"Нова Зора" - брой 31 - 7 август 2007 г.

Соросоиди
Румен ВОДЕНИЧАРОВ

Те са особена порода хора. За разлика от астероидите не са паднали от небето. Подобно на комунистите са оформени под влияние на идеи, лансирани в общественото пространство от велики философи. Ако за първите е Маркс, то за соросоидите - идеологът е британският философ, роден в Австрия, Карл Попър (1902-1994).
“Един голям ум винаги може да измисли нещо, стига да се сети” - казва любимият на всички деца герой Мечо Пух. Карл Попър се осмелява да подложи на критичен анализ безспорни до Втората световна война авторитети във философията като Платон, Хегел и Маркс.
Докато тоталитарните Германия и СССР воюват, усамотен в Нова Зеландия, той написва книгата “Отвореното общество и неговите врагове”. В нея той пръв аргументира, че Платон е тоталитарен в сравнение с учителя си Сократ (“Хората не могат без водачи...”), а в корена на тоталитаризма на 20 век стоят Хегел и Маркс.

Режимите на национал-социализма и болшевизма са неперфектни и затворени общества. “Отворено общество” е по сложна организация и според Попър се базира на принципа “Минимизиране на страданието на гражданите, което е възможно да бъде избегнато и максимална свобода на индивидите да живеят така, както желаят".
Няма “гуру” без ученици. Най- известните последователи на Карл Попър след завръщането му в London Shool of Economics стават икономистите и бъдещи нобелови лауреати Фридрих фон Хайек и Милтън Фридман.
Но истинска популярност като либерална теория, а по-късно и практическо приложение, “ОО” добива от филантропическата дейност на унгарския евреин милиардерът Джорж Сорос ( Дьорд Шварц). През 70-те години на миналия век емигрантът Сорос е вече състоятелен финансист. Той навреме съзнава, че финансовите спекулации на борсите могат да разширят неговите либерални възгледи по-бързо, отколкото заниманията му с философия. За разлика от много богаташи - парвенюта (като руските милиардери например) Сорос не купува яхти, а продължава да преследва идеята на Попър за “отворено общество”, предусещайки, че за нея “ще има хляб” след колапса на комунизма.
Времето на кървавите масови революции е отминалото и съществува друг, безкръвен път за промяна на политическата система.
Сорос постулира, че на мястото на обществото с държавен контрол на икономиката и медиите, трябва да дойде едно либерално “отворено общество” (“ОО”). Новото обществено устройство се нуждае от глашатаи, мотивирани не по-малко от комисарите с тужурки. Тези глашатаи на “ОО” ще се създават в т.нар. неправителствени организации (НПО), щедро финансирани с печалбите от борсовите спекулации. Те ще работят по множество програми, създавайки паралелни на държавните структури в медиите, журналистиката, книгоиздаването, съдебната система, образованието, социологията, финансирането и т.н.
И Сорос започва своята “благотворителна дейност” . От 1979 г. той отпуска по 3 млн долара годишно за “Солидарност " в Полша, за “Харта-77” в Чехословакия и за акад. Андрей Сахаров в Съветския съюз. Напомпва милиони за независими медии и опозиционни движения в родната му Унгария.
През 1989 г. пада Берлинската стена. С щедрото си финансиране Сорос става некоронованият крал на Източна Европа. Двамина Андреевци - в Русия Андрей Громико и в България Андрей Луканов, дават зелена улица на фондациите “Отворено общество”.
В Чехия Сорос поддържа тачериста Вацлав Клаас. В Русия негови фаворити са са Гайдар и Явлински. Те тласкат Русия към дълбока криза, облекчавайки по такъв начин проникването на западни капитали.
В Полша фондацията “ОО” се нарича "Стефан Батори" - по името на полски крал, победил в битка русите. Това веднага намирисва на политика. Бидейки прекалено влиятелен, Сорос се изкушава да се намесва в политиката. В Украйна той помага на Леонид Кучма да вземе властта, но охулва словашкия премиер Мечияр като “недемократичен”. Открито призовава НАТО да бомбардира Сърбия. Въпрос с понижена трудност е защо преди него същото направи и българският президент Желю Желев.
От 1991 г. след като Слободан Милошевич беше преизбран, Сорос дава на опозицията и на радио В-92 100 млн. долара, за да подготви неговото отстраняване. В 2000 г. Слобо е свален с безкръвен преврат, планиран и реализиран от Вашингтон. Пада последната преграда за “ОО” в Източна Европа. Милошевич е откаран в Хагския трибунал, финансиран от Сорос, Warner Corp. и Disney.
Рецептата на Сорос е проста и ефективна: “Няколко милиарда, няколко десетки НПО, подкрепата на държавния департамент и правителството, което е “лошо за бизнес” е свалено”.
Разширявянето на Pax Americana не върви без засечки. В Китай и Беларус Сорос удари на камък. Не трябваше много време и на икономист като Вацлав Клаас да проумее, че „ОО" не преследва човешки права и основни свободи, а правото на Сорос и приятели да правят бързи горещи пари". Възмутен от диктата на либералния филантроп, Клаас премахва кампуса в Прага на Централноевропейския университет (1991 г.). Този университет с около 1000 студенти бълва следващата генерация „соросоиди” в областта на правото, социалните науки, бизнеса и математиката.
Преди 17 години, разделяйки се с комунизма, всички ние се надявахме, че Западът ще препоръча на нашата страна тези реформи, които да позволят бързото постигане на неговите успехи. Днес тази вяра се изпарява като летен дъжд...
Обратно - без съществуването на социалистическия лагер гражданите на ЕС започнаха да губят социалните си придобивки. За сметка на това броят на милионерите и милиардерите значително нарасна. Собственикът на фондациите „ОО” Джордж Сорос е сред 80-те най богати хора на света.
Оранжевата революция в Украйна и революцията на лалетата в Грузия бяха направени по рецептата на Сорос с активно финансиране от него. Но „Всяко зло за добро”- казва народът. Най-после руският президент и руската Дума проумяха, че ако допуснат либералстващи демократи като соросоидите Явлински, Хакамада и Немцов отново до властта, то Руската федерация ще последва примера на Югославия. Всички НПО и особено тези, финансирани от Сорос работят за разпадането и на по-малки държави, суровините на които да се грабят по-лесно. Изобщо терминът неправителствена организация се оказва оксиморон, защото след като се издържат от чужбина, те преследват целите на други правителства.
Години наред „соросоидите” разширяваха "границите на „свободния свят” методично, незабележимо и с подкрепата на ощетените правителства. Но ето че в ролята на американски президент се появи един селяндур (redneck), който заедно с банда „неоконс” направи целите на САЩ твърде явни и прозрачни. Това не може да понесе умен човек като Джорж Сорос. Той вложи срещу преизбирането на Буш-младши милиони, заяви, че свалянето на Буш за него е въпрос на живот и смърт, даже написа нова критична за войната в Ирак книга озаглавена „Балонът на американското превъзходство”. Силни приказки, като се има предвид, че американските соросоиди са си чисти ястреби: Збигнев Бжежински (съветник по националната сигурност на президента Картър), Уилям Кларк - бивш командващ на силите на НАТО в Европа, скандалният Пол Волфовиц (до неотдавна управител на Световната банка). Да не говорим, че Сорос е инвестирал в "Карлайл груп" 100 млн. долара, а там са Джемс Бейкър - държавен секретар на САЩ по време на кадифените революции в Източна Европа, Франк Карлучи - бивш министър на отбраната, Буш-старши и... Осама бин Ладен.
Сорос е разгадан напълно в страни като Беларус, Венецуела, Русия и Китай.
В действителност целите на администрацията на Буш и на „филантропа” са едни и същи - отваряне пътя за максимални печалби на транснационалните компании по целия свят.
„Едно време нашият живот се определяше от църквата, после от държавата, а сега от корпорациите” - каза Д. Парсънс на Световния икономически форум в Давос (2002г.).
Но корпорациите разбират само от един език - езика на силата. „Пазарът е Бог” - твърдят неолибералите на Сорос. „Свободата е по-важна от равенството".
Филантропия ли е да ограбиш един народ с тотална приватизация и финансови спекулации и след това на час по лъжичка да му отпускаш финансиране на проекти, с които да зарибяваш соросоиди за целите на глобализма?! И не звучи ли цинично оправданието на финансовия спекулант: „Като участник в пазара, аз не съм длъжен да съм загрижен за последствията от моите действия.”
Странно признание на човека, който се разглежда като спасител на гражданското общество и противник на пазарния фундаментализъм.
Сорос спечели милиарди от финансовата криза в Далечния изток и Русия през 1997 г. Той успя да обезцени националната валута на икономическия тигър Малайзия с 1/3. Тогава министър-председателят Мохатир Мохамад надигна глас пред Световната банка, че действията на финансовите спекуланти като Сорос трябва да бъдат криминализирани. С драконовски, напълно социалистически рестриктивни мерки Малайзия успя да се възстанови за 3 години. Рецептата беше дадена „Вежливо подозрение към неканени филантропи, защото тяхната благотворителност е като тази на уличните мошеници, които ви канят да играете на „Тука има - тука няма”, но в крайна сметка печелят само те.
Малцина знаят, че гуруто на нашенските соросоиди е един от причинителите на финансовата криза през управлението на БСП в 1996 г. Тогава при курс на долара 2800 лв. Сорос продаде на банките 40 млн. долара. След 4 февруари 1997 г., когато пазарът се успокои, той изкупи за същите пари двойно повече, вече на цена по 160 лв.
Някои от нашенските соросоиди като Георги Прохазки и Александър Божков вече са сред милионерите (вж. книгата на Григор Лилов). Гуруто им помага да основат Център за икономическо развитие (1997г.). Оказва се, че още преди демонстрациите през януари 1997 г. те са подготвили икономическата програма на новото правителство на СДС. „Правителството на СДС за 4 години създаде нормите, по които ще се развива страната в бъдеще”. "Едно от нашите най-големи постижения е разработване основите на пенсионната реформа с помощта на чужди експерти” - казва с гордост соросоид N 1 Георги Прохазка. Не зная дали ще се съгласят с него самите пенсионери обаче.
Програмата на соросоидите, изглежда, се изпълнява и от сегашната коалиция. Новите министри в кабинета на Станишев също са соросоиди - Петър Димитров, от „ОО” във Варна, а МегленаТачева - от „Сдружение за правна инициатива за обучение и развитие”.
Българските програми на Джорж Сорос са толкова много и толкова обвързани със съвместно финансиране на проектите, че на практика целият неправителствен сектор, зависим от благоволението на „ОО”. Фондацията на Сорос е трамплин към успешна политическа и финансова кариера. Редица български интелектуалци, преминали като програмни директори през „ОО”, се сдобиха със собствени изследователски центрове.
Само за 7 години, в които изпълнителен директор на богатата фондация беше Прохазки, бяха разпределени 100 млн. долара. Най-шумни, в смисъл на медийно присъствие, са Български Хелзинкски комитет (Красимир Кънев, Институт за пазарна икономика (Красен Станчев), Център за либерални стратегии (Деян Кюранов, Иван Кръстев), Център за социални практики (Евгений Дайнов), Център за изследване на етническите взаимодействия (Антонина Желязкова). Те издават собствени списания, бюлетини, дават пресконференции, организират национални дебати, пишат годишни доклади за правозащитни централи и Държавния департамент на САЩ, изобщо оправдават парите на Сорос и живеят по-прилично от останалите българи. Понякога програмите им звучат доста енигматично и непонятно за обикновения гражданин: „Конструиране на етнически групи като обект на политики", „Овластяване на безвластните”, „Формализиране на сивата икономика”.
По внимателен прочит веднага показва, че подобни проекти обслужват разрушаването на националната държава, а това е крайната цел на глобалистите - „да намерят стадо без кучета".
През 2007 г. „ОО” започна декада за ромското включване. Предусещайки далаверата, монополът на Хелзинкския комитет веднага беше нарушен от още 49 ромски НПО, повечето от които са с председатели „а ла дон Цеци”.
Ромското включване, според мене, ще бъде в посока ДПС и ще отслаби още повече българската държавност с привилегии за малцинствата под диктата на ЕС.
Българите стават все по-тревожни. Не случайно граждани, на които им е дошло до гуша от циганските набези и либерална демокрация, пишат по форумите на интернет с черен хумор - „за какво включване на ромите става въпрос - на 220 или на 380 волта”... Тежката артилерия на соросоидите са програмите за интеграция на Република България в НАТО. Тук се подвизават несменяемият любимец на Сорос посланик Стефан Тафров, кандидатът за евродепутат Константин Димитров (ДСБ) бившият зам.-министър на МО Велизар Шаламанов (фондация "Джон Маршал"), ген. Атанас Атанасов, плеяда социолози и членовете на Атлантическия клуб Соломон Паси и Любомир Иванов. Големите им усилия в безполезни програми като „Прилагане на закона за управление на кризи в интерес на гражданите” ще бъдат последвани от съответните комисиони при превъоръжаването на малката, но спретната по стандарти на НАТО българска армия. А за такава перспектива, за съжаление, май са готови да работят по-голяма част от българските интелектуалци.
Безпроблемното съществуване и активност на антибългарски параизследователски структури, които се явяват адепти на глобализма, не може да продължи вечно. Човек е тленен, спонсорите също.
Правителствата се менят и това, което днес ни се струва невъзможно, утре може да се окаже факт. Все повече хора в света осъзнават, че необузданата глобализация причинява повече вреди, отколкото ползи на човечеството. „Свободата”, за която говорят неолибералите като Сорос, е „останала само в хипермаркетите при избора на колбаси”. Природата и алтерглобалистите от националните държави категорично отхвърлят глобализацията на света заради печалбите на „златния милиард” и транснационалните корпорации (ТНК).
Соросоидите обаче са безотечественици. Те са добре там, където са добре платени. Към такива хора едва ли и самият Сорос изпитва голямо уважение.
Лично аз не изключвам възможността като гениален анализатор на икономическите мехури (bubles), на които предстои да се спукат, в края на своя живот Джордж Сорос да стигне до заключение, че в един еднополюсен свят на ТНК и САЩ идеята за „ОО е фикция не много по-различна от идеята за комунизъм. Обявяването му за панацея и начин за безкръвна промяна на политически тоталитарни системи не води до нещо ново, а до пътя, който неговият приятел нобелистът Фридрих фон Хайек нарича „Пътят към робството”.

Защото самият Карл Попър в книгата си „Отвореното общество...” е написал следното, което българските соросоиди или не подозират, или са прескочили: „Ако желаем свободата да бъде запазена, ние трябва да поискаме неограничената икономическа свобода да бъде заменена с политика на определена икономическа интервенция на държавата”.

Нагоре
Съдържание на броя