|
Трудностите, които най-силният президент в света, Джордж Буш, изпита при опитите да запомни и произнесе трисричното фамилно име на своя домакин, доведоха до стопяване на ледовете от пръв поглед - и двамата президенти преминаха в обръщенията си един към друг на първо име. За улеснение на г-н Буш някой му подшушна, че българското Георги е всъщност Джордж и трудните въпроси в разговорите между двамата президенти бяха преодолени още преди посещението да бе започнало.
|
Всички останали въпроси като плановете за ПРО в Централна Европа (противоракетния щит за защита на американската територия!?), неделимостта на сигурността на евроатлантическото пространство, бъдещето на Косово, корупцията в България, евентуалните американски инвестиции под формата на военни бази в България, участието на българската войска в кръстоносния поход срещу световния тероризъм (задължение на всички велики сили!), отпадането на американските визи за българи (за американците отдавна са отпаднали), тъй нареченият казус Либия, енергийната зависимост или независимост на България и т.н. станаха единствено повод за потвърждаване на единомислието на ръководните среди в двете държави. Върху него се гради, развива и укрепва вечната българо-американска дружба...
За съжаление след срещата между двамата Джорджовци резултатите биха могли да се отчетат по-скоро чрез това, което не се случи, отколкото по това, което се случи.
Това, което се случи, бе два дни спокойствие в София и успешно рисково посещение на държавен глава, преминало без инциденти. Заслугата е на силите за ред и сигурност, които в ежедневието българският политически “елит” всячески се старае да злепостави и унищожи.
А какво не се случи и защо?
Разбра се, че българските политици не разбират предназначението на ПРО, което няма отношение към България, тъй като ракетите ще прелитат над наша територия, без да кацат. Инциденти при прелитането са недопустими. Откъде и към къде ще летят, не би трябвало да ни интересува, тъй като това не е наш въпрос, а на тези, които ще посрещат и изпращат ракетите.
Неделимостта на евроатлантическото пространство е факт, в който България е крайно време да повярва. Българската територия би могла да бъде уязвима само от ракети със среден обсег на действие, а за тях биха били подходящи други системи за противодействие. Но очевидно сега не му е времето да се обсъжда този въпрос.
Що се отнася до онези, които биха нападнали САЩ, те ще използват само ракети с далечен обсег на действие и не биха ги хабили за някаква си България. Както коментира френският вестник “Фигаро”, важното е в България да присъстват двата стълба - ЕС и САЩ. “Повече ЕС означава повече САЩ в България” - така е цитиран да казва американският посланик в София Джон Байърли. Но дали повече САЩ в България означава повече ЕС, никой европеец не се нае да коментира.
По отношение на бъдещето на Косово Буш призна, че се е съветвал със своя български колега. И той го уверил, че подкрепяната от САЩ независимост на Косово, на базата на плана Ахтисари, е единствено правилна и в интерес на балканските народи?
Какво единомислие и прозрение от страна на българския президент. След разговорите и добрия съвет г-н Буш заяви: “Америка вярва, че Косово ще бъде независимо”. И разбира се, всички се питат какво е имал предвид.
Наложи се г-н Любомир Кючюков, заместник-министър на външните работи, интелигентно да обясни след няколко дни, че има няколко варианта за независимост на Косово и планът Ахтисари е най-приемлив.
Планът за независимост трябва да бъде наложен от Съвета за сигурност на ООН. Алтернативата била Косово да обяви самостоятелно независимост, което би било най-лошия вариант.
Засега Русия и Сърбия не разбирали това и се противопоставяли на плана Ахтисари, но се очаква да разберат, че друг път няма! А ние мислим, че интересът на България е балканските държави да запазят териториалния си интегритет, въпросите за отношенията между общностите да се решават в рамките на заинтересованата държава, тъй като независимостта и териториалната цялост са вътрешно конституционни, а не външнополитически проблеми. Придържайки се към този принцип, България трябва да настоява при решаването на Косовския проблем да се реши и въпроса за възстановяване на българския суверенитет в Западните покрайнини и така да се възстанови териториалния интегритет на страната.
С изразената от българските политици теза по Косово България предава Западните покрайнини този път не на Югославия, а на Сърбия, и участва в създаването на прецедент, при който Съветът за сигурност от орган, натоварен с опазване на световния мир, се превръща в орган за намеса във вътрешните работи на суверенни държави и тяхното разпокъсване.
Ако на този принцип се признае някаква легитимност, биха се обезсмислили 30-годишните усилия на същия този Съвет за сигурност да съхрани териториалната цялост на Кипър и да не признае турската агресия и окупация на Северната част на острова.
А колко цинизъм се съдържа в заявлението, че и на Сърбия трябва да се предложи нещо за отказа й от Косово, като например по-добри отношения със САЩ, не се наемам да коментирам. Толкоз по този въпрос и българските интереси!
Въпросът за американските военни бази в България не се разбра дали е бил обсъждан. Очевидно по него няма разногласия между ръководството на двете държави. Разногласията са между българското политическо ръководство и народът, който го е избрал да го управлява. Ако българският народ има памет да я съхрани до следващите избори и да отговори адекватно на презрителното пренебрежение на управляващите към народните чувства и предпочитания.
Благодарни сме на г-н Буш, че напомни за корупцията в България, която спъва развитието й. Но във всяка корупция има две страни - едната дава, а другата получава. В голямата корупция участват големи пари и те не са български. Част от тях са и американски.
Участието на български наемници, финансирани от българския данъкоплатец, в бойните действия в Ирак, Афганистан и другаде не се оказа нито сред спорните, нито сред висящите въпроси между двете страни. Така както отстояваме американските интереси извън границите на САЩ, няма да бъде никаква изненада, ако българското изтегляне започне, след като и последният американски рейнджър напусне Ирак!
По въпроса за визите височайшето посещение и случаят бяха добри да се припомни на по-големия брат, че в дипломацията се прилага принципа на реципроцитета. Щеше да бъде похвално, ако българският президент или българският министър на външните работи бяха заявили и впоследствие предложили да се въведат визи за американски граждани, посещаващи България, дотогава, до като Американският конгрес реши кое би било в интерес на самите Съединени американски щати - да съхрани или предложи да се премахне визовия режим между двете държави. Предстои прехвърлянето на цяла армия в България - да се наредят малко на опашка за визи! От безвизов режим между двете страни по-голям интерес има САЩ, а не България и посещението на Джордж Буш беше добър повод за проява на малко достойнство.
И най-сетне за случая Либия.
Ако Буш и неговата администрация бяха попритиснали икономическите и финансови интереси на Муамар Кадафи, много по-лесно щяха да го убедят, че е в негов интерес да освободи медицинските сестри и палестинския лекар, отколкото да го дразни с дежурни публични призиви, от които нищо не следва. Но тъй като от посещението се очаква извличане на дивиденти и реклама на “успешната” българска политика, а не решаването на сериозни въпроси с адекватни средства, то лозунгите и салтанатите се оказаха достатъчни! Жалко за пропуснатите възможности.
Що се отнася до интригата, забъркана от Ахмед Доган с отсъствието му от официалния обяд, даден от президента Георги Първанов в чест на Джордж Буш и придружаващите го лица, интересуващите се от причините да се консултират с Анкара. Тя, подобно на Стефан Софиянски, знае как, кога и защо!
Отново...
карикатура: Тодор Цонев
|