Оставяме, оставка, оставаме...

Людмил НЕДЯЛКОВ

Над България духа вятърът на промените, тоест на оставките. От доста време избирателите очакват едни хора да освободят от присъствието си политическата сцена и министерските си кресла, но се получава нещо, което кара всинца ни да се питаме от кой глагол произтича думата оставка. От оставям, или от оставам? Като правило българският политик се разделя с поста и облагите, които той му носи, само когато го изнесат с краката напред. Никога доброволно, дори да са го обвинили в най-тъмни престъпления. Оставката, казва той, щяла да означава, че е виновен. След фиаското на първите европейски избори пръв подаде оставка лидерът на ДСБ Иван Костов. Подаде я условно, временно така да се каже, до 15 септември. Не можел току тъй да абдикира от своите отговорности към партията, която създаде, като се отцепи от СДС след друг изборен провал - този през юни 2001г. Тогава, ако не сте забравили, от Мадрид дойде един месия със синя бурбонска и сакскобургска кръв, обеща на електората да го оправи за 800 дни. И Иван-Костовото СДС се превърна в опозиция, осъдена да изчезне. Защото загуби парламентарните избори с много, но завинаги. Не ние, а бившият син президент, който пое ръководството на останките от СДС след Надка Михайлова, нарече сините „разбити авари”.

Нагоре Съдържание на броя