|
След юнското заседание на Консултативния съвет по национална сигурност, свикано от президента Георги Първанов на 24 юни 2008 г., премиерът Сергей Станишев заяви амбициите на България 10-12 % от природния газ за Европа да преминава през страната.
Президентът обяви два приоритета пред страната - енергийната сигурност и изборите.
Освен споразумението за АЕЦ „Белене” по време на посещението на президента Путин и водената от него делегация в България - на 17 и 18 януари т.г., двете страни подписаха още седем двустранни договора - договор за газопровода “Южен поток”, страни по който са "Газпром" и "Булгаргаз" с по 50 % участие в българския участък, за създаването на международната проектна компания за изграждането на нефтопровода “Бургас-Александруполис”, за създаване на пряка международна железопътно-фериботна връзка между пристанищата Варна и Кавказ, план за съвместни действия за периода 2008-2009 г. по изпълнение на междуправителственото споразумение за сътрудничество в областта на туризма, спогодба за внос в Русия на отработено ядрено гориво от изследователския ни реактор, програма за сътрудничество в областта на културата, образованието и науката и протокол за организирането и провеждането на Фестивала на руската култура у нас през 2008 г.
|
На консултативния съвет при президента е бил обсъден въпросът за ратификация на споразумението “Южен поток”, като в печата се появиха невероятни импровизации на тема какво и защо се внася в Министерския съвет.
Всяко от подписаните през януари т.г. споразумения има своето специфично значение за развитие на отношенията между България и Русия в отделни области на обществения живот, но два от договорите ще определят рамката за развитие на българо-руските и руско-европейските отношения за десетилетия напред. Открити са коридори, по които при взаимно изгодни условия, да започне размяна на стоки, знания, капитали, хора и сигурност и които със сигурност биха могли да променят жизнения стандарт в България в пъти в интерес на българския народ.
Това може да се случи, а може и да не се случи, в зависимост от това доколко умело и професионално България ще съумее да защити националните си интереси в процеса на преговорите по осъществяване на проектите.
Насоките, в които биха могли да се търсят измерения на националния интерес в конкретния случай са две - цената, която ще договорим за предоставяните услуги, и контролът, който ще си осигурим върху вземането на решения по транзитирането и използването на газо- и нефтопреносните съоръжения на българска територия и в онези морски и съседни пространства, върху които, по силата на общоприетите принципи на международното право, както и по силата на приложимите разпоредби на Конвенцията по морско право, България упражнява суверенни, юрисдикционни или функционални права.
Геополитическото положение на България в центъра на Балканите и в буферната зона между Европа и Азия постепенно получава признанието, което й се полага и се превръща в капитал, който не само България и Русия ще трябва да охраняват и развиват, но и цяла Европа. Трите енергийни проекта, имаме предвид и строителството на АЕЦ “Белене”, ако дивидентите не бъдат откраднати от политическата мафия в България през следващото десетилетие, със сигурност ще допринесат за промяна на облика на страната и превръщането й не само в енергиен, но и във финансов, туристически и високотехнологичен център на развитие. На консултативния съвет са били обсъдени и въпросите за газопровода “Набуко”, както и за евентуалното изграждане на 7-ми блок на АЕЦ “Козлодуй”, каквото и да значи това.
За петролопровода Бургас-Александруполис се писа много. Целта е да се избегне претовареният трафик през Босфора и Дарданелите, а това е достатъчен мотив за участието на България. Руският нефт с танкери ще се превозва от Новоросийск до Бургас, от където по нефтопровода ще достига Александруполис, на Егейско море.
Проектът за изграждане на трасето предвижда петролопроводът да е с дължина 280 км, от които 155 км са на българска територия. Собственик на петролопровода ще бъде международна компания, регистрирана в Холандия.
Три руски компании с мажоритарно държавна собственост - “Транснефт”, “Роснефт” и “Газпром нефт”, притежават 51% от проекта, а останалите 49% се разпределят между България и Гърция.
Интересът на България от участие в този петролопровод се свежда, според публикациите, до получаването на транзитни такси. За съжаление правителството и участващите в преговорите са прекалено пестеливи в очертаване на изгодите за България от участие в проекта.
Ако те се свеждат до получаването на 35 милиона обезценяващи се долари годишно и те постъпват в компанията, регистрирана в Холандия, без яснота за механизмите, по които част от печалбата ще постъпва в държавния и по-важно - в бюджета на общините, през които ще минава петролопроводът, безпокойствата на природо-защитниците не биха могли да бъдат пренебрегвани.
От изключително значение е българската държава да договори ясни правила за експлоатация на петролопровода, да постави цена извън транзитните такси за пристанищните услуги по обработване и разтоварване на танкерите с нефт, да осребри задълженията си на морска държава, произтичащи от международното морско право по опазване на морската среда и от националните норми на Закона за морските пространства, вътрешните морски пътища и пристанищата на Република България (ЗМП - приложимите разпоредби от Глава втора: Морски пространства на Република България, Раздел VII. - Използване на морските пространства и опазване на морската среда, както и разпоредбите на Глава четвърта: Пристанища, Раздел VII., Пристанищни дейности и услуги в пристанищата за обществен транспорт).
От достигащата до обществеността информация се създава впечатлението, че преговорите се водят без участието на специалисти по морско право, каквито в България има и задължително трябва да бъдат консултирани.
Газопровод “Южен поток” е един от най-сериозните и необходими проекти на руската дипломация и политика от началото на 21 век. Президентът Първанов нарече договорите “голям шлем” за България. Московският в. “Известия” съобщи за посещението на руския президент в София в материал под заглавие “Владимир Путин ще подари тръба на България”. “Русия отново подчинява България, като за следващите 50 години я поставя в пълна енергийна зависимост” - обективно информират германските медии и българската опозиция на тройната коалиция!
Нашият скромен коментар по тези разнопосочни оценки е следният. Що се отнася до ползите за България, за тях ще се съди единствено по резултатите след осъществяване на проектите, а не по написаното на хартия или еуфоричните самооценки на действащи и заинтересовани политици. Що се отнася до руския интерес бихме казали, че Путин успя да си подари 50 % от тръбата в България. А немците по-добре да се занимават със зависимостта си от "Северен поток" и да не плачат на чужд гроб. "Южен поток" е тръба и ако Германия може да снабдява България с газ и да разнообрази доставките, газта би могла да тече не само от изток на запад, но и обратно!
Но да се върнем към хронологията на събитията.
През ноември 2006 г. руската компания “Газпром” и италианската енергийна компания “Ени” подписват договор за извършване на преки доставки на газ в Италия. Започват разговори за възможното трасе на газопровода. Анализите на Москва показват, че трасето през България е най-изгодно и сондажите не закъсняват.
На 23 юни 2007 г. в Рим е подписан Меморандум за строителството и експлоатацията на газопроводната система “Южен поток”, а на 22 ноември 2007 г. в Москва е подписано споразумение за създаване на съвместна компания със специално предназначение между "Газпром” и “Ени”.
Компанията, в която “Газпром” и “Ени” ще получат по 50 %, ще бъде регистрирана в Швейцария. Решено е първите доставки на газ по проекта “Южен поток” да започнат през 2013 г., а до края на 2008 г. да приключат маркетинговите проучвания и техникоикономическата разработка на проекта “Южен поток”.
Общата дължина на газопровода “Южен поток” по дъното на Черно море ще бъде около 900 километра, а максималната му дълбочина - над 2000 м. Тази част от газопровода ще принадлежи по 50 % на "Газпром" и "Ени". Руската станция на брега на Черно море е “Береговая”, а българската - Варна. Дължината на газопровода на българска територия не се съобщава. По всяка вероятност поради възможността на българска територия газопроводът да се разклонява по 2 трасета - северно и южно. Северното би могло да пренася газ до Румъния, Унгария, Словения и Австрия, а южното - до Гърция и Италия.
Междувременно бе подписано споразумението между “Газпром” и сръбската национална петролна компания "НИС" (NIS) за включване на трасето през Сърбия в “Южен поток”. В тази част от газопровода България има специални интереси в района на Западните покрайнини и задължително трябва да участва в решенията по разпределение на транзитните такси и други дивиденти от предоставяните услуги. Всички приходи целево трябва да бъдат предоставени на администрацията на Западните покрайнини за съживяване на района и развитието на връзките с естествения им ландшафт.
“Южен поток” се предполага, че ще струва 10 млрд. евро. Цената на газопровода на наша територия се очаква да струва около 1.4 млрд. евро. Пак в областта на очакванията е нормата на печалбата да бъде такава, че газопроводът на наша територия да се изплати за 15 години.
“Южен поток” е система от нови газопроводи с мощност 30 млрд. куб. м годишен трафик, чрез която ще се транспортира не само руски, но и средноазиатски, и казахстански газ. В него има и клауза, според която, ако Русия не запълни целия капацитет на газопровода, който ще е 31 млрд. куб. м годишно, ще плаща на принципа “транзитирай или плащай”.
Споразумението се сключва за 30 години с възможност за продължаване за следващи 5-годишни периоди. Предстои одобрение на споразумението от Министерския съвет, а все още в бъдеще време се говори за създаване на компания “Южен поток” на българска територия, която да бъде учредена в България и едва 18 месеца след създаването й да приключи предпроектното проучване за входната и изходната точка на трасето на тръбата. В този срок трябва да се изготви и оценката за въздействие върху околната среда. Като че ли едни от най-важните дейности по изясняване на българския национален интерес и рисковете, които поемаме, остават извън договора “Южен поток” или са предрешени от другите участници в проекта!
В какво трябва да се изрази българският национален интерес в процеса на осъществяване на подписаните споразумения и как следва те да се допълнят?
1. Съгласно международното право и чл. 43 на ЗМП, полагането на кабели и тръбопроводи върху българския континентален шелф е свободно, но не може да засяга интересите на България. Трасето върху българския континентален шелф трябва да се определя със споразумение между България и заинтересованите страни. Минимум една трета от газопровода по дъното на Черно море ще бъде положена върху българския континентален шелф и България трябва да заеме своето място в управлението на черноморската част, наравно с Русия и Италия.
2. Българската част от газопровода трябва да се измерва от външната граница на териториалното море, което се счита за част от сухоземната територия, а не от инсталациите на пристанище Варна.
3. Ако заинтересованите държави решат клон от газопровода да премине в Сърбия, България би трябвало да се съгласи единствено при условие, че онази част, която бъде построена на територията на Западните покрайнини, се управлява от Българо-руското дружество в интерес на населението в този район.
4. Отговорността по осигуряване охраната и сигурността на енергийната инфраструктура на територията на България и в Черно море трябва да е пропорционална на дяловото участие в собствеността на договорящите се страни. България е без армия, американските бази едва ли ще гарантират българо-руските енергийни интереси, поради което въпросът за адекватни, взаимно приемливи мерки за сигурност, включително и антиракетна защита, трябва да се обсъждат и решават с допълнителни договори.
5. Налага се преди да се обявяват цифри за възможните печалби от ДДС, такси и други изгоди от договорените проекти, да се уточнят разходите и рисковете, които българската държава, а не предприятието "Булгаргаз" поема. Рисковете са за българския народ и природа, върху чиято земя ще се осъществи инфраструктурното строителство. "Булгаргаз" или "Газпром" нямат собствена земя в България!
6. Цената на газта и на петрола растат ежедневно, доларът се обезценява и едва ли е най-подходящата валута за договаряне на цени за услуги. Възможността за предоговарянето на цените на услугите в зависимост от конюнктурата е задължително условие за всеки дългосрочен договор, подобен на “Южен поток”.
|