|
След като големият син кораб се разби в рифовете на всеобщото презрение и неприязън, оцелелите корабокрушенци силно наумяват на “пасажерите” от сала на “Медуза”.
Това ни връща към капиталната творба на художника Жерико от 1819 г., изобразяваща окаяното състояние на последните живи пасажери от потъналия кораб “Медуза”. Там, на сала, както средоточат някои данни, са се разиграли и сцени на канибализъм. Тези сцени пък ни препращат към други едни, които можем да определим като политическо людоедство.
|
Историята на СДС е и история на самоизяждането. Още от самото създаване на тази формация се разиграха люти баталии между различните кланове. Тогава бе измислена и нежната дума “отлюспване”. И за да няма никакви превратни тълкувания на този вид “дейност”, Муравей Радев (посредствен счетоводител в гражданското си битие) днес мастит “индустриалец” заби гвоздея на сурово предупреждение: “Който напусне СДС (разбирай натирен), отива на тъмно и на студено.”
Така може да говори вещер.
Не бе пощадено дори “слънцето” на СДС - Ж.М.Ж. Той си спечели прозвището “предателят от Боянските ливади”. Грехът му бе, че анонсира страховита диагноза - СДС е в изолация и във война с всички. Това си беше точно така. Тогава СДС развиваше бурна параноя, комбинирана със страхова психоза и покъртителна мнителност. Лумпенизирани тълпи, изпаднали в примитивно дивачество, тъпкаха и гориха портрети на Желя. А той все още бе президент! После на стените на мавзолея (преди Бъки Валяка да го гътне) цъфна като израз на покруса следният надпис: “Всички жаби са зелени, само нашата е червена”.
Не само ожабиха Желя, но го и къносаха.
И се започна (впрочем процесът никога не е спирал) с ускорени темпове синята декапитация. Ще рече рязане на глави.
Отидоха по дяволите всички клетви, че се изповядват “християнски ценности” и градивни “консервативни идеи”. От подмолите на кризата (защото България бе в тотална криза!) и незапомнени нравствени сривове избълбука мръсната пяна на случайни хора, на случайни същества, които със зъби и нокти се устремиха към върховете на държавата, за да я оплячкосат.
Така се и разминахме с демокрацията.
Самоназовалите се демократи - каквито те никога не бяха - бързо мутираха в чапкъни. Според речника чапкънин означава лудетина, немирник, безделник, но и развратник. И въобще развален човек.
Освен всичко друго сините бесове внесоха и политическия разврат в българското общество. Цялата им енергия отиваше всекидневно и всечасно да творят чапкънлъци. Но основното им занимание бе да се обогатяват - бързо, брутално, ненаситно. На държавата гледаха като на плячка. И я мразеха с тъмния нагон на аутсайдери, на които им е паднало да мъстят за неосъществените си животи. И станаха много богати. Ама много!
Един идиот се изхвали, че имал 800 скъпи вратовръзки!
А хората по селата се бесеха със сезал!
От немотия и отчаяние!
Но това не намаляше лакомията на чапкъните. И до последно не искаха да пуснат кокала. Самодоволни, оядени излязоха като въшка на чело. И не усещаха, че са станали непоносимо омразни. Докато на евровота истината лъсна като тиган на месечина. В една единствена нощ всички вкупом ненужни станаха. И се отзоваха на сала на “Медуза”.
Там сега се разиграват прелюбопитни сценки.
Към овакантеното от Петър Стоянов място (най-сетне баш чапкънинът подаде оставка!) като зелени мухи - народът им казва лайнарки - са се устремили едни всякак съмнителни същества. Както се казва, тях не ги искат в селото, а те питат за поповата къща.
И за какво се боричкат завалиите, като и салът вече гледа към дъното? Но политиката е нелечима краста. Та засега мераклиите за овакантения престол са петимца: Мартин Димитров, Стефан Иванов, Иван Колчаков, Йордан Бакалов, Владимир Кисьов - все дребни сини боляри. Има и други, но засега се тулят изотзаде.
За тази “великолепна петорка” какво можем да кажем. Те всички са от свитата на бат'Петьо. Нещо като синовете на лейтенант Шмид, на които им треперят ръчичките от нетърпение да пребъркат умрялата леля, иже нарицаема СДС. В маншона на дамата изглежда още подрънква звонк, след като има мющерии за нейното наследство.
На сала на “Медуза” тепърва ще се вкопчат един в друг намазаните пехливани на т.нар. синя идея.
Точат си зъбите и навличат киспети и “аристократите” от известния клуб “Сенатор”. Оказа се, че още преди евровота чрез тайно кадруване те са сглобили нов НИС. Там се кипрят стари муцуни като Евгений Бакърджиев, бившият зам.-военен министър Пламен Радонов, Димо Гяуров (експосланик в Унгария) и Владимир Кисьов.
Тайното оръжие на тая завера е обаче сивият кардинал на СДС и някогашен главен секретар Христо Бисеров. Той е отново предвиден да бъде главен секретар, нищо че сега е в ДПС. Евентуалната партийна и парламентарна рокада е вече получила благословията на Ахмед Доган. Той, както знаем, си вре гагага навсякъде. Защо да не вкара и своето персонално муле в синия яхър. Нали обеща че може и да окаже родилна помощ на десницата.
Всичките тия сметки обаче, както по всичко изглежда, ще се окажат сметки без кръчмар. Поради една много простичка причина - българският избирател е дълбоко, ама много дълбоко отвратен както от чапкънлъците на “сините”, така и от тяхната необуздана ящност. И той просто няма да гласува за тия тунеядци. Дори и да се обединят в някакво си ново СДС. Обединените боклуци пак си остават боклуци.
И последното им убежище е на сала на “Медуза”.
Може би един нов Жерико трябва да се намеси тамо, за да се препотвърди старата оная истина, че всеки опит да се повтори една трагедия се превръща във фарс.
Край на комедията!
|