|
Никой в България не разбра ни кого избира, ни защо избира на първите евроизбори (20.05.2007 г.). Михаил Миков, председател на ПГ на „Коалиция за България” се оплака в нощта на 20.05.2007 г., че европейският „дебат” бил подменен от враговете на БСП с привличане на общественото внимание към различни вътрешни (български) скандали. Това може да е така, но политиците затова са политици и затова имат предизборни щабове, за да има кой да мисли за всякакви възможности в предизборната борба. Тези политици са виновни, че мнозинството българи така и не разбраха, че избират 18 души, които няма да бъдат национална група в Европарламента и няма като национална група да защитават българските национални интереси. Теоретично тази възможност се запазва, но чрез европейските парламентарни фракции: група на социалистите, група на алианса на демократите и либералите, група на европейската народна партия и на европейските демократи, група Идентичност, Традиция, Суверенитет и др.
Това просто означава, че в най-добрия случай българските национални интереси може да бъдат огласявани, но едва ли ще бъдат отчитани. Ролята на Европарламента е да защитава „националните” интереси на общността и в него политиката се прави от фракциите. Следователно, вътрешният политически „дебат” в България трябваше да се съсредоточи върху позициите на кандидат-депутатите и на техните партии по европейските „национални” интереси, и как те са свързани с българските национални интереси. Ето някои от тях:
Към каква форма на обединение се стреми ЕС: конфедерация, федерация, унитарна държава или съюз от независими държави?
Отношенията Европа-САЩ-Русия.
Енергийната политика на ЕС.
Връзката ЕС-НАТО.
Икономическата политика на ЕС към източноевропейските държави.
Почти е сигурно, че ако предизборната кампания беше съсредоточена върху тези и подобни европейски проблеми в техния превод към ежедневието на българите, щеше да се получи много по-интересен, поучителен и най-вече резултативен за партиите разговор. Щеше да спечели и България.
Да вземем например въпросът за приемането на Турция в ЕС. Знаят ли българите коя партия какво становище има и как го защитава? И как трябва да се преценява слухът, че ДПС щяла да се слее с БСП. Въпроси много, отговори няма. Знае се само, че на събор край Исперих Ахмед Доган се провикна пред хиляди членове и симпатизанти на ДПС: „Аврупа'я адъм адъм, адълъ, Аврупа'я гюмбур, гюмбур!”, което ще рече: „В Европа ще отидем не крачка по крачка, а с гръм и трясък!” (в. „Труд”, 13.05.2007 г.) Като десерт, българин от ДПС показа от президиума на следизборната пресконференция кукиш на залата(?!).
Много важна за България е икономическата политика на ЕС и по-специално политиката към източноевропейските страни. В сегашния си вид тази политика е опасна и вредна за България - тя води до прогресивно обедняване на българите и до своеобразно заробване на страната ни от богатите западни страни. Не трябва и не е прилично западен пенсионер с някакви си 500 евро пенсия да се чувства у нас богаташ. Изравняването на българските норми и стандарти (ДДС, акцизи, данъци, застраховки и др.) с европейските, без промяна на цената на труда и драстично подобряване на качеството на живота (например електро- и водоснабдяването в селата и в малките градове е отвратително), означава, че България дотира ЕС вместо обратното (в това отношение пример е нашето висше образование).
Ако такава политика продължава в бъдеще, България върви към пропаст.
Ето такива проблеми трябваше да бъдат дискутирани в предизборната борба. Вместо това стана превръщане на евровота във вътрешен вот, в своеобразна оценка на националните партии. Българинът не знаеше нищо за ЕС и за Европарламента освен безумната надежда, че оттам ще потече река от пари. С такива идиотски очаквания го гощаваха българските политици (особено се отличи бившият министър на външните работи Соломон Паси). Но изправен пред природните стихии, никой не се развика за помощ към Брюксел, никой не започна да демонстрира пред представителството на ЕС в София, а хората се втурнаха да търсят кметове и министри, като пак забравиха (или не им бе възможно) да се застраховат.
Недалновидната и погрешна предизборна тактика на „класическите” партии, заменили същността на събитието със задника на Азис и с кълченето на различните естрадни „звезди”, в съчетание с явно неприемливата за мнозинството българи вътрешна и външна политика на управляващите, гарнирана с вътрешнопартийни боричкания и корупционни скандали, доведоха до това, което доведоха - мълчалив протест чрез отказ за гласуване и своеобразно наказание на смятаните за виновни.
Най-много го отнесоха „десните”. Те бяха бламирани чрез своите лидери като наказание за всички беди, които донесоха на народа. Препречването на пътя на „десните” към международната сцена е важен показател за настроенията в България. Да се провалят мастити политици като Иван Костов (бивш министър-председател) и Петър Стоянов (бивш президент) и да бъдат изместени от бодигард, пожарникар и очевидно некадърен кмет, си е чиста проба резил.
Състоянието и бъдещето на БСП е най-важното в момента. Това е така, защото ако БСП падне от власт и дойдат антисоциалистически (антикомунистически) среди, независимо от коя партия, България я очакват тежки дни. За съжаление БСП няма сродни значими съюзници и затова е виновна само тя - направи всичко, за да ги няма.
Пресилено е да се говори, че евровотът е поражение за БСП, както е несериозно самата БСП да се прави, че нищо не е станало. Изглежда, че ситуацията съдържа главно поведенческа компонента, а БСП не е свикнала и се бои от поведенчески анализ.
Какво се случи?
БСП губи 63% от подкрепата си отпреди 2 години. За нея са гласували 414 050 души - със 715 146 по-малко от парламентарния вот и два пъти по-малко от изборите през кошмарната 1997 г. В големите градове и във всички смесени райони ГЕРБ е преди БСП. ДПС убедително води в тези райони някъде с над 60-70%. Числата са „лоши”, но не това е най-лошото. Ако се гледат резултатите по възрастови групи, във всички тях до 60 години БСП е трета или четвърта и само в интервала над 60 години води убедително. Ето това е страшното и всеки разбира, какво то значи.
Всъщност в България „ляво” няма точно толкова, колкото и „дясно”. Съществуващата БСП е нещо като кентавър - могъщо „ляво” тяло и мъничка „дясна” глава. Погледнете емблематичните лица на БСП, спомнете си публичните изказвания на Румен Овчаров, Емилия Масларова, Стефан Данаилов, Татяна Дончева и кажете, кой от тях е ляв? Или може би непрекъснатото увеличаване на цените е лява политика? Ако към това добавите, че БСП няма проект за България в близките 30-50 години, каква привлекателност може да има за младите хора? Идеята за социалната справедливост?
Нека не бъдем наивни. Лозунгът за социална справедливост е мътен, неясен, противоречив и много разтеглив. „Социално справедлив” може да бъде и един милионер, и един бандит - примери колкото щеш, има ги достатъчно и в България (така наречените „благодетели”). С такъв лозунг младите хора не може да привлечеш. Те са достатъчно зомбирани от виртуални надежди и клипово мислене и са напълно доволни от сегашния си живот. Тях ги блазни „американската мечта” в нейния първобитен израз и затова гласуват за българското олицетворение бат Бойко - блазни ги Батман, човекът - паяк, човекът - мачо. Колкото и каквито аргументи да се изтъкват срещу това, има известно разширяване на слоя, наричан „средна класа”, а на тази класа не й пука за социалната справедливост.
Като ръководство БСП се държи детински, смешно и позорно (виж размяната с ДПС на реда на следизборните пресконференции). В процеса на предизборната кампания се затвърди мнението, че „червените” лидери и кандидати непрекъснато губят публичните дебати и не са нито атрактивни, нито убедителни. Като прибавим и липсата на каквато и да е идентичност, „играта загрубява”.
Има обезпокоителни симптоми за съюзяване на всички срещу БСП. Както днешната управляваща коалиция, така и всички бъдещи - възможни и невъзможни - са противоестествени. Те водят до нарастваща изолация на БСП от сериозни и влиятелни професионални групи, като лекари, юристи, военни, артисти, учени, учители, възрастовите пластове на младежите и пенсионерите. В целия хаос на политическия анархизъм осезателно се чувства “липсата на организационен опит, на лидерска твърдост, на трудова издръжливост и способност за теоретичен принос”.
„Бях по изборно време в Пловдив, където забелязах странни предизборни плакати, облепили голяма част от главната улица. „Педали, евреи, социалисти” - пише на един с неидентифицирано авторство, но винаги в съседство с агитация за „Атака”, и съответно указващ на евентуалния гласоподавател да не се присъединява към образуваната от първите букви на тази група формация” (Бойко Ламбовски, в. „Сега”, 22.05.2007 г.).
Дали е така, скоро ще проличи, но очевидно е, че резултатите от евроизборите ще се отразят сериозно върху политическото пространство. Иска или не иска, ръководството на БСП трябва да реагира поне в името на собственото си оцеляване. Ако реакция няма или тя е незадоволителна за членове и симпатизанти, може да се стигне до класическата марксическа ситуация, когато низините не искат да живеят по старому, а върховете не могат да управляват по новому.
Какво става след това, е добре известно.
|