"Нова Зора" - брой 27 - 8 юли 2008 г.

Да опазим нормалните
  • за "различните" други се грижат
  • Боян Расате пред в. "Нова Зора"

    Новината, че българската гей организация „Джемини” ще организира на 28 юни първият у нас гей-парад не се хареса на мнозина. Но най-остро реагира Българският национален съюз. На пресконференция, а след това и в множество медии, Боян Расате обяви, че желанието на „Джемини” да манифестират своята сексуална ориентация по централните улици на София е провокация към обществото, че цели да подложи на съмнение традиционните български културни ценности, и най-вече уронва морала на българското общество, подложено на всевъзможни "експерименти", не само сексуални, но и социални, и ментални.
    По този повод председателят на БНС Боян Расате разговаря с главния редактор на в. "Нова Зора".

    Г-н Расате, доста мощно реагирахте на гей парада, организиран от "Джемини"? Дали това е най-верният път да покажете, че не приемате подобни нрави? Видяхме какво се случи...

    Всеки може да избира своята сексуална ориентация, но за нас е недопустимо да ни я натрапват агресивно и демонстративно, и особено на обществени места.
    БНС поде кампания срещу хомосексуализма и педофилията в тринадесет областни града. Младежи с тениски, на които пише „Бъди нетолерантен. Бъди нормален”, раздаваха листовки и обясняваха опасностите, които крият хомосексуализмът и педофилията.

    И все пак останахте като бяла лястовица. Помните ли онези предизборни билбордове на фолкзвездата Азис? Ами светските купони на Евгени Минчев? И колко още подобни случки? Не се ли усещате сами в тази своя борба?

    Не мисля. В средата на миналата седмица 17 неправителствени организации, общественици и интелектуалци се събраха на кръгла маса и поискаха запланувания гей парад да бъде забранен. В декларация до Народното събрание, Министерския съвет и Президентството на Република България те поискаха публичните прояви и демонстрации на хомосексуалисти да се инкриминират. Поискаха също така и увеличаване на наказанията за педофилски престъпления, като в особено тежките случаи да се прилага смъртно наказание.
    Така че не мисля, че сме сами.
    По-скоро имаме нужда от още подкрепа.

    Но в четвъртък, 24 юли, с декларация излезе и Светият Синод на Българската православна църква. Оттам също поискаха забрана на парада и осъдиха хомосексуализма и педофилията.

    Да, точно така беше, в своята декларация Светият Синод определи гей парада като „срамно и досадно зрелище на обладани от греха човеци и групи от хора, които бесовски ще ликуват, подбудени от низки страсти и извратени чувства, което Св. апостол Павел нарича „безплодни дела на тъмнината”.
    Трябва да Ви кажа, г-н Минчев, че още същия ден протестни писма изпратиха и от Главното мюфтийство, от Католическата църква, от Обединените евангелистки църкви и други организации. Но въпреки това кметът на София Бойко Борисов отказа да се съобрази с огромното обществено недоволство и не забрани провеждането на т. нар. гей парад.

    Вас Ви арестуваха, г-н Расате, арестуваха и още около 150 души, неприемащи подобни демонстрации на "другост" и "различност" според неолибералния речник?

    Трябва да подчертая, че в събота журналистите и любопитните зяпачи надхвърляха многократно броя на дошлите на шествието хомосексуалисти. В района на НДК се забелязваше масирано присъствие на спецчасти, жандармерия и полиция, повикани дори от провинцията за подкрепление. Всички те трябваше да охраняват не повече от 20-30 хомосексуалисти и един циганин-травестит.
    Около 17 ч до т. нар. Мост на влюбените група журналисти, между които бях и аз, се отправихме към подлеза, за да преминат бул. “Евлоги Георгиев” и да последваме шествието.

    И какво се случи?

    Вървях заедно с другите, но когато минавах покрай полицаите един от тях се изпречи пред мен и ме попита - “Ти къде бе, боклук?”. Останах страшно изненадан от този въпрос, но въпреки това попитах полицая дали говори на мен. Тогава стоящият до него униформен се намеси и каза: “Абе, къде си тръгнал? Що не си седиш в къщи, бе, наркоман?” Сетих се, че се опитват да ме провокират и запазих самообладание, на висок глас ги помолих да ме пуснат, като обясних, че нарушават правото ми да се движа свободно. Въпреки молбата ми не ме пуснаха да мина през подлеза. Тогава извадих от джоба си журналистическата карта и пропуск от телевизия ББТ. Показах документите си и отново ги помолих да ми освободят пътя. За моя изненада това изобщо не ги респектира и единия каза буквално “да си завра тази карта в задника”...

    Но все пак имаше сблъсък? Как се получи тази ситуация?

    В същия момент някой хвърли димка, която падна до мен. Инстинктивно я ритнах, за да не пострада някой и да предпазя дъщеря си. Полицаите сякаш това чакаха и 5-6 души ме заобиколиха, свалиха ме на земята и започнаха да ме влачат към джипа, който беше на около 2-3 метра от стълбите. Единият ме риташе, а друг ме удряше с юмруци. След кратка борба ме качиха в джипа, където един ме удари с палка в лицето.
    Около 19 ч, пред 4-то РПУ, дойдоха 20-30 младежи, които искаха да получат информация за свои приятели и близки. Интересуваха се дали са арестувани и кога ще бъдат пуснати. Това очевидно не се хареса на униформените, защото по сигнал заобиколиха стоящите отвън и миг след това ги нападнаха, влачеха ги, ритаха ги и удряха с палки. Не след дълго бяха внесени в полицейското управление и проснати по очи на пода в коридора. Докато лежаха, полицаите продължиха да ги бият с палки и да газят върху гърбовете им сякаш на земята лежаха картофи, а не хора. По-късно пребитите младежи бяха закопчани по коридорите на районното, а 34 души бяха натъпкани в килия с размери приблизително около 12 кв. м, където прекараха повече от 8 часа, преди да бъдат освободени един по един.

    И кои бяха тези хора? Познавате ли ги всичките?

    Разбира се, че ги познавам. Активисти на БНС, младежи от “Кръв и чест” - България, свободни националисти. Имаше и случайни хора, които са се сторили подозрителни на някой от охраняващите гей-парада. Голяма част от битите са арестувани далеч от гей шествието и даже не са имали възможността да видят участниците, камо ли да ги нападнат или провокират.
    Ето това се случи на 28 юни 2008 г. в София, на първия, и надяваме се последен гей парад в България.

    Имахте ли време да осмислите какво всъщност става, г-н Расате?

    Нямах много време за това, но според мен мнението на добрия и нормален гражданин, на когото се крепи всъщност обществото, е без значение у нас. Случаят е показателен, че всичко ненормално и извратено се рекламира и дори пази.
    Вижте, г-н Минчев, положението, в което се намират пенсионерите - наши майки и бащи, цял живот са работили, и когато трябва да си почиват и да се радват на достоен живот, получават мизерни пенсии, ограничават се и в най-елементарните си нужди, много от тях буквално мизерстват.
    Миналата година на протестите, когато най-сетне потърсиха правата си и поискаха увеличение на пенсиите, те също като нас в споменатата събота, бяха дърпани и удряни от полицията, на която всички ние плащаме заплатите. Не беше по-различно отношението и към миньорите и млекопроизводителите. Оказва се, че полицията действа избирателно. Когато става дума за пенсионери, миньори, работници или младежи, в крайна сметка българи, „органите на реда” не се колебаят да упражнят сила, дори и без да има необходимост за това. Но когато става въпрос за цигани или хомосексуалисти, нещата са по-различни.
    Помните ли беснеещите цигани миналото лято, които дни наред тичаха с брадви, ножове и метални пръти, чупеха коли, викаха „Смърт на българите!” и нападаха беззащитни граждани? Не стояха ли отстрани органите на реда? Наблюдаваха безучастно, докато редовите данъкоплатци притичваха от вход на вход и се опитваха да си спасят живота.
    Днес България навлиза в съвсем различно историческо време. Обикновеният български гражданин е онеправдан, малтретиран, убиван и изнасилван. Днес извратеното е на мода и всеки, който се опитва да му противодейства, е заклеймяван и става обект на репресии от многобройните т. нар. правозащитни организации или държавни комисии за защита от дискриминация, каквато всъщност не съществува. Та това е страната, в която днес живеем, според мен.
    Но нека Господ здраве да ни дава и да втвърди десницата ни, за да направим България отново наша Родина.

    Нагоре
    Съдържание на броя