"Нова Зора" - брой 12 - 25 март 2008 г.

Крилете на България
  • През 2007 г. българската гражданска авиация навърши 80 години и отпразнува 60-ия си рожден ден
  • Людмил БАБЕВ

    На 29 юни 2007 г. тържествено бе отпразнувана юбилейната шестдесетгодишнина на българската гражданска авиация. Първият пътнически полет на българска гражданска авиация обаче не е извършен на 29 юни 1947 г., а почти 20 години по-рано - на 25 октомври 1927 г. През същата година е създадено от частни предприемачи "Народно въздухоплавателно дружество "Бунавад" с директор д-р Димитър Точков. Дружеството доставя от Германия два малки едномоторни пътнически самолети Юнкерс F-13, които получават означения "B-BUNA" и "B-BUNB" "В" - България, BUN-БУНАВАД", "А" и "В" накрая - "лични" поредни буквени означения на двата самолета. Първоначално е предвидено самолетите да се използват по въздушната линия София-Русе-Варна, която е открита на 25 октомври 1927 г. Скромното тържество се провежда на летище "Божурище" и е удостоено с присъствието на министъра на железниците, пощите и въздухоплаването Кимон Георгиев, генерал Лазаров, кмета на София Вл. Вазов и др.

    Встъпително слово произнася министър К. Георгиев, след което водосвет извършва митрополит Стефан. Особено емоционално е "кръщаването" на двата самолета от две дами. Кръстница на самолета "Лястовица" "B-BUNA" е г-жа Георгиева, която казва следните думи: "Лети лястовицо! Когато Божията десница те поведе из лазурните небеса, бурният вятър ще ти сторва път, халите ще ти пеят песента на победата и глетчерите със своите блестящи погледи ще те препращат от единия до другия край на Родината. Бъди силна и здрава!"
    Другият самолет ""B-BUNB" е кръстен от г-жа Констанца Ляпчева с думите: "Твоето име е "Сокол"! Щастлив си ти Соколе, че теб се пада да начертаеш първите пътеки в небесата - пътеки към победа и доброчестина. Днес ти сломяваш вихъра, утре ще надбягаш светлината и ще бъдеш все тъй силен и несъкрушим. Нека Бог е с тебе!" Г-жа Ляпчева е съпруга на тогавашния министър-председател Андрей Ляпчев, който произхожда от македонските земи и е известен с думите, че трябва да се управлява "со кротце, со благо"...
    Според тогавашната преса след направените "демонстративни летения" във въздуха се издига самолет "Лястовица" в посока към Варна, изпратен от "няколко аероплана от летателния отдел при Дирекция на въздухоплаването". "B-BUNA" тържествено е посрещнат на "аеропристанище" Варна с водосвет, извършен от митрополит Симеон в присъствието на много официални лица. След приземяването първите трима пътници, прелетели разстоянието, си правят обща снимка до самолета. Това са Димо Казасов, председател на дружеството на столичните журналисти, г-ца Сапунова и Стефан Танев - главен редактор на в. "Утро".
    На летище "Божурище" самолетът "Лястовица" е изпратен и от един негов по-голям събрат - тримоторен Юнкерс G-23, с който в България пристига Фриц Хорн, един от най-добрите пилоти-изпитатели на фирмата "Юнкерс", чиято задача е да въведе в експлоатация доставените от БУНАВАД самолети.
    Така протича това скромно, но забележително начало на Българската гражданска авиация, поставено на 25 октомври 1927 г.
    Трябва да се отбележи, че освен пътници самолетите на БУНАВАД пренасят също писма и неголеми колети. За целта още на 7 ноември 1927 г. са пуснати в обръщение първите български марки за въздушна поща. Те са много интересни, защото върху вече съществуващи обикновени марки са надпечатани цветни изображения на самолети и нови стойности.
    Въпреки вложените усилия и ентусиазъм (добавят се още два полетни маршрута - Видин-Русе-Варна, а по-късно и София-Бургас) БУНАВАД не постига рентабилност и през 1930 г. прекратява дейността си.
    Като доставя Юнкерс F-13, ръководството на БУНАВАД постъпва изключително умно. Този самолет е сензация в историята на авиацията, има революционна роля и с право се счита за първопредшественик на съвременните пътнически машини. Създаден е през 1919 г. и като техническо решение изпреварва времето си с 10-15 години! Той е еднокрилен, изцяло метален самолет, облицован с вълниста дуралуминиева ламарина, което го прави изкючително здрав и красив. Пътническата му кабина е многоместна, изцяло закрита и снабдена с отоплителна инсталация. Почти всички негови съвременници са "етажерки" с две разположени едно над друго крила, имат дървен скелет, облицован с плат и кабините им са открити.
    Юнкерс F-13 превозва четири пътници при изключително луксозни условия. В задната част на пътническата кабина има широко, удобно, меко канапе, а пред него са разположени две отделни кресла - не по-малко широки и удобни. Всеки пътник може изцяля да се протегне, а не да седи натъпкан като сардела, както е в сегашните самолети.
    За разлика от пътническата, пилотската кабина е пределно "спартанска" и дори няма вътрешна облицовка. В нея са разположени две елементарно прости седалки - едната за пилота, а другата - за намиращия се вдясно от него механик, наричан тогава "машинист". Пред главата на всеки от летците се намира голям кръгъл отвор с малка стъклена плочка в долната част. Ако моторът на самолета се повреди по време на полет, "машинистът" изпълзява по корем през един от двата отвора и се опитва да отстрани повредата, като лежи върху мотора - постижение, достойно за добър цирков артист! Освен това през големите отвори "родната въздушна стихия" брули лицата на летците и им придава бодрост и мъжественост - престижът на авиаторската професия трябва да бъде винаги на върха!
    Откритата кабина изисква да се носят и специални "авиаторски" очила, а коя жена би харесвала и уважавала тогава един летец без тях? Други са били времената, други са били и летците.
    През 20-те години на 20-и век самолетите Юнкерс F-13 превозват до 50% от всички "въздушни" пътници в света. Между тях са такива знаменити личности като полярните изследователи Руал Амундсен и Фритьоф Нансен, физикът Алберт Айнщайн и др., които са били във възторг от самолета. Не се знае какво е било мнението на гепарда от цирк "Кроне", който също е бил един от тези пътници. Същите самолети са използвани в почти всички страни - особено широко в Германия, САЩ и СССР.
    С изключително рационалната си конструкция "Лястовица" и "Сокол" напълно изпълняват пожеланията на г-жа Георгиева и г-жа Ляпчева да са силни, здрави и несъкрушими. С максималната си скорост от 170 км/ч обаче и при най-добро желание те не биха могли да изпълнят другото пожелание на г-жа Ляпчева - да надбягат светлината.
    Изключителната здравина на самолета Юнкерс F-13 се потвърждава от следния любопитен пример. Веднъж един съветски такъв самолет превозва единствен пътник - висш служител на ГПУ (съветската "държавна сигурност"). Друга машина от същия вид, снабдена с експериментално метално витло, застава по невнимание съвсем ниско над първата и витлото й прерязва като огромен циркуляр горната част на пътническата кабина, като се върти на половин метър от лицето на пътника. Но той запазва невъзмутимо спокойствие и с това силно впечатлява пилота на повредената машина. Служителят на ГПУ му казва: "Не само във вашата, но и в нашата работа се изискват здрави нерви". Въпреки, че е разрязан почти на две, Юнкерсът завършва безпроблемно полета си.
    В първите години след Втората световна война в България се създава Дирекция на въздушните съобщения към Министерския съвет, която открива първата си пътническа въздушна линия София-Варна на 29 юни 1947 г., а по-късно разкрива още голям брой вътрешни и външни авиолинии. Официално е прието да се счита, че това е рождената дата на Българската гражданска авиация и затова през 2007 г. тържествено бе отпразнувана нейната шестдесетгодишнина. Дейността на БУНАВАД или не се познава, или се счита за нещо като предистория.
    Интересно е да се отбележи, че полетът на 29 юни 1947 г. също е извършен със самолет "Юнкерс", обаче този път той е Ju 52 - с три мотора и закрита пилотска кабина. Самолетът Ju 52 е създаден върху същите конструктивни принципи, както F-13, облицован е с вълниста дуралуминиева ламарина и както своя предшественик е изключително здрав и красив. Както F-13 е един от стълбовете на световната гражданска авиация през 20-те години на 20-и век, така Ju-52 е един от тези стълбове през следващите две десетилетия.
    Очевидно е, че колкото и да ни се сърди госпожа Българската гражданска авиация, все пак не можем и не трябва да крием, че тя е на 80, а не на 60 години!
    Осемдесетият й рожден ден бе отбелязан на 25 октомври 2007 г. с една скромна възпоменателна среща на авиационни ветерани, които се събраха на летише "Божурище".
    Любопитно е, че първият полет на Българската гражданска авиация през 1927 г. е свързан с имената на Кимон Георгиев и Димо Казасов - едни от най-колоритните личности в българския политически живот през първата половина на 20-и век. Те са участници в три съдбоносни преврати - на 9 юни 1923 г.; на 19 май 1934 г., и на 9 септември 1944 г., като след последните два преврата Кимон Георгиев става министър-председател.

    Нагоре
    Съдържание на броя