"Нова Зора" - брой 34 - 28 август 2007 г.

Празник като помен
  • 45 години български ракетни войски
  • На 28 август 1962 г. българските ракетчици извършват своя първи боен пуск с оперативно-тактическа ракета
  • Димитър КОПЛИВЛЕНСКИ

    Странни събития съпътстват т.нар. “редукция”, а според други “реформа”, всъщност - разгром на Българската армия по пътя й от “народна” до “наемна”.
    Министърът на отбраната, ескортиран от началника на Генералния щаб, се занимават с “цели” взводове и роти, заминаващи и връщащи се от “мисии”; вчера създадени “логистични” и “лекопехотни” формирования тържествено отбелязват половин- и едногодишен юбилей; посрещат и обличат последния “наборен” войник; клетва полагат още три “войнички”; професионализацията на армията ще стигне до еди-колко си процента...

    И нито дума за армията отпреди реформите! За най-силната армия в историята на България. И за нейните Ракетни войски. Отмина 40-годишният юбилей от създаването им. Отбелязан тук и там само от ветераните-ракетчици. Повече като помен, отколкото като празник. Като за смъртник. А нали никой и нищо не умира, докато го помнят живите! Дойде и 45-ата годишнина. От ония трудни, славни, незабравими, неповторими, прекрасни, чудесни и... изтляващи вече години
    Когато се създаваха ракетните войски
    Началото е през 1961 г. Международната обстановка е такава, че Генералният щаб на Съветската армия предлага на съответните ръководни органи в Българската народна армия да бъдат развърнати - към всяка от армиите - ракетна бригада с оперативно-тактически ракетни комплекси, а към всяка дивизия и танкова бригада - отделен ракетен дивизион с тактически ракетни комплекси. Същото предложение е отправено и към другите страни от Варшавския договор. Полша, Чехословакия, Унгария, Румъния, Германската демократична република приемат. Приема и България. След доста разгорещени спорове обаче, които остават скрити за обществеността. По това време министър на Народната отбрана е армейски генерал Иван Михайлов, началник на Генералния щаб - генерал-полковник Иван Врачев, а началник на командването на артилерията - младия полковник Мицо Гетовски.
    Особено упорито се противопоставя на ракетните бригади и дивизиони началникът на Организационно-мобилизационното управление генерал Петър Стоянов. Мотивите му са, че числеността на формированията е огромна за нашите мащаби, че ни предлагат остарели ракети... Което, естествено, е самата истина. България обаче е в съюзни договорености.
    Дори днес, от дистанцията на времето, са невероятни и непонятни и темповете, и стореното. Новата техника е изключително сложна, сроковете за усвояването й - фатално къси. А няма казармена база, няма ги и ракетите с всичката наземна техника! Независимо от мъчнотиите, колелото е завъртяно. Към съветските военни училища и академии тръгват първите групи български офицери да изучават ракетната техника. Заедно с германци, поляци, унгарци, румънци... В Самоков е формиран Ракетен учебен център. И от всички краища на България към него се отправят бъдещите ракетчици - офицери, сержанти, войници.
    Градът под Рила става Столицата на ракетните войски.
    Някои го наричат още “люлка” на Ракетните войски, други - “майка” на три ракетни бригади. И всяко от определенията е вярно. Историческа истина е, че старата артилерийска крепост Самоков съвсем закономерно продължава традицията тук да има елитен военен гарнизон - първо артилерия, сетне ракети. Жалко е само, че тук още няма паметник на Българския ракетчик!
    Изпратените през март 1961 г. на курс за ракетчици след 6-месечно обучение започват да се завръщат. И заемат основните командни длъжности на новосформираната Първа ракетна бригада.
    Командир на бригадата става полковник Добри Александров Караджов. Зам.-командир - полковник Христо Гатев, началник на щаба - подполковник Ради Йотов Диков, командир на 1-ва стартова батарея - майор Иван Костов Велков, на 2-ра - майор Драгомир Петрунов, на 3-та - капитан Васил Славов...
    И нека изброяването на имената не досажда. Това са първопроходците. Признати или не, те остават.
    Успоредно с първата ракетна бригада, пак в Самоков, започва създаването и на армейската подвижна ракетно-техническа база. Задачата й е да получава, съхранява, подготвя за пуск и предава ракетите и компонентите им на ракетната бригада. Пръв началник на базата е полковник Чано Баев Карапанчев. Тя е настанена в казармите на 22-ри пехотен Тракийски полк по пътя към Боровец, а бригадата - в казармите на 7-мо артилерийско отделение по пътя към Дупница.
    По спомените на генерал Добри Караджов на 13.10. 1961 г. пристигат първите ракети. Колоната с пусковите установки и друга материална част тръгва от гара Костенец за Самоков и в 21 часа е посрещната лично от полковник Гетовски и командира на бригадата над с. Радуил. Сега вече може да се води и практически учебен процес. А до рамото на всеки български ратетчик застава по един специалист от пристигналите след август 1961 г. съветски ракетчици. Иначе поставеният срок - до края на юли 1962 г. да бъде проведен боен пуск с оперативно-тактическия комплекс 8К11 - не би бил реален.
    Освен “редови” ракетчици в изграждането на Ракетните войски на България помагат и много видни съветски военачалници. Пръв сред тях е представителят на Обединените въоръжени сили на Варшавския договор генерал-лейтенант Надисев, талантлив артилерист, началник на Щаба на артилерията на фронта, работил заедно с големия маршал Жуков. Другите са генерал-лейтенант Параваткин, генерал-майор Омелянчук, генерал-майор Жулженко... Командир на ракетния дивизион и техническата батарея, пристигнали без материална част да помагат на българските ракетчици, е полковник Чернишов.
    Това са фактическите учители, инструктори, бойни приятели на нашите ракетчици. Оставили незабравими спомени и чувството е взаимно.
    Дните и нощите, теоретическите и практическите занятия минават като миг. Идва времето да бъде определена най-добрата стартова батарея, която да замине на полигона за извършване на първия боен пуск. Сега обаче възниква нова, куриозна трудност. Не може да бъде определена най-добрата батарея. И трите са най-добри. Прибягва се до помощта на пристигналата у нас съветска контролна група. Тя също констатира - няма съществена разлика между трите. И командването на бригадата решава - заминава първа стартова батарея.
    Нека анализатори, специалисти, любители и лаици един ден все пак да кажат - кое и какво е карало войници, сержанти и офицери да правят и невъзможното, за да заслужат тази чест. Да забравят семейство, личен живот, да се отказват от почивка и отпуск. И това, когато българските войници бяха наборни, а не кадрови. Кой е този, който би твърдял, че това е възможно да стане с принуда, за пари, от страх!?
    Така се стига до историческата и престъпно подценявана дата
    28 август 1962 г. - деня на първия боен пуск с ракета
    Извършен е в 11,20 ч на полигона Капустин Яр в бившата Казахска съветска република на разстояние 120 км и отклонение от целта 70 м в разстояние и 50 м в направление. За това събитие в България никой не разбира. Същата вечер обаче, в емисията си на български език радио Лондон известява на света “България вече е ракетна сила!” Нека отново почетем някои имена. Командир на огневото отделение извършило пуска е капитан Тонев, командир на взвода за управление - старши лейтенант Иван Ушев, началник на разчет “Система за управление” - лейтенант Илко Трендафилов, началник на разчет “Двигателна установка” - лейтенант Димитър Славов. Командир на техническата батарея е капитан Събев, командир на взвода за проверки - капитан Александър Генков, командир на взвода за подвоз на ракети - лейтенант Енчо Бочуков... Почти всички те сетне достигат до най-високи длъжности. И почти всички са все още живи. За тях е и добрата ни дума!
    При завръщането си от полигона, на гара Русе командира на бригадата получава заповед - да спре ешелона близо до Карлово. Случва се през нощта. И всички разбират, че занапред ще служат на ново място - Марино поле. Така се създава ракетната бригада на 2-а армия. Следва ново устройване на ново място. Семействата - те ще почакат. Те са семейства на военни. Трябва и сами да се оправят.
    А със заповед 0065/10.05.1962 г. на министъра на народната отбрана втория ракетен дивизион на бригадата в Самоков без ракетна техника, общо 220 военнослужещи - 32-ма офицери, 28 сержанти и 160 души войници заминава за Ямбол. Това е ядрото на ракетната бригада на 3-та армия, дислоцирана в Кабиле. Пръв неин командир става полковник Христо Гатев. А първия си боен пуск бригадата провежда точно година след бойния пуск на карловци - на 26 юли 1963 г. И точно година след създаването й.
    Последна, ракетната бригада на 1-ва армия, останала в Самоков е създадена със заповед от 01.12.1962 г. Неин първи командир е полковник Стоян Нейков. А своя пръв боен пуск тя провежда само половин година след формирането й - на 2.7.1964 г. от батареята на капитан Антон Пенев.
    Накрая, като резерв на Главното командване със заповед от 12.09.1964 г. е формиран и ракетен полк, по-късно - бригада, със седалище с. Телиш, Плевенско и пръв командир - полковник Гено Манолов и първи боен пуск с ракета - на 19.7.1966 г.
    Над 50 са бойните пускове с оперативно-тактически ракети. Първите са с комплекса 8К11, най-много са с 8К14, а със “Ока”, Р-400, 9К714, известна и като СС-23 пуска през 1989 г. е отложен в последния момент, когато вече ракетчиците пътуват за полигона. И почти всички са само с една оценка - “отличен”!

    Нагоре
    Съдържание на броя