"Нова Зора" - брой 44 - 6 ноември 2007 г.

Преди да дойде Караджата
  • Политическата целесъобразност и проблемът за държавността
  • Енчо ЕНЕВ

    Неделя, 28 октомври. Около 20 часа. А изборният ден вече е приключил.
    Точно в този момент центърът на европейския град Кърджали се разтърсва от мощен „кючек на победата”. Гледката е шашардисваща. Впечатлена, Българската телевизия отделя от скъпоструващото си телевизионно време, за да покаже на България и на света ритуала (запазена търговска марка на ДПС) за честване на изборните победи на етническите турци, населяващи Източните Родопи. Няма как неволно озовалият се на мястото на събитието представител на "цивилизования свят", да не потръпне от усещането, че вместо в Европа, се е озовал на Африканския континент. И местни племена, заедно с братовчеди, пристигнали с автобуси, празнуват поредния ловен трофей с гюбеци.

    Преди време бях в Сърбия, при един търговски партньор. След деловите разговори, по време на вечерята, не можахме да избягаме от политическата тема, нещо, твърде характерно по нашите географски ширини. Попитах го за Косово. Какво става в момента и какво предстои да се случи според него? Лицето на събеседника ми видимо помръкна. "Косово е нашата голяма болка - каза той. - За всеки сърбин, независимо от политическите му пристрастия, Косово е свещено място, люлка на сръбската история и държава. За съжаление обаче Сърбия е малка държава и няма необходимите ресурси да се противопостави на натиска на външните сили, чиито стратегически планове изключват съществуването на силни държави в стратегически региони, какъвто безспорно е Балканският полуостров. И макар всеки ден да си повтаряме, че Косово е било и ще бъде сръбско, всеки от нас много добре знае, че всъщност вече сме го загубили”.
    Спомних си за този разговор, гледайки по БТ радостта на етническите турци от етнопобедата на местните избори в Кърджали, а един въпрос все по-натрапчиво напираше в търсене на своя отговор. Не си ли приличат твърде много Косово и Източните Родопи? Не са ли изправени и двата региона пред един и същи проблем и няма ли (ако не дай си Боже) Косово бъде откъснато от Сърбия, да повлече крак и пред същия проблем да бъдат изправени и Източните Родопи?
    Двата региона наистина си приличат много по компактност на етноса, който ги населява, по това, че езиците на общуване и в двата случая изключват използването на официалния, че както сърбите в Косово, така и българите в Източните Родопи са малцинство, с което мнозинството не просто не иска да се интегрира, а напротив, капсулира се по етнически признак и изолира малцинството от гражданския оборот, като кара малцинствените групи да се чувстват чужденци в собствената си държава.
    Ако все пак има някаква разлика, тя е в изборния туризъм. Не съм чувал граждани на Албания да ходят да гласуват в Косово, подсилвайки и без това по-многобройните гласове на косовските албанци.
    В България обаче положението е доста по-различно. И при местни, и при парламентарни избори в Източните Родопи гласуват активно жители на Истанбул, Бурса и други населени места в съседна Турция. И проблемът тук не е толкова в това, че към водените от ДПС (едва ли не под строй към урните) български турци щели да се прибавят и гласовете на пътниците на няколко турски автобуса. Проблемът идва най-вече от удара, който Турция нанася по българската държавност пред смълчаните погледи и наведените глави на днешните управници на България.
    Петата колона на Турция в България в лицето на ДПС неуморно работи точно и методично против българската държава, в интерес на пантюркизма и глобализма. За постигане на целите си ДПС не се свени да използва всякакви методи и средства, в това число и най-вече политическия рекет.
    Възниква въпросът къде е българската държава? По-песимистично настроените българи дори биха попитали има ли изобщо държава? Съдейки по представителните атрибути на държавата, такава все още би трябвало да съществува. Но тук въпросът не е в представителността, а в държавността като фундамент на държавата. Каква държава е България, в която не кой да е, а Конституционният съд допуска съществуването на политическа партия на етническа основа, погазвайки основния закон, който по определение е призван да охранява.
    Къде е българската държава, когато в районите със смесено население се провеждат обществени мероприятия, посещавани от официални представители на турската държава, пристигнали неофициално в България и където се говори само на турски? Къде са протестните ноти на българското правителство и колко пъти е бил привикван турският посланик в българското външно министерство?
    Обикновена практика е в районите с население с турско самосъзнание да се излагат атрибути на турската държава: турски знамена, гербове, надписи на турски език. Излиза, че този факт по никакъв начин не впечатлява правоохранителните органи. И това е така, защото отдавна в България опазването на законността е заменено с политическата целесъобразност.
    Именно политическата целесъобразност споява здраво толкова различните компоненти на тройната коалиция и разяжда устоите на държавността. В желанието си на всяка цена да задържи властта, тройната коалиция все повече тика държавата в посока на разграждане на държавността, угаждайки по този начин и на новия Голям брат, в чиито планове за глобално общество държава като България не съществува.
    При това положение повече от резонно е да се попитаме: има ли България доктрина по националния въпрос? Очевидно отговорът на този въпрос е по-скоро не. Иначе как да си обясним реакцията на министър-председателя в следизборната нощ, когато беше помолен да коментира изборния туризъм от Турция, и вместо коментар, той посочи изборния туризъм от... Македония?
    Не знам дали премиерът прави разлика между Турция и Македония, но затова пък за разлика от него голяма част от учениците, даже от долните класове, знаят, че македонците са всъщност българи и тяхното желание да получат българско гражданство и да се интегрират в българското общество, трябва да се поощрява от най-високите нива на управление на държавата. Както междувпрочем това се отнася със същата сила и за българите от Западните покрайнини, от Молдова, Украйна и т.н.
    Само че глобализъм и национален въпрос са две взаимно изключващи се понятия и при тази политическа върхушка, здраво яхнала глобализма, националният въпрос няма да бъде решен.
    За решаването на националния въпрос трябва не екзарх, а Караджата, както беше възкликнал един велик българин, радетел за свободата на българския народ. Добре е обаче все пак въпросите на нацията да започнат да се решават, преди да е дошъл Караджата. Иначе опрем ли до него, много хора ще се разделят не просто с имотите си, а и с главите си.

    Стара Загора

    Нагоре
    Съдържание на броя