|
Статията на дълбоко уважавания от мен проф. Чавдар Добрев в сп. „Ново време” бр.2 /2007 г. беше последният творчески подтик да напиша предлагания материал. Макар да изглежда позакъсняла, статията на проф. Добрев не е загубила своята актуалност. Тя засяга фундаментални въпроси от битието на БСП и нейната връзка с готвената нова партийна програма е очевидна. БСП наистина стои пред сурови, жестоки и неизбежни предизвикателства на времето и колкото и да й се иска, не може да ги прескочи.
Вниманието към БСП, към нейното състояние и към нейното бъдеще, е лесно обяснимо. За всичко, което се случи в България в последните 17 години, БСП носи главната, основна отговорност - и за доброто, което е пренебрежимо малко, и за лошото, което е преобладаващо.
|
Предложеният материал изразява личната позиция на автора. Затова се чувствам свободен и в правото си да изкажа собствено мнение. Аз не споря с никого - просто говоря като учен и технократ, като син на своето време и от позицията на гражданин на моята страна. Използването на личното местоимение в първо лице единствено число е направено напълно съзнателно.
Аз не харесвам обществено-икономическата система, установена в България. Не я харесвам и мисля , че няма да я харесвам докато съм жив. Това не е плод на омраза, провален стандарт на живота и на кариерата, макар че такъв компонент може би съществува. До този момент държавата, именно държавата, ми дължи над 15 000 евро и няма никакво намерение да ми ги изплати - как може да няма личен момент.
Личната ми позиция е следствие от моето семейно и обществено възпитание, от формиралия се мироглед и оттам - на разбирането ми за фундаменталните принципи на човешкото общежитие, за правата и задълженията на отделния човек.
С нарастващо безпокойство и понякога с чувство на отвращение наблюдавам постепенната еволюция на всеки поотделно и на всички заедно към нравствена и социална деградация, каквато се е осъждала още по времето на хан Аспарух. Това е истина, която едва ли някой ще отрече.
Погледнете нашия нов политически и партиен „елит” и го съпоставете с най-дегенериралата част от обществото. Нима не намирате твърде много ментални и поведенчески прилики? Вгледайте се в съдържателната част на общественото пространство и бързо ще установите, че не е възможно да се изброи цялата глупост, която се излива по средствата за масово осведомяване и която от сферата на думите преминава в сферата на практиката, на правенето.
Трагична и опасна е тази предизвикателна некомпетентност, този изблик на комплексирано самочувствие, удивителната претенция, че всичко започва от теб и ще продължи само с теб. Толкова по-опасна става тази съвкупност при новия етап от нашата история, който, искаме или не искаме, трябва да преживеем и в който е абсолютно задължително преструктурирането или същностната промяна на общественото пространство.
Ще бъде добре да се започне с медиите. Тезата, че медиите само информират, е съдържателно невярна. Тя трябва да бъде отхвърлена.
Формата може да бъде различна, но да се търси поне минимална независимост, е задължително. Когато говоря за „независимост”, имам предвид независимост от „големите пари”.
Ние сме в Европейския съюз - това е историческа новост за България. Аз дори не обсъждам дали е за добро, или за лошо, просто е ново. Всички знаем, че не сме готови и най-малкото, не сме готови психологически. Кой ще ни води в ЕС такива, каквито сме?
Съмнявам се, че това е по силите на днешните политици и държавници. Техните амбиции и претенции стократно надхвърлят техните възможности. Да ги сменим? Това е решение, но как? И кой ще дойде на тяхно място?
Президентските избори през 2006 г. демонстрираха цялата наивност и утопичност на такъв подход. Условно казано, „крайният ляв спектър” претърпя унизително и съкрушително поражение с някакви си 13 854 гласа. За „десния спектър” няма да говоря, защото смятам, че дори като минимално организирана сила такъв в България не съществува и се надявам, че няма да съществува.
Партиите на прехода са изчерпани заедно с политиците-преходници. И ако нещо сме научили, това е безсмислието на повечето словесни заклинания, с които ни гощаваха политическите шамани. Всяка политика, която е откъсната от производството и възпроизводството на действителния живот на човека и на обществото, е егоистична и реакционна политика.
Аз не виждам историческа перспектива в българската многопартийна система. Няма да подкрепям тезата си с авторитета на великия флорентиец, защото дори скромно прилагане на техноморфните идеи категорично отрича смисъла на 300 политически партии като изразители на интереси и предпочитания на класи или на социални групи.
Докато в България не се позиционират няколко различими политически субекта, не може и дума да става дори за показно народовластие. Разбираемо е, че в рамките на съществуващата политическа парадигма единствено се предполага дълбока промяна на нонституцията, с изчистването на всичко, което противоречи на демокрацията като такава. Но това е утопия. Опитите да се използва тази утопия, като се сведе до просто преминаване от парламентарна към президентска република, което различни нови политически фигуранти вече анонсират, е поредната манипулация предназначена за „електората” - интелектуално бедна и нравствено подла, служеща за утешение на неутешимите.
Аз ще припомня, че в пресата мина почти незабелязано съобщение за одиозна лондонска политическа фигура, числяща се към българската „левица”, че е инициатор за създаването на „Сдружение за национално помирение” (проект „Нова България”), което предлага и нова конституция, и нова държавна доктрина. Ако не ми изменя паметта, лидерът на движението е сложил подписа си под програмата „Ран-Ът”, тази библия на българския преход, очертала посоката на нашия капитализъм. Не зная сдружението кой с кого ще „помирява”, но политическите му цели са прозрачни, практическите действия - с голяма доза показно народничество (конвентни структури, паралелно гражданско правителство, гражданско опълчение, индивидуален народен рейтинг за изборните длъжности и др.). Лицата на сдружението се похвалиха, че в него членуват 125 обществени организации (!?) (виж в. „Труд”, 18.03.2007 г.). В съвкупност, това подозрително изглежда като специална операция, подготвена извън България. Има неофициални данни, че е така.
Няколко думи по повод на различимите политически субекти. Става дума за ясно и разбираемо различие във: (а) предлаганата обща картина на света и на неговото развитие, и (б) обявените цели и пътищата за тяхното постигане. Ако това го няма, имаме работа с политически вампир, готов да смуче електорална кръв. На българската политическа сцена има доста такива гастрольори: НДСВ, ДПС, „Атака”, ГЕРБ.
Лоши са работите и уж в диаметрално разположените условни политически пространства. Наскоро прочетох любопитна характеристика за същността на политиката на БСП: „Фамилно-кланова реставрация на БКП. Кадрова несъстоятелност. Алчност за благата на западния капитализъм. Ограниченост и простотия” (Силвана Иванова, в. „Седем” от 14-20.03.2007 г.). Вярно, че характеристиката е на политически враг на БСП, но също е вярно, че в нея са напипани видими факти, обсъждани в електоралната среда. ”Елитът на БСП - провъзгласи Волен Сидеров на митинг в Ловеч, - е скъсал пъпната си връв с редовите социалисти, тъне в разкош и се вози в джипове за по 300 000 долара" ( в. „Труд” от 28.08.2005 г.). Сидеров може да е всякакъв, но нима казаното не е така?
Казвам го, защото не съм политик и нямам нужда да флиртувам нито с „народа”, нито с чуждите посолства. Убеден съм, че няма политически субект, който да представлява онази маса от хора, които формират политическото си поведение на базата на разумна преценка на алтернативите. Една политическа партия не бива да поставя привържениците си в особено драматични ситуации за избор, защото това не може да има дълготраен ефект (такова е поведението на БСП).
Трудността на политическото поведение е в запазването на разумната и нравствено допустима мярка между чистата мирогледна позиция и реалностите на историческия процес. Да не говорим за абсолютно презрителното говорене на политици и висши държавни чиновници с хората. То е презрително като формален изказ, като нищо неказване, но и като високомерие. По този път например, БСП докара „левия” електорат до прострация - ръководството го разглежда като „едни там хора”, които така и така ще гласуват за БСП. Как може да се оцени от нравствена позиция поведението на Емилия Масларова, която на въпрос на журналистите не й ли е неудобно да харчи толкова пари за прически и дрехи при всеобщата бедност, троснато отговаря : „Ако искате, може да ме питате и откъде си купувам бельото. Ще ви кажа, че и то е много скъпо”? (в. „Уикенд”, 17-23.03.2007 г.). Аз цитирам почти безобидна изцепка на г-жа Масларова като министър. Може да бъдат посочени други, далеч по-сериозни като политика.
Членове на БСП ми разказаха, че в последната предизборна кампания за парламент, на партийните събрания в Хасково и Нова Загора, са били бламирани двама кандидат-депутати. В отговор те са заявили: „Вашият вот няма значение. От него не зависи нито заплатата, нито партийния ми статус”. Оказали се прави - бяха преместени в листите на други места и бяха избрани за депутати. Тъй като съм присъствал на други подобни случаи, струва ми се, че разказаното не е далече от истината.
Не мога да се въздържа и по този случай ще цитирам проф. Мира Маркович, вдовица на бившия югославски президент Слободан Милошевич: „Другарка съм за другарите си. За другите имам име и фамилия. Колкото до „господата”, между тях най-много са бившите „другари”. Сега се вижда, че те никога не са били „другари”, но от това не трябва да се вади заключение, че по тази причина днес са „господа”. За да бъдат господа, трябва да знаят поне един чужд език, да ходят редовно на зъболекар, да поддържат обувките си чисти, да са прочели поне „Война и мир”, всеки ден да вземат душ, да имат способността да изслушват другия, когато говори, а в случай на несъгласие със събеседника си, да не изтъкват веднага съмненията си по отношение на неговото хормонално равновесие, професионална способност и морални качества”.
Не пледирам за буквално пренасяне на критериите на проф. Маркович към БСП, ДПС, НДСВ или СДС, макар че ги намирам за много интересни. Но фактите от нашето обществено пространство са безспорни и са повод за осмисляне не само в рамките на съществуващите политически субекти.
Шумотевицата около евроизборите е чудесна илюстрация за подхода на различните партии към държавните и национални интереси. Предложените листи издават само едно - използване на партиите за лични интереси и за решаване на социалните проблеми на новата номенклатура. Избирателите и хабер си нямат кои са издигнатите лица, какви са техните заслуги пред обществото и нацията. В листата на НДСВ фигурира управител на „Винпром”-Русе и координатор на фондация „Фридрих Науман”, в тази на БСП - мениджър на „Байер-България” и бизнесмен от Сливен.
За наблюдателите в европейския парламент и кандидат-депутати Атанас Папаризов и Евгени Кирилов, ще остане тайна за обществото каква е досегашната полза от престоя им в Брюксел и какво всъщност са правили там. За водача на листата на БСП Кристиян Вигенин се носят намеци по медиите за личния му живот, водачката на листата на НДСВ Биляна Раева, служител на Министерството на държавната администрация, била издигната защото знаела 5 езика, като че ли ще се явява на конкурс за назначаване за екскурзовод в туристическа фирма. Такива личности не са в състояние да водят национална политика на международното поле.
Отвращението у хората е видно, но не се съмнявам, че голяма част от тези кандидати ще бъдат избрани. И след това ще се чудим и тюхкаме, защо Европа не се подиграва и прави с нас каквото си иска. Ако трябва да бъда по-откровен обаче, няма от какво да се оплакваме. Политиката на управляващата коалиция, в това число и кадровата политика за евродепутатите, е пряко следствие от присъединяването на България към ЕС. Та нали българите от радост се събираха по площадите и песни пееха? Ето ви сега реалността.
Описаната политическа практика наистина е долнопробна и безочлива, и ме изкушава да направя извода, че българският народ в своето мнозинство не е осъзнал собствените си потребности и интереси, и продължава да остава в плен на емоции и на исторически предразсъдъци. Не съм българофоб и обичам страната си, но едва ли някой ще възрази, че всичко, което се случи в последните 15-16 години, беше лесно предвидимо. Тогава на кого да се сърдим? Вижте поведението на мнозинството от народа - то е за продаване на земя на чужденци, то нехае за обезбългаряването на големи части от държавата си, то е бодро, нагло и иска всичко веднага - тук и сега. Кой се интересува, че нямаме армия или че нямаме нито една българска банка (изключвам БНБ - без нея няма държава!)? На кого му дреме за изчезването на българската азбука и опошляването на българския език? От време на време има показни изблици на родолюбие (в тази посока особено се отличава партия „Атака”), но от такива граждански неподчинения сегашните управници не се страхуват (например мафиотската демонстрация на софийските шофьори през февруари 2007 г.). Такива неща тях не ги плашат, те просто не ги забелязват.
На 18.08.2001 г. беше направен преглед на програмите на 20 телевизионни канали, излъчвани в България. Ето по-интересните резултати:
детски предавания : Мъмбъл-Бъмбъл, Фокс кикс блок, Попай на море, Майти Маус и приятели, Томбик и Би Би;
предавания за възрастни : Топ шоу (10 пъти), Топ маркет, Топ манекен, Бон-Бон, Саундтрак, Геймъри шоу, WS Teleshop (5 пъти).
Както е казал поетът: език свещен на моите деди! Не мисля, че ако сега се повтори подобно изследване, резултатите ще бъдат други.
В моменти на кризи обвиненията се хвърлят върху продажните политици и държавници, върху корумпирани чиновници, магистрати и полицаи, и много рядко - върху негодността на гражданите. Но е факт - състоянието и перспективите на България не могат да се обяснят по никакъв логически начин и не могат да бъдат подкрепени с никакви разумни доводи. Това си е чиста проба мистика - мистика генетична, нравствена и поведенческа. Няма друго обяснение.
Всичко в нашата мила страна е преобърнато, деформирано и загадъчно: най-голям обществен рейтинг има бивш полицай, съуправляваща е партията на бившия ни поробител, сред ръководителите от най-високия политико-държавен етаж преобладават хора с чужда етническа принадлежност, лява партия провежда дясна политика, дясна партия издига леви лозунги, бивши комунисти станаха капиталисти, бивши „демократи” - върли националисти, други националисти заприличаха на нацисти, цигани се превърнаха в роми, младото поколение проговори на английски език, без да знае българския, разбра се, че от турско робство са ни освободили Америка и Украйна, Народното събрание изтри законодателно от българската история периода 1944-1990 г.
Нима това е държава? Когато министър на отбраната заявява: „България трябва да изпълнява ангажиментите си към НАТО, вместо да се занимава със стратегии, доктрини и концепции”, а поет-политик и бивш шеф на извънпарламентарна политическа партия изповядва: „Аз съм приложен националист... защото национализмът е приложен патриотизъм”, няма чудно, че освен да попържа държавата си, без да хваща гората, на нормалния българин друго не му остава (виж в. „Сега” от 15.03.2007 г.).
И като е лоша „скапана” държава, нейните граждани се стремят да бягат от нея, но не схващат, че имиграцията е въпрос на егоизъм. При нея не става въпрос за любов към ближния и човечност (от приемащата страна), а за икономически интереси (и от двете страни).
Държава, която отваря вратите си за имигранти, не го прави за да им помогне, прави го те да й помогнат. Тя не смята да им осигури място на небето, а да спечели от тях долу, на земята. Каквото и да се говори, имигрантът е беглец и помага не на родината си, а на други „родини”. Страната се нуждае от своите синове, за да работят в нея, за нея. Тя няма да се оправи, като харчи техните пари - в нея ще останат да се разпореждат „вътрешните” продажници и егоисти.
В България липсва организирана политическа сила, която да води страната и да израства заедно със страната, която да предлага перспектива и да работи за нея с нетрадиционни средства. Всичко, което наблюдаваме сега, е дилетантство и политическа простотия. Развитието на вътрешните и външни процеси сочат острата нужда от буржоазнодемократична революция. Аз не знам кога ще стане тя и какви ще бъдат нейните форми, но тя ще постави началото на новото спираловидно движение на човешкия прогрес.
Никакви членства на България във военни и цивилизационни съюзи няма да бъдат пречка, тъй като самите те са бременни с непреодолими вътрешни противоречия и са преходни, както всичко в тази Вселена. Надявам се, че началото ще постави Единен национален фронт за спасяване на Отечеството, каквато е идеята на партия "Нова Зора".
(следва)
Бай Ганьо и изборната урна:
- Да не стане, мааму стара и за праха ми...
карикатура: Тодор Цонев
|