Само за 17 години - съвсем кратко време, България преживя метаморфоза в своето политическо и икономическо развитие, както и в културната си идентичност. Промяна, каквато не е преживявала през целия период на своето съществуване.
Многовековната борба за извоюване на свое жизнено пространство, независимост и свобода, отстъпи пред васалната зависимост, в която бе поставена от мафиотската управляваща върхушка, заграбила властта.
През 1989 г. обикновеният българин се надяваше да продължи да живее с придобивките на социализма, но без Политбюро и Шести отдел на Шесто управление, а се озова в капитализъм без капитали и без граници. С престъпни мутренски кръгове на всички нива - политика, икономика, финанси, обществен ред и сигурност. Играчите във властта останаха същите, но към тях се присъединиха и неуспелите поради некадърност в миналото, но преливащи от злоба, жестокост, амбиции и безскрупулност.
От верен съюзник в рамките на социалистическия лагер, България се превърна във васал на силните на деня държави. Без национални идеали, без свои идеи за бъдещето, без осъзнати национални интереси. Държавата принадлежи не на собствения й народ, а на върхушката, която я управлява, и на международния капитал, от който тази върхушка зависи. Промените прехвърлиха 180 градуса и стрелката продължава да се движи. Ще направим ли пълния оборот от 360 градуса и какво ще намерим в началото?
През май т.г. Американският конгрес дълго агонизира след искането на Буш да отпусне около 120 милиарда долара за финансиране на успешния край на войната в Ирак. Доминираният от демократите Конгрес се опита да обвърже отпускането на сумата със срок за изтегляне на американските войски от Ирак - октомври т.г. - 31 март 2008 г.
С обещания за изтегляне от Ирак в предизборната кампания и за подмяна на една трета от членовете на конгреса, демократите спечелиха през 2006 г. минимално мнозинство в Камарата на представителите и в Сената. Така установиха пълен контрол върху законодателната власт. Те се опитаха да се възползват от абсолютното си мнозинство, за да принудят администрацията на Буш да започне изтегляне на войските от Ирак.
Демократите заложиха на следния безспорен анализ на обстановката: военно решение на кризата в Ирак няма; Белият дом загуби подкрепата на мнозинството на американския народ за войната в Ирак; от продължаването на войната Америка губи престиж пред световното обществено мнение и отчуждава съюзниците; безизходицата в Ирак разбират и част от републиканците, които се страхуват, че ерозията на Републиканската партия може да продължи, ако не се промени политиката; средствата, хвърлени в Ирак, са чиста загуба за нацията - от тях се възползват няколко американски корпорации, свързани с управляващата в момента републиканска върхушка.
При гласуването на първоначалния проект на законопроекта демократите успяха да наложат записване на срок за началото на изтеглянето на войските още тази година. Буш наложи вето, но разбра, че се намира във враждебна политическа среда.
Започнаха пазарлъци между Белия дом и ръководството на демократите в Конгреса. Те са изключително интересни и показателни за развитието на политическите процеси в САЩ през следващите две години.
Демократите се надяваха, че ще бъдат подкрепени от някои конгресмени - републиканци, за да преодолеят ветото на президента, но склонните да се спасяват поединично се оказаха малко. Затова решиха да извлекат максимум политически дивиденти от създалата се обстановка. Започна търговия - демократите се отказаха от основната клауза, след като разбраха, че не могат да я наложат сами - сроковете за изтегляне, срещу съгласието на президента да подкрепи няколко техни законопроекти, свързани с разходи в социалната и научна области. Президентът се задължи да докладва за напредък в решаване на кризата в Ирак с военни средства, но резултатите от тези доклади не бяха обвързани с финансирането.
Въпросът е защо демократите отидоха на преговори и отстъпки и защо не гласуваха повторно срещу законопроекта, независимо от липсата на квалифицирано мнозинство? Законопроектът щеше да бъде приет, тъй като, за да се преодолее ветото на президента, е необходимо квалифицирано мнозинство в Сената, където не достигаха около 10 гласа. Демократите можеха да останат верни на предизборните си обещания, да гласуват против закона и да оставят републиканската администрация да прилага отхвърлен от мнозинството законопроект. По този начин можеха да прехвърлят още на този етап цялата отговорност за продължаващите неуспехи в Ирак. Подобна позиция щеше да им позволи да експлоатират всеки провал в Ирак за разобличаване политиката на Буш.
Но това означава открита война между изпълнителната и законодателна власт през следващите две години и блокиране на управлението. Пред подобна перспектива демократите предпочетоха друга тактика. Започнаха преговори, в които отстъпиха от основните си искания, за да договорят приемането на пакет от закони, на които Белият дом се противопоставяше и Буш заплашваше да упражни вето. Само по себе си това е победа над Белия дом.
Очевидно сред демократите в Американския конгрес е надделяла тезата, че ако още тази година започне изтеглянето на американските войски от Ирак, Буш и Републиканската партия биха могли да се окажат в по-благоприятно положение за следващите избори и да извлекат дивиденти от изтеглянето, на което сега сляпо се противопоставят.
Тъй като демократите и мнозинството от американците вече не вярват в успеха на военната операция, сред ръководните партийни среди надделява мнението, че ако оставят Буш да продължи да затъва, биха могли с по-голяма лекота да спечелят не само предстоящите президентски избори, но и да увеличат мнозинството си в Конгреса.
Яхнали печелившата теза за бързо изтегляне на войските от Ирак, предизборната им кампания би била изключително улеснена. Още в началото на своето управление биха могли да започнат с външнополитически действия, които да възвърнат доверието на съюзниците в Америка, и отричайки изцяло наследството на Буш.
Нито една от двете партии не би искала да рискува с поведението си в Конгреса да даде повод за критики, че законодателите злепоставят войската, орязвайки финансирането.
В тази сложна география на вътрешни и външни приоритети в американската политика българо-американските отношения са дори извън периферията на американската политика.
САЩ, третирайки България като верен, безропотен и самопредложил услугите си васал, искат от управляващата върхушка всичко, което националните им интереси и недалновидната им, агресивна и дълбоко погрешна външна политика налага.
В този контекст изобщо не би могло да се говори за нормални, равнопоставени, взаимноизгодни българо-американски отношения. България нито може да иска, нито знае какво да иска от САЩ, тъй като България постепенно престана да бъде държава и се управлява от хора, чието съществуване е възможно само като васали. Те не са и слуги, защото слугата може да смени господаря си, а те не могат. Това не са и предатели, защото управляват не в името на някаква национална кауза, а в името на личните си интереси. Диалогът с избирателя е в контекста на - ще ви подобрим благосъстоянието; ако не успеем, изберете нашите опоненти. Същият сценарий се повтаря на следващите избори и излизане от порочния кръг няма.
Всъщност какви идеали би могъл да има един политик, който е в състояние да пролее сълзи за НАТО, но не и за баща си - пенсионер, който умира от недохранване?
Българските управляващи гарнитури от последните 17 години са предатели само по отношение на българския народ, който ги избира да го управляват, но не и по отношение на държавата, за чиито ръководители се представят. Българската държава е абдикирала от всички основни функции на модерната държава. И ако българският народ продължи да им гласува доверие, нищо добро не го чака.
Посещението на Буш в България е и повод и възможност българският президент да сподели със своя гост и тези мисли, които вълнуват хора като мене. А ние сме мнозинството! Ние не искаме американски или каквито и да е чужди военни бази на българска земя. Където стъпи американски военен крак, се създава поредното Гуантанамо. 100 години окупират тази кубинска земя и няма сила, която да ги изгони. В Гуантанамо няма закон, няма право, няма справедливост - има само смърт!
В Америка работят стотици хиляди българи, завършили образованието си в България. За тяхната квалификация Америка не е похарчила и един долар, но от труда им печели милиарди. Тези милиарди са дивидентите, които българските пенсионери трябва да получат, защото те създадоха условия и изучиха тези високо образовани специалисти. Америка ни ограбва! За това трябва да говори българският президент.
Т. нар. война срещу световния тероризъм не е българска война, тя не е и европейска. Тази война е само американска, затова България трябва незабавно да изтегли войските си от Ирак и Афганистан и навсякъде, където наш войник участва в името на тази война.
Няма такова нещо като световен тероризъм. Тероризмът е метод за водене на борба. За да се ликвидира тероризмът трябва да се ликвидират причините, които го пораждат и които са в състояние да мотивират човешки същества да жертват живота си в името на една кауза.
САЩ настояват да получат бази на българска територия, български военни да обслужват техните национални интереси и да умират за Америка, а не за България, българските жени да се превърнат в проститутки, за да обслужват янките - сценарий и представление, което се игра десетилетия в Южен Виетнам. Раните още не са зараснали.
България трябва да стои далеч от плановете на САЩ да изнесат военните действия за защита (не толкова на американската територия, колкото на американската агресивна външна политика) на територията на други държави.
Ако не застрашаваме никого, няма кой да ни напада. Трябва да разчитаме на силата на правото, а не да се превръщаме в заложници на правото на силата. И на тази основа трябва да търсим съюзи с други държави, а не да се превръщаме в мишена заради чужди интереси.
Администрацията на Буш е обречена, тя си отива и следващата администрация на демократите ще се отрече от вредните последици, които Буш и обкръжението му причиниха по света.
|
Ако трябва да бъдем логични и последователни, следва да очакваме настоящата българска политическа върхушка, която ни закачи за колесницата на Буш, да го последва. Ето това бихме искали българският президент да има предвид, когато разговаря със своя високопоставен евроатлантически гост.
|
Отново...
карикатура: Тодор Цонев
|