|
Двойна премиера отбеляза литературният салон-галерия “Захарий Стоянов”. На 6 юни бе открита изложба - скулптура и живопис на Димитър Сотиров, и премиера на неговия албум с творби, издание на “Захарий Стоянов”.
Роден в с. Мустрак, Свиленградско, възпитаник на Националната художествена академия “Николай Павлович”, Димитър Сотиров завършва скулптура в класа на проф. Илия Илиев.
Проф. Димитър Сотиров днес преподава скулптура в ЮЗУ “Неофит Рилски” и в СУ “Св. Климент Охридски”. Част от творческата визитна картичка на този изключителен творец е и фактът, че негови творби са притежание на Софийската градска художествена галерия, на почти всички държавни галерии в България. Произведения на Димитър Сотиров притежават и частни колекции във Франция, Белгия, Япония, САЩ, Турция, Гърция, Холандия, Москва и Галерията за чуждестранно изкуство в Прага.
В изложбата, подредена в уникалната Огледална зала на галерия “Захарий Стоянов”, са събрани картини и малка пластика, създавани през годините, както и някои нови творби на проф. Димитър Сотиров. Тук са пластичните бюстове на Неофит Рилски и Йоан Кукузел, изпълнени в гипс, теракотени композиции, в които авторът пресъздава със запомняща се лиричност, но и строгост, митологични сюжети като тези за Ной, Орфей, Трифон Зарезан, Целувката на Юда, Пан и нимфа. Но и в тази тема Димитър Сотиров остава верен на дълбока и прекрасно уловена балканска и типично българска сюжетна и композиционна линия. Защото в миниатюрите се долавя онази мекота, вглъбеност и същевременно изчистена от ежедневието строгост и отговорност, които пренасят през вековете българската душевност.
Необичайният почти скулптурен интериор в картините на проф. Сотиров е не само запомнящ се, но и впечатлява със сюжетите. Христос е едновременно оплакван, и близък съсед, в чиито тъжни очи можеш да надникнеш почти лице в лице, мъж и жена разговарят, а мъжът е седнал, спокойно и делнично, върху планина, излъчва мъдрост и сигурност. Жена с неопределена възраст, с колан от пластмасови бутилки на кръста, с почти публицистичен нерв свидетелства за днешната българска нищета, а примирен клошар е понесъл на гръб истинско велпапе... Разменна монета срещу насъщния.
Димитър Сотиров използва драматичния потенциал на естествените материали, за да обеме и да вдъхне живот на композиции, които поразяват със своя философски ритъм и изваяние, а понякога и с ироничното намигване към себе си и света. Творбите въвличат зрителя в размишления за корените на българското, карат го да усети почти физически връзката с мирозданието и с традицията на древния ни народ.
В картините проф. Сотиров остава верен на пластичните си принципи. Изпъкват с невероятна сила камерни композиции, с два-три персонажа, с мощно послание за смисъла на човешкия живот, за ценностите и стойностите на битието - преди, днес и в близкото настояще. “Посрещане на Ботевата чета” 1876", “Семеен портрет”, “По жицата”, “Краят”, “Нищета” са белязани от драматичната загриженост на автора за справедливостта, за достойнството, за ценностите в човешкия живот.
Творческата позиция, пластичният и живописен свят на проф. Димитър Сотиров изразяват в пълна мяра неспокойните търсения на един морален и отговорен към изконно българското житие творец. В благодарната прегръдка на Ной, в закрилящия ямурлук и в изчистения профил на Неофит Рилски се съдържа печатът на Димитър Сотиров, литургия за българското и българите, печат на яркото творческо присъствие и ясното послание.
|