Поезията на камъка

Мария ЗЛАТАНОВА, обикновен живописец

Евгений Кузманов е винаги различен и изненадващ. Казвам го от позицията на негов колега - живописец, а не като рутиниран изкуствовед. Той е много по-разнообразен в материалите и средствата за работа, отколкото в темите, които разработва. Винаги съм уважавала автори, които не се ограничават да работят в един стил, с който вече са станали известни, автори, които не ги е страх да експериментират и да търсят нови пътища за творческа изява. Евгени Кузманов не само че не се ограничава в един жанр или стил, но той отдавна вече не е само професионален скулптор, а е страхотен график, живописец и поет. Разнообразието и диапазонът в неговите изразни средства е това, което най-напред ми направи впечатление при посещението на изложбата му. Аз, разбира се, веднага си харесах няколко работи, изпълнени в различни материали. Едни от тях са литографии от цикъла “Кентавромахия”. Много интересно ми беше да видя същия цикъл, разработен със сух пастел върху тъмна основа на листа, където формите се изграждат в светли пастелни тонове. Тези форми от реалистично и обемно нарисувани голи тела и митологични образи на места се превръщат в пълна абстракция. Това веднага провокира фантазията ми, а и естествено засилва мистериозните митологични препратки в сюжетите. Живописните композиции въздействат цялостно, като цикъл, и за мен е трудно да отделя от тях фаворити (или такива, които бих искала веднага да си взема на излизане от изложбата!). Не че не ми се иска! Докато със скулптурата нещата не стоят така. При цялото разнообразие от работи в камък и бронз, ми направиха особено впечатление три неща: на първо място - “Рибата”, след това - “Тежкоатлета” и “Легналия торс”. С изчистените си и изведени форми, те въздействат монументално, въпреки че не са много големи по формат. Трудно ще си ги взема за вкъщи, но много бих искала да мога... Разглеждайки цялата изложба няколко пъти, осъзнах колко продуктивен е този автор, защото повечето от работите му са от последните две години. Уважението, като отношение към него и към творчеството му, ми се струва малко. За Евгени Кузманов едва ли може да се каже, че е рутинен автор. Напротив, той е точно обратното. Ако не звучи твърде смело, той е по-скоро експлозивен с монолитността на творбите си. Според мен този човек трябва да е много щастлив, тъй като е сбъднал мечтата си - да работи това, което иска, колкото иска и с каквито материали иска. Признавам си - за мен това все още е мечта.

Нагоре Съдържание на броя