Сбогом на ренегата

Минчо МИНЧЕВ

На 16 февруари Централният политически съвет на ПП “Нова Зора” прие едно дълго отлагано решение. От поста заместник-председател на партията и член на ИБ бе освободен проф. Станислав Станилов. Наложено му бе и най-тежкото наказание - изключване от партията. Сами по себе си тези факти предопределиха и изваждането му от редакционния съвет на в. “Нова Зора”. Във връзка с тези промени се чувствам задължен да направя известни уточнения и разяснения. Няма съмнение, че подобни сътресения са болезнен процес. Това е повече от ясно. Както е ясно, че тези дълго отлагани решения са израз най-вече на надеждата ни, че тази горчива чаша ще ни отмине; че каузата на "Нова Зора", която примиряваше дори непримиримите Николаевци - Николай Генчев и Николай Хайтов, ще продължи да мотивира себеотрицанието на хората от Кръга “Зора”, към който от 16 години принадлежеше и Станислав Станилов. Няма да скрия, че като български патриоти ние вярвахме в искрената му съпричастност към идеите, които защитавахме през годините и се осланяхме на морала като неизменимо градиво на всяко свято дело. В този смисъл огорчението и разочарованието ни са неизмерими. Никой от нас, най-малко пишещият тези редове, е допускал, че Станислав Станилов може толкова лесно да предаде нашето дело. И да го направи заради надеждата за нови измерения на настоящи и бъдещи парламентарни изгоди, заради нездраво честолюбие и неподозирано службогонство. От друга страна, историята на политическата деформация на Станилов не е сложна за обяснение. За народен представител той беше избран от квотата на ПП “Нова Зора”, основен идеен и практически организатор на коалиция “Национално обединение Атака”. В Народното събрание обаче той попадна след личното ми и настоятелно застъпничество за него в Политическия съвет на Коалицията: Петър Берон влезе от избирателния район на София-область за да може Станилов от второ място в листата в Пазарджишкия район да стане народен представител. Предложението ми бе прието и няма да скрия, това бе ответен жест на председателя на ПП “Защита” Йордан Величков, едно своеобразно признание на заслугите на “Зора” при организиране на Коалиция “Атака” и въобще за явяването й на парламентарните избори. Това обаче е друга тема. Видима ерозия в дотогавашната съпричастност на Станилов към “Нова Зора” се забеляза още след първите няколко дни от работата на 40-ото народно събрание. Най-напред отпаднаха по негово настояване ангажиментите му към вестник “Нова Зора”. Веднага последва видима и без особен анализ причастност към кръга на семейството, съставляващо основните фигури в създадената по способа на политическото джебчийство партия “Атака”. Нещо повече, още на 19 август 2005 г. Станилов се оказа сред поддръжниците на идеята на Сидеров народните представители от Коалиция “Национално обединение Атака” да бъдат преоформени като народни представители от партия “Атака”. И удостоверяваше с подписа си своето съгласие това да стане факт. Оттогава датира всъщност неговото отричане от "Нова Зора" и в това няма никакво съмнение. Цялото му поведение след 19 август 2005 г., т.е. само няколко седмици, след като стана народен представител и в продължение на цялата 2006 и 2007 година потвърждават очевидността на онова, което в политическата лексика се означава като ренегатство. Трябва да подчертая, че сърцата ни се съпротивляваха срещу фактите, които умът иначе възприемаше еднозначно и оценяваше вярно. Станилов пред очите ни се превръщаше в ласкател и клакьор на “вожда”, неглижирайки позициите на партия “Нова Зора”. Макар и с известна прикритост и с прибежки ту при нас, ту при тях, се стигна и до действени опити за пряко вредителство по отношение на "Нова Зора". На 10 декември 2005 г. Станилов успя в последния момент да провали легитимността на конгреса на Политически кръг “Зора”, поставяйки 350 делегати от цялата страна в пълно недоумение. Тогава малцината, които разбрахме приложената технология, преглътнахме огорчението, преоформихме конгреса като разширено съвещание на политическия актив на Кръга "Зора" и приехме Политическа резолюция. Останаха ни дори сили да се снимаме усмихнати с чуждестранните гости и тръгнахме да се подготвяме за извънреден конгрес, който проведохме успешно на 11 март 2006 г. Междувременно поведението на Станислав Станилов като идеологически оръженосец на бившия главен редактор на в. “Демокрация” - Волен Сидеров, събираше все повече недоволства и в централните органи на ПП “Нова Зора”, в които, пак по мое настояване, той бе избран и издигнат за заместник-председател на партията. Станилов обаче услужливо се нае да провежда линията на партията за семейна употреба “Атака”. С поведението си показваше, че предпочита да бъде циничен наблюдател и участник в окарикатуряването на патриотичната кауза, в принизяването на политическия дебат до равнище на битовизми и лични дрязги, да съдейства за бруталното коалиране на новооглашените патриоти с най-крайните елементи на пещерния антикомунизъм и антирусизъм. Превърнал се от мълчалив съзерцател във величав апологет на Сидеров, поддякващ на словесната лумпениада, Станилов се зае да обосновава тезите на Сидеров, че тъкмо "Атака" трябва да се превърне в острие на все по-откровено фашистващата българска десница. Нали сред слепите и едноокият е цар, Станилов се хареса в новата си роля на “перевьортчик”, загърбил веруюто си в социалността като същностна черта на българския национализъм. Той, човекът написал на страниците на “Нова Зора” редица статии срещу продажничеството, антипатриотизма и корумпираността на политици като Иван Костов, Александър Божков или Стефан Софиянски, днес бодро крачи с тях и не се свени да работи тъкмо с тях в името на користните им цели и интереси. Очевидно в своето заслепение Станилов е стигнал дотам, че за него са нещо напълно нормално публичните прегръдки с фигури като Льо Пен, тесните контакти с Алесандра Мусолини, колаборационизма с хора като Вадим Тудор, който в своите начертания анексира Южна Добруджа в полза на Румъния. Ето зад цялата тази клоунада на Сидеров стои бившият вече заместник-председател на ПП "Нова Зора". Очевидното за всички стана най-после и решение на главния редактор на в. “Нова Зора” и председател на едноименната партия. Циреят трябваше да бъде спукан и това вече е факт. Пътем обаче трябва да посоча и някои други основания. Времето показа, че Волен Сидеров още по време на предизборната кампания е изпълнявал зад гърба ни чужди планове за компрометиране на българското национално движение, което по своята природа е дълбоко народно, социално ориентирано, което се основава не на противопоставянето на етносите в България, а на тяхното обединение за просперитета на страната ни. Българското национално движение държи по традиция на проверените от историята трайни геополитически и геостратегически азимути. Държи на връзките с православните славянски народи и особено с Русия. Самата действителност през вековете е формулирала българския национализъм като съпротива за утвърждаване на националната идентичност, а днес като фактор срещу целите на глобализма, срещу тезата и философията за безпределната и безалтернативна власт на свръхдържавата САЩ. Оказва се, че в някакви вероятни небългарски централи се е породил план да бъде създадена лъжепатриотична партия, която в условията на политическа криза на системата да привлече към себе си разочарования от политиката на БСП електорат - стотиците хиляди българи, обеднели неимоверно през годините на прехода. Тази партия е трябвало да акумулира натрупаната вече енергия на българските патриотични среди, да прерасне в партия от тоталитарен тип, укрепваща чрез уличното насилие и увличаща наследниците на реституционните среди и родове от управлението на България в периода 1941-1944 г. В контекста на тази задача Сидеров, човекът, който през 90-те години пращаше комунистите в Сибир и се възторгваше от успехите в изтреблението на хора в “Пустинна буря”, започна да раздава щедро лозунги за национализация, за подпомагане на пенсионерите, за повишаване ролята на държавата. Питам, Станислав Станилов ли е наивникът, който нищо не проумява? Волен Сидеров, особено в началото, се афишира като мрачен ксенофоб, проведе ожесточена кампания за сблъскване етносите в България. От неговите изказвания излизаше, че още на часа българите трябва да се хванат гуша за гуша с турците и циганите, да обезкръвят и омажат с катран и пера евреите, да поведат кръстоносен поход срещу силите на ционизма. Днес Сидеров все по-често се прави на умряла лисица, за да поприкрие особения блясък в очите си и да се позабрави, че е готвел за България съдбата на нова Босна или ново Косово. С една особена лекота Сидеров сведе целият аспект от национални проблеми до простичката задача на действена вътрешноетническа война. След ново подръпване на конците обаче, започна да убеждава и цигани и турци, че те нямат по-добър приятел от негова милост. Така или иначе, но Сидеров активизира огнищата на омразата, подозрителността и нетолерантността, представяйки българския национализъм като национално себичен и ограничен, като агресивен и несъзидателен. От друга страна, той помогна на електората на ДПС да се усети застрашен и да го застави да се обедини още по-плътно около ООД-то на Ахмед Доган и компания. Убеден съм, че все някога ДПС и държавата Турция, като отчитат всички приноси на Сидеров в подкрепа на тяхната политика, ще намерят начин да му се отблагодарят. Уверен съм, че нишан на благодарност може би ще получи и нашият доскорошен съпартиец Станислав Станилов. Друго превъплъщение на Сидеров е неговата православна и славянска “съпричастност”. Склонността му да развява като епитрахил православната си принадлежност, да подрънква кандилницата на славянската си посветеност, да кади тамян на руски държавници и политици, да слави Русия и нейната мисия. Когато обаче нещата опрат до конкретика, Сидеров е този, който е готов да взривява всеки опит за духовно и икономическо сближение между България и Русия. Най-гнусно бе поведението му в дните на посещението на Владимир Путин на 17 и 18 януари т.г. Пред НДК Сидеров организира митинг и в компанията на най-яростните отрицатели на Русия, в единогласния хор с най-върлите политически врагове на България и Русия, се опита под формата на уж принципна защита на националните интереси, но и под невижданите по българските земи лозунги от типа на: "Putin, go home”, да създаде една отровена атмосфера на неприязън, несигурност и подозрение по отношение на подписаните енергийни договори. Няма никакво съмнение, че одиозната и креслива компания на трибуната пред рехавия, но платен митинг се опита да обслужи чужди, глобални интереси, и те, както точно отбеляза президентът на Русия, “не са нито български, нито европейски”. Сидеров обаче отлично съзнава, че тези проекти са своеобразен баланс на наличието на американски бази на българска територия. Но въпреки това присъедини своя глас към хулителите на Русия и в подкрепа на нейните отрицатели. Той сигурно е проумял обаче, че българинът когото неведнъж е лъгал за много неща, е трудно и почти невъзможно да излъже и да го накара да манифестира срещу Русия. Той не би се отзовал на такъв призив, колкото и височайши да е подписът под повиквателната, колкото и много да са автобусите в мобилизационна готовност за подобно платено сборище. Видяхме помръкналите щандарти на “Атака”, вялата атака въпреки призивите на Сидеров от трибуната да скандира “Бъл-га-ри-я”. Накратко, позорът беше пълен. Падението окончателно. Станислав Станилов е добър ученик и последовател на Сидеров. На думи, статии и в книги дори, той също поддържаше православието и славянството. Навремето дори написа “Пока Россия не встанет!” Но днес за него приоритетите очевидно са вече други. Много по-високо се котират ориентацията към силните мира сего. А те, както е известно изискват опозицията, в лицето на бившите седесари, костовисти и вся остальная сволач, да бъде обединена! И ето ти за Станилов ново поле за изява. И готовност, разбира се, да направи такова изказване от парламентарната трибуна при опита за ратификация на проекта за петролопровода “Бургас-Александруполис”, че както би казал Алековият герой “ще те смъдне чак под лъжичката!” Задмина и Иван Костов. Но за Станислав Станилов, оказа се, тези неща са прости и лесни. Честно да си призная непонятно ми е защо Станислав Станилов с такова удоволствие върви към своята морална пропаст. Наистина ли за него така примамливо изглежда портретът на един съвременен Дориан Грей, който той упорито и всекидневно рисува за себе си? Нима толкова неотразима е мощта на Златния телец, която го привлича? Ако обобщим, ще трябва да заключим, че антиглобализмът на Сидеров е само димка пред разярената тълпа, знак за демагогство, което трябва да излъже общественото мнение. И протестът му срещу агресията на САЩ изглежда подсигурен с индулгенция на същата държава. Пословичният му антисемитизъм, изложен пространно в две негови книги, е също фиктивен и някак не дразни особено еврейската общност, нито пък всемогъщото израелско разузнаване. За анализаторите не е тайна, че за Сидеров най-предпочитани съюзници са мекеретата от т. нар. американска партия в България, че всеки, който е ругал Русия и е сервилничил пред Вашингтон, е предпочитаният партньор за Сидеров. Е, Станиславе, къде си ти? Възможно ли е да страдаш от такава кокоша слепота? На теб ли не са ти ясни очевидностите в биографията на ПП “Атака”, ти ли не осъзнаваш, че лидерът на тази партия е изпечен политически провокатор, че още от първия ден в парламента се завърна при истинската си антикомунистическа същност! Искам да те чуя, Станиславе, в деня, когато ДПС ще промени своя съюз с БСП, как ще обясниш тогава новата ориентация на “Атака” по отношение на ДПС. Теб не те ли учудва естественото бракосъчетаване на ГЕРБ и “Атака”? Нима не виждаш, че те са генетичен клонинг на една и съща политическа практика и лаборатория на съответните управления в Ленгли? Днес ти се обявяваш все още срамежливо за политик с дясно мислене, но утре уверен съм ще бъдеш дръжката на секирата не само срещу довчерашните си другари, но и срещу всичко ляво и социално. На евроизборите, и след това на общинските избори, се разбра че партия “Атака” предлага за избор на свои депутати, на свои кметове и общински съветници все повече лица от средите на сенчестия бизнес - все субекти, участвали в грабежа на общественото богатство от 90-те години на миналия век та и до ден-днешен. Достоверен символ на политиката и интересите на партия “Атака” стана лицето Слави Бинев, чийто жизнен път на възход е съпоставим с този на Бойко Борисов. Все по-ясно става, че опора на Сидеров са онези разбогатели номенклатурни кадри, които в името на оцеляването си, но вече и на класовия си интерес, обърнаха поглед за покровителство към Статуята на Свободата, към отвъдокеанските магнати и подла политическа гмеж. Тяхната философия, неведнъж сме писали, се изчерпва с формулата: кучи синове, но наши кучи синове. И те винаги по света са имали за съюзник наркобизнеса. Имат го и тук, в София, в България. И "Атака" има своята тънка пътечка към тези среди. И това й личи отвсякъде. Ето в такива среди битува нашият Станислав. Падението му стигна дотам да обикаля България заедно със Сидеров и да убеждава народонаселението: “Коалиция "Атака" е жива! Тук при нас е добрата "Зора" с нейния заместник-председател Станислав Станилов! Оттатък са лошите, които подкрепят ДПС!” Никога не съм разбирал психологията на политическия ренегат. Признавам обаче, че ме е смазвал фактът, когато един човек, на когото до вчера си вярвал, захвърля като непотребна дреха етиката и съвестта си, предлага услужливо своята готовност за нови превъплъщения на господари, които ще му заплатят отлично и богато неговото отметничество, ще го подбутнат в кариерата, но съвсем по сатанински ще го въздигнат по Стълбата на Смирненски. В други партии приемат ренегатството едва ли не като грип. Малко аспирин, малко поразтривка и хоп, пак си здрав и чист, пак си на първа линия. Няма упреци, няма високи страсти. Примерите са ноторно известни: психологията на предателя довчерашен твой другар - щудирана и осмислена! Ето, Александър Томов пак е предан съюзник на БСП; класическият ренегат Николай Камов е нейно приемливо лице за пред правилните сили, депутат дори; нищо чудно утре Столетницата да се прегърне и с предишния свой председател на софийската си организация, убеденият днес антикомунист и антисоциалист Александър Маринов. Не ми се ще да мисля, че партия “Нова Зора” и вестник “Нова Зора” могат да изпаднат в такъв морален колапс. Не вярвам да се случи да придобием чак такъв “практицизъм” и "гъвкавост", които да заличат различията между нравствено и безнравствено, между почтеност и непочтеност. Професор Станислав Станилов беше един от нас не защото съм бил покорен от таланта му на археолог. Доколкото ми е известно, българската археология има не един връх, между които все още няма наречен на името на проф. Станилов. Виждах обаче, че Станислав е трудолюбив и изпълнителен, качества, крайно необходими за трудната и трудоемка наука археологията. Набиваше се на очи стремежът му да бъде отличен, забелязан, оценен. Само аз си знам какво ми е струвало помирението на Николай Хайтов с него. След поредния удар в гърба на Войводата, нанесен му от неговия някогашен опонент Станислав Станилов в спора за гроба на Левски (Станислав беше подписал решение на Института по археология към БАН за сваляне на табелата от църквата “Св. Петка”, удостоверяваща, че там е предполагаемият гроб на Васил Левски), в редакцията като родопски вихър се появи Николай Хайтов. "Ей с това брадве - вика, - ще накълцам плешивата ти глава. Ти мен да ме накараш да се подведа за този човек. Нали ръката си до лакътя залагаше за него, дай я тук! Член на Съюза на писателите ме накара да го направя - щял да защитава България и българския корен от “Отворено общество”. Аннасънъ сиктимини - довърши на “майчин език” гнева си Войводата. - Помни - казва, - който веднъж е предал, пак ще предаде. На рамо да си го носиш!" Хайтов отдавна е в другия, в по-добрия свят. Там е побил байряка на българската народност. Там може би си дума с Апостола за Свободата, Отечеството, Народа и предателството. Ако ме гледа отгоре, какво ли си мисли. Но нека напусна спомена. До избора му за депутат, извън Хайтовите страсти и подозрения, сякаш нищо не даваше основания за съмнения в искреността и духовната устойчивост на Станислав Станилов. Затова след 2005 г. аз непрекъснато отказвах предложенията за по-категорична позиция по "казуса Станилов". Доказваха ми, че върша неоправдан компромис с програмата на ПП “Нова Зора”, че не виждам гредата в окото си, че отлагам решението на проблема, че с мен заедно и всички останали проявяваме дори безхарактерност и безпринципност, тъй като критиките към "Атака" се опровергаваха всекидневно от членуването на Станилов в парламентарната група, където бе сянка на Сидеров. Сега на всичко това се слага край. Двусмислието се пре-кратява. Направеният личен избор на Станислав Станилов бе подпечатан с решение на Централния политически съвет на ПП “Нова Зора”. Неговото име занапред няма да присъства и във в. “Нова Зора”. И все пак лепкавото чувство за горчивина, като след дълго съжителство с невярна жена, остава. Остава провидчеството на Войводата, че предал веднъж, той отново ще предаде. Не мисля, че така ще бъдем отмъстени. И това не може да бъде утеха. Народът казва - плюй и отмини. Аз казвам: Сбогом на ренегата. Що се отнася до нашия път, до вестника с най-хубавото име “Нова Зора”, струва ми се имаме и воля, и сили, и разум да продължим по поетия път. Страницата е затворена. Забравете!

Нагоре Съдържание на броя