"Митът" за баташкото клане: Предателство истинно и предателство без да ще, от страх

Людмил НЕДЯЛКОВ

Опитът от годините на прехода ни научи да се съмняваме във всеки изблик на патриотизъм за масова употреба, особено когато такъв се демонстрира в навечерието на избори. Затова винаги си задаваме въпроси от рода на: „защо сега?” и „кому е изгодно?.” Никога не се питаме обаче дали патриотизмът е истински, защото сме убедени, че не е нищо повече от театрален жест. Обикновено събитията, които следват, потвърждават нашия скептицизъм. Така ще стане и след скандала с „мита” за баташкото клане, при който управляващи и опозиция - без ДПС, проявиха завидно единомислие в осъждането на провокацията. Някакъв си доктор от Берлинския свободен университет, Улф Брунбауер, в съдружие с „българката” Мария Балева - типична представителка на онази част от научната общност, готова да осребри всякакви подлости у нас, решават да развенчаят мита за баташкото клане, тръгвайки от една картина. За целта подготвят „научен” проект, предвиждащ опровергаването с научни аргументи на онова, което е станало основа на националното ни самосъзнание и гордост. Те, видите ли, не отричали самото клане, но искали да разкрият как се ражда един мит. Защо се митологизира изтреблението на едно село с 3-4 хиляди жители, когато по същото време са опожарени и Клисура, и Панагюрище? Очевидно, защото оцелелите батачани са се оказали по-съобразителни, представяйки един битов конфликт за национална трагедия и геноцид. Този мит и до днес се използвал за насаждане на междуетническа омраза. И за опетняване на доброто име на падишаха и османското „присъствие” - ще добавим ние. Да не забравяме трогателните грижи за целостта на Османската империя от страна на железния канцлер на Германия, граф Ото фон Бисмарк. Същият Бисмарк не беше ли нарекъл българите „овцекрадците от долния Дунав, които не заслужават костите и на един пруски гренадир”? Днес „свободният” изследовател на митовете в българската история д-р Брунбауер, продължава в „науката” това, което Бисмарк е направил в политиката. Ако имаме предвид Берлинския конгрес от 1878 г., можем да наречем проекта на доктора опит за повторно убийство на една нация, съхранила мъничко историческа памет и признание към дедите. Наред с гневните реакции на политици и медии у нас срещу това кощунство обаче, в българските вестници се публикуваха и мнения на историци, за които свободата на изразяване е по-ценна от истината за Батак. Те пледират на проекта на Брунбауер Балева да се отговори с научни аргументи, а не емоционално и със забрана на планирания форум. Очевидно са съгласни, че „Записки по българските въстания” на Захари Стоянов, или пък написаното за Батак от Дженюариус Макгахан са просто литературни измислици. А пък свидетелствата на останалите живи батачани са пристрастни, за да послужат за разкриване на историческата истина. Черепите с дупки от куршуми, които се показват на посетителите на Батак, също може да са били събрани отвсякъде, само и само да се дискредитира „османското присъствие”. Единствено написаното и казаното от Брунбауер и подобните му е чистата истина... „Учените глупаци са най-големите глупаци” - гласи една латинска поговорка. Но дали са глупаци всъщност? Помните ли как в родината на Брунбауер някой се опита да отрече Холокоста? И той се писа за „свободомислещ” разобличител на един „мит” - този за изтреблението на 6 милиона евреи по време на нацизма, но като му посочиха вратите на затвора, започна да се оправдава, че не са го разбрали. Макар че погледнато по-широко, тезата му би могла да мине и за защита на немското национално достойнство. Какво би се случило с д-р Брунбауер, ако отиде да убеждава гърците, че описаното от Байрон клане в Хиос е мит? Или пък ако отиде в Скопие да разобличава мита за македонската нация и език? В най-добрия случай моментално ще го натоварят на първия самолет за Берлин. Така биха му отговорили и в Турция, ако вземе да разнищва мита за реформите на Ататюрк, или да говори за арменския геноцид. Човекът обаче знае всичко това и пробутва номерата си там, където ще минат безнаказано. Чрез разобличаването на „мита” за баташкото клане, д-р Брунбауер оневинява Османската империя за причинените от нея страдания на поробените народи, а бунтовете на последните се превръщат с „научни аргументи” в терористични актове и източник на митове, които подхранват етнически омрази и вражди. Нека напомним, „мит” означава предание, сказание, измислица, преувеличаване, легенда - все неща, които нямат нищо общо с научно-историческата истина. В древногръцката митология е пълно с богове, които се държат като хората - завиждат, заговорничат, ревнуват, изневеряват, дори воюват помежду си. Замяната им с християнския Бог доказва, че са били измислица на древните народи. Впрочем ако следваме логиката на Брунбауер, разпъването на Иисус Христос също е мит, защото не е документирано от никой историк, съвременник на Спасителя. Лудвиг Фойербах, немски философ материалист, пише, че не Бог е създал хората, а хората са го измислили. И че бедна Германия не може да си представи света без бог на небето, без монарх в двореца и без полицай на улицата. Случаят с Батак не е такъв: миризмата на разлагаща се човешка плът се е разнасяла дълго след клането, за да бъде описана от Макгахан. Да не би българите да са го подкупили? Или 4 хиляди избити жени, деца и старци не заслужават внимание, понеже са българи? За разлика от 10-те загинали по време на „възродителния процес”, между които и отявлени терористи? Това вече е „геноцид”, но не е геноцид избиването на 1,5 млн. арменци в Османската империя, или на 6 млн. евреи през Втората световна война. Всичко зависи от гледната точка. Не е важно колко хора са избити, а какви са и от кого са погубени. От гледна точка на Великобритания Джордж Вашингтон е бил терорист. Толкова за „научната” страна на „мита” за баташкото клане. Скандалът има и политически аспекти, доколкото се разрази в навечерието на две важни за България политически събития: провеждането на изборите за евродепутати през май и посещението на американския президент Буш през юни. Колкото и абсурдно да изглежда, гневната реакция на управляващи и опозиция в България срещу проекта за демитологизиране на баташкото клане е свързана и с изборите, и с визитата на Буш повече, отколкото с грижата за националната памет. Политиците, без тези от ДПС, надянаха патриотични тоги, белким успеят да излъжат избирателите и този път. А пък Доган, не ще и дума, ще компенсира загубата от осуетения изборен туризъм, експлоатирайки антитурските изцепки на другата част от „политическия елит”. Ето че и Батак с мъченишките си кости влезе в предизборното надлъгване. Що се отнася до посещението на Буш, патриотичните игри на българските политици днес със сигурност ще послужат като димна завеса за прикриване на подготвяните големи предателства. Това, че парламентът изведнъж се сети за арменския геноцид, но без да ратифицира предложението за признаванетои осъждането му, е проекция на закона, внесен в американския Конгрес. По повод демонстративното напускане на ПГ на ДПС в българския парламент най-после бе изказана гласно известната в Западна Европа истина, че това е „турската партия в България”. Партия, благодарение на която се излъчиха няколко правителства (две с мандата на ДПС и две - с прякото участие на ДПС в управлението) и бяха „демократично избрани” и тримата президенти на прехода. Тази партия отдавна е доказала, че само е регистрирана у нас, а фактически защитава интересите на турската държава - републиканска и имперска. Обаче яростната антитурска реторика на ДСБ, СДС и „Атака” не може да скрие греха на бившите съдружници в СДС (ОДС), които говореха за „нашите приятели от ДПС", преди Доган да се коалира с НДСВ и после с БСП. И десни, и леви разпънаха червения килим, по който ДПС се добра до властта и дори преяде с власт. Клетвите на костовистите, че Турция никога няма да бъде приета в ЕС, са само предизборен кьорфишек, защото от тях нищо не зависи. Няма нищо по-смешно от закъснели патриоти и националисти, както и няма нищо по-жалко от бивши доносници на ДС, които се правят на дисиденти и антикомунисти по рождение. Затова пък управляващите у нас със сигурност ще отговорят положително на препоръката на Големия бял брат България да ходатайства за приемането на Турция в ЕС. Себе си, санким уредихме с еврочленство, та ще помагаме на Анкара. И то след като турският ГЩ отново показа кой е истинският сайбия в страната на Ататюрк, като се намеси остро в избора на президент. БСП и НДСВ дадоха на петата колона на Анкара, ДПС, толкова власт, че някак не можем да повярваме в искреното им възмущение от проекта на д-р Брунбауер. Политици, които дойдоха на власт с люти клетви към своите крадливи предшественици, а на практика продължават тяхната антинационална политика, не могат да искат нищо от Буш. Той на практика вече получи, каквото му трябваше - участие на България в „коалицията на желаещите” в Ирак, българско военно присъствие в Афганистан, американски военни бази в България. Какво му остава, освен да разположи елементи от американската противоракетна отбрана (ПРО) на българска земя? Или да получи поне одобрението на управляващите в София за разполагането на такива елементи в Чехия и Полша, плюс тяхното ходатайство за приемане на Турция в ЕС. Иван Костов даде на САЩ и НАТО коридори за нападението срещу Югославия, Симеон СКГ и Соломон Паси вкараха България в НАТО и предложиха на Пентагона военни бази, а пък Станишев и Първанов подписаха споразумението за българско-американско военно „сътрудничество.” Освен „Атака” и независимите депутати, никой в НС не възрази срещу американските бази. Не показва ли това, кой в действителност управлява България? Разширението на българското военно присъствие в Афганистан и круизът на фрегатата „Дръзки” до Ливан са само щрихи от пейзажа. Даваш ли, даваш, балканджи Йово? Цяло чудо ще е ако нашите политици споменат пред Буш за медиците ни в Триполи. Но и да го сторят, все тая! Докато Кадафи предоставя концесии на американските петролни компании, може да си позволи да не приеме дори специалния пратеник на Буш Джон Негропонте! Само в България се радват на визитата на един отиващ си от политиката президент. Накрая на осемгодишния си мандат, когато рейтингът му се срина главоломно, Джордж Буш благоволи да стъпи на българска земя, като последна спирка от обиколката му в Източна Европа. По същия начин ни удостои с посещение Бил Клинтън, оплетен в скандала „Моника Люински.” На Клинтън Костов и Стоянов устроиха „спонтанен” концерт, да видим с Буш как ще процедират. Сигурно е едно: София ще бъде парализирана. Ако Буш не поиска нищо от своите домакини, те сами ще му предложат. Например да ни постави под своя противоракетен щит, като разположи в България елементи на американската ПРО. На Москва - петролопровода Бургас-Александруполис, на Вашингтон - всичко останало! А на евентуална молба за по-големи американски инвестиции, Буш би могъл да отговори така: „Най-напред се оправете с корупцията и организираната престъпност!” Пресмятайки изгодите от това посещение, бившата „жълта” депутатка Милена Милотинова изтъкна в предаването „Пирамида” на Би Ти Ви (28.04.2007 г.), че за една седмица България ще бъде във фокуса на световните медии. Демек, всички ще разберат, че имало такава държава, в която е стъпил американският президент. Със сигурност и самият Буш ще да е научил вече, че България е в Европа, но какво от това? Да не би след визитата на Клинтън да сме се измъкнали от незавидното последно място по доходи, което заемаме в ЕС? Някои се надяват, че след тази визита ще бъдат премахнати американските визи за български граждани. Какво оптимистично има в това, че нови стотици хиляди млади българи ще напуснат тази "прокълната земя"? Къде в тази верига от реални и възможни събития стои „митът” за Батак? Не е ли скандалният проект на Брунбауер Балева изгоден (ако не и поръчан) най-вече за управляващата /Не/Света Троица? Защото реакцията на президент, парламент и премиер срещу явното кощунство с националните светини може да послужи за прикритие на някое по-голямо национално бедствие, на някое „предателство истинно и предателство, без да ще, от страх”, както пише Левски в последното си писмо от 12.ХІІ.1872 г. до Ловешкия революционен комитет. А така също, за отвличане на вниманието от продължаващия пладнешки грабеж, в който случаят с Вальо Топлото е само върхът на айсберга. Щом шефът на НСлС Александров се жалва от изтичане на информация, както от следствието, така и от Министерството на икономиката и енергетиката, и от заплахи, отправени му от човек, който се смята за стопанин на България, значи има нещо гнило. Не в Дания, а у нас. На това визитата на Буш няма как да помогне, както и скандалът с „мита” за баташкото клане. Да бяхме реагирали така на корупцията, некадърността и безхаберието на управниците, отдавна да се е сбъднала мечтата на Апостола: „И тогава работата ни ще свети, и Българско ще гърми най-бляскаво като едничка държава в цяла Европа!”

Нагоре Съдържание на броя