Туризъм, реклама и митология

Огнян САПАРЕВ

След като най-успешно и скоропостижно съсипа българското стопанство, промишленост и високи технологии, нашенската демокрация предложи на българина едно основно занимание - да бъде обслужващ персонал на европейските туристи. В това, разбира се, няма нищо лошо - туризма е успешен и бързооборотен поминък за милиони хора по света. Това обаче е свързано с по-широк кръг проблеми и не зависи само от алчния строеж на хотели върху плажната ивица (част от които след време ще се наложи да разрушаваме)... България всъщност отдавна развива своите туристически зони (не всичко започва след Десети ноември 1989 г.!) - а напоследък все повече и все по-ентусиазирано се изживява като туристическа страна. Поради климатични причини тя не може да бъде достатъчно сериозна конкуренция на Гърция и Турция в морския туризъм, но има реална възможност да поеме част от европейския трафик. Но само строителство не стига. Трябва и рекламиране. Не е тайна, че туристическата реклама се опира на три кита, на три типа интереси и потребности: развлечение, здравословност, културно любопитство. Най-явни и очевидни са здравословните потребности - медицински грижи, слънце, минерални бани, лечебни процедури и прочее. По-интересни са другите два фактора, които съществуват в органична връзка. Водещо, разбира се, е развлечението, но неговата престижна опора е културната любознателност. Особено важни тук са възрастта и образованието - с тяхното повишаване се засилва и културната мотивация. В някои случаи (например японците) националността също не е без значение. Най-общият знаменател на развлечението и културното любопитство е екзотиката. Тя е най-звънката струна на туристическия инструментариум. Естествено, туристическата екзотика е често пъти кичова, но това няма защо да ни смущава. Почти цялата съвременна (медийна, пазарна, постмодерна) култура демонстрира лесно забележими прояви на съмнителен вкус. Това е закономерен резултат от нейната хомогенизирана ефектност, търговска привлекателност и моден стремеж към смесване на разнородни културно-ценностни елементи. Една от атракционните прояви на туристическата екзотика в посока на развлекателните удоволствия (след вкусното ядене и пиене), е т.нар. сексуален туризъм. Хора, по-знаещи, твърдят, че амбициите ни да достигнем Тайланд, уви, не са съвсем безпочвени. Като гледам безкрайните конкурси за всякакви миски се удивлявам, колко успешно се развива националният “еротичен ресурс”... Хубаво нещо е екзотиката, но и в нея трябва чувство за мярка. Или за национална мярка. Очевидно е, че колкото и да се напъваме, няма как да стигнем тропическите плажове и савани. Българският шанс е в демонстрацията на една междинна екзотичност, отклоняваща се от европейските представи, но без прекалени изненади. Какъвто шанс дава селският туризъм. Ето една област, където нашата селска гостоприемност и непосредственост може да даде европейски плодове. Националната марка определя лицето на този културен туризъм. Виждаме как редица страни са превърнали своето културно-археологическо наследство в запазена търговско-туристическа марка. В някои случаи то се е превърнало в истински културно-туристически мит: Акропола, Колизеума, Мачу Пикчу, Хеопсовата пирамида - та чак до декорния Троянски кон. Затова най-актуалният у нас археологически “хит” - древните тракийски светилища - е особено полезен, защото може да се превърне в нов културен мит - специфично български патент. Всички сме свидетели как Румъния успешно експлоатира мита за Дракула - макар и създаден преди няколко века с чуждестранна романтична помощ и мултиплициран до безкрайност по холивудски. България би трябвало да усвои и “патентова” митовете за Орфей и Спартак - дори ако за тази цел се наложи да направи “търговско-рекламно съдружие” с подходящ балкански съсед. Иначе Орфей ще продължи да се появява из разни американски сериали, изпълняван от афроамерикански актьор. Един почти неизползван - а толкова удобен за масовата култура мит - е хайдутството. Хайдушкият филм (сериал) можеше да стане балканския уестърн. За съжаление, въпреки някои успехи (“Шибил” и “Капитан Петко войвода”) това не беше достатъчно осъзнато тогава, когато в България все още имаше кинематография. Румъния и тогава мислеше по-стратегически от нас. Без да се увличам, ще обърна внимание на ролята, която филми като “Зорба гърка” имат за създаване на съответните национално-характерологични митологеми. Защото културният мит има и такива съставки. Например - популярните представи за екзотичното ориенталско обслужване в Турция или за гърците веселяци, за сиртаки-атмосферата на гръцките таверни. Не е тайна, че българинът понякога обслужва чужденците с недотам прикрита завист и неприязън. Че желанието за бърза печалба е изписано на лицето му, че крещи от цялото му поведение. Подобна искреност не е много плодоносна при обслужването... Ние прекалено разчитаме на пряката реклама, а подценяваме непряката - която може да бъде по-резултатна в стратегически план. България е достатъчно красива. Но все пак туризмът очаква и да бъде забавляван.

Нагоре Съдържание на броя