Науката е философията на българската цивилизация

Н.с. II ст. Гияс ГУЛИЕВ, Институт по катализ при БАН

Алчни ръце премитат българската къща. Започна с разрухата в индустрията и земеделието, продължи със сферата на социалното дело и въобще не е спирало, независимо от огромните “цивилизационни успехи” като приемането в НАТО и ЕС. Образованието се превърна в арена на нестихващи и зле озвучени схватки, качеството му пада с главоломна скорост, и естествено, сега наред са и институциите на Българската академия на науката. От години научните работници и специализанти са обект на оскърбително отношение, парите за наука, които трябва да отделя вече евросъюзна България, са микроскопични в сравнение с другите държави от съюза. Отношението на държавните и правителствените институции към развитието на науката у нас е унизително. Протестите на българските учени не бяха отразени в медиите, и следователно - такива не съществуват! А проблемите вече се застигат и трупат с изумителна последователност. Към днешна дата трудно може да се намери здраво място по тялото на българската академична наука. Резултатите като че ли водят до разумното предположение, че голяма и богата ръка плаща, за да няма българска наука, да няма българско образование, учените да се пръждосат навън, а ако останат все пак в родината, да се превърнат в своеобразни фосили, тоест в археоложки изкопаеми на затрупана от времето и някога жива природа. Какъв е замисълът? Защо така последователно се занулява българската академична наука и общност? Дали това не е последица от действията както на туземните съсипатели, така и на глобалистките наднационални институции? Например като Световната банка и МВФ? Защото те са навсякъде и винаги там, където има нужда от терминатори! Какво друго, освен терминатор може да заяви, че “учителите, горскте, полицаите и пр. не произвеждат стойност”? Та нима г-н Дайнов, който се води преподавател, и е дори проф., е излишен, защото не произвежда стойност? Учителите като теб, драги професоре Дайнов, произвеждат стойност. Но за разлика от теб, драги, те я произвеждат “невидимо”, резултатите от техния труд и създадената от тях “принадена стойност” се виждат след години. Когато техните ученици тръгнат по гурбет в търсене на по-достойно препитание... А такива като проф. Дайнов остават в България. И не само че “произвеждат” стойност, но и добре им се отплащат за това. Едно е ясно. Ако продължава така, ще бъдем свидетели на панихидата и за българската наука и научна общност. Това е непростимо. И трябва да се помогне. “Напред, науката е слънце” не е просто стих, това е философия на нашата българска цивилизация. Нима ще я продадем за един пробит евродолар? "Зора" На 14 юни в аудитория 130 на Химическия факултет на СУ “Св. Климент Охридски” се състоя събрание на научни работници от БАН, Софийския университет и други ВУЗ. Темата на провежданата дискусия бе тоталната липса на интерес от страна на българските институции към науката и висшето образование. Главният въпрос, който бе поставен пред присъстващите, бе какво да се прави, какви действия да се предприемат, за да се обърне вниманието на управляващите и обществеността към този наболял проблем. В. “Нова Зора” винаги е вземал присърце проблемите на науката и образованието и многократно е изразявал позиция на своите страници. Аналитичните текстове на доц. Нако Стефанов, Венцеслав Начев, проф. Чавдар Добрев, и много други автори на “Нова Зора”, през годините са защитавали неизменно позицията, че българското образование, науката, културата са едно от най-важните звена на българската цивилизационна същност. В бр. 24 на “Нова Зора” бе публикувана статията “Държавата и отговорността за “Обществото на знанието” на доц. Георги Вайсилов (инициатор на срещата), където проблемът “държава - наука” е изложен в широта. Събранието бе предхождано от няколко инициативи: “Декларация на учени-физици”, митинг в подкрепа на науката и образованието като приоритетна държавна политика, организиран от Факултета по математика и информатика на 11 май 2007 г., последван от “Декларация в подкрепа на образованието и науката в България” и подписка в нейна подкрепа (текстът на декларацията може да се намери на интернет адрес http://11may.fmi.uni-sofia.bg). Изказване направи деканът на Факултета по математика и информатика академик Борислав Боянов, който призова за обединяване на усилията на всички хора, занимаващи се с наука и образование. Той отбеляза с огромно съжаление, че е почти невъзможно да задържи млади хора във факултета в качеството им на асистенти, защото в частния бизнес заплащането на един програмист например е десет пъти по-високо от това на преподавател в университет. От залата се чуха реплики, че положението е същото и в други факултети и институти на БАН. Като цяло дискусията протече в свободна форма, но направи впечатление, че многократно бе спомената думата “геноцид”. Унищожаването на българската наука и образование наистина е част от геноцида над българите. Унищожаването на образованите и знаещите е пътят за превръщането на народа ни в неуко стадо. Основните решения, взети на срещата, бяха: създаване на гражданско движение в подкрепа на науката и образованието; исканията към държавата да бъдат не само за увеличаване на заплащането, но и за статуса на науката и образованието като основна държавна стратегия; бе разгледан текст на декларация, в която се иска увеличаването на дела от БВП за науката и образованието в “Бюджет 2008”; решено бе да се обединят всички предходни инициативи; взе се решение за провеждане на сбирки поне веднъж месечно, а координационните срещи да се организират по-често. Следващото събрание ще се проведе на 28 юни 2007 г. (четвъртък) от 16, 00 ч в Химическия факултет на Софийския университет “Св. Климент Охридски” (бул. “Джеймс Баучер” 1, до Семинарията). На него ще бъде учредено гражданско движение в подкрепа на науката и образованиетo. Поканени са всички заинтересовани, както и представителите на средствата за масова информация. Материали по темата могат да се намерят на адрес www.nauka2007.org

Нагоре Съдържание на броя