Двигателят на комерсиалната глобализация

Иван АЛАДЖОВ, д-р ю.н.

Настоящата статия посвещавам на 19-годишния италиански студент Карло Джуляни, умишлено застрелян на 21.7.2001 г. от полицаи по време на мащабните протести срещу срещата на Г-8 в Генуа, както и на хилядите ранени мирни демонстранти, брутално бити от силите на реда или пострадали от гумените куршуми и газовите гранати. “Ако искаш заедно да построите кораб, не заповядвай на другите да събират дървен материал, да приготвят инструменти и не разпределяй задачите. Научи ги по-скоро да мечтаят за безкрайната шир на морето.” Антоан дьо Сент-Екзюпери От 6 до 8 юни 2007 г. в суперлуксозния източногермански курорт Хайлигендам, разположен на брега на Балтийско море, ще се проведе поредната, ежегодна среща на 8-те държавни ръководители от страните на т.нар. група на Г-7/Г-8. Това са седемте най-развити индустриални и военни гиганти на света (САЩ, Япония, Германия, Великобритания, Франция, Италия, Канада) и Русия. Последната бе приета преди 13 години в ексклузивния клуб вследствие на политическия курс на съглашенство спрямо Запада, без да отговаря на икономическите предпоставки за членство. За сигурността и комфорта на високопоставените 7(+1) господари на света в скъпия курортен център, за който 80 % от земните граждани не могат дори да мечтаят, че някога ще посетят, ще се изхарчат целево над 100 млн. евро. Толкова струва същинска армия от десетки хиляди полицаи и войници, включително бойни самолети, хеликоптери, ракетни установки и кораби, както и многохилядната, дискретна прислуга на господарите. Въздушното и морското пространство над и около курорта ще бъде затворено, а движението на плавателните съдове силно ограничено. Хайлигендам ще бъде отцепен и недостъпен за цивилни. Мерките за сигурност не учудват никого. И на тази среща се очакват големи протестни акции и множество блокади с участието на десетки хиляди алтерглобалисти от цяла Европа срещу срещата на държавните глави на най-богатите страни в света, срещу провежданата от тях политика на повсеместно ликвидиране на социалните стандарти и гарантиране на икономическите и геостратегическите им интереси дори с цената на кръвопролитни войни. Клубът на най-развитите индустриални държави се счита за главния отговорен за създалата се непреодолима пропаст между северозападното полукълбо и останалата част на земята. Светът е разделен на презадоволено малцинство, живеещо в тези няколко държави, и милиарди повече или по-малко бедни хора от останалите 180 държави. Седемте, начело със САЩ са двигателят на процеса на неолибералната глобализация, която води до все повече безработица и обедняване и до “оглозгването” на цели национални икономики от глобално действащите безскрупулни финансово-борсови спекуланти. Според алтерглобалистите от АТТАС (АТТАК), Анти-Г-8 и др. срещата на Големите в Хайлигендам преследва целта да бъде продължена агресивната политика от последните години на либерализиране и дерегулиране на икономиките в полза на транснационалните концерни. Все повече области от живота биват подчинявани на диктата на пазара и на деструктивната международна конкуренция, превърнала се в порочен социален дъмпинг. Тази политика на Големите премахва последните остатъци от държавния контрол върху икономиката, както и дерегулирането и либерализирането в търговията, на финансовите пазари и в обществено-значимите сектори (здравеопазване, образование, електро- и водоснабдяване, комуникации, обществен транспорт, комунални услуги). Тя се пропагандира в медийното пространство от пазарните фундаменталисти като единствената рецепта срещу увеличаващата се безработица и свързаното с нея обедняване на все по-широки слоеве от обществата във всички страни по света. Поддръжниците на неолибералната глобализация лансират легендата, че този вид необуздано глобализиране води “до повече свобода и нарастващо благосъстояние в целия свят”. Неолибералната глобализация се представя от политически отговорните като съдбовен процес в развитието на човечеството, на който всички държави трябва да се подчинят. Целта на този пропагандиран икономически фатализъм е, да се представи като безсмислено противопоставянето на хората срещу него. Същевременно грижливо се премълчава, че именно този род комерсиална глобализация е политически желана и инициирана от определени кръгове, които печелят стотици милиарди за сметка на постоянното обедняване мнозинството на хората. Международните социални движения отричат правото на монопол на страните от групата на Г-7/Г-8 да определят световната икономическа политика и да агитират като световно правителство, без да са демократично легитимирани от никого. По време на срещата на Г-7/Г-8 в Генуа през 2001 г. бе подготвен кръг от “преговори” на Световната търговска организация (СТО) с цел либерализиране на глобалния пазар, така че на него да се конкурират дори дребни африкански и азиатски селяни с гигантските американски и европейски агроконцерни. Ясно е, че между неравнопоставени не може да има конкуренция. Тук става въпрос за легитимиране на ликвидацията на по-слабите. Световната търговия е толкова равнопоставена, колкото играта на футбол на стръмен склон. По-силният отбор атакува по нанадолнището, а другите трябва да нападат по склона нагоре. При такива условия едните просто ще се лишат от физическата възможност да участват в играта. Нещо явно и желано като ефект от самото начало. От години световната икономика страда от все по-чести финансови кризи (Мексико, Индонезия, Турция, Аржентина, Източна Европа, сривове на борсите в Япония, Западна Европа и САЩ). Големи концерни, а често и цели национални икономики, градени за десетилетия, се сриват за седмици поради безскрупулните спекулации на финансово-борсови жонгльори и крадливи мениджъри. Това е още една причина за обедняване на цели региони и държави. Така например живеещите под екзистенц-минимума в Аржентина са се удвоили само за няколко месеца след избухването на финансово-капиталовата криза и достигат 2/3 от цялото население през 2002 г. Ежедневно по света се пренасочват спекулативно средства в порядъка на 1 800 млрд. долара с единствената цел за все по-бърза и по-голяма печалба. Тези променливи капиталови приливи и отливи дестабилизират международните финансови пазари и водят до кризи с катастрофални последици за производството, икономиката, заетостта и стандарта на хората в пострадалите региони и държави. Подобни свободни движения на капитала наподобяват финансово "цунами", което връща засегнатите държави десетилетия назад и предизвиква непоправими социални беди. А все по-богатите финансови спекуланти започват да определят чрез изнудване дори политиката на цели държави. Нагло им поставят условия да им бъдат предоставени все по-високи лихви, да се намаляват данъкът върху печалбите и да им се гарантира стабилна валута в страната и възвращаемост, ако са решили за определено време да инвестират доходоносно своите капитали в съответната страна. Стремежът на организаторите на протестите срещу Г-7 е тези процеси на ограбване на цели народи да бъдат омекотени на първо време, а в по-далечна перспектива и преустановени. Затова в Хайлигендам отново ще бъде афиширано поставеното не само от международното движение АТТАС изискване за въвеждане на т.нар. валутно-оборотен данък “Тобин”. Целта е с него да бъдат облагани с до 1% данък всички валутни покупко-продажби. Така ще се ограничи спекулативната валутна търговия, а приходите от данъка да се предоставят за социални мероприятия в бедните страни. След мащабните протести от последните години в Чияпас, Сиатъл, Генуа, Порто Алегре, Флоренция, Евиан, Рим и Берлин, тези демонстрации ще са поредният израз на растящото глобално недоволство срещу антихуманната политика на неолибералите. И в Хайлигендам протестът се организира и координира от алтерглобалистичните движения като АТТАС-Европа, No Global, Анти-Г-8 и др. В околностите на този германски курорт те ще изградят палаткови селища, които през юни ще обитават десетки хиляди демонстранти. Успоредно със срещата на Г-8 са предвидени множество конференции на глобалистично-критичните движения под обединяващото мото “Срещи за един друг, по-добър свят”, политическо-дискусионни форуми, културни мероприятия, концерти и протестни действия по суша и по вода. В срещите ще участват и международни учени и експерти. Целта е да се разработят алтернативни на неолиберализма, както и стратегии и концепции за по-справедлив свят. Глобалното неравенство днес е неоспорим факт - както в съотношението между силните икономики на северозападните индустриални държави и страните от значително по-слабо развития свят, така и в обществата на отделните държави. В обществата на богатите страни от Севера сегрегацията продължава да нараства и вече е достигнала нива, при които горните 10% от социалната стълбица притежават приблизително толкова, колкото останалите 90 % от населението. Социалното неравенство в слаборазвитите страни е още по-силно изразено - тук по-малко от 5 % притежават до 90 % от цялото състояние. Социалната несправедливост през последните 40 години е нараснала лавинообразно, въпреки че световното богатство през този период се е увеличило многократно. И докато през 1960 г. съотношението между състоянието на най-бедните 20 % към това на най-богатите 20 на сто от човечеството е било 1:30, днес то достига 1:80. Според статистики на ООН повече от половината от хората на земята са принудени да преживяват с по-малко от 2 долара на ден, а 1 милиард вегетират дори с по-малко от 1 долар на ден. От горния край на скалата 200-те най-богати на земята само за периода 1994-1998 г. са удвоили богатствата си до над 1000 млрд. долара. В същото време всяка секунда от глад умира по едно дете в Африка, в Латинска Америка или в Азия. 2,4 млрд. души (т.е. 40 %) на Земята нямат достъп до чиста питейна вода, което дневно води до смъртта на над 30 хил. души (за сравнение - всеки ден това са 10 пъти повече хора от жертвите на атентатите от 11.9.2001). 2,6 милиарда души на Земята, вследствие на хронически недоимък, са принудени да живеят при изцяло липсващи санитарни условия, а произтичащите от това зарази причиняват смъртта на 5000 деца на ден. Само със средствата от над 500 млрд. долара за въоръжаване и водене на постоянните войни, които Америка изразходва всяка година, би могъл да бъде решен завинаги проблемът с недостига на чиста питейна вода и липсата на канализация в целия свят. Една шеста от населението на света има късмета да живее в страните от групата на свръхразвитите Г-7. Това население консумира 80 % от ресурсите на планетата. Америка с 4,5 % от световното население изразходва 25 % от световния добив на петрол, и причинява 40 % от замърсяването на природата. Повечето богатства и почти всички капитали са съсредоточени в ръцете на няколкостотин концерна и свръхбогати семейства от страните на Севера. Прословутите 200 най-богати хора на планетата притежават толкова, колкото притежават общо 3 млрд. души от долната страна на социалната стълбица. А капиталът, притежаван от 15-те най-богати, надвишава годишния брутен вътрешен продукт на целия Африкански континент. Срещу това крещящо и нетърпимо глобално неравенство през юни 2007 г. ще се състоят мащабни протестни демонстрации в североизточна Германия. Дано този път силите за сигурност са малко по-въздържани, въпреки проведените на 10 май масови арести на организатори на протеста по скалъпени обвинения. Дано да няма отново физическо полицейско насилие, пребити, ранени и дори убити демонстранти както в Генуа през 2001 г. и в Евиан през 2003 г.

Нагоре Съдържание на броя