|
"В Океания никой не е компетентен с изключение на Полицията на мисълта."
“1984”, Джордж Оруел
|
Често ме питат защо непрекъснато цитирам Оруел. Сега няма да отговоря на този въпрос, но пак ще цитирам (на първо място това го изисква научната етика).
Ще започна с извадка от книгата на Сергей Кара-Мурза “Манипулация на съзнанието”. Този откъс ще ми послужи като въведение в проблема, а след него ще приведа няколко примера за манипулация на избирателите в седмиците преди “първите избори в България за евродепутати”. И ако темата предизвика интерес у читателите, ще се постарая да я продължа. “Манипулацията на общественото съзнание по много признаци напомня на война на една неголяма, но добре организирана и въоръжена армия на чуждоземци против огромно мирно население, което не е подготвено за тази война. Понякога дори се говори, че манипулацията на съзнанието е “колонизация на собствения народ”. Оръжията на тази война са създавани постепенно. Постепенно, с натрупването на знания за човека и неговото поведение, са създавани и доктрините за манипулация на съзнанието. /.../ Но главното е, че господстващото малцинство се стреми всячески да пречи на дейността по разобличаването на “хипнотизаторите”, старае се да не допуска масите до опознаване на доктрините и технологията на манипулация на тяхното съзнание. Това се постига главно с щедро възнаграждение на “тези, които са с нас” и бойкот “на тези, които не са с нас”. Винаги е имало учени и философи, на които са били противни “обноските” на колонизаторите на собствения народ. Но те не са били много и техният глас е бил потапян в информационен шум.”
По-долу съм направил извадки от българската преса, по-точно - от двата най-тиражни вестника - “Труд” и “24 часа”, както и от седмичника "168 часа”. Признавам, че не бях чел отдавна "168 часа”, но една препратка от “24 часа” (препратките също са елемент от технологията на манипулацията) успя да ме мотивира.
С тези извадки ще направя опит да илюстрирам, макар и частично, анатомията и технологията на манипулацията. Манипулацията е особено тънка работа. Тя е поверена на “полицията на мисълта” (заемка от Оруел), която ползва предимно поделенията на “Министерството на Истината” (заемка от Оруел, разбирай, медиите. Манипулативните техники обикновено са косвени. На пръв поглед се преследва някаква явна цел, а всъщност зад нея се крие друга - обектът на манипулация сам трябва да влезе в капана. Именно това отличава манипулацията от лъжата.
Друга особеност на манипулацията е създаването на благоприятна среда за нейния успех. На първо място е професионално изградената система за информация. Някой би се изкушил да говори за “система за дезинформация”, но това е по-скоро израз на предварителна оценка, а и не е много точно. Системата за информация е изградена така, че крайният резултат максимално да се доближава до онова, което описва Джордж Оруел още в средата на 20-и век: “Често може да се породи основателно съмнение относно най-значимите събития. /.../ Човек няма как да се увери във фактите, дори не е напълно сигурен, че те са се случвали, и винаги получава напълно различни интерпретации от различните източници. /.../ Вероятно може да се установи истината, но фактите са изложени толкова недостоверно в почти всички вестници, че на обикновения читател трябва да бъде простено както приемането на лъжите, така и липсата на определено становище. Общата несигурност относно това, какво всъщност става, улеснява упоритото придържане към налудничави убеждения. След като нищо не е изцяло доказано или опровергано, дори най-неоспоримият факт може да бъде нагло отричан.” (Джордж Оруел, 1945 г.)
Двете последни изречения най-точно разкриват “свойствата” на информационната среда, която е най-благоприятна за успеха на манипулацията. Това “свойство” би могло да се определи като “информационна недостатъчност на фона на мощен информационен шум”. Поучително е да се отбележи, че “информационният шум” най-често се прикрива зад клишета от типа: “свобода на мненията” и “истината е по средата”. Друго “свойство” на информационната среда е използването на откровени лъжи. И накрая, но не по важност, е “правилното” кадрово осигуряване на медиите. Сиреч и преди и сега “Кадрите решават всичко”. И в двата смисъла!
Да започнем с “шума”. Някои коментатори говорят, че и този път (на евроизборите) социолозите не познали. Вкупом. Но сега не бе така. Някои социолози “не познаха”, но други “познаха”: в. “Труд”, 18 май 2007 г., стр. 12 (последният ден преди изборите, в който законът позволяваше публикуване на предизборни анализи, проучвания и пр.) "Изненадата е, че няма изненада - Катастрофичните “партенки” на анализатори и политици за 18-20% изборна активност няма да се сбъднат. Пред урните ще застанат близо два милиона и шестотин хиляди избиратели, което е около 43% от реалните избиратели в страната - друг е въпросът, че според списъците на ЦИК ще бъдат около 39%./.../ Слуховете, че ГЕРБ ще изпревари БСП, също нямат реална основа. Съотношението на силите в проценти ще бъде приблизително 2:1 в полза на “столетницата” /.../ Ако Бойко Борисов се е надявал на нещо повече от добро представяне и пробив на политическата сцена, също го очаква разочарование /.../ “Приятна” изненада очаква и една от двете партии - НДСВ или СДС. Една от двете ще успее да вкара и втори депутат в европарламента благодарение на системата за преразпределението на остатъчните проценти /.../ Тези избори ще ударят сериозна камбана за тревога при ДПС.
Мъгла! Нищо не е сигурно - В момента (три дни преди вота - б.р.) е абсолютна мъгла. Кошмар! Такъв гняв срещу цялата политическа класа не съм виждал. Проблемът за нас, социолозите, е, че 1 млн. и 200 хил. избиратели все още се колебаят. Всичко може да се обърне в последния момент /.../ Колебаещи се за кого да гласуват почти не останаха. Обаче огромен е процентът на хората със страшно ниска мотивация за участие в тези избори. Те биха могли да отидат до урните в последния момент, но биха могли и да не го направят. Става дума за този 1 млн. и 200 хил.! /.../ Тече и мощен процес на купуване на гласове, който никой не го хваща с изследване. Такова чудо не съм виждал през последните 17 г."
Първият цитат е на Кольо Колев (“Медиана”), нещо като астролог на щат към в. “Труд”. Не е трудно да се прецени, че Колев е познал... “нищо”. Вторият е от емоционалното откровение на друг социолог - Живко Георгиев (“Галъп”). Г-н Георгиев е познал... “всичко”. В “мъглата” г-н Георгиев сравнително точно е очертал, макар и доста широките граници на крайния резултат.
Какво цели този “колаж” от мнения? Объркване на “обърканото стадо”. От една страна “нищо ново”. От друга страна “нищо не е сигурно”. Изборът е ваш!
Тук е мястото да благодаря на г-н Борислав Джамджиев. Веднага след изборите г-н Колев бе гост в предаването “Седем дни смут”, излъчвано по телевизия “7 дни”. В това предаване на г-н Колев бе любезно предоставена възможността пространно да коментира собствените си прогнози. И тук, уважаеми читатели аз спирам. Не ми достига талант, за да опиша това, което видях! Бих могъл само да ви дам един съвет - поискайте запис от предаването. Заслужава си!
Толкова за информационната среда, а сега - за манипулацията. Първо “фактите”, после коментарът. За начало ще приведа цитати от пресата, които обединявам под заглавието Ахмед Доган в пресата. В. “24 часа”, 13 май 2007 г., стр. 5 - Доган вижда ДПС навсякъде (заглавие с много тлъсти букви); в. “Труд”, 14 май 2007 г., стр. 5 - Доган: Където мина, трева не никне (заглавие с тлъсти букви); Борисов: ДПС си играе със страха на хората (заглавие с тлъсти букви на червен фон); в. “24 часа”, 15 май 2007 г., стр. 14-15 - Ахмед Доган пред студенти и “24 часа”: Живее ми се, мамка му стара (заглавие с много тлъсти букви); Ако такъв мухльо като Бойко Борисов ви харесва, подкрепяйте го. Изобщо не ми пука.; в. “24 часа”, 16 май 2007 г., стр. 4 - Доган: София вече ми е тясна, искам Брюксел (заглавие с тлъсти букви - б.а.); в. “24 часа”, 17 май 2007 г., стр. 4 - Борисов: Доган сега е шефът (заглавие с тлъсти букви); в. “Труд”, 17 май 2007 г., стр. 12 - Без коментар (рубрика) - Ахмед Доган, в кампанията на ДПС: Такъв мухльо като Бойко Борисов... (заглавие с много тлъсти букви); 6 май, в Стара Загора - Ако знаех, че само 71 гласа нямаше да ви стигнат преди две години да имате ваш депутат в парламента, щях да ви изпратя два автобуса хора на помощ; 14 май, пред студенти и "24 часа” - Сега е нормално да искате да се наслаждавате пълноценно на живота. Аз на толкова години още не мога да му се насладя. Животът е сладък, не стига, живее ми се, мамка му стара! /.../ Ако такъв мухльо като Бойко Борисов ви харесва, подкрепяйте го. Изобщо не ми пука. ... (Дава пример за изпреварващо развитие, И.Ц.) От едно загубено село съм. А сега съм богат човек. Политик съм. Мога да се занимавам с бизнес. Мога и с космонавтика да се захвана, ако искам; 15 май, в Русе - Убеден съм вече вътрешно, че София вече не ми стига - имам нужда от Брюксел! (край на цитатите).
Коментарът. Каква е основната цел на манипулацията по време на т. нар. предизборна кампания? (И тази цел не се променя от характера на изборите!) “Обърканото стадо” има една единствена задача - да гласува. Независимо как! Бих добавил, електоратът трябва да гласува, независимо за кого, за да легитимира Официалната власт, която служи за прикритие на Истинската власт. Така всеки, който гласува, от една страна дава легитимност на Официалната власт, а от друга страна, волю или неволю, става съучастник. Трябва да добавя нещо важно. Години наред Доган и ДПС са обект на откровено отрицание. Най-последователни в това отношение са хората и организациите, определящи себе си като патриоти-националисти. Тук бих споменал най-вече кръга около в. “Нова Зора”. Не бих добавил обаче новоизлюпени “националисти” като Сидеров и Борисов, нито припълзяващия (отвреме-навреме) към национализма Иван Костов, определил (по едно време) Доган и ДПС като “проклятието на България”. Камо ли пък “Труд” и “24 часа”.
В този контекст мога да приема околоизборното заиграване на някои от авторите на “Нова Зора”, като “спазване на традицията”, но не мога да се съглася с тези коментатори, които някак забравят, че с 30-40 депутати Доган не може да бъде главната заплаха за България. Доган и ДПС са една сравнително малка част от иначе монолитната туземна колониална администрация и всеки анализ, който пренебрегва този неоспорим факт (освен ако две плюс две не прави четири), е откровен опит за манипулация.
Да разгледаме друг случай. В. “24 часа”, 11 май 2007 г., стр. 12 - Проблясъци (рубрика) - Говорихме си с един приятел за създаване на движение “X” - 30- и 40-годишните. Трябва да се сбием с 50-60-годишните, за да си ходят, защото начинът им на мислене е остарял и е вреден за нас. (Нико Тупарев, продуцент на “Биг Брадър”, пред "168 часа”)
Именно този “проблясък” ме мотвира да се запозная с оригинала. В. "168 часа”, 11-17 май 2007 г., 2 стр. В главната роля: Нико Тупарев (заглавие, тлъсти букви, множество снимки, карета с “мъдри мисли” на Тупарев, всичко е както трябва, И.Ц.)
"- Социално ангажиран сте, а политически?
- Още се паля и периодично се ядосвам. Имам едни тези и напоследък се оказва, че доста мои приятели са мислили по същите. Те са свързани с поколението. Стигам до крайности и според мен възрастните хора даже не трябва да гласуват. Без значение дали са десни или леви. Тези хора вече не могат да бъдат полезни на обществото. Трябва да има битка между поколенията. Нашето поколение е беззъбо. Нямаме лидер. Не в политически план, а за водене на по-нормален бизнес. Говорихме си с един приятел за създаване на движение “X” - 30- и 40-годишните. Трябва да се сбием с 50-60-годишните, за да си ходят, защото начинът им на мислене е остарял и е вреден за нас."
Без коментар. Опитайте вие, уважаеми читатели. На коя струна ви играят? Искат да ви забранят да гласувате!? Какво се очаква от вас? Напук на този “нагъл младеж” да отидете да гласувате. Та вие сте над 50 години. За кой? Изборът е ваш! Или вие сте от “30 и 40-годишните”? Какво се очаква от вас? Същото. Да гласувате, за да не позволите на “вредните” (нищо, че са ваши майки и бащи, баби и дядовци) да пречат на “бизнеса” ви.
Но тук има и още нещо. И то се отнася до задълженията на Гл. прокурор на България. Такива “роли” не са безобидни. Те грубо нарушават Конституцията. Ще припомня някои текстове.
Конституция на Република България, Основни начала
Чл. 6. (2) Всички граждани са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние.
Чл. 10. Изборите, националните и местните референдуми се произвеждат въз основа на общо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване.
Основни права и задължения на гражданите
Чл. 26. (1) Гражданите на Република България, където и да се намират, имат всички права и задължения по тази Конституция.
Чл. 39. (1) Всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово - писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин.
(2) Това право не може да се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго и за призоваване към насилствена промяна на конституционно установения ред, към извършване на престъпления, към разпалване на вражда или към насилие над личността.
Чл. 44. (1) Гражданите могат свободно да се сдружават.
(2) Забраняват се организации, чиято дейност е насочена срещу суверенитета, териториалната цялост на страната и единството на нацията, към разпалване на расова, национална, етническа или религиозна вражда, към нарушаване на правата и свободите на гражданите, както и организации, които създават тайни или военизирани структури, или се стремят да постигнат целите си чрез насилие
Чл. 47. (1) Отглеждането и възпитанието на децата до пълнолетието им е право и задължение на техните родители и се подпомага от държавата.
Чл. 53. (1) Всеки има право на образование.
(2) Училищното обучение до 16-годишна възраст е задължително.
Чл. 57. (1) Основните права на гражданите са неотменими.
Чл. 58. (1) Гражданите са длъжни да спазват и изпълняват Конституцията и законите. Те са длъжни да зачитат правата и законните интереси на другите.
Съдебна власт
Чл. 117. (1) Съдебната власт защитава правата и законните интереси на гражданите, юридическите лица и държавата.
Чл. 127. Прокуратурата следи за спазване на законността, като:
1. привлича към отговорност лицата, които са извършили престъпления, и поддържа обвинението по наказателни дела от общ характер;
Ето и още един документ: Етичен кодекс на българските медии
Съгласно конституцията на България и нейните международни споразумения в сферата на човешките права;
2.5 Дискриминация
2.5.1. Като уважаваме правото на всеки да живее в сигурност и безопасност, няма да публикуваме материали, подбуждащи или насърчаващи омраза, насилие и всякаква форма на дискриминация.
Е, г-н Гл. прокурор, Вие сте на ход!
Накрая ще дам още един пример. Той илюстрира т. нар. косвена манипулация. Това е технология, при която манипулаторът (вестник, радио, телевизия) използва хора, които сами са обект на манипулация, но чрез тях (интервюта, статии, участие в радио или телевизионно предаване, било като “гости”, било като “слушатели” и/или “зрители”) манипулаторът манипулира широката публика. Нали живеем в демокрация, не може без “гласа на народа”, нали...
Ще издам една тайна. Сред водещите на предавания, които дават телефони за връзка в реално време, е популярен един не особено приятен термин за онези, които често използват ефира, за да споделят своето мнение. Терминът е “пациенти”.
Особен вид косвена манипулация е провеждането на анкети и тяхното публикуване. В случая, трябва да призная, съдбата бе твърде благосклонна. Ще дам пример, който дава възможност да се освети една цяла насока в полето на манипулацията на съзнанието, но тук анализът ще бъде стеснен.
Първо “фактите”: в. “24 часа”, 18 май 2007 г., стр. 11 и 14 - "Лексикон (нещо като рубрика); Шест лица на твърди избиратели (заглавие). 1. Ще гласувам на тези избори за..., защото...; 2. Тримата лидери на моята партия, които са ми любими, са...; 3. Тримата лидери от други партии, на които имам доверие, са...; 4. Ще агитирам някого, който няма да гласува, да гласува за моята сила, така...; 5. Кампанията на моята партия ми харесва, защото...; 6. Трите грешки на моята партия през последния месец са...; 7. Политическата сила, която най не харесвам, е...; 8. Най-големият проблем в България е...; 9. Ако от вас зависи кой ще е премиер, името е...; 10. Това, което българските евродепутати могат да направят за България, е...
Понеже всички обясняват, че на тези избори ще отидат предимно твърди избиратели на партиите, “24 часа” реши да покаже 6 такива българи и техните аргументи. Зададохме им 10 въпроса (виж горе).
Очаквайте и “лексикона” на българи, които няма да гласуват."
В дясната част от страницата започват отговорите (има и снимки) на шестте твърди избиратели, припознали своите избраници от листите на БСП, ГЕРБ, СДС, ДСБ, НДСВ и ДПС. Преди коментара, ще заостря вниманието към една малка, но както е прието да се казва - важна подробност.
(следва)
|