Православието - вечна опора и нова надежда

Православно политическо съвещание, Москва, 5 юни, 2007 г.

Както вече бе съобщено в миналия брой на "Нова Зора", на 4 и 5 юни т.г. в Москва се проведе за втори път сесия на Православното политическо съвещание. В него взеха участие делегации на политическите партии: "Народен съюз" (Русия), "Нова Зора" (България), "Народна воля за Приднестровето" (Приднестровие), "Сръбска радикална партия", "Демократична общност на Сърбия", "Движение свободна Сърбия" (Сърбия), "Партия на регионите", "Прогресивна социалистическа партия на Украйна", "Киевска Рус" (Украйна). На съвещанието в качеството си на гости и наблюдатели присъстваха и представители на Православното духовенство, Руското казачество, на политически и обществени организации от Руската федерация, Република Беларус, Република Абхазия. Делегацията на партия "Нова Зора" бе в състав Минчо Минчев - председател, Ива Вацева - член на Изпълнителното бюро на партията. На 4 юни бе проведено заседание на Православното политическо съвещание на тема "Актуалните проблеми на сътрудничеството между православните страни". Делегациите на партиите, участнички в съвещанието разискваха проблемите на страните с православна традиция в условията на тотално настъпление на либералния нихилизъм като светогледен принцип на новия глобален световен съюз на транснационалните компании, финансовия капитал и престъпните национални елити. Участниците се обединиха около извода, че под ударите на този съюз са застрашени от гибел не само суверенитетите на националните държави и икономики, но и проверените от вековете традиционни национални ценности, както и самата културноисторическа същност на народите. (Изказването на Минчо Минчев пред участниците, гостите и наблюдателите на съвещанието поместихме в миналия брой). По-късно същия ден в хотелския комплекс "Мир" бе даден прием от председателя на Изпълнителния комитет на Православното политическо съвещание Сергей Бабурин, председател на партия "Народен съюз" и заместник-председател на Държавната Дума на Русия. В наситената програма на следващия ден се откроиха срещите на делегациите: в Министерството на културата на Русия - с министър Александър Соколов; в Министерството на външните работи - със зам.-министъра Владимир Титов и в Свято Даниловския манастир - с архиепископ Марк, заместник-председател на Департамента за външни отношения на Поместната Руска православна църква. В дружески разговор и в атмосфера на взаимно разбиране бяха разисквани проблемите на взаимоотношенията и взаимодействията на националните култури, дипломатическите и цивилизационни връзки между духовно близките страни и народи на православния свят. Бе подчертано, че православието има своя политическа доктрина, която следва да бъде познавана, пропагандирана и утвърждавана в целокупния живот на православните народи. Православието има за свой духовен идеал вечните християнски ориентири - мир, справедливост и братство во Христе. Като особено важен бе откроен проблемът за православното единство и пътищата за противодействие на всички опити то да бъде разчленявано и противопоставяно. Второто заседание на Православното политическо съвещание прие заключителен документ декларация и решение, текстът на които поместваме отделно. Участниците изтъкнаха изключителната роля на православието за формиране на държавността и културата на своите народи. Благата вест от 17 май с дългоочакваното, с божия помощ, възсъединение на Московската патриаршия и Руската задгранична църква бе възприета като нова надежда и нова опора за всички православни народи в тежката им битка с Антихриста. Заключителен документ на втората сесия на Православното политическо съвещание Москва, 5 юни 2007 г. Участниците във второто Православно политическо съвещание приемат този заключителен документ, в който отбелязват: - че страните с православна традиция и целият християнски свят, както и светът на исляма и на другите световни религии, през 21 век се сблъскват с опасността от либералния нихилизъм като светогледен принцип на новия глобален световен ред; - че тази опасност може да бъде преодоляна единствено с общи усилия, като се укрепват традиционните ценности в живота на народите и в политиката на държавите. В тази връзка участниците в съвещанието изцяло приветстват придобиването на единството на Поместната Руска православна църква през май 2007 г. Възстановяването на каноничното общуване на Руската задгранична православна църква с Московската патриаршия е събитие с огромна историческа важност за целия православен свят. Като изслуша и обсъди информацията на участниците - “За актуалните проблеми на сътрудничеството между страните от Православната традиция”, и като разгледа и други актуални въпроси Православното политическо съвещание реши: 1. Да проведе през септември-октомври 2007 г. международна конференция на тема “Традиционните ценности на народите и държавите в условията на глобалните предизвикателства на 21 век”. На конференцията да се поканят широк кръг участници - учени, общественици и политически дейци от различни страни в света, които отстояват традиционните ценности на световните религии. 2. След приключването на международната конференция да проведе трето съвещание на политическите партии, признаващи православните ценности (Православно политическо съвещание) 3. Съгласувано с междупарламентарната асамблея на православието, да изпрати представители на Православното политическо съвещание за участие в 14-ата генерална асамблея на православието (20-23 юни т.г. в гр. Астана, Република Казахстан) 4. Да утвърди план за работата на изпълкома на Православното политическо съвещание за 2007 г. 5. Да приеме Декларация на Православното политическо съвещание “За недопустимостта на влизането в НАТО на Сърбия, Украйна и Грузия”. 6. Да приеме Декларация на Православното политическо съвещание “За необходимостта от прекратяване дейността на временния международен наказателен съд за бивша Югославия и осъждане на нарушенията на човешките права в процеса срещу професор-доктора по юриспруденция Воислав Шешел и другите обвиняеми” 7. Да приеме Обръщение на Православното политическо съвещание към президента на Руската федерация. Заключителният документ е подписан на 5 юни 2007 г. в 9 (девет) екземпляра: За България, партия “Нова Зора”, М. Минчев За Приднестровието, партия “Народна воля за Приднестровието”, О. Гудимо За Русия, партия “Народен съюз”, С. Бабурин За Сърбия, движение “Свободна Сърбия”, В. Кръшлянин Демократично общност на Сърбия, О. Йоксимович Сръбска радикална партия, Д. Тодорович За Украйна, партия “Киевска Рус”, П. Баулин Партия на регионите, Ю. Болдирев Прогресивна социалистическа партия на Украйна, Н. Витренко Декларация на Православното политическо съвещание “Срещу присъединяването на Сърбия, Украйна и Грузия към НАТО” Създаването на НАТО през 1949 г. стана символ на “студената война” и военна стъпка на Запада, насочена срещу неговия доскорошен съюзник - Съветския съюз. Няколко години по-късно това повлече след себе си - през 1955 г. - създаването на отбранителен съюз на страните от социалистическата система (Варшавския договор). Появата на НАТО бе мотивирана на Запад като противопоставяне на тоталитарния противник, поставена бе и глобална политическа цел - победа над комунизма. След разрушаването на СССР през 1991 г. и след ликвидацията на Варшавския договор съществуването на НАТО в този контекст се обезсмисли. НАТО обаче не планира саморазпускането си и непрекъснато демонстрира агресивния си характер. През годините след 1991 г. НАТО бе активно използвано за експанзия на изток, независимо от мирните стъпки на демократична Русия, в това число предаване на нейните позиции в Европа и едностранното й разоръжаване. За управляващите кръгове на Запад обаче, които още празнуват “победата в студената война”, това очевидно е твърде недостатъчно. Днес ръководството на НАТО, въпреки уверенията за мир, въпреки интересите на стабилността в Европа, въпреки протестите на Русия, въпреки стремежа на народите към неутралитет и мир, се опитва да присъедини към НАТО Украйна, Сърбия и Грузия. Това се извършва в условия на нарастващо напрежение и нерегулирани конфликти в Сърбия, в Украйна, по границите на Грузия, и където всяко непремислено действие на външни сили е в състояние да предизвика мащабно кръвопролитие както в споменатите страни, така и близо до границите им. Агресията на НАТО срещу Съюзна република Югославия през 1999 г. и последвалата окупация на Косово и Метохия създадоха на Балканите дълговременен конфликтен възел. Нито сърбите, нито другите народи с православна традиция ще бъдат съгласни с противозаконното откъсване на историческа сръбска земя от територията на съвременна Сърбия. Като отчитаме, че военният конфликт в Украйна и Грузия непосредствено ще засегне и територията на Русия, и многобройните жители на тези страни, както и това, че Русия е ядрена свръхдържава, заявяваме: върху страните от НАТО, и преди всичко върху САЩ, ляга отговорността за разпалването на опасно противостояние и приближаването на “ядрения апокалипсис”. Православното политическо съвещание подкрепя загрижеността в мюнхенската реч на президента на Русия Владимир Путин, през февруари 2007 г., и решително се противопоставя на по-нататъшното придвижване на НАТО на изток, ние сме против разполагането в Европа на американската система за ПРО и други въоръжения в близост до руските граници. Ние сме уверени, че разширяването на НАТО противоречи на партньорските отношения в Европа и на преките интереси на нашите страни, както влезли, така и невлезли в блока НАТО, създава напрежение между народите-братя, неоправдано увеличава военния потенциал в този регион, като принуждава Русия към ответни стъпки, създавайки условия за надпревара във въоръжаването и конфликти, бременни с ядрена катастрофа. Ние сме убедени, че православните народи, обединени от едно и също вероизповедание, от общи исторически и културни корени, принадлежащи на православната цивилизация, са заинтересовани да бъдат добри съседи, да живеят в мир и дружба един с друг, да си сътрудничат в съзиданието на общото бъдеще. Смятаме, че е безумие да се застрашава благополучието на европейските народи и света, че няма нужда от разделяне на военни блокове и нагнетяване на военното напрежение. Ние протестираме срещу провокационните действия на задокеанските глобалисти, които пренебрегват дългосрочните интереси и безопасността на Европа, които сеят вражди по земята, където се зародиха огнищата на всички световни войни. Ние смятаме, че НАТО, като военен блок, е длъжен да прекрати своето съществуване. Нищо не бива да разделя страните и народите, и по специално народите от православната традиция, в техния искрен стремеж към мир, дружба и взаимно сътрудничество. Разширението на НАТО е за сметка на православните народи! Обръщение на Православното политическо съвещание До президента на Руската федерация Владимир Путин Уважаеми Владимир Владимирович, Ние, участниците в Православното политическо съвещание - ръководители на политически партии от България, Приднестровието, Русия, Сърбия, Украйна, - със задоволство и надежда приехме Вашето изказване от февруари 2007 г. в Мюнхен (Германия). За първи път от последните 20 години е обозначена външнополитическата стратегия на Русия, способна да осигури безопасност на Европа и да направи света по-справедлив. Изцяло подкрепяме Вашето искане международното право да се спазва от всички участници в международните отношения без изключение. Ние също смятаме за неприемливо една държава да бъде стопанин на света. “Световният ред”, така, както го изисква либералната теория на глобализацията под ръководството на САЩ, - е невъзможен. Също както и Вие, смятаме за неоспоримо, че не бива да се игнорират националните интереси на държавите. В страните от православния свят очакват от Русия последователни действия в международен план за защита на духовността, културата и традиционния начин на живот на славянските народи. Предлагаме Ви нашата подкрепа в борбата за безопасна Европа, за справедлив световен ред и опазване на православния свят. Участници в международното Православно съвещание: За България партия “Нова Зора”, председател М. Минчев За Приднестровието партия “Народна воля на Приднестровието”, О. Гудимо За Русия партия “Народен съюз”, С. Бабурин За Сърбия движение “Свободна Сърбия”, В. Кръшлянин Демократична общност на Сърбия, О. Йоксимович Сръбска радикална партия, Д. Тодорович За Украйна партия “Киевска Рус”, П. Баулин Партия на регионите, Ю. Болдирев Прогресивна социалистическа партия на Украйна, Н. Витренко Москва, 5 юни, 2007 г.

Нагоре Съдържание на броя