|
"В Океания никой не е компетентен с изключение на Полицията на мисълта."
“1984”, Джордж Оруел
|
Ще заостря вниманието към една "малка, но важна подробност". Каква е тази “подробност”.
Ако сте наясно с технологията на манипулацията на съзнанието, ако сте наясно с целта, която си поставят манипулаторите в конкретния сучай (предстоят някакви, каквито и да са избори), вие лесно ще долавяте “подробностите”. Ще обърна внимание на нещо много съществено. Подобно на властта, манипулацията също е отношение между хора. В този смисъл едно и също “съобщение” може да има различен отклик. Така думите на Доган пред аудитория от привърженици на ДПС имат по-скоро смисъл на скрита закана, тоест на властово въздействие - аз съм много силен, така че правете си сметката, - но те са планирани като опит за манипулация по отношение на противниците - хей, мухльовци, пак турчин ще ви владее, ако не гласувате. Но и в двата случая се разчита на недостатъчна информираност и грамотност на електората по въпросите на политиката и управлението.
Да си припомним целта на предизборните манипулатори - да изпратят към урните колкото се може повече избиратели. Логиката: колкото по-висок е процентът на гласувалите, толкова по-легитимна е Официалната власт, толкова “по-законни” са престъпленията й. И забележете - спрямо тези, които й придават легитимност.
Оттук следва главното оръжие на предизборната манипулация - единственият акцент на предизборната кампания е “за кого да се гласува”. А алтернативата - “да се гласува, или да не се гласува” - всъщност, единственото място за смислен избор, - или се избягва, или е подложена на масирана атакa с всички възможни средства: лъжи, нагли внушения, заплахи и естествено - манипулации.
И тази стратегия не се променя, въпреки че от избори на избори процентът на гласувалите е с ясно изразена тенденция “надолу”. Процентът на гласувалите отдавна падна под моралната граница на легитимността - 50%, а няколко пъти е около мизерните 30-35 на сто. Последните избори установиха рекорд - гласуваха под 30% от имащите право на глас (не искам да се захващам нито с игричките около “броя на гласоподавателите”, нито с “броя на реалните гласоподаватели”, нито с темата за фалшификациите). Животът непрекъснато доказва, че случващото се в България през “годините на прехода” (едно напълно изпразнено от съдържание клише) не зависи от това кой е “на власт”, кой е “в опозиция” (също едни от най-често повтаряните безсмислици). И “власт”, и “опозиция”, все си има - така е при “демокрацията”! Така де, при “несоциалистическата демокрация”. И тези, които са “на власт” минават “в опозиция”. И обратно. И някои минават от “правата” партия, с която са били я “на власт”, я “в опозиция”, в “обратната” партия. И не се разбира, кои са “прави” и кои са “обратни”. Дори и за Азис. А се говори, че всички са “обратни” - иначе не можело да станеш ни политик, ни певец, ни шоумен, ни какъвто и да е... И въпреки всичко, сътрудниците на “полицията на мисълта”, поделенията на “Министерството на истината”, “политическата класа”, неистово се опитват да внушават, че има разлика за кого трябва да дадете вота си.
И ето я “малката подробност”: “Очаквайте и “лексикона” на българи, които няма да гласуват.” Кога “да очакваме”, г-н Гл. редактор? Кога, “го'жа” Гочева? Анкетата е публикувана на 18 май 2007 г. На 19 и 20 май - изборният ден, съгласно закона, който “24 часа” никога, ама никога няма да престъпи, не се публикуват материали, свързани с изборите. Та кога, “го'жа” Гочева, читателите ще могат да се запознаят с “лексикона” на негласуващите? Да припомня, с “лексикона” на 70.7776% от “броя на избирателите в основния и допълнителния избирателен списък”, както четем в интернет-страницата на ЦИКЕП.
И тук нещата стават още по-пикнтни. Нещата стават анекдотични.
Заинатих се и реших да проверя дали наистина “24 часа” ще изпълни обещаното. Проверих всички броеве на “24 часа”, излезли непосредствено след 18 май. Няма и няма! Нито в събота (19 май), нито в неделя (20 май). И аз знам закона, но знам също, че на всички избори, почти всички медии, без “да им мигне окото”, го нарушават! Почти всички медии, както в деня преди изборите, така и в самия изборен ден, продължават предизборната кампания с внушението непременно “да се гласува”.
Продължих да упорствам - няма “лексикон” на негласуващите нито в понеделник, нито във вторник...А започва кампанията за следващите избори! Звъннах на г-н Велев. Той бил заместник на Гочева точно по тези въпроси - Анализи. Г-н Велев любезно ми обясни, че обещанието е изпълнено - Първо издание от 21 май 2007 г. Във второто издание - тук научих термина “мутантът”, анкетата била сменена с информация от изборната нощ.
Няма да ви разказвам, уважаеми читатели, какви още “неща от живота” разбрах, докато се опитвах да намеря Първо издание от 21 май 2007 г. Но едно нещо ме потресе. Известен ежедневник, вестник, който се спряга с името на един от най-богатите (чуждестранни) мафиоти, “отъркали се” в България, та този именно вестник нямал... ксерокс! И това била причината, поради която не ми бе направено копие от стр. 11 и стр. 12 на така желаното от мен издание на "24 часа". Тук спирам. Намерих Го!
В. “24 часа”, 21 май 2007 г., стр. 11 и 12:
"Лексикон (нещо като рубрика)
Негласуващи: Няма смисъл от вота, аман от празни обещания (заглавие)
Голямото притеснение на всички политически сили беше (забележете: “беше” - И. Ц.) очакваната ниска избирателна активност. Социолозите също признаха, че ако гласуващите са малко, прогнозите им могат сериозно да се объркат. “24 часа” попита 5-има негласуващи за аргументите им. Зададохме им 8 въпроса, за да разберем защо така категорично саботират (черният шрифт - И. Ц.) вота.
1. Няма да гласувам на тези избори, защото...
2. Политическата сила, която по принцип харесвам, е...
3. Най не харесвам...
4. Тримата държавници или политици в държавата, които харесвам, са...
5. На местните избори ще гласувам (или не), защото...
6. Най-големият проблем в България е...
7. Ако от вас зависеше кой ще е премиер, името е...
8. Три неща, които българските евродепутати могат да направят за България..." (край на цитата)
После следват отговорите на петимата негласуващи. Има 4 снимки - единият не е пожелал да бъде сниман.
Сега, уважаеми читатели, както се казва, да открием приликите и разликите между двата въпросника (въпросникът на твърдите избиратели (ВТИ) бе публикувани в предишния брой на “Нова Зора”).
Приликите. Ясно е, че въпроси 6, 7 и 8 са еднакви съответно с въпроси 8, 9 и 10 от ВТИ. Въпрос 1 е почти обратен вариант на въпрос 1 от ВТИ - малко е стеснен. И в двата въпросника има нещо за “харесване” и “не-харесване” (леко модифицирано). Но има една “прилика”, на която ще отделя повече място. По-късно. Все пак, помислете - какви въпроси бихте задали вие, уважаеми читатели? Бихте ли свързали гласуването или негласуването с идеята за референдум: Да или Не на това, което ви се стовари на главата в “годините на прехода”?
Разликите: Четири са съществените разлики според мен:
1) Липсва въпрос-аналог на въпрос 4 от ВТИ - Ще агитирам някого, който няма да гласува, да гласува за моята сила, така...
2) Появява се специфичен въпрос, въпрос 5 (негов аналог липсва във ВТИ) - На местните избори ще гласувам (или не), защото...
3) В обяснението към втория въпросник се промъква думата “саботаж” - Зададохме им 8 въпроса, за да разберем защо така категорично саботират вота.
4) За тази разлика вече говорих. Въпросите към тези, които не гласуват, както и техните отговори, са публикувани след изборите, и то само в Първо издание от 21 май 2007 г. на в. "24 часа". Публикацията е снета не само от “мутанта” Второ издание, но и от другите три “мутанта” (за малко да забравя да споделя тази “подробност”) - пловдивският, варненският и бургаският.
Правилно, “го'жа” Гочева! Хем “саботират”, хем пък ще публикувате мненията им! И то преди изборите! А за какво ви плащат!
Всъщност двата въпросника, както и повечето от отговорите са “тривиални” - тривиални от гледна точка на успехите на пропагандата. Не бих си позволил лукса да правя подробен коментар, а само ще споделя някои комични отговори. Симпатизантът на ГЕРБ например харесва “позитивната кампания” (отговор на въпрос 5 - Кампанията на моята партия ми харесва защото...), но в отговор на въпрос 6 (Трите грешки на моята партия през последния месец, са...) смята, че е трябвало по-активно да се намесят в скандалите за “Овчаров и Топлофикация и за зачестилите убийства”. Или симпатизантът на ДСБ. На същите два въпроса той отговаря:
5. Интелигентна, изискана, скромна.
6. Кампанията трябваше да е по-широка, но за това са нужни пари.
Е, такива неща да бяха най-големите кусури!
Преди да премина към изводите, ще се върна към втория пример - интервюто на Нико Тупарев. Повод за това ми дава публикация във в. “Гардиън” (02. 06. 2007 г.), цитирана от в. “Стандарт” (05. 06. 2007 г.).
Преди да продължа за публикацията от “Гардиън-Стандарт”, ще призная, че този път нямах намерение напоително да се позовавам на Оруел. Трябва да призная също, че името Нико Тупарев нищо не ми говореше, докато не попаднах на “проблясъка” на “24 часа”. Това, че “младият Нико” е продуцент на небезобидната “западна” подмяна-пародия на Оруеловата идея за Big Brother (сиреч Биг Брадър, най паче Големия Брат), изобщо не ме впечатли. Пък и като че ли не сега беше времето да си припомняме за Оруел. Читателите на “Нова Зора” знаят, че наближава поредната годишнина от раждането на последния велик британец, и че ще му посветя поредната публикация. Нико щях да го спомена само в контекста на косвената манипулация - използване на полуграмотни мераклии.
Първо фактите.
“Гардиън” публикува резултатите от национално проучване (national survey, колеги от “Стандарт”, не е международно проучване, ако ми позволите тази безобидна забележка), за да се даде отговор на въпроса: Коя книга най-точно представя характеристиките на 20-и век? Гласуващите посочват фаворита си сред 50 номинирани книги. И както ни осведомява “Гардиън”, книгата “1984” на Оруел е поставена на първо място с “авторитетна преднина, събрала 22% от гласовете”. “Гардиън” ни осведомява също (е това го няма в “Стандарт”), че резултатите излизат в седмицата, когато тръгва осмата серия на “популярната reality TV-поредица Големия Брат, която взема името си от романа на Оруел, въз основа на това, че обитателите на къщата са под непрекъснато наблюдение”.
“Стандарт”, както вече споменах, публикува непълен, но и неточен превод на въпросната публикация. Защо ли е станало така? Нека пак да се доверим на Оруел. Нека си припомним единия от трите лозунга на Партията в Океания: Невежеството е сила! Естествен е въпросът, какво общо има това с темата, тоест с манипулацията на съзнанието. Нека да припомним: “Кадрите решават всичко!” Когато се кадрува по “принципа на отрицателна селекция”, “положителните” за целите на манипулацията резултати следват “естествено”. Сложи някой полуобразован комплексар на точното място и повече не се интересувай - всичко ще е точно.
А сега една позната за читателите схема. Първо оригинала, после превода.
Оригиналът: Big Brother, Newspeak, Double Think.
Преводът: “Биг брадър” (Големият брат) и “Нюзпик” (пикът на новините).
И така, вече можете да членувате имената, уважаеми читатели (както знаем прозвища не се членуват,б.р.). Второ, Newspeak, сиреч Новговор, вече е станал пикът на новините, а Doublethink (в оргинала също има промяна - Double Think) - Двумисъл, е по-лесно да не се превежда, също като в оня стар виц за милиционера...
Но Двумисъл е особено важна дума в Океания. Двумисъл е ключът за разбирането на принципите на “вечната власт”. И не е съвсем ясно защо е изчезнала от превода. От една страна действа лозунгът “Невежеството е сила”. Но не трябва да забравяме и: “В Океания никой не е компетентен с изключение на Полицията на мисълта.”
Нека спестя повече обяснения и да цитирам Оруел: “Ангсоц. Свещените принципи на ангсоц. Новговор, двумисъл, променливост на миналото.”
“Двумисълта е същността на ангсоц, тъй като най-съществената дейност на партията е да използва съзнателната измама, запазвайки същевременно целеустремеността, присъща на пълната честност. Абсолютно наложително е да се лъже преднамерено и едновременно искрено да се вярва в лъжите, да се забравя неудобният факт, а после да се изважда отново от забравата точно за толкова, колкото е необходимо, за да се отрече съществуването на обективната действителност, като през цялото време се държи сметка за отречената действителност. Дори при употребата на думата двумисъл трябва да се прибягва до двумисъл.”
“Излишно е да се уточнява, че най-изкусните специалисти по двумисъл са тези, които са изобретили двумисълта и я разбират като всеобхватна система за умствена измама. В нашето общество най-осведомените за ставащото най- малко са способни да видят света такъв, какъвто е. В общи линии, колкото по-добре разбираш, толкова по-дълбоко се заблуждаваш: колкото си по-интелигентен, толкова по-малко си разумен.”
“Дори имената на четирите министерства, чрез които ни управляват, са пример за дебелоочие в преднамереното изопачаване на фактите. Министерството на мира се занимава с войната, Министерството на истината - с лъжата, Министерството на любовта - с изтезанията и Министерството на благата - с нищетата. Тези противоречия не са случайни, нито пък са плод на обикновено лицемерие: те са преднамерено упражнение в двумисъл. Защото само чрез съгласуване на противоречията властта може да бъде запазена за неопределено дълго време. По никакъв друг начин не би могъл да се разчупи извечният цикъл. За да бъде равенството между хората окончателно предотвратено - за да могат висшите, както ги нарекохме, да запазят завинаги мястото си, - преобладаващото състояние на ума трябва да бъде контролираното безумие.”
На това място спирам. Искам да осмисля последните новини. Едни говорят за задължително гласуване. Други - за образователен ценз. Трети - и за двете. Четвърти - обратното. Очевидно шамарът от последните избори е страшен.
Сега, уважаеми читатели, най-добре ще разберете защо ви карат да гласувате! Пак ще повторя.
Когато гласуваш, даваш легитимност на Официалната власт и бих добавил, за да работи срещу теб. Когато гласуваш, ти ставаш съучастник на извършваните срещу самия теб престъпления!
(следва)
|