|
След дълголетна кремълска скука, когато на върха се мяркаха едни и същи павиански опашки, всеки орангутан с леки признаци на човекоподобие бе обречен на народната любов. Обаче ефектът не е дълготраен. След няколко дни хормонална буря вятърът се променя, удовлетворението на първичните потребности утихва и настъпва безветрие. За да овладееш спихването на чувствата, трябва да ги подгряваш специално, и рецептата за това не се изпълнява в обикновени аптеки...
|
Някога-някога, някой - и ако все още има за кого - ще напише голямо и поучително изследване на тема изключително странните неща, които се правеха в края на перестройката. Ние сега все пак позабравихме доста любопитни и ароматни подробности. А някога хората си глътваха "заредената вода", облъчена по телевизора от Алан Чумак. Кашпировски връщаше зрението от екрана и "даваше предписания", от които направо мозъкът да ти се стопи. На мода дойде думичката нетрадиционно. А всичко "нетрадиционно" по определение бе нещо добро. В училищата преподаваха агни-йога, интелигенцията спореше за броя на загиналите руски войници във Втората световна война - 40 или 50 милиона са били? Из страната пътуваха "метасоциолози" под ръководството на мислителя Шчедровицки и провеждаха "организационно-действени" игри, които "променят мисленето". Според слуховете, играта се смятала за успешна, ако поне един от участниците полудее. Другите си предаваха от ухо на ухо, че там, където се провеждат особено масови "организационно-действени игри" избухват междунационални конфликти, но конфликтите си избухваха и без това - примерно защото имаше твърде много пушки на пазара.
За психологическото състояние на "все още съветския народ" по-добре да не говорим. Хорицата се буткаха в стените като слепи и виеха като полудели. Това беше директно избухване на адовското, някакво всеобщо оле-ле-ле и гър-гър-гър, загуба на последните остатъци от разум. В наглед нормални хора се вселяваха милиони бесове, които гъргореха и словоблудстваха какви ли не кощунства.
И тогава се надигна последната и най-страшна вълна на елциноманията. През март 1990 г. имаше избори за Върховния съвет на РСФСР. "Демократите от първата вълна" взеха парламентарно мнозинство. Никога няма да забравя чудовищните митинги на Манежния площад, екстаза на беловласите хора и виковете "Елцин, Елцин, Елцин!".
Човекът на 1990 година стана Анатолий Кашпировски.
А през 1991 г. руският народ направи историческия избор в полза на свободата и демокрацията.
...Стоях върху непреобърнат тролейбус, някъде наблизо имаше и преобърнати, също като бели риби на пясъка. Защо ги преобръщаха, не беше ясно. Наоколо беснееха. Но всъщност всичко бе относително спокойно, даже обикновено. Хората просто се събираха да погледат Армагедона. До мен бяха някакви младежи, които си пушеха. Много симпатични и едва ли разбираха какво става. Изобщо имаше много симпатични хора. Дори бях уверен, че по тях трябва да стрелят, докато не са се разбягали. И се надявах, че ГКЧП ще има мъжеството да го направи - да започне да стреля. Защото тези симпатични хора убиваха страната си. И дори не от злоба, а от глупост. Обаче такава глупост се лекува единствено с куршуми.
Впоследствие се изясни, че сред тълпата бяха всъщност хората, с които днес имам делови, приятелски и най-добри отношения (включително и днешната ми съпруга). Това е. И все пак си мисля, че няколко изстрела биха променили отечествената история към по-добро. Тогава още не знаех, че след няколко часа напълно непознатите ми досега (че кой ли днес ги помни) Володя Боксер и Миша Шнайдер ще тръгнат да "завземат" комплекса здания на ЦК на КПСС на Стария площад. На човека, лапнал въдицата, му се обяснява, че той се бил подписал някъде с кръвта си, под някаква си гадост и сега трябва да я изпълнява като "честен човек". "Ти обеща" - казва измамникът, "ти си честен, иди и го направи"... Ако ли пък няма хартийка, идва ред на блядовската фраза "ти се омъжи за мен - сам си го избра"...
Тъкмо така събитията от 1991 г. се представят като едва ли не църковен брак между руския народ и Елциновата шайка и блядовщина, и сега само смъртта може да ги раздели (и естествено, става дума за народа, а не за шайката, тя е готова да се весели и да щрака с пръсти, пропивайки имуществото на покойния съпруг). Така светата вода ненапита, която сладко припяваше на народа за прелестите на невестата, сега оголва гнили зъби - "вие си избрахте демокрацията, избрахте пазара, избрахте реформите - сега не се жалвайте, търпете и си носете кръста до гроб. Вие се подписахте, направихте своя исторически избор. Избрахте - и ще си носите последиците". Впоследствие някои от тези, дето се бяха хванали в жива верига около Б.Д. (белия дом, б.пр.), се срещнаха и през 1993 г., но по-малко искрено... А пък беше и твърде късно. Но както казва Бобъра от приказката на Клайв Луис, за тези хора "по този въпрос са възможни две мнения"... Но не може да има две мнения за блядовщината, която не хукна да защитава младата демокрация, а се гушеше по храсталака... Това беше нейното време, нейното златно временце, нейната звездна минутка, за която тя постигна толкова, колкото другите постигат за век.
"Беловежието" бе чудовищно геополитическо престъпление. В сравнение с него тъмнеят всякакви други примери за национално предателство, известни в човешката история. И за да се опише, е нужен поет, или историк, и аз затова ще си замълча. Но Беловежкото предателство не беше еднократен акт, както мнозина си представят, и пишат как трима пияни кретени унищожиха страната ни. Беловежието бе именно процес, и още по-точно - стил. Например жалкият договор с Украйна (къде остана Бресткият мир?!) бе акт на национално предателство, сравнимо с "Беловежието" ако не по мащаб, то поне по стил. Че какво толкова, "вземете си суверенитет, колкото можете да понесете", или въоръжаването на Чечения. Това беше подло, мерзко, безсмислено - но твърде разбираемо.
Икономическата, социалната и геополитическата доктрина на елцинското правителство може да се определи с една дума - гуляй.
Както е известно, блядовете са безразлични към парите като такива. Те обичат не парите, а удоволствието, и от удоволствието най-много харесват гуляя, когато за една вечер профукват цяло състояние. И дори само мисълта, че на вятъра отива овещественият човешки труд на стотици и хиляди хора добавя единствено гордост, че ето на, вижте ни как можем да гуляем.
Днес е трудно да се разбере какви бяха рационалните съображения на един Козирев примерно, "мистър Йес", или пък Бакатин, когато предадоха на американците съветската агентура, или провеждането на невижданата в световната история унижение и капитулация. Дори да приемем, че те са преки агенти на Вашингтон, подобно поведение изглежда най-малкото странно.
На практика целият сонм от "млади реформатори" искаше да му предоставят да издуха с шик натрупаното. Да пуснат по течението една от най-великите страни в света, трудът и животът на стотици милиони хора - о, боже, такива вакханалии и римските цезари не успяха да натворят. Нерон, който подпали Рим, Херострат, който пусна червен петел в храма на Артемида, султанът, подпалил Александрийската библиотека са си пигмеи, червеи, мушици на фона на пияната ублюдка и неговата хоп-команда, завзела властта и тънеща в сладострастие. Впиянчените блядове седяха на брега на реката и пускаха във водата златни слитъци, при това заинтригувано гледаха какви мехурчета правят. Чуждестранни аквалангисти и местни гмуркачи копнееха за злато, едва се опазваха от поредното цопване, някой се позадави, но повечето се измъкнаха, преплитайки крака под тежестта на златото и диамантите. В това нямаше никакъв разумен смисъл, нямаше никаква разлика между поредното насочване на ракетите, или старческата пикня, наквасила самолетния колесник. Това си беше един блядовски гуляй, задължително в съпровод на танци по масата... И те постигнаха целите си.
Няма да коментирам войната в центъра на Москва между органите на изпълнителната и законодателната власт. И не от сантиментални съображения, а защото това не добавя особен смисъл към вече казаното. По същата причина няма смисъл да се коментират "конституцията", "приватизацията", "аукционите" и разни други бесовщини. Няма да коментирам и елцинската политика. Ще кажа, че тя беше антируска, което е нищо, а да описваш детайлите и подробностите на геноцида над руското население, може да се направи в някоя доста тлъстичка черна книга, и виновните за всяка една страничка от нея просто трябва да бъдат обесени. Като минимум. Булгаковият Воланд в Москва не се интересуваше много-много от текущата политика на съветската власт. Той имаше един важен въпрос - хората измениха ли се вътрешно.
Елцинското царство на разтлението изискваше бързо и масово превъзпитание на легиони хора. И хората започнаха да се преобразяват. Това се овеществи в позите на невинност. Най-простият метод за симулиране на тази невинност бе преднамереното понижаване на културното и нравственото равнище, игра на дивачество, диваци, "които са някак природни". И започна масово копиране на дивашките порядки. Някогашните хора (в смисъл тези, които имаха що-годе някакви представи за добро и зло), съзнателно започнаха да се превръщат в "африкански негритоси", непознаващи законите и благоприличието, дори и не чували за някакъв си там Достоевски и съсредоточено смъркащи зад вратата...
Оттук, от това желание блядовски да изпростееш, тръгнаха т. нар. "нови руснаци", доста митологични, но пък определящи елцинската епоха. Както казват, и тази дума се изхлузи от френските газети, "нуво раш" (нови руснаци), нещо като каламбур на "нувориш". Но каламбурът затова е каламбур, за да осмива. "Новият руснак" беше точно това, което "нуворишът" не е. Не искрящ новобогаташ, а обратно - гъргорещ глупак, който тръска седем реда плитки, и си купува по-скъпички аксесоари от Лондон (да речем обувчици от крокодилска кожичка).
Любопитното е, че диващината на "новия руснак" почти изцяло копираше истинската природна диващина лично на Елцин. Тонът, маниерите, избухванията, с две думи - поведението на воняща агресивност в червен халат - ето на какво разчиташе като на нещо родно, собственикът на копринената вратовръзка.
Сред най-омерзителните зрелища, които можем да видим в нашия несъвършен свят, е блядът, който е постигнал успех. В успеха собствено, няма нищо гнусно и омерзително. Но ще трябва да теоретизирам малко, иначе няма да се разбере, а това ще ми е неприятно.
И така, във всяко общество има набор от всеобщо одобрявани цели. Нещо от сорта какво харесват момичетата, какви хора уважаваме и т.н. Примерно дебелият портфейл, високият пост, професионалният успех, умението да общуваш - всичко това се харесва на девойките и предизвиква завист и уважение сред познати и близки. Следователно, стремежът да имаш всичко това, е съпроводен с обществено одобрение. Обратното, стремежът да преживееш по чикатиловски вдъхва ужас и погнуса, а невинните радости на колекционера на кибрити и запалки предизвикват презрително неразбиране. Но нито чикатилецът, нито колекционерите на кибрит ги обичат, и ние няма да се безпокоим за това.
Във всяко общество съществува набор от средства, които са обществено одобрени (всякакви цели при това). Например бизнес с цел печалба обикновено се смята за нормално и естествено, а отцеубийството заради наследство - все пак, може би не.
И сега най-важното. В нормалното общество за достигането на всяка обществено приемлива цел има набор от обществено-приемливи средства. Пари можеш да заработиш, пост - да си изслужиш, и т.н. Казано грубо, възможен е честен успех.
Но това е само в нормалните общества. В елцинското блядобщество за най-привлекателните обществено-приемливи цели просто няма обществено-приемливи средства.
Какво значи ли?
Ами построено беше общество, в което парите просто ги открадваш, властта получаваш само ако участваш в някакви страхотно гнусни игри, и т.н. Всички останали възможности бяха изкоренени. Нещо повече, стигна се дотам, че всички видове успех, постигани с обществено-приемливи средства, престанаха да се смятат за успех. Например не се ценят научните знания, военните награди и т.н. Изобщо престана да се цени всичко човешко, ако не е "пари". Абсолютно всичко непозорно, постигнато с ума, труда и доблестно, бе съзнателно опорочено от управляващата блядовщина, оплюто и погазено. Това се правеше съзнателно и сладострастно. (Поради нищета, хората започнаха да продават медалите на бащи и деди, но с тях елцинските ублюдки се шегуваха - "Ей, Ваня, какво стана, "Берлинският" дали ще стигне за чаша водка?.. )
(следва)
|