|
Срещата на Г-8 в Хайлигендам започна в сложна обстановка. Дни преди 5 юни президентът на Русия Владимир Путин даде интервю, в което ясно отсече, че руските ядрени ракети ще бъдат ориентирани към обекти в Европа, ако Вашингтон продължи да разширява плановете си за разполагане на ракетни бази в Полша и радиолокационни системи в Чехия. През 2002 г. САЩ излязоха от договора за ПРО, който действаше в продължение на 30 години, и паралелно с Варшавския договор. Тук се насложи и проблемът с офицера от Федералната служба за безопасност Андрей Луговой, която бе заподозрян, че е отровил колегата си Александър Литвиненко. Диалогът между британската и руската дипломация се втвърди и повиши допълнително напрежението.
|
Но Путин бе прав, когато заяви, че разполагането на ПРО в Полша и Чехия е станало идеологическо кредо за американските неоконс-републиканци, също както преди това Саддам Хюсейн бе издигнат като заплаха за Запада и Атлантическия алианс, а сега се оказва, че това май е Иран, или пък може би Корея, или... Въпреки че страната на Ахмадинеджад има нужда от много години за разработката на междуконтинентални балистични ракети. Също така малко страни биха се съгласили да разкрият своите тайни, както направи Русия в посткомунистическия период. При това не получи нищо в замяна, а териториалният й суверенитет бе катастрофално свит.
Малко преди срещата на Г-8 Буш долетя в Чехия и започна разговори с ръководството на страната за разполагане на елементи от системата за ПРО. Стана ясно, че повече от 60% от населението на Чехия не е съгласно на такава стъпка. Но кой ли днес чува гласа на широката общественост... В речта си пред конференцията “Демокрация и безопасност” Буш похвали демократичните постижения на Чехия и критикува Русия на Владимир Путин. Антируската му риторика бе омекотена впоследствие, но всички знаем поговорката за лошата дума и хвърления камък. На тази конференция бяха поканени да присъстват президентът на Естония Томас Хендрик Илвес, както и бившият съветски дисидент, сега израелски политик Натан Шарански. Хосе-Мария Аснар, експрезидентът на Испания, експрезидентът на Чехия Вацлав Хавел и американският сенатор Джо Либърман. Повечето от тези политици трудно могат да се определят като поклонници на днешната Кремълска политика.
На конференцията Буш увери Русия, че не “смята, че заплахата идва от нея, и че Русия в никакъв случай не бива да се безпокои по повод на тази система”. “Аз ще му кажа - заяви Буш - Владимир, не бива да се страхуваш от ПРО. Ние заедно можем да участваме в създаването на съвместна американо-руска система...” Буш допълни, че между САЩ и Русия отношенията са наистина сложни, но има много области, в които може да си сътрудничат и да работят за противодействието към общата заплаха.
Нека повторим - намерението на САЩ да разположи американска противоракетна система в Чехия и 10 ракети-прехващачи в Полша, както и съгласието на източноевропейските държави доведе до огромно напрежение в отношенията Вашингтон-Москва. Някои започнаха да говорят за нова студена война в отношенията между двете суперсили, което вероятно не е точно, но пък е близо до реалната ситуация от последните седмици. Русия заяви, че ще намери достоен и асиметричен отговор на заплахата, въпреки уверенията на Вашингтон, че опасността била Иран и Северна Корея.
Така се стигна и до думите на Путин за новите цели на руските ракети в Европа. Полският премиер Ярослав Качински сравни езика на Путин с този на генералния секретар на КПСС Никита Хрушчов... Забележително.
Ето как интервюто на Владимир Путин пред сп. “Шпигел”, в навечерието на срещата на Г-8, разбуни духовете и се превърна в обект на много и различни коментари в европейската преса и електронни медии.
В годините, в които глобализмът с все по-ясни и хищни крачки се опитва да погълне многополюсния свят, дали наистина можем да си правим илюзии, че разполагането на елементи от американската ПРО в страни от бившия социалистически лагер - сред които вероятно ще е и България - няма да увеличи вероятността от възникване на ядрен конфликт?! Нима нарушеният стратегически баланс в света не е достатъчно основание за това? Така че Москва не може да остане безучастна.
Европейската визита на Буш предвижда посещения в Чехия, Полша, Германия, България, Албания, Италия и Ватикана. Буш продължава да твърди, че ПРО търси най-вече защита на Америка и европейските й съюзници от възможна иранска заплаха. Буш нарече Путин “приятел”, и каза, че “приятелите може да имат различни мнения”. Но какво означава приятелство в свят, който доминират големите пари и големите корпорации? И дали е толкова важно, че премиерът на Чехия Мирек Тополанек, уверява, че чадърът на ПРО не е срещу Русия. По-важното в неговите думи бе заявлението, че “ние вече не желаем да бъдем част от сферата на руското влияние”.
Всички тези думи отразяват с пълна сила резултатите от ПРО-пропагандата, осъществена в страните от Източна Европа по повод посещението на Джордж Буш. Главните актьори в този “спектакъл” - министъра на отбраната Робърт Гейтс, президентския съветник по безопасността Стивън Хадли, ген. Хенри Оберинг искат едно и също - Русия да се свие в жалките граници на постсъветското пространство. На всяка цена. Със същия патос бе и предложението за разполагане на елементи от ПРО и на руска територия!
Ето как темите на срещата на ГІ-8, заявени първоначално като помощ за Африка, борба с тероризма, промяната на климата, неминуемо се оказаха заложници на една стара и много по-голяма и важна тема - ще има ли нова студена война.
България също не остана по-назад. Атлантическите сълзи в очите на Соломон Паси, в навечерието на идването на Буш в България са готови да завалят всеки миг, министър Ивайло Калфин услужливо подложи гръб и произведе новина - и у нас трябвало да се разположат елементи на ПРО, като гарнитура към американските бази, които вече са факт. Предстои да видим какви ще бъдат рокличките и менюто на първите, вторите, третите и т.н. дами и господа и да си приберем прането от балконите. Така с пълна сила ще лъсне истината за пореденото жалко самоунижение на българския “политически елит”. Именно този “елит” за изминалите 17-18 години от промените след 10 ноември 1989 г. доказа на дело как трябва да се служи безусловно на "господарите на света".
За разлика от българския народ, разбира се. Той, както винаги, се оказа много по-мъдър и изпълнен с достойнство в сравнение със своите официални представители.
|