|
Един на пръв поглед “нормален” за нашите парламентарни нрави случай ни дава основание да мислим, че България отново, като преди почти век, се оказва в центъра на голямата световна игра. С всички съдбовни за народа ни последици.
За какво иде реч? В четвъртък Народното събрание трябваше да утвърди на второ четене параметрите на договора за строителство на нефтопровода Бургас-Александруполис. С което да се сложи точката над “и”-то на продължилата вече две петилетки сага с този наистина геостратегически проект.
Както се очакваше, опозицията напусна пленарната зала. Нейните аргументи са известни - годишните приходи от тръбата не оправдавали загубите от една евентуална екокатастрофа. Тъй де - то ако слушаме тези пишман-еколози, да легнем и да мрем. Като в приказката за нероден Петко...
По странен бе обаче маньовърът на депутатите от НДСВ и ДПС. От тях имаше по двама-трима, колкото за присъствие. И опозицията съзря в това своя шанс. Напусна. Поискаха преброяване. И поради липсата на кворум, гласуването се провали.
Е, какво толкова, ще каже някой по-наивен читател. Нали в неделя са изборите, всички депутати са се юрнали да агитират. Това навярно ще бъде и извинението на Доган и Симеон, ако Станишев реши да им иска обяснение. И той ще го преглътне - не защото им вярва, а защото звучи правдоподобно.
А нещата всъщност са много, ама много по-дълбоки. Става въпрос за сблъсък на глобалните интереси на Русия, ЕС и САЩ в областта но енергетиката. Европа се нуждае от руския нефт и газ. В Брюксел, а най-вече в Берлин и Рим, има здравомислещи хора като бившите премиери Герхард Шроьдер и Силвио Берлускони, които изобщо не се връзват на въдицата, наречена “енергийна зависимост от Москва”. Защото са наясно, че интересът е двустранен - Западът получава енергоносители, Русия - валута, с която да купува нужните й технологии. И да си решава вътрешните проблеми.
Всичко това, разбира се, не устройва Вашингтон. И той саботира подобни проекти по всички възможни начини. Независимо от известното охлаждане на американо-турските отношения заради Ирак, Анкара си остава съюзник номер 2 за Белия дом, непосредствено след Лондон. По-важен дори и от Германия, и от Япония. Коете ще рече, че всички тръби от Близкия изток и Средна Азия трябва да минават през Анадола. Сиреч, както през 18, 19 и 20 век Босфора и Дарданелите бяха стратегическият фактор.
Ето затова и американските мекерета у нас се задействаха. За НДСВ е ясно - те и без това обичат да са с единия крак навън и да държат вратата за преговори със СДС и Костов отворена. То наистина е много удобно да си либерал - може да се коалираш и в ляво, и в дясно - все е принципно уж.
По-сложен е случаят с ДПС. Доган и компания по принцип нямат интерес да клатят правителството по този начин. Защото при едни предсрочни избори могат да бъдат заменени с ГЕРБ, каквато е идеята на хегемона. Изглежда, Доган, който напоследък не се ползва с особеното благоволение на Турция, е решил да се подсигури откъм американска страна, за да остане пак на власт - каквито и сътресения да се случат в държавата, пак да е в гювеча.
При това положение БСП остава в трудна ситуация. Трудна, не само защото не може да разчита на коалиционните си партньори, но и защото в нея се борят две крила - руско-европейското начало, и проамериканското.
Това е и обяснението за течащия вече седмица уж корупционен скандал. Ако е въпрос за корупция, ако е въпрос за кражби - кого до днес са осъдили! Значи се заплаща заради нещо друго, нещо, което не е в интерес на хегемона. Я Костов как се докарва. Ще откъснем, вика, България от Русия. И никой не го закача - щото хегемонът е доволен - работи срещу Русия...
|