"Нова Зора" - брой 16 - 22 април 2008 г.

За ЕС, земеделието ни и още нещо
Христо МЕРМЕРСКИ

Неотдавна, в разгара на скандала с европейските фондове, се обадих на г-н Тадаръков, за да го попитам за един проект, свързан със „създаването на лозово насаждение” в района на с. Гранитово, Ямболско. Случаят е следният: разследващият журналист, г-н В. Касабов, с камера засне как е създадено това „лозово насаждение” от 2000 дка, чието изграждане струва близо 6 млн. лв. Технологията е опростена, като вместо риголване на дълбочина 80-100 см, няколко жени с казми отварят цепнатина направо в пасището и там поставят лозова пръчка вместо лозичка. След това минава комисия, която узаконява „лозовия масив” и проектът е завършен, парите - получени.
Поисканата от мен среща ми бе отказана и ме свързаха със служителка от фонд „Земеделие”. Тя ми отговори, че „тази информация не може да се дава на всеки” и за да я получа, трябва да подам заявление и чак след 1 месец, като се прецени, ще ми се отговори?!
Преди това се обаждах по още няколко подобни случая, свързани с корупционни сделки. Отговор не получих, тъй като не само фонд „Земеделие”, но и цялото Министерство на земеделието се е превърнало в „затвор” в който влизането е практически невъзможно - дори телефоните за връзка със служителите са буквално изскубани от приемната на входа. Впрочем, аз съм бил зам.-министър в това министерство и влизането на посетители по мое време ставаше по всяко време и при когото си поискат. Два мандата бях съветник в посолството във Вашингтон и влизането в Министерството на земеделието на САЩ ставаше също безпрепятствено!
Описаната дотук неразбория е едната страна на въпроса, и като метод на управление е отблъскващо и няма аналог по света. По-опасното в Министерството на земеделието и фонд „Земеделие” е друго.
Първо. Господин Тадаръков може да е бизнесмен, но той по образование няма нищо общо със земеделието. Второ. Неговите заместници също не са аграрни специалисти. Трето. Членовете на комисията по приемането на проектите (с малки изключения) никога не са изготвили дори един проект в областта на селското стопанство и все пак са оторизирани да оценяват и „приемат” предложените им проекти. Четвърто. В Министерството на земеделието отговорник по европейската интеграция на България е г-н Пейчев (химик), който също няма нищо общо със селското стопанство. Пето. Отговорничката по приемането на глава „Земеделие” е завършила право(?!) В резултат на дейността на тези „специалисти” ние сме приели да отглеждаме няколко култури, които не съществуват никъде по света. Протеиновата култура „Сладка вълчанка”, например!?! Шесто. От времето, когато работех в министерството досега щатът му се е раздул над 3 пъти, при положение, че за разлика отпреди, сега те за нищо не отговарят. Седмо. Във всяка община сега има управление „Земеделие”. Такава има и в областите. Наред с това в Разплащателната агенция назначиха нови 1100 души и всички те взаимно си пречат и освен това създават още по-голяма бюрокрация в работата. Холандия, която произвежда близо 10 пъти повече селскостопанска продукция от нас, има само 74 служители. Осмо. В същата агенция в настоящия момент в системата на земеделието работят над 24 000 служители, а в страната ни няма толкова истински фермери?! Девето. Корупцията в Министерството на земеделието е огромна и трябва да знаем, че разкритията досега са само началото. Дано да не съм прав, но наказанието и отнемането на фондовете тепърва предстои. И обясненията на Кабил и други фактори от правителството, че вземането на пари от фондовете е „законно”, но не е морално, е цинично и срамно. Този същият Кабил дава пример (чрез който се оправдава) с министъра на Белгия, който бил фермер и получавал фондове, без да разбере, че разликата в неговите действия между него и жената на Пейчев е „от земята до небето”. Десето. Драги читателю, искам да споделя с теб, че бедата на страната е не само в корупцията, а и в нещо, за което медиите не споменават и което е още по-опасно. Става въпрос за професионализма.
При сегашната ситуация, в която ние трябва със зъби и нокти да защитаваме страната пред Европейския съюз, нейните ръководители трябва да отговорят поне на 4 основни изисквания: а) огромен професионализъм в областта на земеделието и животновъдството; б) висока обществена култура; в) голям международен опит; г) владеене на основния разговорен език (английският).
Нека вземем министъра на земеделието ни и неговите заместници (с изключение на зам.-министър доц. Светла Бъчварова). Той и те не отговарят на нито едно условие. Следователно не могат да бъдат партньори на експертите от Европейския съюз. Ще дам един прост пример: възниква въпросът със спирането на субсидиите от Европейския съюз.
В този случай нашият министър следва да подготви информация и да изтича до Брюксел, да предложи работен обяд на еврокомисаря по земеделието (така се прави по цял свят), вместо да стои като наказан пред кабинета му. На този обяд няма преводач, а в приятелски разговор опровергава или се съгласява, като му предлага конкретни мерки, които сме предприели. Възниква въпросът Кабил в състояние ли е да осъществи такава среща? Единадесето. При тази сложна обстановка, която сами си създадохме в Европейския съюз, ние нямаме нито един евродепутат, който поне малко да е специалист в областта на земеделието, което е истинска трагедия. Впрочем има една женица, която е по-скоро топографски знак, отколкото специалист. Дванадесето. Един истински министър при тази ситуация трябва да изпрати експерт, който да защитава интересите на страната и да го информира своевременно за решенията на Комисията по земеделието, за да бъдем в крак с тях. Вместо това Кабил и Тадаръков заявиха, че тези, от които зависят европейските фондове, експертите им не са никакви специалисти! Да се чуди човек на акъла им. Нима не разбират, че те са назначени не да им дават оценка и че в резултат на техните изявления отношенията стават още по-сложни? Тринадесето. Миналата година отивам в Министерството на земеделието да ми дадат информация по това какво сме приели по отношение на лозарството, овощарството, зеленчукопроизводството, месопроизводството, млекопроизводството, хранителната промишленост и други отрасли. Отговорът бе: ще влезете в сайта на министерството и оттам ще си ги извадите. Бях потресен от този отговор, защото не повече от 5-6 фермери имат компютър и освен това тяхната работа е да произвеждат. Четиринадесето. Отидох при председателя на Комисията по земеделието и му казвам: „Колега Калинов, предлагам ти да издадем, както го правят всички страни в Европейския съюз, книга, в която да бъде описано какво точно сме приели във всички области на селското стопанство, какви са правата и задълженията на фермери, какви субсидии им се полагат. Има ли допълнителни субсидии при екстремни условия? При кои фондове се опрощават 50% от отпуснатите средства и при каква лихва? При издаването на такава книга отраслите са подредени по азбучен ред и всеки фермер ще отвори книгата на неговата „буква” (отрасъл) и всеки момент ще знае всичко, което го интересува.” В интерес на истината Калинов ми предложи да направим тази книга. Но при наличието на над 24 000 души в системата на министерството и при положение, че предложих на Кабил да им бъде консултант без заплащане за книгата и той не прие предложението ми, се отказах. Петнадесето. Подчертавам: без тази книга хаосът в земеделието ни ще стане още по-голям, стачките още повече, и то без да са необходими и без да късат нервите на фермерите. Шестнадесето. Преди две години предложих на Кабил да проведе обучение с фермерите, в който със завършването на 10-дневния курс да бъдат готови и проектите им, като за целта ще заплатят 50 пъти по-малко, отколкото ги дерат сега. С това и корупцията ще се премахне на 100 процента.
Предложих му с моите колеги, които ще участват в подготвянето на проектите, да участваме и в защитата на проектите. Такова предложение направих, тъй като първото училище за фермери още 1990-1991 г. създадохме заедно с още петима колеги.
Другото ми основание за това предложение беше, че още 1990 г. защитих втора ст. докторска дисертация, свързана с основни принципи при изграждането и разработването на бизнеспроекти с основи по фермерство.
Освен това чрез Гърция, тогава тя беше член на Европейския съюз, разработих бизнеспроект за 12 млн. долара. Въз основа на него „банката на Билбао” ми предложи да си избера от 104 страни в коя от тях бих желал да бъда техен експерт. Господин Кабил не се съгласи. Седемнадесето. Ръководителите на Министерството на земеделието не знаят функциите си в условията на действаща пазарна икономика. Те не знаят че основна форма на ръководство и управлението са кооперациите и че със своите функции те са сто пъти по-комунистически (в САЩ). Тези кооперации осигуряват всичко за производството в селското стопанство и освен това изкупуват, преработват и продават селскостопанската продукция, а печалбата се връща при фермерите. Осемнадесето. Какви изводи можем да си направим от написаното дотук?

Необходимо е да се вземат бързи мерки и Министерството на земеделието да бъде оглавено и ръководено от хора, отговарящи на четирите основни изисквания.
Това трябва да стане колкото е възможно по-бързо, защото има голяма опасност отпуснатите средства да не бъдат усвоени, или по-лошото, да не бъдат спрени! Като се има предвид, че много по-организирани страни като Чехия и Полша са усвоили само 25% от тях, а Унгария 35%.
Ръководството на земеделието трябва да бъде от доказали се специалисти, а не на овластени партийни невежества.
В министерството да бъде създаден съвет на мъдреците, който да подпомага министъра при вземането на важни решения.
Министърът месечно, поне два пъти, да заседава с председателите на браншови организации, за да се информира за положението в страната и да прилагат адекватни мерки.
Партиите, все едно дали управляващи сами или в коалиция, да назначават най-добри специалисти за ръководители на министерствата. С това ще настъпи поврат в икономическото ни развитие.
Има още много неща, които могат и трябва да се направят, но и тези са достатъчни, за да се разбере, че правителството трябва да вземе спешни мерки по отношение на кадровия състав на министерството, за да не изглеждаме смешни и жалки в „очите” на Европейския съюз.

Нагоре
Съдържание на броя