Когато небесата са гневни, а недрата бучат Преодоляна ли е кризата в БСП?

Минчо МИНЧЕВ главен редактор на в. "Нова Зора" и председател на партия "Нова Зора"

Интересни са последните десетина дни в България. Почти нищо не се случва. Всъщност може би само привидно е така. Като в блато. Гниенето напредва неудържимо, жабите крякат, народът все така ближе раните си, България все така стене повалена... Поетът е казал: “Във гората враг стаен, във гората мрак и изстрел...” Но тук не се вижда врагът. Изстрелите му обаче са коварни и точни. И усмъртителни. Започна се планомерно и безмилостно: с органите за сигурност, селските кооперативи, армията, разделението... Препълнените площади цепеха небесата: "Долу!" После беше по-лесно: отидоха си заводите от промишлеността, банките, реакторите на АЕЦ, БГА “Балкан”, "Балканкар", "Кремиковци", електроразпределението. Хората губеха хляба си, работните си места, но не гъкваха. Когато рухнаха трегерите на базата, се срути и надстройката: култура, наука, образование... Българинът се поотърси от унеса и разбра каква ще я вършат едва когато демокрацията превърна болниците в търговски дружества. “На един народ щом здравето му превръщат в стока, трябва да му е ясно какво го очаква”. Пиша ги тези думи, но те не са мои. Чул съм ги от устата на най-върлия костовист, когото познавам. Същият после се хвана за “царя”. “Щото 800 дни и на такова да ни въртят, все ще ги изкараме!” Да, ама не! Напоследък го чувам все за бат' Бойко намила. Налапал значи въдицата. Лошото е че такива голи шарани като него с лопата да ги ринеш. Та думата беше за последните десетина дни. То не бяха конгреси, скандали, очаквания... Да беше в едно друго време, иди дойди - съзиданието беше очевидно. А то - 17 години демокрацията като Екатерина Втора обикаля губерниите и все потьомкиновски села по пътя й. Вярно - със странни имена: „НАТО”, „Европейски съюз”, „Атлантически ценности”, „Цивилизационен избор” и пр. И песни като седесарската Лили Марлен - “Аз не съм комунист, и никога няма да бъда!”. И плач като на умряло за разбитите авари, за синята идея и главно за дясното. Защото само десните мислели за България. Те били патриотите й. А идеите им значи били солта и хляба на живота. Та в тези десет дни за които споменах, група интелектуалци, омешани с бомбаджии като Евгени Бакърджиев, създадоха Алианс за спасяване на десницата, под флага на идея, която обявява себе си за националистическа. Нарекоха я Съюз за национална демокрация. “Нова Зора”, която е сдружение, глас и проявление на българските патриоти, изповядващи лявата политическа култура, години наред, когато все още вярвахме и работехме за съюза на леви и десни патриотични сили, проповядваше идеята за национална демокрация. Годишните течения на в. “Нова Зора” могат да свидетелстват за това, както и да бъдат сериозно помагало на новите начинатели за национална демокрация. В своето упорство през 2001 г. не успяхме. Постигнахме успех през 2005 г., когато създадохме коалиция "Национално обединение "Атака". До национална демокрация не се стигна, не се стигна и до общ парламентарен живот. Дясното сред нас намери себе си, повярва в себе си и днес се изявява самостоятелно и поединично под етикета националисти. Сиреч, национализмът е присъщ само на дясната политическа култура. Ще рече човек, че говорят за тях само защото са от десния спектър. За левите националисти - нищо. Нито телевизия, нито радио, нито ефективи. Една "Зора", към която дори и доброжелателството отсъства... Всичко това е известно, обговорено и обяснено. Странни са само метаморфозите на идеята и на успеха, постигнат след лозунги. И друг път сме имали възможност да кажем: на България не й е необходим никакъв абстрактен национализъм. Още повече когато той е основан на етническа основа. Нашето разбиране е, че национализъм, който не е обърнат към проблемите на малкия човек, към социалния му свят, към реалните му грижи е също толкова несъстоятелен, да речем колкото социалистическа партия, която няма отношение към големите въпроси на нацията и държавността. Само съюзът между социалното и национално-отговорното политическо поведение може да роди успеха, при който България да се измъкне от мъртвата хватка на либералното блато. В този смисъл за нас няма нищо по-естествено от това да работим за обединяване на левите сили в България на основата на националния интерес и защитата на традиционните духовни ценности. И в този съюз място имат и социалисти, и леви земеделци, и леви еколози, и комунисти. Един Национален фронт срещу разрухата и геноцида, един национален фронт за възраждане на България, за съзидание и просперитет. Съюз, в който да обединим въжделенията на миналите, настоящи и бъдещи поколения на България - на тези, които я построиха, на тези, които сме свидетели на нейното обезкостяване, на тези, които утре с камъни ще ни убият задето не сме се потрудили да спасим Отечеството си. Лявата кауза на българските патриоти Истина е, че "Нова Зора" неведнъж е критикувала политиката на най-голямата организирана политическа сила - Българската социалистическа партия. Правили сме го във връзка с недопустими компромиси във външната политика, със съглашателства с идеологията на социал-дарвинизма, заради съществени слабости в икономическата и духовна сфера, заради проблеми, свързани с националната сигурност, с оценки на социалистическото минало и на прехода към капитализъм. В ръководството на БСП отдавна ни се сърдят задето честно и открито сме изразявали позицията си. Независимо от това, и занапред, доколкото имаме сили и възможности, ще отстояваме позициите си, заявени през времето. А днес ще кажем: Авгиеви са оборите от проблеми в политиката на БСП. И всички те я отдалечават от българския народ. Това няма как да не ни тревожи и интересува, доколкото БСП има пряко отношение към националната съдба и към българската държавност. Рязко намалява нейното влияние в обществото, а за България това не е добре. Люшкайки се между мутанти на лявата идея и евроатлантизма БСП след 1997 г. се поддава на идейния еклектизъм, без ръководствата й да изясняват ролята си като водачи на основна национална партия. В този смисъл извънредният конгрес на БСП, за който ще стане дума, би трябвало да има за задача да анализира както причините, поради които социалистическата партия остана на второ място в евроизборите, така и възможностите за промяна в цялостната си политика като самостоятелна формация и участник в управляващата коалиция. От една страна, бе оповестено, че са набелязани важни мерки за подобряване на актуалната ситуация в държавата (главно в социалния спектър - доход и данъци). От друга страна обаче, заглъхва ехото от една формална дискусия, която отложи полемиката и разкриването на противоречията вътре в социалистическата партия и в обществото като цяло. Известно е, че партия "Нова Зора" не участва на изборите за евродепутати. Нещо повече, призовахме и симпатизантите си да не го правят. За БСП това бе немислимо и невъзможно доколкото именно тя бе моторът на онази политика, която присъедини България към Европейския съюз. Потърсим ли обаче принципния въпрос защо социалистическата партия се провали на евроизборите, и какви са мотивите на българските граждани да не гласуват за кандидат-депутатите на социалистите, може би ще стигнем и до обяснението на отдавна изразената тенденция за намаляване на гласоподавателите на БСП. Ще се види, че този процес на отдръпване на хората от политиката на БСП е напълно съзвучен с растящото недоволство на българите от собствената им политическа класа. На евроизборите обаче не гласува дори и твърдото ядро на социалистите. Хората просто отказаха да се явят пред избирателните урни. Кои са причините за изборния срив Наивно е да се смята, че слабостите, допуснати в предизборната кампания, са допринесли съществено за поражението на БСП. Няма съмнение, че бе пълна безвкусица изтипосването на Азис на предно място в кампанията, че не се проведе мотивиран разговор за политиката на коалицията и въобще за задачите на българските депутати в Европарламента. Причините обаче са по-дълбоки, по-многообразни и главно - заредени със заплаха от бъдещи обществени взривове. БСП се поддаде на управленска инерция през двегодишния мандат на правителството. Народът не откри идеи в политиката на БСП, които да способстват за възраждане на нацията. В българското общество надделя чувството, че процесите в правителството се развиват стихийно, че липсва координация между различните министерства и ведомства. Допусна се основните властови правомощия да бъдат предадени на ДПС и НДСВ; елитът на ДПС да управлява основните средства, които идват от бюджета, или текат по линия на еврофондовете! Днес българският народ масово се съгласи с истината, че ДПС преяжда с власт. Същевременно ръководството на социалистите допусна да се създаде впечатление, че кабинетът е едва ли не еднопартиен и че е на БСП. Твърде подло медиите втълпиха на обществото, че държавната власт и привилегиите от нея се ползват изключително от социалистическата партия. Без да кадим тамян на Румен Овчаров, един безспорен експерт в своята област и относително опитен управленец, ще кажем, че той беше освободен от поста му на министър, без да се приведат неоспорими доказателства за корупция с негово участие. Това породи нови спекулации: или корупцията е много голяма, или и всички останали са корумпирани. Не бе разследвана и появилата се информация в печата за финансови нарушения, извършени от съпруга на министър Емилия Масларова, както и за толкова нашумялата афера с концесията на магистрала Тракия, да не говорим за други нарушения в работата на Изпълнителна агенция "Пътища". Масово е недоволството от провежданата социална политика на правителството. Вярно е, че БСП не би трябвало да изпада в положението на унгарските социалисти, които не подсигуриха финансов фундамент за повишаване на доходите. Но в България картината е много по-различна, отколкото в Унгария. Ние се намираме на дъното в класацията по доходи на населението в Европа. Този факт все още не е преведен на точен и ясен език. Нищо съществено не е направено през изтеклите две години за някаква качествена и видима промяна на положението на широки слоеве от населението. В този смисъл звучи абсурдно, че единственият приоритет на българското правителство за периода 2005-2007 е приемането на България в ЕС. На каква цена обаче? Калкулация в този смисъл не бе направена. Ползата не бе посочена, не бе оповестено и какво е салдото след това което си дал и това, което си получил. Остана без обяснение обстоятелството, че когато е публична тайна, че си родна майка на свръхбогатите, когато ги облагаш с най-ниския данък в Европа, защо си мащеха за стотиците хиляди, за милионите български граждани жертви на глада и недоимъка. Ако пък до такава степен е ограбена и катастрофирала икономиката, не трябва ли това да се обяви пред народа. Не изисква ли това социалистите по законов път да санкционират онези, които разрушиха промишлеността и селското стопанство, които изнесоха милиарди долари зад граница, които фалираха банковата система и които са истинските бащи на разрухата. Ако не може тази партия да направи нито първото, нито второто, нито третото, то каква социалистическа партия е тогава? Или и тя е вила и яла с вълците? България и МВФ Практика е всяка страна, след като стане член на ЕС, да денонсира споразумението си с Международния валутен фонд. Политиката на фонда както е известно съхранява финансовата макрорамка (финансовата стабилност) в страната. Лошото в случая е, че това се осъществява чрез изсмукване на средства от образованието, науката, здравеопазването и социалните дейности, а не като се поставя ударението върху производството и икономическия просперитет. Всяка държава, която е работила по рецептите на МВФ, в края на краищата изпада в окаяно икономическо положение, озовава се пред армия от озверели, обеднели и безработни граждани, тъй като икономиката през този период е доведена до колапс по рецептите на МВФ. Дори елементарният инстинкт за самосъхранение би трябвало да предупреди социалистическото ръководство, че както отчуждаването от възрастните хора е тежък удар по сбора на подадените гласове за собствената им партия, така и продължението на договора с МВФ ги изолира допълнително от мислещите слоеве на народа. Просто няма как да те харесват едновременно и глобалния господар, и народа, на когото си надежда. Социалната политика и модернизацията на страната Партия „Нова Зора” е наясно, че определени политически сили съзнателно докарват до абсурд искането за увеличаване на доходите. Сергей Станишев с основание заяви пред конгреса, че държавата не може само да разпределя и преразпределя средства, че промените в доходите трябва да бъдат обвързани с възможностите на икономиката и бюджета. Но ако това е така, то се налагат и въпросите: какво правят БСП и правителството за развитието на икономиката, за въвеждането на нови технологии, за научно-техническото обновяване на промишлеността и земеделието? Как конкретно и в какви обозрими срокове България ще се приобщи към епохата на икономиката на знанието? Кои са историческите приоритети и какви области на живота обхващат те? Какви ще са пазарните ниши след приемането ни в ЕС? Как ще се развиват отделните области на енергетиката, машиностроенето, информационните технологии, металургията, химическата и селскостопанската преработвателна промишленост, туризма, модерното земеделие и пр.? Каква ще бъде политиката на БСП и правителството по отношение на равнопоставеността на различните видове собственост? Защо единственото, което правят социалистите, е да приватизират? Защо нямат програма за ефикасно функциониране на закрепената в конституцията кооперативна, държавна и акционерна собственост в условията на новия-стар капитализъм? Има и други причини за срива на доверието в БСП. Намираме ги в много писма на наши читатели до редакцията на в.”Нова Зора”. Не крием, че нашите читатели най-често са бивши или настоящи членове и симпатизанти на БСП, това е напълно нормално, доколкото "Нова Зора" е с лява ориентация. Четат ни хора, които не могат да проумеят защо социалистическата партия прибягва до самоубийствени актове. Ще се постарая да ги обобщя. На първо място: хората не са съгласни с курса на партийното ръководство, което подменя традиционни ценности на левия електорат във външната политика. Те се чувстват дълбоко обидени, че тяхната партия на практика проведе новия цивилизационен избор на Петър Стоянов и успя да промени геополитическата ориентация на България. Тези хора живеят със самочувствието на славяни, на православни християни, които справедливо виждат в Русия и руския народ искрен приятел на България и на българската държавност. Те не могат да преглътнат горчивите коктейли от русофобски катран, приготвени от техните бивши и сегашни лидери, които сменят демонстративно обичта си с омраза към Русия. Още повече че го правят заради новия съюз с европейските държави и с Америка. Те, когато БСП е в опозиция, настояват за изтегляне на българския военен контингент от Ирак, а когато участва във властта, стават по-ревниви протестанти и от самия американски президент. Въпросът за базите е друго обстоятелство, което ги подтиква да не гласуват на изборите за БСП. В редакцията на вестника се получиха отрицателни отзиви, които свидетелстват за степента на отчаянието на хората с леви убеждения по повод на изявлението на външния министър Калфин, когато помоли САЩ да разположат у нас противоракетната си система. Левите гласоподаватели не могат да се начудят защо има пари за закупуване на военни самолети, хеликоптери, кораби, бойна техника от големите американски и западни търговци на оръжие, а липсват средства за заплати, пенсии и осигуровки! Кадрите и новата политика Ляво настроените граждани споделят, че БСП стеснява застрашително не само своята социална база, а и кръга от ръководните си кадри. След 1989 г., както неведнъж сме писали в "Нова Зора", перестройчиците отстраниха високо подготвени кадри особено в икономиката. Единственият им грях бе участието им в строителството на социалистическа България. В средата на 90-те години бяха изолирани от политическата сцена други кадърни ръководители от средите на социалистическата партия. Техният грях пък беше в това, че са работили за политиката на председателя Жан Виденов. Това отлюспване на кадри засегна и дейци, които са се развивали под крилото на друг бивш председател на БСП - Александър Лилов. Основен дразнител при този вътрешнопартиен канибализъм е обстоятелството, че той се извършва на фона на непрекъснатия възход на ренегати на БСП - хора като Николай Камов, Елена Поптодорова, Ивайло Калфин и др. Обезпокоителни са и слуховете за два паралелни властови центъра в БСП. Хората разбират, че това допълнително обезсилва социалистическата партия. Според такива читатели чрез "случая Овчаров" паралелният партиен център е нанесъл сериозен удар върху председателя Станишев. В резултат той е бил отказан от желанието си за по-самостоятелни действия във вътрешната и външна политика като ръководител на БСП. С други думи Станишев е възприел властовата формула на другия, реално управляващия кръг от "леви политици" и олигарси, които изискват форсиране на съюза с партията на Бойко Борисов ГЕРБ. С други думи, удържана е победа над процеса за макар и минимално сътрудничество с Русия. Както вече писахме по този повод, довчерашните яростни критици на Сергей Станишев, които всекидневно и всекичасно го обвиняваха в липсата на качества за държавник и партиен ръководител, след освобождаването на Румен Овчаров от поста му изведнъж запяха друга песен. Станишев бе засипан с щедри комплименти за проявен характер, воля и висок управленски потенциал. И за да бъде фарсът пълен, най-горещите защитници и пропагандатори на Станишев станаха вездесъщите Андрей Райчев, Кънчо Стойчев, Тошо Тошев, Кольо Колев и пр. - целия идеологически отдел на перестройката. Така Станишев бе подкрепен от подвластните основни медии и медиатори в страната. Наведе гребен дори Божидар Димитров, разпнат в любовта си към президента и към Бойко Борисов. Дори самият Първанов отправи похвални слова към внезапно поправилия се министър-председател. За миналото, от което се отказват Раздалечаването на БСП-гласоподавателите от собствената им партия е в резултат и на едностранните и по същество негативни оценки на техните лидери за социалистическия период на България. За човек с леви убеждения е направо безумие да се изгарят мостовете във времето, да се загърбват борбите, героите, приносите към българската кауза на собствената му партия. По същия начин го възмущава и истерията с досиетата, в чието подклаждане взеха участие и хора от елита на БСП. Обругаването на служителите и сътрудниците на бившата ДС засяга стотици хиляди български семейства, които традиционно са подкрепяли Българската социалистическа партия. Принесени в жертва сега или в бъдеще, те едва ли ще посягат към нейната бюлетина. Не може да се очаква, че след като си се гаврил с достойнството на мъже, работили за България, можеш да очакваш от тях и от фамилиите им да те подкрепят на избори. Но на "Позитано" 20 изглежда, не отчитат това обстоятелство. За гласоподавателите остава загадка и упорития отказ на ръководството на БСП да оцени криминалния преход към демокрация в България. Едва ли някой е в състояние да разубеди българина, особено човека с леви убеждения, че хора и механизми, които той добре познава, не са участниците в акуширането на съвременния паразитен капитализъм, че не са взели участие в разграбването и разгромяването на държавата. Днес и за слепия е видно, че тези новобогаташи с едната ръка искат да направляват БСП, а с другата ръка наливат пари в най-популярни вестници, радио и телевизии, и подриват почвата под краката на същата партия и окарикатуряват нейните лидери. Тази деформация според левия избирател още повече засилва отчуждаването му от БСП. Когато Сергей Станишев беше избран за председател на БСП, ние в "Нова Зора" посрещнахме избора му радушно. Обнадеждени бяхме, че новият партиен лидер ще активизира връзките на БСП с българския народ, че ще направи всичко възможно, за да бъде ограничено влиянието на наследниците на Андрей Луканов, които носят огромна вина за изоставането на България в нейното развитие, за опасността тя да изпадне от историята. Те са истинските причинители на раковото заболяване на прехода, наречено корупция, за планомерното развращаване на кадрите на БСП, за формирането на десните политически сили в страната, известни с предателското си отношение към своята родина и главно с жаждата си за бързо забогатяване. Сергей Станишев действително направи няколко опита да реши сериозни проблеми на българското общество. Но той не намери нито инструментариума, нито се припокри с волята да бъде пречупен гръбнака на антибългарските сили вътре и вън от партията му, да създаде свой близък екип от управленци, които да заработят за модернизиране на днешна България и за рязко подобряване на качеството на живота на народа. Някой би казал, че твърде много сме загрижени за ситуацията в БСП. Но нали все бъднините на Отечеството са ни в ума, нали все се надяваме да се обединят най-талантливите и най-перспективни представители на младото поколение, които с общи усилия да напишат новата биография на страната и да осигурят бъдещето на децата ни. Вместо това Станишев се съгласи да запази стария стил на работа и стария ръководен екип на соцпартията. С други думи, останаха кадрите, свързани с пороците на прехода, с приспособяването си към кукловодите, които причиниха неимоверни беди на българския народ. В БСП се запазиха и наследствата от предишните вътрешнопартийни конфликти, което изтласка в периферията на партийния живот кадърни и водещи фигури на ярки социалисти от патриотичното крило. Останаха встрани такива имена като Мариана Христова, Валентин Вацев, Дончо Атанасов, Иван Атанасов, Иван Генов, Красимир Премянов, Мариела Митева, Янаки Стоилов и др., а от по-старото поколение Георги Йорданов - една несъмнена загуба за управленския и политическия потенциал на БСП Последният извънреден конгрес на БСП откри неповторим шанс пред Сергей Станишев не само за правенето на съвременна реалистична политика, но и за целебното обновяване на банката от ръководни кадри на БСП. Едва ли точно ние от "Нова Зора" е нужно да поучаваме Станишев, че компромисите, които би извършил в този план, утре ще се струпат на главата му по един не съвсем безобиден начин. За нас като първостепенна грижа остава Проблема за сътрудничеството между левите сили В "Нова Зора" често говорим за това. Изводите от тези разговори са предимно горчиви. Общото заключение е, че БСП не успя да се откъсне от курса на предишното партийно ръководство, че Станишев посвети цялата си енергия главно и единствено, за да поддържа контакти с маргинални социалдемократически формации, което би могло да се приеме за характерна особеност на така широко тълкуваната и критикувана партийна политика. На твърде формално и почти на никакво равнище оставаха контактите с другите леви партии с патриотична, комунистическа, екологическа или земеделска насоченост. Участието на някои от тези партии в коалиция с БСП имаше изключително предизборен ефект, но в края на краищата не се превръщаше в равноправен диалог, чрез който всяка една от тях да съумее да запази образа си и да набере сили за народополезна дейност. След няколко дни предстои пленумът на Висшия съвет на БСП и се очаква той да утвърди състава на ново изпълнително бюро. Хубаво е, че Кристиан Вигенин, колежката Йотова, и прочие партийни авторитети, са вече в Брюксел. Но ще бъде жалко, ако Станишев не предложи чрез кадрови решения една нова национално отговорна визия за ролята на БСП в обществения напредък на България. На парламентарните избори през 2005 г., във връзка с неочаквано скромния брой избрани депутати, някои лидери на БСП успяха да сътворят остроумието, че било по-добре да гласуват за лявата партия малко на брой, но качествени и модерно мислещи социалдемократи. Не злорадстваме, но сега след евроизборите за подобни остроумия май не остана време. Небесата са гневни, а недрата бучат. Вероятно на местните избори поради собствената им специфика, според ролята на мажоритарното начало резултатите за БСП ще бъдат по-добри. В този смисъл драматизмът на ситуацията се отлага. Той може би няма да се прояви в изборите за местна власт, но на парламентарните избори - със сигурност. Нашите прогнози са, че ако БСП се задоволи с отлагането на диалога с лява България или с козметични промени, ако не оцени значимостта на комплекса от трудни въпроси, на парламентарните избори ще последва съдбата на полските социалисти. Някога, когато бяха всемогъщи, те обявиха, че заради демокрацията са готови да заложат бъдещето на партията си. И успяха. Демокрацията победи, но тях ги няма. Лошото в нашия случай е, че ако и БСП изчезне, и България не дай боже, ще я последва. Тревожи ни, че сме слаби, и сами няма да можем да помогнем на Отечеството си. Не им го пожелаваме. Не желаем нито едното, нито другото. Единственото ни основание за това са съдбините на България и на народа ни. Колелото на късмета карикатура: Тодор Цонев

Нагоре Съдържание на броя