|
Фльорцата е попреминала средната възраст дама, която обаче не иска да напусне бойното поле на платените ласки и продължава да се кипри на тротоара.
Гледка жалостна.
Не са никак малко едни особени същества, минали и заминали през полтическото позорище, които силно наумяват на фльорци. Характерното за тях е, че са дълбоко увредени от дългото си съприкосновение с политическата тиня на прехода. Те не могат да бъдат обикновени хора и с труд да си изкарват насъщния, защото са неизлечимо поразени от бледата спирохета на партийния разврат. Вече почти никой не ги помни, мющерии - йок, но щението да се ловят електоралци абдали не намалява. И в ход се пускат едни особени “телесни кършения”, които трябва да възбудят електоралното либидо. Те искат да бъдат харесвани, нищо че политическата плът е вече повяхнала.
Но както се казва, това са напразни усилия на любовта. Не било по тикви, ами по кратуни.
Покрай евровота настъпи някакво раздвижване и оживление сред маргинални групички, които отново искат да се реанимират в политиката. Те всички идват от разпиления стан на "разбитите авари", на каквито уподоби Петър Стоянов погромените седесарски дружини. Но човекът с друг “инвентар” не разполага и се улови на хорото, та окончателно да стане за кашмер. В крайна сметка дали ще стане евродепутат, или не интересува само него. И едни същества, които са готови да изсмучат кокала на последната синя тяга, та малко от малко да живнат.
И ето ги тия същества - позорна гледка - отново да пълзят по “урвата дива” към заветния връх на политическия реванш. Тон за песен, така да се каже, даде шефът на Съюза на репресираните Иван Станчев. Той изплю камъчето, което отдавна се върти под езика на политически пропадляци: “Ние трябва да възстановим коалицията и народното движение “СДС”.
Под байряка бяха призовани осем формации: Български демократичен форум, Българска християнска коалиция, Дискусионен клуб към СДС, Съюз на репресираните след 9.9.1944 г., Радикалдемократическата партия, Нова социалдемократическа партия, Клуб “Сенатор”, Клуб за демокрация и Партия на свободните демократи.
Един файтон хора. И както е казал Дядо Вазов - “останки печални са дивните сарди”.
И какво мислите обединява тия партийки фантомчета, наумяващи мухи винарки. Не, нито обща платформа, нито обща визия, нито някакъв проект за европейското бъдеще на България. Обедини ги преиграната непоносимост към Азис и сюрията фолк певачки, които бяха наети от БСП в предизборната им кампания.
В интерес на истината трябва да кажем, че БСП стъпи на чурук дъска като се подружи и прегърна с чалгата. И все пак не това е проблемът на България, по-скоро това е нейният срам. Но да се правят генерални изводи поради гюбекчийските кършения на някои платени особи и да се търси в това призракът на комунизма (аман от антикомунизъм!) е ачик дирене на теле под вола.
Но вижте какви страхотии артикулира неистовият Михаил Неделчев: “БСП заложи на антиевропейски фигури, които символизират антиевропейските тенденции в България, споделяни от твърдия електорат на тази партия”.
Оставаше и да е вярно изреченото. Ама не е.
И в крайна сметка пак ще повторим - не това е проблемът на обществото, а окаяната бедност, политическият разврат, корупцията и заспалото правораздаване, за които властимеющите позорно мълчат.
Нескопосният и ялов опит да се реанимира угасающата формация СДС, и то на базата на анти-Азис говори за интелектуална мизерия и политическа безизходица.
Подобни усилия са усилия на изгладнял мародер, на новоявен Тенардие, който препипва джобовете на политически мъртъвци.
Но в цялата тази миша тупурдия, разбира се, има и скрита картинка, скрити намерения. Те се олицетворяват от т. нар. клуб “Сенатор”. Там са се сдушили стари сини влъхви, чиято цел е тихо, но не казваме безкръвно, овладяване на руините на остатъчното СДС. Над този проект, показателно, бабува и личният пратеник на Доган Христо Бисеров. Той, нали някогашен сив кардинал на сините, ги умее тези хватки. Бисеров спазва закона на лисицата - на пазар не излиза. Неговата сила е да бъде сянка в политическия здрач. Оттам той дърпа конците, играе си на противопоставяния, създава интриги и наостря наивници едни срещу други. Имаме работа с опасен човек. Той е търпелив като змия в засада. И нанася удара мълниеносно. И не случайно е душеприказчик и маша на Доган.
Крайната цел, освен всичко друго, е и политическото убийство на Иван Костов. Това е амбиция и на Бисеров, и на Доган. Те имат и своите лични основания да бъдат отмъстителни. Но това е вторично. По-важното е да се разчисти политически терен. По проблема се работи сериозно - костовистите да не вкарат нито един евродепутат. Това ще бъде началото на края на ДСБ. И ще остане разбишканото СДС, което ще се окаже лесна плячка.
Залогът е сериозен - връщането на бял кон на Христо Бисеров в СДС и превръщането на синята формация във филиал на ДПС. На Петър Стоянов ще бъде отредена ролята на плямпало и обласкаван шут.
Това е интрижката. Всичко друго е парлама, гърмене на кьорфишеци по знойната снага на Азис. А той е само една панаирджийска дрънкулка за отклоняване на вниманието. Нещо като зайче, което се вади от цилиндъра на фокусник. В случая може да бъде употребен и фес.
И за да се постигне целта на занятието - ново превъплъщение на сивия маг Христо Бисеров - за последен път, като миманс, ще бъдат използвани вехтите политически фльорци на прехода. Повечето от тях, щото оглупели, няма и да се усетят като как ще бъдат употребени в политическия баш хамам.
И всичко щеше да бъде много смешно, ако от синята котора не се надигаше задушливата смрад на политическо разтление.
Май трябва да дойдат ония с лопатите и да наринат непоринатата воня на политическото гюбре.
|