"Нова Зора" - брой 22 - 3 юни 2008 г.

Руските приятели на Христо Ботев
Проф. Христо ЙОНКОВ

Христо Ботев, синът на видния възрожденски учител и книжовник даскал Ботьо Петков, руски възпитаник, още в родния си град Калофер изучава руски език. В богатата бащина библиотека чете с увлечение руските класици и някои от произведенията на руските революционери-демократи. Бащата мечтае синът му, като него, да се учи и възпитава в Русия. След дълги молби и настоявания и с помощта на Найден Геров, руски вицеконсул в Пловдив, най-сетне през септември 1863 г. пристига разрешение от Одеса Христо да се запише в една от мъжките гимназии в града. През Цариград с параход Ботев пристига в Русия на 1 октомври 1863 г. Приет е за ученик във Втора одеска мъжка гимназия на разноски на Одеското българско настоятелство.

Ботев попада в черноморския град по времето, когато царско-помешчическа Русия е претърпяла военно поражение в Кримската война от 1853-1856 г., когато руското общество осъзнава причините и следствията на технико-икономическата си изостаналост, както и целите и стремежите на обединените западни държави и Османската империя. Изразител на кризата и народните тежнения от това време се явява интелигенцията, начело със забележителни личности като Николай Чернишевски, Николай Добролюбов, Дмитрий Писарев и др. Ботев се сблъсква с тази неспокойна и динамична действителност, която несъмнено оказва дълбоко въздействие върху младата му и възприемчива природа.
В сложния процес на идейно-политическото изграждане на революционно-демократичната му идеология особено решаващи са прекараните в руската страна три години - 1863-1866 г. За това време неговият съученик Георги Смилов пише: „През лятната ваканция се срещахме често с Хр. Ботев... комуто четенето на руската литература произвеждаше силно възбудително действие... Ботев говореше често за любовта си към руското четене и изказваше желание да изучи хубаво езика. В другарска среда той си оставаше добър другар. Весел, красив по външност, приветлив в обръщенията, той правеше крайно приятно впечатление и бе считан за добър момък”. И наистина Ботев поглъща жадно художествения и идейно-политическия свят на руските писатели. Негови любими книги са „Какво да се прави?”, на Чернишевски, „В навечерието”, на Тургенев, съчиненията на Пушкин, Лермонтов, Гогол, Некрасов, Добролюбов, Писарев. Именно от това време датират връзките му и практическото участие в руското революционно-демократично движение.
В края на 60-те и началото на 70-те години на 19 век мнозина руски революционери са принудени да емигрират в Румъния поради политическите преследвания. Тогава възникват и се установяват връзки с българската революционна емиграция, сред която вече е и Христо Ботев. В периода между 20 август 1869 г. и 3 март 1871 г. Ботев е учител по български език в град Измаил, където се сближава с руските революционери-демократи, на чиито идеи и борба горещо съчувства и помага. През този период от живота му е и връзката с известния руски революционер Сергей Нечаев, бунтар и конспиратор, сподвижник на Михаил Бакунин.
През втората половина на 1869 г. българската младежка революционна група „Млада България” изпраща делегация от двама свои членове - Теофан Райнов и Райчо Гръблев, в Западна Европа, за да се срещнат с видните европейски обществени дейци и революционери Херцен, Бакунин, Мацини, Гарибалди, Кошут и др., и да получат техните съвети в борбата срещу подтисничеството. В Женева нашите делегати се срещат с Херцен и Бакунин. Там се запознават и с наскоро дошлия от Русия Сергей Нечаев. На връщане от Швейцария за Русия, с цел образуване на тайно общество, наречено „Народна разправа”, Нечаев спира за известно време в Букурещ, където се запознава с Димитър Ценович, Иван Мънзов, Киряк Цанков, Иван Касабов и в Гюргево - с Никола Ценович и Георги Киселов. В Румъния Нечаев стои месец и половина - юли-август 1869 г. Първата среща между него и Христо Ботев е в началото на август същата година. Според някои наши и чужди автори Ботев е подпомогнал и улеснил тайното му прехвърляне в Русия. Втората среща между тях е през декември 1869 г.
Значително по-тесни и продължителни са връзките на Христо Ботев с друг руски революционер, прокуден от родината си - Николай Меледин. В Румъния той се укрива под нелегалното име Александър Флореску, с което е познат и на част от българската емиграция. В емиграция Меледин поддържа тайна кореспонденция с революционните кръжоци в Русия, дейност, в която той въвлича Христо Ботев по времето, когато е учител в Измаил. Чрез Меледин българските емигранти революционери се запознават с руското революционно движение и нелегалната руска литература, което изиграва съществена роля при тяхното идейно-политическо оформяне.
От своя страна, българските емигранти оказват помощ на руските политически емигранти при препращането през граница на революционната литература, идваща от Западна Европа, и фалшиви документи за самоличност за руските революционери.
За нелегалната си дейност Николай Меледин е арестуван на 26 април 1872 г., което предизвиква арестуването и на неговия другар Христо Ботев, лежал във Фокшанския затвор.
В последните години от краткия си живот Ботев дружи и с друга колоритна личност - доктор Николай Судзиловски - Русел, руски революционер емигрант. От средата на 70-те години на 19 век Суздиловски проявява интерес към борбите на южните славяни. През есента на 1875 г. Русел, заедно с жена си, е в Букурещ, където влиза в групата на революционери-народници, социалисти, негови сънародници, като Николай Петрович, наричан Зубку Кодреану, Константин Кац, наричан Добруджано Геря и др., които са пряката връзка между руската европейска емиграция и руските кръжоци в страната.
Руските емигранти намират топъл прием от Ботев, наложил се като един от първите водачи на българската революционно-освободителна емиграция и национално движение. От есента на 1875 г. около редакцията на Ботевия в. „Знаме” възниква близка дружба между Ботев и Судзиловски. Някои автори не без основание твърдят, че тяхното познанство и приятелство датира още от ученическите им години в Одеса. Българските емигранти са получавали и чели народническа литература чрез Судзиловски и други руски революционери.
В съдбоносните дни на подготовката на българското въстание през 1875 и особено в 1876 г. Судзиловски се старае да помогне на Христо Ботев и българските си приятели при намиране на военни специалисти. На гарата в Гюргево Судзиловски и Константин Кац изпращат Ботев в неговия безсмъртен поход към свободата. Години по-късно Кац разказва: „Помня добре само Христо Ботев, дошъл тогава при нас, който направи силно впечатление със своята външност, ум и революционен темперамент. Ние го считахме за свой другар по убеждения, социалист и революционер в този смисъл, какъвто ние сами влагахме тогава”.
Животът на Ботевия приятел д-р Русел (Николай Судзиловски) е изпълнен с пътешествия и приключения. Неспокойният и неуморен борец за селска демокрация живее известно време в България след Освобождението и работи като главен хирург на Източна Румелия, без да прекъсва политическата си дейност. По тази причина е принуден да напусне страната ни. Обикаля няколко държави и се установява в САЩ, в Сан Франциско, откъдето отива на Хавайските острови, където оглавява борбата на населението срещу американците и срещу местните подтисници. Избран е за пръв председател на Сената в Хаваите. Живее известно време и на Филипините. През 1921 г. се преселва в Китай, където завършва животът му.
Връзките на Христо Ботев и на другите наши революционни емигранти в Румъния с руските революционери през 70-те години на 19 век обогатяват теорията и практиката на българското националноосвободително движение и допринасят идеята за национално освобождение да бъде обогатена с целите и задачите на борбата за социална справедливост.


- Вие сте комунист, бе, твойта мамка...
карикатура: Тодор Цонев

Нагоре
Съдържание на броя