"Нова Зора" - 24 - 19 юни 2007 г.

Доставчикът на смъртта и неговият западен покровител
По данни на западната преса

При предателския режим на Борис Елцин, когато започна голямото разграбване на Русия, голяма част от приказните богатства на необятната страна беше "приватизи- рана" от няколко десетки нейни граждани. Но това не стана нито по тяхна инициатива, нито по тяхна заслуга. Операцията бе проведена от прословутата Елцинова "фамилия" и ръководена от световната финансова олигархия, чиято цел бе да си създаде в Русия посредници, с помощта на които да я ограбва до края на света. Това се потвърждава от факта, че сред "произведените" по този начин няколко десетки милиардери от рода на Ходорковски, Березовски, Абрамович и т.н. От статията по-долу може да се добие представа както за "стопанската дейност" на един от тях, така и за неговите западни покровители.

Виктор Анатолиевич Бут, известен още с прозвището Доставчикът на Смъртта, търгува с всичко, което убива - от пистолетите и карабините до танковете и ракетните инсталации. Започнал "бизнеса" си преди 14 години, днес 39-годишният Бут е най-големият оръжеен търговец в света, органична част в машината на много военнопромишлени комплекси. Неговата доминираща черта е пълната липса на скрупули - снабдявал е въстаниците в Ангола, екстремистите в Руанда, партизаните в Конго. Сред клиентите му са били всички ембаргови страни начело с Либия на Кадафи, Буркина Фасо на Компаоре, Либерия на Чарлз Тейлър. Транспортирал е френски парашутисти за Руанда и американски войници за Близкия изток, обслужва британски фирми, които участват във "възстановяването на Ирак". Притежава дузина аеролинии, разполага с огромна мрежа от посредници и дистрибутори.
"Бут е просто незаменим", казва Дъглъс Фейра, бивш журналист от "Вашингтон пост", автор на книга за Доставчика. Изданията, които са успели да се доберат до него, са буквално единици. Списъкът им се изчерпва кажи-речи с вече неруската "Комсомолская правда" и семитския "Ню Йорк таймс". Това обяснява защо и до днес личността на оръжейния търговец е забулена в тайни. Веднъж се твърди, че е роден в Таджикистан, после той посочва, че е от Туркмения, а южноафриканските тайни служби настояват, че е украинец. Един път името му уж е Вадим Аминов, на следващия вече е Виктор Булакин. Бил е дори "американецът" Виктор Боут.
Притежава пет паспорта и говори пет езика. С протекцията на тъст си, висш чиновник в таджикското външно министерство, завършва Военния институт за чужди езици в Москва. Служи във въздушно-транспортния полк в белоруския град Витебск. Изпращан е в Ангола, Етиопия и Мозамбик като преводач на съветски военни съветници. Кълне се, че няма нищо общо със съветските тайни служби и техните руски приемници.
Произходът на парите, с които започва предприемаческата си дейност, е също толкова покрит с тайни, колкото и личността му. Факт е, че е едва 25-годишен, когато за 130 хил. долара купува три самолета "Ан". И започва бизнес, раздвижвайки ръждясващите по летищата самолети. Познава важни фигури в армията, което му дава възможност да се заеме с износ на оръжие.
За търговския му успех допринася и личният му чар. Виктор Бут никак не прилича на контрабандист на оръжие. Той е образован, начетен, учтив и сладкодумен като лондонско юпи. Бут притежава голяма харизма. Много от служителите му си спомнят, че са прекарвали с него дълги часове в разговори - представете си - за красотите на африканската природа и за туристите, които я унищожават.
Самолетите на Бут обаче не страдат от сантименти - те са като лешояди, които кръжат навсякъде, където мирише на война. Негова база стават Обединените арабски емирства и по специално летището в Шарджа. Там е и седалището на фирмата "Air Cess", официалния собственик на самолетите. Иначе покрай приятелството му с президента Чарлз Тейлър той регистрира въздушния си флот под знамето на Либерия.
Като добър бизнесмен Бут никога не оставя машините си да летят празни. Така например той превозва за арабските шейхове рози, които купува по 2 долара в Йоханесбург и пласира на 50 пъти по-висока цена в Дубай, транспортира замразени пилета от Централна Африка, като за целта построява хладилно депо в Южна Африка. Осигурява си поръчки от важни международни организации. През 1993 г. превозва до Сомалия белгийски войници, година по-късно прехвърля в Руанда френски армейски части.
През 2000 г. закарва на Филипините посредниците, които уговарят освобождаването на европейските туристи, отвлечени от терористите на Абу Сайеф. Пак той транспортира и международните помощи за пострадалите от цунамито в Шри Ланка.
Но най-добре печели Бут от талибаните, и то още преди да вземат властта в Кабул. Именно той въоръжава Ахмад Масуд от Северния съюз. С времето Бут започва да си докарва от талибаните по 50 млн. долара годишно, установява и връзки с "Ал Каида". "Така от търговец на оръжие той се превръща в магнат - дава поръчки на производителите, намира купувачи, организира финансирането", обяснява Ян Пелеман, белгийски следовател, който се занимава с неговите афери.
Името на Бут прогърмява по света, когато той решава да легализира дейността си. "Мечтая за една голяма пътническа компания от рода на "Върджин атлантик", разкрива душата си търговецът в едно от малобройните му интервюта. Във връзка с това той отваря офис в белгийския Остенде. За бизнеса в региона отговаря брат му Сергей. В САЩ негов представител става Ричард Шашаклъ, американски гражданин от сирийски произход. Така Бут попада в полезрението на ЦРУ, британската МИ-5 и на белгийските власти.
През 2002 г. по искане на белгийското правителство започва официалното му издирване по света. Обвинението е, че през периода 1994-2001 г. е изпрал в Белгия 325 млн. долара. Разбира се, нито една западна държава няма интерес да го "открие" - годините минават, резултат няма.
Онова, което помага на Доставчика на Смъртта да оцелее, са операциите на САЩ в Афганистан и Ирак. "За тях на американците са им необходими стотици посредници и оператори. И най-важното - нуждаят се от човек с опита и връзките на Бут. Така се стига до парадокса, при който докато едни американски служби го издирват, други му осигуряват контракти", посочва бившият журналист Дъглъс Фейра.
Ако тези обстоятелства и собствената му хитрост не му изменят, Виктор Бут ще бъде един от малкото Доставчици на Смъртта, които ще я посрещнат в собственото си легло.

Нагоре
Съдържание на броя