|
"В Океания никой не е компетентен с изключение на Полицията на мисълта."
“1984”, Джордж Оруел
|
Ще припомня края на предишната (втора) част: "На това място спирам. Искам да осмисля последните новини. Едни говорят за задължително гласуване. Други - за образователен ценз. Трети - и за двете. Четвърти - обратното. Очевидно шамарът от последните избори е страшен. Сега, уважаеми читатели, най-добре ще разберете защо ви карат да гласувате! Пак ще повторя. Когато гласуваш, даваш легитимност на Официалната власт и бих добавил, за да работи срещу теб. Когато гласуваш, ти ставаш съучастник на извършваните срещу самия теб престъпления!"
В тази част ще покажа ужаса на "хрантутниците" (тази квалификация ни я припомни през седмицата г-н Иван Гранитски, за което му благодаря), тоест ужасът на тази част от туземната колониална администрация, която добре преживява от "работата" по перманентната дезинформация и манипулация на "обърканото стадо". Защо "ужасът", ще попитате. Защото се провали. Провали се заедно с другата съставка на туземната колониална администрация, естествено, също пълна с "хрантутници", т.нар. политическа класа. А защо става дума за "провал", може би някой ще попита. Защото избирателната активност (впрочем не се съмнявам, че броят на гласувалите е силно завишен чрез откровена фалшификация) падна под 30 на сто и това е най-яркото доказателство, че под маската на "съвременна форма на демокрация" властта в България е узурпирана от не съвсем ясно идентифицирана престъпна група, но за сметка на това съвсем ясно са разпознаваеми туземците, които обслужват интересите на тази престъпна група с надеждата да станат част от нея.
Да, става въпрос предимно за "хрантутниците". Този ужас е свързан с "дебата" около предложението на Красимир Каракачанов за промени в Закона за местните избори.
Но преди да премина към предложението на Каракачанов, ще си позволя да се върна към примерите за манипулация, които представих в предиишната част.
Не първо да се върнем към "лексиконите".
Помислихте ли, уважаеми читатели? Какви въпроси бихте задали вие? Позволих си да насоча вниманието ви към въпроси от вида: "Да" или "Не" на това, което ви се стовари на главата в "годините на прехода"? Тоест, бихте ли задали въпроси, казано пряко, свързвате ли гласуването, респ. негласуването, с цялостната ви оценка за пътя на България в последните, близо две, десетилетия?
Ще припомня нещо, което мнозина от "хрантутниците" не биха искали да си спомнят. Един от въпросите, на които моето поколение трябваше да отговаря в писмена форма бе (цитирам по същество): "Засегнат ли сте (или ваши роднини) от мероприятията на Народната власт?"
Защо припомням този въпрос ли? Хайде да свържем участието или неучастието в гласуванията с въпрос от вида: "Засегнат ли сте вие лично, или ваши роднини, от мероприятията на туземната колониална администрация по пътя към Европейския съюз?"
Естествено, "Европейският съюз", може да се замени с "пазарна икономика", "демократично общество", "НАТО"...
Или по-конкретно:
"Откраднаха ли ви колата и колко пъти?"
"Какви средства загубихте от дирижираната инфлация?"
"Ограбиха ли ви апартамента?"
"Наркоман ли сте или ваши близки?"
"Има ли малтретиран от престъпни групи член на семейството ви?"
"Има ли безработни в семейството ви?"
"Има ли в семейството ви неграмотни деца?"
"Продали ли сте орган (дете, жена и др.)?"
"Откога не сте ходили на море?"
"Колко допълнителни средства са ви необходими, за да живеете нормално?"
"Пращат ли ви пари от чужбина, за да преживявате?"
Естествено, има и друга серия въпроси:
"Колко апартамента има семейството ви?"
"Имате ли кола над 200 хил. евро?"
"На кой баровски курорт предпочитате да прекарате почивката си?"
"Колко спечелихте от дирижираната инфлация?"
"В колко фирми имате дялово участие?"
"Припечелвате ли от трафик на дрога (органи, компаньонки, деца и др.)?"
"От колко борда на директори получавате доходи?"
"В кой западен университет учат децата (внуците) ви?"
"Кой известен западен певец пя на сватбата ви?"
И двата "лексикона" са непълни. Допълнете ги, уважаеми читатели. Но защо липсват подобни въпроси? Защо "социолозите" ги избягват?
Е, това е част от манипулацията.
При една "анкета" най-важен е въпросът. И след като е задал "правилен" въпрос, "социологът" получава "правилен" отговор, след което "социологът" се превръща в "политолог" и "правилно" тълкува "общественото мнение".
Извинете за многото кавички, но това е средство да се дистанцирам от манипулаторите. По-общо казано, неприемането на езика, на който "работят" манипулаторите, дистанцирането от този език, използването на свой език, който адекватно описва реалността, позволява да се разграничим от манипулаторите и да не наливаме вода в мелницата им. Като пример за това бих посочил въведения от мен термин "туземна колониална администрация". Когато го въведох, обясних смисъла му. Ще припомня. След "разпада на колониалната система" (забележете иронията) с "решителната помощ на САЩ" (Британска колония) по същество бе въведена системата на неоколониализма. Тук не мога да не припомня "Фермата на животните" на Оруел. Моето тълкуване: "Животните отхвърлят човека (колониализма), за да дойдат прасетата (неоколониализма)." Та именно прасетата сменят класическата колониална администрация и се превръщат в "неоколониална администрация", която предпочитам да наричам "туземна колониална администрация". И не трябва да забравяме (моя перифраза на Оруел): "Хората и прасетата имат общи интереси. Едните си имат низши класи, другите си имат нисши животни." Та не разчитайте на "Европа" или на "Америка", за да се спасите от "прасетата".
Като продължение на темата за "общите интереси", ще обърна внимание, че и "методите са общи". Пресен пример за това е публикацията в "Гардиан". В оригинала също е изполвана манипулативна техника! Усетихте ли я? Ще я усетите, ако сте достатъчно информиран. Ако познавате добре Оруел.
Какво ще кажете за изречението (от миналия брой): "Коя книга най-точно представя характеристиките на 20-и век?" То е мое. То е съкратен вариант на оригиналното изречение от "Гардиан", в което се представя същността на проучването. Къде е уловката? В какво е манипулацията?
Уважаеми "гардианци", романът "1984" на Джордж Оруел е най-вече емблема на обществото, в което живеем сега! Вмъкването на "20-и век" (статията в "Гардиан" не е лишена от "двумисъл") е с цел да се прехвърли топката към "тоталитарните режими от 20-и век", които, видите ли, вече ги нямало.
Всъщност, днес Оруел е по-разбираем, по-актуален от всякога. Това не е само мое мнение, това мнение е преобладаващо сред специалистите. Дори в един от последните филми на Би Би Си за Оруел, това мнение бе категорично подчертано.
Големия брат те поучава
С това подзаглавие преминавам към анализа на Каракачановата рожба - предложението за изменение на Закона за местните избори. Всъщност, уважаеми читатели, някои от вас може и да не са разбрали, че става въпрос (засега) само за местните избори. Повечето коментатори някак пропускат този факт. Понякога го пропуска и самият Каракачанов.
Четири са основните моменти в предложението: задължително гласуване (чл. 5а), образователен ценз (завършена основна образователна степен - чл. 3 и чл. 4) както за избирателите, така и за избираемите, известната ни вече "уседналост" и парични глоби (чл. 109 (1)) от 50 до 500 лв., ако се нарушат "разпоредбите на този закон" - разбирай, ако не гласуваш.
Уважаеми читатели на "Нова Зора", позволете ми да не ви занимавам с мотивите на вносителя, както и с неговите аргументи, изложени в медиите! Позволете ми също да не давам квалификация на думите и делата на Каракачанов! Ще кажа само, жалко за българските спецслужби! Ще се спра на две от многобройните публикации. Едната е на проф. Михаил Константинов, а другата е на Мира Янова - известна "социоложко-политоложка".
Ето част от пледоарията на Мишо Константинов пред в. "Стандарт": Под строй до урните, за да спасим държавата
Предложенията на ВМРО за промени в избирателния закон идват в много ключов момент...
Искат да се въведе образователен ценз за гласоподавателите. /.../ Такова ограничение обаче е невъзможно да бъде въведено сега. Изискването за образователен ценз е много характерно за 19 век и малко след това. Но днес е валидно всеобщото избирателно право. /.../ Изискване на образователен ценз е абсурд за една европейска държава.
Много по-разумно е другото предложение - да се въведе задължително гласуване... Задължителното гласуване обаче не е новост за страната ни. Пръв го въвежда Александър Стамболийски през 1919 г. в един много интересен исторически момент. Тогава държавата е абсолютно съсипана от неуспешните войни, националният идеал е сринат и България е пред гражданска война. Предната година е бил войнишкият бунт, болшевиките са надигнали глава и държавата е пред срив. Подписан е Ньойският договор, а хората са загубили всякаква вяра в държавността. /.../ Време е да се напомни на нашата общественост, че в критични моменти задължителното гласуване е спасило страната. И сега ситуацията е такава. На 20 май тази година съществуващата до този момент държавна система изчезна и на нейно място вече има друга. До този момент имаше негласен договор, нещо като гражданско съглашение между управлявани и управляващи. Но на 20 май едната страна в този договор напусна. Българският народ обърна гръб на своя обществен договор с управляващите. И това ако не е опасно, не знам кое друго е. (край на цитата)
Уважаеми читатели, погледнете почернените части. Избрах ги, за да разберете, че и сега ситуацията е такава - държавата е пред срив, държавната система изчезнала, едната страна напуснала негласния договор.
Уважаеми читатели! Тук вече не става въпрос за манипулация. Тук става въпрос за поучаване под формата на нагли лъжи. Именно тук прозира ужасът у "хрантутниците". След като над 70 на сто от българите отхвърлиха лъжите, след като 70 на сто от българите доказаха, че манипулативните техники са напълно провалени, туземната колониална администрация е в ужас. Тресе я страх. Не си е свършила работата. Тук му е мястото да направя моята прогноза за Доган. Доган също се провали! Не успя да нахъса "българите" срещу "турците". Не е ясно и колко е нахъсал "турците" - тук истината е повече от "квалифицирана информация". Вече май не е нужен. Вярно, на "хрантутниците" много им се иска да получат шанс за реанимиране на местните избори. И точно затова е врявата, която се вдига. Погледнете днешната преса (15.06.2007 г.). Пълна е с коментари по последното обръщение на лидера на НДСВ Симеон Сакскобургготски към членовете и симпатизантите на жълтата партия (цитирам агенция "Фокус", която я експонира като "гореща тема" на деня). Няма да коментирам всичките лъжи Мишови. Но една от тях няма да му спестя. Мишо, прав си, че на 20-и май стана нещо, но не забравяй, че договорът, за който май говориш, не е негласен, а е закрепен от Конституцията на България! Това първо. И второ. Всеки договор има поне две страни. И "другата" страна отдавна е напуснала. Ако изобщо някога е била там! Та, да си го кажем като приятели, Мишо, проблемът е, че баламите са на изчезване (и между другото, ще ви изхвърлят от хубавата "службица").
А сега Мира Янова. Тя застъпва "другата" гледна точка. В. "24 часа":
Нагло е да ни насилвате към урните
Да се чуди човек на нашите т. нар. избраници. Понеже на евровота избирателната активност падна до 29%, решиха за пореден път, че не те, а избирателят е виновен. Виновен им е, че са затънали в скандали и корупция. Че възприемат властта само като източник на богатство. Че купуват нагло гласове. Че са безпомощни и не вземат политически решения за общото благо.
Тъкмо заради това избирателят реши да им обърне гръб на този вот. (край на цитата)
Уважаеми читатели, ще сменя формата. Ще цитирам на части. Признавам, че нямах това намерение, но преписвайки текста, така се впечатлих, че едва не се просълзих. И се чудя, как Мира досега не е драснала поне една статия за "Нова Зора"! Дай, Мира! Ще ходатайствам.
Но да продължа с мислите на Мира:
Ответният удар е да ни накарат да гласуваме по задължение, а не по убеждение. /.../
Какво ще постигнем - още по-голямо отвращение от същите тези политици, които ще ни се натрапят, защото не могат да ни се харесат. Какви ще са ефектите от това политическо нахалство? (край на цитата)
По-нататък следва първо, второ и трето. Тук вече Мира си "изува гащичките" (според принципа за скачените гащи, който обяснява отношенията между медии и политици). Показва, че целта трябва да е "спасяване на системата". После поучава г-н Каракачанов и пита: "Изчерпиха ли се демократичните средства за привличане на избирателя, та трябва да въвеждаме тоталитарни?"
На това място е уместно да припомним на Мира, че при "тоталитаризма" все пак гласуването не бе задължително, въпреки че негласуването не бе безобидна игричка.
По-нататък Мира обяснява, че задължителното гласуване имало само една добра страна - най-накрая щял да се разбере точният брой на избирателите. Дойдохме си на думата! Прословутата избирателна активност. Точно този "мръсен показател", който обяви "разтурянето на договора". И точно тук личи пълното оглупяване на "хрантутниците"! Каква е схемата на Мира? Предлага да сме се поучели от Франция и САЩ: "Ако нямам желание или не се чувствам политически подготвена - няма да се пиша за избирател, затова и няма изкуствено да влизам в избирателните списъци, като тези на ГРАО."
Хайде да помечтаем заедно с Мира. Регистрират се 30% от "списъците на ГРАО", сиреч от имащите право на глас българи. После от тях отиват да гласуват, примерно 2/3, и "хрантутниците" бодро докладват, че "избирателната активност е 66.6666%". Хрантутниците докладват, че "демокрацията е спасена с демократични средства". Ей, такъв гьонсуратлък и аз не съм очаквал. Ама страхът май ги е довел до пълно оглупяване. Смяна! Смяна, Биг Брадър!
Завършвам с г-н Каракачанов пред "24 часа", където обяснява защо трябва задължително гласуване. Няма как. Той е вносителят. И предварително ще ви помоля за извинение, уважаеми читатели! Имам молба и към редакцията на "Нова Зора" за една червена точка (да кажем - 18).
В "24 часа", 11 юни, стр. 11:
"Каква е санкцията за негласуване? Ние сме дали правомощието на ЦИК да я налага. Глобата може да варира от 50 до 500 лв. Не смятам, че трябва да е голяма. Размерът не е важен, важен е българинът да се осъзнае." (край на цитата)
Щастливи ли сте, уважаеми българи! За разлика от други "процедури", тук размерът не е важен. Всякакъв размер върши работа. Важното е да се осъзнаете!
|