|
Само след няколко дена* България ще бъде връхлетяна от поредния вселенски празник - в София пристига лидерът на свободния свят, олицетворението на Америка (която пък от своя страна въплъщава прогреса, и то в неговите най-пречистени форми), началникът на единствената световна суперсвръхсила и следователно фактическият началник на Земното кълбо, човекът от чието работно място (кабинетът му, сиреч) се управляват съдбините на човечеството - с една дума в София пристига президентът на САЩ Джордж Буш.
От друга страна Дж. Буш е „куца патка”. С този неблагозвучен (и донякъде неуважителен) израз в САЩ е прието да бъде наричан такъв президент, на който му се е случило да няма (или да е загубил) влияние върху законодателната власт, т.е. да няма подкрепата на мнозинството в горната или - по-важно - в долната камара на Американския законодателен орган. Това се е случвало и с други президенти, с други думи не е необичайна ситуация, а в сравнения с някои други неблагополучия, които по принцип могат да се случат (и са се случвали) на отделни американски президенти - това да си „куца патка”, си е просто едно нищо.
|
Накуцвайки или не, но е ясно, че в нашия общобългарски нов демократичен дом отново ще влезе радостта. Този път обаче никой няма да свири на саксофон, не се очакват многохилядни демонстрации от вдъхновени демократи на централни софийски площади и вероятно София няма да е обкичена като друг път с американски байрачета Т.е. масов ентусиазъм не се наблюдава.
За разлика от широките народни маси, които очевидно все още не могат да смелят радостта от това, че най-после са представени - и то така достойно - в Европейския парламент, и затова реагират вяло на американския повод за радост, елитът на България обаче предчувства поредния си политически оргазъм - предстои общуване с Властелина на света! И дори някои избраници ще бъдат удостоени с ръкуване! Ще бъде препотвърдена "дружбата от векове за векове"! И ако е вярно, че не по-малко от 80% от децата на днешния елит (т.е. утрешният елит на България) се учат вече именно в англо-саксонски висши (и дори средни) учебни заведения, то е ясно защо трябва да се вълнуват родителите - очевидно е откъде идва бъдещето...
Още от излъчения по българската телевизия предварителен разговор на българския кореспондент с Височайшата особа стана ясно в какви смислови политически рамки ще протече общуването на американския президент в София. Както обикновено, българският елит ще предложи (от името на България, естествено) на сияйния гост дружба завинаги (т.е. безусловна вярност), а отсреща ще бъдат гарантирани топли чувства и нещо като приятелство, което би било толкова по-дългосрочно, колкото по-безусловно България спазва принципите и нормите на демократичното строителство изобщо и колкото по-охотно и безпрекословно (и дори някак с „изпреварващо предугаждане”) се включва в американската глобална политика с всичките си ресурси - т.е. с политическа воля, управленски действия, държавен бюджет, територия (за американски военни и разузнавателни съоръжения) и дори с жива сила - с която България ще застане рамо до рамо с Големия си нов Брат навсякъде по света, където той реши да громи поредната проклета алкайда.
Общият принцип следователно е ясен - ние на вас вярност до гроб, а вие на нас - симпатия, одобрителни потупвания, насърчителни пощипвания, поощрителни възгласи, някоя и друга стипендийка или специализацийка (в Университета в гр. Финикс, щата Аризона), една торба зелени карти и най-важното - шанс за спечелване на бойна слава по световните бойни полета, евентуално и помощ в не съвсем невъзможния случай, ако самата България се превърне в бойно поле...
Изобщо, основният принцип беше формулиран още преди години.
По повод бомбардировките върху една съседна страна един първокачествен български депутат в парламента възкликна: “Абе, изобщо не е важно дали най-силният е най-прав, важното е, че е най-силен и че ние сме с него, най-после сме с най-силния”.
И така - вярност към най-силния, а в замяна - симпатия, граничеща с приятелство. Като принцип - добре, обаче конкретната разшифровка буди известни съмнения:
- ако България и САЩ бяха стратегически съюзници, тогава националните ни водачи биха могли в задълбочен творчески разговор с колегата Буш да обсъдят (и защо не върху картата на света) перспективите на стабилизацията на евразийското пространство, евентуалното (колективно, разбира се) противодействие срещу китайската промишлена експанзия, разрешаването (най-после) на въпроса за демократичното устройство на Близкия изток и уреждането (някак) на израелско-палестинския конфликт.
Проблемите на глобалното затопляне на планетата също биха могли да привлекат, разбира се, просветеното внимание на светлите геополитически умове на Дж. Буш, Г. Първанов, С. Станишев, а защо не и на С. Сакскобургготски и дори А. Доган.
Умилително е някак да си представяме как тези глобални стратези стоят в София пред картата на света и въоръжени с дълги показалки сочат днешни и бъдещи граници на отмиращи и раждащи се държави - т.е. как моделират като стратегически съюзници бъдещето на света...
Само че България не е стратегически съюзник на САЩ - просто защото не е нито Англия, нито Израел. Така че този вариант отпада.
А може би, без да сме стратегически, сме просто съюзници - обикновени, но все пак много, много важни? Такива като Франция, Германия, Япония, или поне Тайланд? (Защото е ясно, че никой не бива да подценява Тайланд.) Тогава бихме могли (т.е. от наше, българско име, българските водачи биха могли) да обсъдят проблемите на Косовската независимост (преминаваща пред очите ни в държавност), необходимостта (или отсъствието на същата) от разполагането на антиирански, антисевернокорейски и изобщо антибандитски противоракетни системи хем в Европа, хем близо до приятелска (не нам, пази Боже, а на Америка) Русия.
Биха могли да се огледат също шансовете и възможностите за единни общоевропейски въоръжени сили, за темповете на европейската интеграция в Югоизточна Европа, а защо не и въпросът (съвсем немаловажен за нас) за евентуалното членуване в Европейския съюз на главния американски военен съюзник в нашата част на света - Турция.
Но ние не сме и Франция, Германия и т.н. (вж. по-горе). Високото звание „съюзник на САЩ” не ни е дадено по същество - не е ясно дори, ако решим да съборим всички руско-съветски паметници по нашите земи, дали ще доживеем тази чест. Тя се достига не с близане на ботуши, а чрез изграждане на суверенна държавност, стабилна икономика, мощни въоръжени сили и т.н. - все неща, за които сме се разбрали, че не ни трябват, защото излизат извън рамките на централния принцип на българския обществен живот днес - „Америка ще ни брани, Европа ще ни храни, а ние в замяна ще им разказваме горестните си спомени за това как сме страдали под руско тоталитарно робство.”
Но щом не можем да сме стратегически съюзници на САЩ (не знаем иврит, а и английският ни все още не е fluent, а някак келнерски), и щом дори и за обикновени съюзници от френски или германски тип все още не сме съвсем готови, тогава може би поне клиенти на САЩ можем да бъдем? В края на краищата да си клиент на велика сила, може и да не е много горда позиция, но пък носи множество дребни изгоди - съседите ти те мразят, но и се съобразяват с теб, никой не те обижда в очите (е, зад гърба може) и най-важното, има на кого да се оплачеш от Кадафи.
Но и този - някак минимален - вариант на вечна дружба не е много реалистичен.
Първо, защото за да си клиент на Америка тук, на Балканите, е остро необходимо да си ако не чак албанец, то поне мюсюлманин.
Второ, още по-неприятно - плетенето на клиентски мрежи - това е изкуството на другата американска партия, която контролирайки световни медии от рода на Си Ен Ен, Ройтерс и мн. др., днес нагнетява стихиен народен антиамериканизъм навсякъде по света, за да може като наближат президентските избори в САЩ, да предяви на действащия днес президент (и наш гост) обвинението, че е срутил образа на Америка в света, че е настроил света срещу Америка, и че макар да не се е закачил с Моника Люински, все пак е нетърпим републикански грубиян. Колкото до самите републиканци, те от клиентски нежности не разбират - просто те питат дали си годен за военна служба и ако да, ти предлагат със сержантска прямота да заемеш мястото си в окопа - в Ирак, Афганистан или ако трябва в Източен Тимор, Сомалия или Судан, примерно.
В края на краищата след много старания, българската политическа класа е на път да успее да запази място на България на опашката от кандидат-клиенти на великата сила, но определено преди Сейшелските острови. Да, това не повишава националното ни самочувствие, но все пак тук се мержелее и една смътна надежда - след като швейцарците са могли да изнасят дълго време (по-точно векове наред) жива сила като войници в основните европейски средновековни войни (и дори като охрана на папите), то защо ние да не можем - с американска помощ, разбира се - да станем най-после една Швейцария, но не на Балканите, а направо на целия свят, изнасяйки не както досега само девойки, а и въоръжени млади мъже, които достойно да воюват за човешките права на племената в Дарфур, например?
Да, до охрана на папата, вероятно няма да стигнем (по понятни причини), но експедиционен, антипартизански корпус в джунглите на Колумбия, ако се наложи, като нищо ще спретнем. Защото гладни младежи в България има достатъчно.
Връщайки се от света на мечтите назад, към суровата днешна реалност, ние обаче трябва да намерим и добра дума за госта си - българите не нагрубяват тези, които идват с мир. Затова, като споделяме с него убеждението си, че и най-смотаният републикански президент стои - според нас - неизмеримо по-високо и от най-виртуозния демократичен саксофонист (и дори над жена му), ние имаме за скъпия гост освен добрата дума и добри съвети:
Уважаеми господин Президент на Съединените американски щати, докато сте в България, за Ваше добро ще е да спазвате следните прости правила:
- след ръкуване с представители на българския политически елит винаги си мийте ръцете.
- желателно е, ако носите ценни предмети (писалки, портфейли, часовници, табакери, а също и копчета за ръкавели) преди срещи с българския елит да ги оставяте на охраната си.
- избягвайте да се снимате с тях, защото тези снимки могат в бъдеще да станат средство за Вашето компрометиране и изнудване.
- много важно е да имате предвид и да помните, че освен бъбривите марионетки и лакеите, които неизбежно ще Ви обкръжат тук в София (какво да се прави, президентът на Америка е длъжен да общува с кого ли не - и никой не го пита дали е гнуслив), в България живеят и няколко милиона обикновени, честни и добронамерени българи. Те няма да излязат на улицата, за да Ви посрещнат, но все пак се надяват с последни сили, че в този свят, в чието ръководство Вие, наистина, съвсем не сте на последно място, все още не е късно да се случат и някои разумни и добри неща - включително и по Ваша воля.
Заради тях - и от наше име - Ви казваме - Добре дошъл на Българска земя, Джордж!
химнопението е писано в навечерието на височайшото посещение, б.р.
Отново...
карикатура: Тодор Цонев
|