е несъмнено сред най-значителните в света. "Прохождане" на идеята чрез създаване на базова концепция По своята същност концепцията представлява философията и идеологията на дадено начинание в концентрирания му вид. Тя включва в себе си визията и мисията, наред с ключовите принципи, на основата на които ще се формира и ще функционира начинанието. В случая това е формирането на съвместно иновационно пространство между Република България и Руската федерация. Концепцията е носещата конструкция, въз основа на която могат да се набележат целите, да се програмират задачите и да се планират ключовите параметри, такива като: Отговорности Времеви рамки Ресурси и разходи Механизми и начини на осъществяване на проекта Точки на контрол по отношение на реализацията на проекта Критериална система за оценка на стартиране, текущото осъществяване и контрола на постигнатите резултати. Формирането на концепция предполага няколко стъпки, които могат да се осъществят по различни алтернативни начини. Тук от огромно значение е използването на съвременните информационни технологии и интернет, които могат да снижат до минимум разходите по общуването и комуникацията на мисли и идеи. Първата стъпка е създаване на концептуален екип, който да се формира като съвместна група между български и руски учени. Алтернативен вариант е създаването на концептуални екипи от всяка една от двете страни, които да се състезават по един благороден начин помежду си предвид постигането на общите цели - създаването на общото иновационно пространство. Втората стъпка след формирането на екип е свързана с анализиране на обстоятелства и ситуации, предвид идеята на начинанието. Третата стъпка е свързана с генериране на идеи, като база за създаване на концепция. Четвъртата стъпка предполага на основата на различни идеи да се формират алтернативни концепции. Дискутирането на тези концепции е съдържанието на петата стъпка. Шестата стъпка е свързана със синтеза, който следва дискусията. На основа на този синтез кристализира общата концепция като стартова точка за практическата дейност по осъществяване на начинанието. "Виртуалният технополис” като стартова точка на иновационното сътрудничество между Република България и Руската федерация. В съвременния свят, характеризиращ се с изключителна турбулентност, тривиалните начини на функциониране и развитие, все повече и повече губят ефективност и ефикасност. Именно това налага даже в класически сфери на съвременното икономическо възпроизводство, каквото е добивната и преработващата промишленост, както и селското стопанство, да се търсят нови подходи и парадигми на развитие. Основният момент тук е превръщането на знанието в различните му форми в ключов фактор на успешна динамика. В този смисъл може да се твърди, че дори такива традиционни и базови отрасли за икономиката на България като селското стопанство и хранително-вкусовата промишленост имат бъдеще единствено през призмата на знанието. Нещо повече, именно чрез стиковането със знанието става възможно да се осъществява в текущите условия сътрудничеството с Руската федерация. Ключова форма за стиковането на знанието с практиката, както показва успешния световен опит, е в създаването на технополиси, т.е. концентрация на институти и лаборатории, научно-технически центрове, технологически и развойни бази с производствени халета и опитни участъци, работещи в определен синтез. Нашата идея е формирането на цялостното съвместно иновационно пространство (СИП) между Република България и Руската федерация да се стартира чрез създаването на „виртуален технополис”, т.е. технополис, съществуващ като сайт в интернет. Той ще бъде стартовата точка за осъществяване на плодотворно иновационно сътрудничество и формиране на новаторското и творческо пространство между Р България и РФ. Този виртуален технополис, ако бъде разработен по съответния начин, ще позволява следното: По един нескъп и ефективен начин да се създаде комуникация между български и руски учени, изобретатели, изследователи и иноватори в най-различни области, които ясно ще бъдат класифицирани в рамките на сайта, т.е. на „виртуалния технополис” Той ще бъде не само „точка на контакт” между учени и иноватори, но и точка на контакт между инвеститорите от една страна и иноваторите от друга; „Виртуалният технополис” ще бъде и място на дискусии по различни теми и по този начин ще може чрез дискусиите да се формира генератор на идеи в най-различни области „Виртуалният технополис” ще бъде плод на „гражданското общество”, разбирано като общество на гражданската инициатива и участие, като по този начин се формира и специфична област на народна дипломация и международна зона на демокрация, т.е. вземане на решения чрез пряко участие на заинтересованите лица; „Виртуалният технополис” ще стане начало на нов тип цивилизационно развитие, каквото няма никъде другаде. Това несъмнено ще позволи да се формират нови иновационни импулси за развитието на славянството като цяло в качеството си на онзи компонент на европейското и световно пространство, който се характеризира с най-широк кръгозор, най-напредничави солидаристични нагласи, най-развито иновационно мислене, както и в най-голяма степен ориентирано към постигане на социален хуманизъм и социална справедливост у себе си и по света. В заключение ще кажем, че безспорно ключовият момент тук е консултирането и съгласуването на подобна идея със заинтересовани кръгове на руското общество, чрез които да се пристъпи към формиране на концепция, а след това и към практическата реализация на формирането на съвместно иновационно пространство. Уверени сме, че сред най-широки слоеве на българския научен, технически, новаторски и интелектуален свят тази идея ще намери силна подкрепа.

Нагоре Съдържание на броя