|
Това, което става във всички партии, или - ако предпочитате - клики по света: води се хищна борба за власт, за още повече власт.
Противно на общоприетото мнение бившият цар не е едноличен господар на своята партия (клика). В нея съществува и друг властови център, съставен от хора като Соломон Паси и неговата клика Лидия Шулева, Николай Свинаров или Даниел Вълчев, които са напълно независими от своя лидер. Тия хора се оказаха в българските правителства не толкова по волята на Кобурга, колкото като застъпници на едно много влиятелно задгранично лоби, за да провеждат още по-ефективно политиката на заробване и загробване на България.
Ако тази констатация ви изненадва, спомнете си един доста красноречив факт: дори в качеството си на премиер Кобургът изобщо нямаше думата по какъвто и да било въпрос от външната политика, в която се разпореждаше самолично Паси - за поведението на представителя ни в Съвета за сигурност на ООН, за членството в НАТО, за преговорите с ЕС, за затварянето на АЕЦ “Козлодуй”, за погрома над армията ни, за включването ни в окупацията на Ирак, за контингента в Афганистан, за американските бази в страната и т.н., и т.н.
Така ще бъде и по-нататък - ако не разочароват с нещо същинските си работодатели, екземпляри като Паси ще вилнеят още дълго по политическата ни сцена. В скоби ще вметнем, че това не е само български феномен - в цяла Европа, да не говорим за САЩ, институциите са препълнени с подобни етнономенклатурни кадри, които само прескачат от един отговорен пост на друг.
Като пример тук ще дадем само Романо Проди, който бе премиер на Италия, после премиер на Европейския съюз и сега пак е премиер на горката Италия.
Но да се върнем към конкретиката на темата. Поне според онова, което излиза на повърхността, пръв предприе офанзива срещу опасните си съперници човекът от Мадрид. И избра като главен инструмент за това манипулирания от Милен Велчев конгрес на НДСВ. Бившият финансов министър обаче също притежава всички признаци на международно обвързан номенклатурен кадър. Стипендиант на мегаспекуланта Сорос, щатен служител на могъщата семитска банка “Мерил Линч”, той бе топлата връзка, която в съучастничество с т.нар. принц Кирил извърши прословутата врътка на външния дълг. Пак Велчев бе главният съучастник в предаването на българските митници на божем английските Агенти на короната (имаше дори случай, в който британското посолство сочеше кой да бъде шеф на тия митници).
И така, по всичко личи, че и зад двете пощръклели за още повече власт враждуващи групички в НДСВ стоят мощни, етнодефинирани задгранични лобита.
Сега-засега, разбира се, все още не е ясно дали междуособната война в НДСВ е подпалена от мадридския старец със съгласието на неговите покровители, дали не е просто контраудар срещу неизлезли на повърхността действия на неговите вътрешнопартийни съперници, или е просто един от чисто комарджийските изблици, така присъщи и за дядо му Фердинанд.
По-важното е, че както и да завърши войната в жълтата клика (защото въпреки привидната победа на бившия цар няма начин боричкането за властта да не бъде подновено), това не вещае нищо добро за обикновения българин. Точно обратното - колкото по-рано успее страната ни да се отърве и от едните, и от другите паразити, толкоз по-добре.
Така в най-общи щрихи стоят нещата с на пръв поглед необяснимите махленски скандали в партията (кликата) НДСВ. Оттук и паническото мятане на “широките партийни маси” - включително на бившия председател на Народното събрание Герджиков - от единия в другия лагер и обратно. Дори да загубят войната, Паси и немуподобните винаги ще изплуват отгоре, работодателите на Кобурга и Велчев също няма да ги оставят на празна ясла, докато герджиковци, панайотки и цялата останала сган могат да разчитат само на гъвкавите си гръбнаци. Ако, разбира се, въобще притежават такива.
|