Безумието на политическата проституция

"Зора"

Г-н Ивайло Калфин, вицепремиер и министър на външните работи, заяви на 4 юни, че България настоява да се включи в американската противоракетна система (ПРО), тъй като за нея била важна сигурността на територията на страните от НАТО. Г-н Калфин уточни, че бил дълбоко обезпокоен, от факта, че т. нар. трета част от американската противоракетна система не включвала територията на България. Нещо повече, това било пагубно за отечеството ни, тъй като от едната страна бил американският щит, а от другата - Русия. А ние сме оставали по средата! Можем да се поупражняваме в квалификации на това безподобно изявление. И г-н Калфин напълно би ги заслужил. Считаме обаче, че това би било напълно излишно. Изявлението му и без друго има единствен аналог в новата българска история, с който може да се сравнява и състезава по сервилност. И този пример е известен на всички. Това е политическата слепота на хората, които подписаха пакта за присъединаването на България към оста Рим-Берлин-Токио. Това, че те завършиха зле, може би не означава, че г-н Калфин още отсега трябва да готви защитната си реч като подсъдим в едно ново издание на процеса в Нюрнберг... Това, което можем да му обещаем обаче, от името на историята, е, че за политиката на която той е изразител, прошка няма да има. До този момент само към Полша и Чехия бяха предявени искания от страна на Джордж Буш за разполагане на територията им на елементите от ПРО на САЩ. Това искане подейства като детонатор в чешкото и полското общество. Последва взрив от бурни спорове, от остри реплики и предупреждения в парламентите и на двете страни. А 60 % от гражданите на Чехия направо отхвърлиха идеята за разполагането на противоракетния щит на САЩ на чешка територия. И това при положение, че хегемонът все пак бе отправил искане, отговорът на който, както казват старите войводи от ВМРО “требе да биде да”. В нашия случай такова нещо няма. Г-н Калфин, разбира се, от името на България сам моли и ни навира между шамарите. Наясно сме, че г-н Калфин не е в притежание дори на онова относително достойнство, демонстрирано от полските и чешките ръководители. Дори братята Качински, известни със своя саморазпалващ се антикомунизъм и неутихваща русофобия, са поставили условия за евентуалното разполагане на ПРО на полска територия. В този смисъл ни се искаше да вярваме, че някакви остатъци от достойнство, чистоплътност и срам ще да са останали у г-н Калфин. Отнюд. Няма при него дори и наченки на някаква хитрост, комбинативност и условност - характерни изисквания за поста му. Нали божем дипломацията е изкуство на непряката реч, в нея шах с цар не се дава. И дори хегемонът се старае да не се държи като слон в стъкларски магазин. Зер, не са проста работа това чест, достойнство, себеуважение, приличие... Но къде ти, г-н Калфин чак от такава тънка материя отбира ли. Изглежда, че всичко коз е любимата му игра. Погледнато по-нашироко, такъв фундаментален въпрос като разполагането на противоракетна система, колкото и да не търпи отлагане, предвид скорошното пристигане на владетеля и вопиющата потребност той да бъде зарадван, трябваше да бъде обект на дискусия в парламента и съответните там комисии, да се дискутира и в кръговете на президента и затова обществото да бъде информирано. А най паче и да се чуе мнението и на самия президент за нашата суверенна татковина - Република България. Но ето че у нас такива работи не стават. Няма и помен от духа и буквата на някакви нормални политически нрави. За изказване като това на г-н Калфин, ако съществуваха отговорни институции, порицанието би било сигурно. Вместо това последва мълчание - многозначително и многоизмерно. Само в янтарната бистрота на ситуацията остана да блести като крилце на препарирана мушица единствено златистата люспа на нечия завист - Ивайло непременно ще бъде възнаграден. Ах, Калфа, Калфа, но какъв майстор излезе! Току виж и Буш се ръкува с него... Излишно е да изброяваме опасностите, на които България се излага чрез откровения като това на г-н КалфинТази земя като човешка длан след евентуалното разполагане на противоракетния щит неминуемо ще се превърне в мишена на терористите, каквото и да означава това. От своя страна, и Русия ще има основанията да насочи ракетите си против американските бази и системи тук. Няма съмнение, че тепърва ще берем плодовете на безумието, родено в прокрустовото ложе на родната политическата проституция. Случаят обаче има и чисто вътрешнополитически измерения. Подозираме, че г-н Калфин е само функция на високата воля на президента Първанов. Основания могат да бъдат открити както в общото им минало, така и в някои характерни похвати на президента, който, няма съмнение, че чрез своя бивш икономически съветник поднася важен военностратегически подарък на Буш преди неговото пристигане. С други думи, Калфин вдига топката, а Буш и Първанов я разиграват. И това не е случайно. Основните заслуги на ръководствата на БСП след 4 февруари 1997 г. са в две насоки: осигуряване на пълна власт на родната олигархия и превръщането на България в доминион на САЩ. В цялата тази трансформация, която протече пред очите на българското общество, по-паметливите, като нас в “Нова Зора”, знаят, че Ивайло Калфин беше дясната ръка и най-верният кадър на Николай Камов, който пък е всеизвестен любимец на президента Първанов. И още нещо, г-н Камов е участник макар и в една-единствена засега, среща на световния финансов елит - ложата на Билдербергите. В най-трудните дни от живота на БСП и Камов, и Калфин напуснаха партията си, напуснаха я, както ни се струваше сякаш под благосклонния поглед на нейния тогавашен председател. После се връщаха вече в новото качество на нейни съюзници от социалдемократическото крило. И така способстваха за “нейното облагородяване”. На мнозина се струваше, че вън от БСП те просто ще потънат и ще изчезнат. Да, ама не. Неведоми са пътищата Билдербергски! Г-н Калфин бе изстрелян на самия връх вече като икономически съветник на бившия си председател, когото беше напуснал, но който бе станал вече президент. Г-н Камов пък се оказа любим съюзник. И на напуснатото от самия него тогавашно ръководство на БСП, и на настоящето, което си е функция Първанова. И ето ги днес в първите редици на нине правющий синклит. Като своеобразен Херодот на възхода и паденията на българския политически елит през годините, “Нова Зора” винаги се е опитвала да осветли и затъмнената страна на събитията в обществения ни живот. Разсъждавайки за драматичното развитие на процесите в БСП, чието ехо според нас ще заглъхва дълго и болезнено, струва ни се, че може да бъде открита пряката им връзка и с посещението на президента на САЩ. Няколко са според нас задачите, които трябваше да разрешат скандалите в БСП и безумното изказване на Калфин. Особеното в случая е, че всички те са в пряка зависимост от интересите на хегемона. И в този смисъл между него и видимия изразител на тайните властови центрове в държавицата ни бе сключена сделка. Първата задача от тази сделка бе да бъде обезсилен като държавник и политик Сергей Станишев. Нейният смисъл се изразява в лишаването му от възможност да предприема самостоятелни ходове - като министър-председател и като председател на БСП. Очевидно е, че на него се гледа с известно недоверие доколкото все пак е руски възпитаник, пък и изминалото време показа, че не е склонен да се остави да бъде командван. Много характерно и показателно е поведението на пропагандния апарат на българската олигархия. До вчера могъщите рупори на скритите властови центрове хокаха Станишев като безволев, инертен и неподготвен лидер. Но от 4 юни насам, след изявлението на Калфин и непоследвалата санкция за него, Станишев неочаквано вече е обрисуван като силен премиер. Втората задача-сделка е във връзка с американското недоволство поради развитието на тенденцията за едно по-засилено икономическо сътрудничество на България с Русия. Има се предвид подписания договор за нефтопровода Бургас-Александруполис, строежа на АЕЦ “Белене” и новият газопровд, който предстои да бъде построен по дъното на Черно море. За проводник на руските икономически интереси в правителството, разглеждани от САЩ като геополитически, бе заподозрян Румен Овчаров. Както е известно, той заплати с главата си за това. Третата задача-сделка има по-широк план: необходимо е да бъдат наказани, сиреч дестабилизирани, всички онези политически сили, които допринесоха за ратификацията на Бургас-Александруполис. Показателни в този смисъл и съвсем пред очите ни са вълненията в НДСВ и призивите на Соломон Паси за напущане на коалицията. А както казва един правилен политически наблюдател, думите и намеренията на Паси имат свойството да се превръщат в действителност. Четвъртата задача-сделка е нацелена в бъдещето. Тя има за цел да подготви идването на власт на такава политическа сила, която по отношение на Русия няма да проявява никакви онаследени от миналото скрупули и която всячески ще възпрепятства едно бъдещо сътрудничество с нея. Така на новата политическа сила, изразител на конкубината между номенклатурния и мафиотско-мутренски капитал (партия ГЕРБ) се възлага задачата новите български поколения методично да бъдат убеждавани, че именно Русия е най-големия враг на натовска България. Срещу решаването на тази цивилизационна задача олигарсите, корупционерите, мутрите, наркотрафикантите и предателският политически елит се надяват да получат индулгенция за своите грехове, попътни заблуди и недоглеждания, предизвикващи възможното недоволство на властелина. Така управляващата класа, видима и по-малко видима, се надява да изпълни и последното, най-съкровено желание на хегемона: потвърждаването на ангажимента, че в Черноморския регион главен съюзник на американските интереси ще бъде политиката на България, че от българския политически живот ще бъдат низвергнати всички, които могат да бъдат заподозрени в симпатия към Русия и руския народ! С други думи, свидетели сме на подпечатването на договора за новата геополитическа, духовна и историческа ориентация на България с оглед на окончателното й откъсване от славянските и православни народи. В този смисъл са измеренията и на най-голямата и тържествуваща победа на Запада: както и друг път сме писали, не влизането на България в НАТО, не членството в Европейския съюз, а именно изтръгването на България от славянския й корен е мечтаната негова победа. Това е главната задача, на която служат управляващите български елити вече 17 години. Всичко останало са само етапи към целта. Не би трябвало да имаме никакви илюзии нито относно тревогите на Калфин, нито относно високата политика на президента. Всички те непременно ще намерят своя отклик. Хегемонът най обича васалите да го молят за такива неща. И няма да ни остави сиротни я! Ще разпъне противоракетния си щит, а после президент, парламент, министър-председател (стар или нов) и вся остальная сволоч, ще обосновават поредното си мъдро държавническо решение. Трубадурите на конюнктюрата ще затръбят колко необходимо е това, щото и слепите виждат: беззащитна е родината ни! С две думи очертават се дни на блажена аркадия в България, на сиропирани възторзи, на всеобщи химнопеения. А оттам насетне - крак до крак, рамо до рамо, сърце до сърце! Напред към новите сийяни върхове. Само народът ще гледа навъсено и косо. Додето се роди онзи поет, който преди да го разстрелят в някое ново гарнизонно стрелбище, ще напише: “Понеже няма олио и хлябът е от мъката по-чер, един е лозунгът: терорът долу!” И ще бъде ден първи след дългата нощ на България! Тотална американизация: - Вуте, колико е акъло на управниците ни? - Два инча!.. карикатура: Тодор Цонев

Нагоре Съдържание на броя