|
Предизборната кампания за местни органи на властта е вече открита. Позициите са обозначени, играчите известни. Според внушенията на социолозите основни претенденти за водещи позиции ще имат представителите на ГЕРБ и БСП. Разроилите се формации на СДС, позициите на партия "Атака" и ДПС също са отчетени като възможности за успешно представяне.
Ситуацията прилича на шахматна партия като дебютното начало на “белите” ГЕРБ и БСП ще диктува според жабешкия оркестър на политолозите развоя на играта в общо взето смрадливото политическо блато на българския обществен живот.
|
Вече седем години на особена почит се радва новият проект на "съюза на българската олигархия" и “международната общност" от "шивачи" и "кроячи" на родната политическа действителност. Проектът е известен с инициалите Б.Б., които медийната тояга на истинската власт усърдно набива в главите на българското общество. Разшифровани инициалите означават името на Бойко Борисов, комуто се вменява ролята на спасител на нацията, на терминатор на статуквото, на мачо на прехода - пожарникарят, който общо-взето може да разпали огъня на много надежди и много очаквания в душите и сърцата на изтерзания народ. Малцина са обаче тези като нас, които еднозначно определят проекта Б.Б. като новата въдица за голи и гладни шарани; като перспектива за най-нерадостното българско бъдеще, ако все пак този проект бъде осъществен. “Шивачите" и "кроячите" на това бъдеще разбират много добре, че икономическият и обществен живот в България, пресиран от социалдарвинизма на глобализаторските планове, ще създава такива обществени условия, при които бедните у нас ще стават все по-бедни и все по-много, а богатите все по-богати и все по-малко.
Между така оформените полюси в съотношение 90:5 ще има и едни други 5% - прослойка от държавни чиновници и нахлебници, които само привидно ще обозначават широко рекламираната средна класа. Те обаче, макар и важни, няма да са от съществено значение за неминуемите напрежения, които ще възникнат между двата полюса - на мнозинството бедни и малцинството неприлично богати. А погледнато по-надалече и по-нашироко, тези напрежения няма да се изразяват само в анемични и импотентни синдикални стачни действия както досега. Напротив, реалностите на живота ще отрезвяват българското общество и с нехарактерните по тези географски ширини типичности на една пренесена от пампасите на Латинска Америка капиталистическа действителност. Тази действителност ще носи не само характерните белези на колониалните обществени отношения, но и характерологията на съответната съпротива. Именно за тези предстоящи горещници отдалече и задълго се готви българската туземна колониална администрация, влязла в антинароден и антидържавен съюз със своите чужди господари.
Иначе не е възможно да бъде обяснен сговора с късопаметството по отношение на бодигарда на Тодор Живков и Симеон Сакскобургготски, подобострастната влюбеност на медиите в осанката на Борисов, начина, по който всяка негова постъпка се легендаризира. Това е още по-парадоксално, защото в същото време самият Живков, делото му и цялата съзидателна епоха на нова България са подложени на грубо отрицание, на присмех и унижение.
Симеон, зад чийто гръб Борисов стоеше с преторианска преданост, също не е щаден. Много често той се уподобява от вестниците и медиите като чужд натрапник и спекулант покрай опосканата национална трапеза.
И човек се пита: как стана тъй, че имената, които извадиха активиста на СИК от анонимност, са отричани, а самият той възвеличаван? Почти е чудо и друго: “принципният” Запад видимо и без притеснение подкрепя Борисов, а в същото време отлично познава биографията му на една от емблематичните фигури в групировката СИК. И става така, че непрекъснато ни се натяква за несправянето с организираната престъпност, а към хора като Борисов, наливали нейните основи, Западът и неговите представители се отнасят ласкаво и показно приятелски. Защо?
Стигна се дори дотам, че президентът Буш след своето посещение у нас му изпрати специално благодарствено писмо - знак, с който не бе удостоен дори президентът Първанов. Това едва ли може да учуди някого, защото е известен непроменяемият във времето принцип на американските президенти - “Абе кучи син, ама наш кучи син!” А и как пък не, щом вождът на ГЕРБ непрекъснато повтаря, че именно той и неговата партия се явяват гаранти за интересите на САЩ в България; на Германия в България; на Тринидад и Тобаго в България и пр., и пр. (последният да затвори вратата).
"Герберите" обаче почти не говорят за интересите на България в България, но затова пък загърбването на българските национални интереси е досконално уточнено в т.нар. икономическа платформа в програмата на партия ГЕРБ. Но затова отделно и на друго място.
Парадоксите обаче не свършват дотук. Б.Б. прави изявления след изявления, с които цели да се легитимира като най-ярък представител на крайната българска десница, като личност, която ще дублира практиката и опита на полските братя Качински. С други думи, обещава да извиси ръст като такъв антикомунист, който само да се докопа до властта, и ще организира най-невиждания лов на вещици. Сиреч, да му мислят и комунистите, и социалистите, и националистите. Абсурдът е, че като един съвременен Сула Борисов изисква само обич, преклонение и възхищение. И ако не ги получи, обещава проскрипции не само на тези, които са негови принципни противници, но и на онези, които не го обичат достатъчно. А достатъчно, както е известно, го обича само червеният номенклатурен капитал, получил плът и кръв от топлите грижи на първожреците на българската перестройка - Андрей Луканов и Александър Лилов. Той е, който осъзнава първородния грях на своето зачатие - несметното имане, награбено от труда на народа; разрушеното мироздание на този народ, собственото му бъдеще и бъдещето на неговите деца и внуци; предателството към идеите и миналото на червената партия, нейното морално и фактическо убийство.
Дилемата за престъплението и наказанието винаги е съпътствала човешкото общежитие, а в българската народностна традиция Видовден никога не е загърбван, заревото на оня “пурпурен гняв величав” никога не е помръквало. Затова са и огражденията от народната любов; бронираните лимузини; бариерите със строг пропускателен режим, високите огради, съоръжени с камери; бодигардовете, които от редови пожарникари като Б. Б. израстват на възбог до генерали и градоначалници... Все още в нашата действителност отсъстват само табелите с надписи “Частно владение. Стреля се без предупреждение!” Но и те предстои да уплътнят пейзажа на латиноамериканизирана България, постигнала това падение само за 18 години! Всички тези оградени от народната любов с пълни сили, без да жалят пари и време, работят за претворяването в живота на легендарния проект Б.Б. И както се полага за всяка една легенда, край нея кръжат и самодиви, и херувими от медиите и от генералското движение, че и цели професори по история в ролята на вестовои - все елитни кадри на лъжесоциалистическата част от ръководството на БСП. Всички те под благосклонния поглед на "Дондуков" 2 работят на ползу Бойку.
За какво говори всичко това? Говори, разбира се, за еклектика. За еклектика, която е особена типичност на българския демократичен преход. Говори за интересите на новата българска олигархия, която като произход е лява, но всъщност представлява интересите на незаконния и предимно паразитен капитал, получен по поръчение и в резултат на грабителската приватизация.
Следователно изправени сме пред ново качество в поведението на една обществена прослойка: дейци на бившата БКП в битието си на капиталисти, словоблудствайки с леви понятия и норми, застават начело на новата десница. Засега все още подмолно, конспиративно дори. Но утре, ах, утре! - това ще бъдат новите им роли, главните роли от новата постановка на българския политически разврат. Днес все още те само суфлират на подставените собственици на печатни и електронни медии, по правило бивши елитни кадри на БКП от втория ешелон, които съвсем открито заявяват и доказват, при това с гордост, своята нова дясна ориентация, водейки попътни сражения с партията-майка - одеснялата БСП.
Тази карнавална фиеста, в която над всичко бляскаво свети все името на Бойко Борисов, става още по-неизбродно очарователна, ако поискаме да си изясним неговите топли отношения например с българския мини-Сорос Андрей Райчев, или окултния социалдемократ Николай Камов. Но нейсе!
Най-общо може да се каже, че на Б.Б. е възложена специалната роля на месия в предстоящите местни избори. Неговият предречен успех обаче трябва да увлече избирателите, да им внуши чувството за триумфална победа и за следващите парламентарни избори - били те редовни или извънредни.
Политтехнолозите дотолкова са уверени, че тази схема ще сработи, че дори не са се постарали да измислят нещо по-разнообразно в своите рибарски принадлежности от въдицата, известна под името Симеон Сакскобургготски, на която уловиха българския народ през 2001 г.
Поведението на т.нар. ортодоксална десница, нейните отчаяни флиртове с Б. Б. пожелал да бъде "pater familia" на българските десни в предстоящите избори, също заслужава внимание. Като по даден знак тя изведнъж зае конфронтационна позиция. И като ощипана мома обяви, че вече не харесва мъжа, на когото се готвеше да пристане. Защо, какво наложи смразените сини - СДС и ДСБ, да топят ледовете помежду си, че и да издигнат за кандидат-кмет прононсирания агент на Международния валутен фонд и на Лондонското сити - странната политическа птица Мартин Заимов - правоверен син на британския разузнавач Майкъл Голдсмит и внук на съветския резидент Владимир Заимов, разстрелян в Гарнизонното стрелбище от монархофашистите на Борис Трети?
Дали само активът му на герой от щурма и палежа на българския парламент на 10 януари 1997 г. и споменът за театрално бинтованата му глава станаха причина да бъде издигнат, или и той носи в джоба си препоръка, подобно на лондонските юпита на НДСВ? В десния ъгъл дриблира като баскетболен гард от отбора на Демократическата партия и Константин (Тити) Папазов. И той, божем, човек разпнат между вчера и днес - потомък на репресиран от социализма род и може би поради това горещ поддръжник на социалиста Първанов в Инициативния комитет за неговия втори президентски мандат.
Тук са също и Антония Първанова от НДСВ и Юлиана Дончева от четата на сръчните момчета от "Новото време" - Севлиевски и Кошлуков. Всички те са само персонажи от миманса, епизодични герои в масовката на изборния спектакъл. Те участват в него, за да подчертаят почти зевсовата сила на Б.Б. и тяхна задача ще бъде да уплътнят необходимия извод - обединението около новия проект на олигархията и тайния властови център е задължително и неизбежно.
Вече са видни и признаците, че дясната дреп е почти склонна да сподели ложето на наложения отгоре вожд. Още повече че бившият бодигард по социално положение е десен, сиреч, човек богат за родните стандарти. Само зестрата на приятелката му Цветелина Бориславова възлиза на скромните 250 милиона лева, за колкото в последните дни е продала притежавания от нея пакет от акции в СиБанк.
За мнозина печален факт, но в интерес на истината, предречен от "Нова Зора", е, че ДСБ и СДС загубиха престижа си пред гражданите на България. Те заприличаха на поовехтели дами, които правят нескончаеми и безуспешни опити за подмладяване. На всичко отгоре станаха и досадни с безплодния си стремеж за самодоказване; със симулациите си на непримирими борци срещу комунизма и комунистите; с интелектуалната си импотентност; с убогата си кадрова банка от обикновени наемници на чужди каузи и чужди интереси. Както и в Светото писание е записано, те вкупом съгрешиха и вкупом непотребни станаха. Евентуалният избор на неколцина кметове от СДС и ДСБ може да бъде само утвърдителен знак на мажоритарната природа на изборите за местни органи на властта, както и на способността старите снимки понякога да раждат сантименти.
За радост на корумпирания и баснословно богат елит на ДПС на тези избори етническата и антиконституционна партия може да запази позициите си. За този елит политиката е средство за правене на много пари и цената на този процес за него няма значение. Те печелят много и заплащат добре. Целта им, както е известно, е добре обезпечена. Плаща се на калпак в циганските махали, а под строй се водят към урните отрудените селяни с турско етническо самосъзнание. Като в добрите стари времена процентите за ДПС гонят винаги тавана. Тук интересът клати феса, което ще рече, че се използват всякакви средства за въздействие: религиозния фанатизъм, етническия национализъм, капсулирането и дезинтеграцията, реваншистките стремления и пр., и пр. Това "национални интереси", "българско бъдеще" - отнюд! Може, но ако става дума за възраждането на финансово-икономическия октопод "Мултигруп".
Партия "Атака" вероятно също ще запази голяма част от позициите си - твърде силно бе ускорението от пробива на Коалиция НО "Атака", върху моралния капитал на който бе създадена едноименната партия. В помощ ще й бъдат пропагандистките акценти върху опасността за националната цялост на Отечеството, както и социалните лозунги за преразглеждане на модела на обогатяване и незаконно придобиване на капитали, уплътняван и поддържан от телевизия "Скат". За съжаление политиката на ПП “Атака” е твърде непоследователна. И това е напълно обяснимо. Продължаващата подмяна на автентичните носители на социалната идея и патриотизма не може да не окаже и съответна корекция в ориентацията на тази формация. Биографията на редица от основните фигури на партия "Атака" е свързана със СДС, а това означава възможност за излизане на нови позиции на иначе отписаните от политическия живот кадри от ХДС от кръга на Павел Шопов и Христо Бисеров, с които се насищат организациите. А това пък от своя страна означава множество нови пресечни точки в орбитите на "Атака" и ДПС и ново утвърждаване на взаимозависимостта между тях.
Особена слабост поотрезвелите симпатизанти на "Атака" биха забелязали в отсъствието на единна платформа и програма на партията, в странното съчетание на антикомунизъм и лозунги за социална справедливост, ведно с изблиците на ксенофобски настроения, примесени с неприкритата омраза към всяка ляво организирана политическа сила у нас, както и със заиграването с инстинктите на лумпенобществото, този вечен резерв за всяко организирано насилие в гражданския живот.
Вестник "Нова Зора" дълго мълча по отношение на процесите в партия "Атака", но доколкото по пътя на едно политическо джебчийство най-свидните ни принципи и завоевания бяха употребени и окаляни, дължим това пояснение.
Накратко, партия "Атака" направи крачка назад от човеколюбивата кауза на българския патриотизъм и национализъм, превърна се в антипод на премислените, на разумните решения и последователността, присъща на една системна опозиция. Както ГЕРБ отдава чест на своя генерал, както мрачните сили на обскурантизма са хипотезирани от волята на своя Иван Костов, както довчера Симеон държеше в желязна ръкавица сърдечните трепети на своите царедворци и службогонци, така членовете на партия "Атака" продължават да се съгласяват с всяко решение на своя лидер. Съгласяват се, макар и понякога, както се казва, с кукиш в джоба. Издигането на Слави Бинев за кмет в София и Юри Галев в Самоков не е само проява на лош политически вкус. То е показателно, че на предни позиции излизат момчетата от борческите групи, от нощните заведения, набързо забогателите и търсещи ново битие "герои на прехода". Ако тези връзки са причина и за видимите белези на материално благополучие, характерни за партия "Атака", то изглежда, още дълго ще тече мътната вода на единствено спасителната за България национална идея и ще вгорчава душите и сърцата на много български патриоти.
Симптом, макар и блед за освобождаване от едностранчивите, и по тази причина непълноценни формули в политическата практика на партия "Атака", е решението да бъде подкрепен, ведно с БСП и ВМРО, Никола Пашинов, кандидат за кмет на Кърджали от името на Гражданско обединение на Кърджали.
И друг път сме казвали: нека "Атака" е оръжието, както твърди лидерът й. Но "Нова Зора" е тук, за да се знае и помни, че движението на българските патриоти има кауза. И нейните азимути, нейните ценности и граници не могат да бъдат изкривявани, подменяни и прекрачвани. Ние не разглеждаме никой от хората на "Атака" като ненужен, като неприятел и нежели враг. Но си имаме предначертания! За нас е ценен всеки човек, който осъзнава историческия ужас на пропастта, пред която е изправено Отечеството ни. И затова няма да се уморим да повтаряме: патриоти на България, съединявайте се!
За БСП, партия "Нова Зора" и Единния национален фронт, в следващия брой.
|